+ПРИЛОЖЕНИЕ I Обща рамка за изчисляване на енергийните характеристики на сградите

ПРИЛОЖЕНИЕ I Обща рамка за изчисляване на енергийните характеристики на сградите



ПРИЛОЖЕНИЕ I

Обща рамка за изчисляване на енергийните характеристики на сградите

(посочена в член 4)

1. Енергийните характеристики на дадена сграда се определят въз основа на изчислено или измерено потребление на енергия и отразяват типичното потребление на енергия за отопление, охлаждане, битова топла вода, вентилация, вградено осветление, както и други технически сградни инсталации. Държавите членки гарантират, че типичното потребление на енергия е представително за действителните експлоатационни условия за всеки съответен тип и отразява типичното поведение на потребителите. Доколкото е възможно, типичното потребление на енергия и типичното поведение на потребителите се основават на наличните национални статистически данни, строителни правилници и измерени данни.

Когато измереното потребление на енергия е основата за изчисляване на енергийните характеристики на сградите, изчислителната методика трябва да е в състояние да установи въздействието на поведението на обитателите и местния климат, които да не се отразяват на резултата от изчислението. Измереното потребление на енергия за целите на изчисляване на енергийните характеристики на сградите трябва да изисква отчитане най-малко на месечни интервали и да прави разлика между енергоносителите.

Държавите членки могат да използват измерено потребление на енергия при типични експлоатационни условия, за да проверят точността на изчисленото потребление на енергия и да дадат възможност за сравнение между измерените и реалните характеристики. Измереното потребление на енергия за целите на проверката и сравняването може да се основава на месечни показания.

Енергийните характеристики на дадена сграда се изразяват чрез числен показател за потреблението на първична енергия за единица еталонна застроена площ за година, в kWh/(m2.г) за целите на издаването на сертификати за енергийни характеристики, както и за целите на проверката на спазването на минималните изисквания за енергийни характеристики. Методиката, използвана за определянето на енергийните характеристики на дадена сграда, трябва да е прозрачна и в нея да може да бъдат отразявани иновациите.

Държавите членки описват своята национална изчислителна методика на основата на приложение A към основните европейски стандарти за енергийните характеристики на сградите, а именно (EN) ISO 52000-1, (EN) ISO 52003-1, (EN) ISO 52010-1, (EN) ISO 52016-1, (EN) ISO 52018-1, EN ISO 52120-1, EN 16798-1 и EN 17423 или заместващите ги документи. Настоящата разпоредба не представлява правна кодификация на тези стандарти.

Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че когато сградите се снабдяват от централни отоплителни или охладителни инсталации, ползите от такива доставки се признават и отчитат в методиката за изчисляване, по-специално дела на енергията от възобновяеми източници, чрез индивидуално сертифицирани или признати коефициенти на първичната енергия.

2. Енергийните нужди и потреблението на енергия за отопление, охлаждане, битова топла вода, вентилация, осветление и други технически сградни инсталации се изчисляват на базата на месечни, часови или по-малки интервали, за да се отчетат различните условия, които значително влияят на функционирането и характеристиките на системата и условията в сградите, както и за да се оптимизират от гледна точка на здравето, качеството на вътрешния въздух, включително нивата на комфорт, определени от държавите членки на национално или регионално равнище.

Когато специфичните регламенти за продукти, свързани с енергопотреблението, приети съгласно Директива 2009/125/ЕО, включват конкретни изисквания за продуктовата информация за целите на изчисляването на енергийните характеристики и ПГЗ за целия жизнен цикъл съгласно настоящата директива, националните изчислителни методи не трябва да изискват допълнителна информация.

Изчисляването на първичната енергия се основава на редовно актуализирани и ориентирани към бъдещето коефициенти на първичната енергия (като се разграничават невъзобновяема, възобновяема и обща) или тегловни коефициенти за съответните енергийни носители, които трябва да бъдат признати от националните органи, и се взема предвид очакваният енергиен микс въз основа на националния план в областта на енергетиката и климата. Тези коефициенти на първичната енергия или тегловни коефициенти от своя страна могат да се основават на националните, регионалните или местните данни. Коефициентите на първичната енергия или тегловните коефициенти могат да се определят на база годишни, сезонни, месечни, дневни или почасови стойности или на по-конкретна информация, предоставяна за отделните централни системи.

Коефициентите на първичната енергия или тегловните коефициенти се определят от държавите членки. Направеният избор и източниците на данни се докладват съгласно EN 17423 или всеки заместващ го документ. Държавите членки могат да изберат среден показател за първична енергия за Съюза за електроенергията, установен съгласно Директива (ЕС) 2023/1791, вместо коефициент на първичната енергия, отразяващ електроенергийния микс в държавата.

3. За изразяването на енергийните характеристики на дадена сграда държавите членки определят допълнителни числени показатели за общото потребление на енергия, потреблението на първична енергия от невъзобновяеми и възобновяеми източници, както и за генерираните експлоатационни емисии на парникови газове в килограми еквивалент на CO2 /(m2.г).

4. Методиката се определя, като се вземат предвид най-малко следните аспекти:

а) 

следните действителни топлинни характеристики на сградата (включително нейните вътрешни преградни стени):

i) 

топлинен капацитет;

ii) 

изолация;

iii) 

пасивно отопление;

iv) 

охлаждащи компоненти;

v) 

топлинни мостове;

б) 

отоплителната инсталация и инсталацията за гореща вода за битови нужди, включително изолационните им характеристики;

в) 

капацитет на инсталираните възобновяеми енергийни източници на място за производство и съхраняване на енергия;

г) 

климатичните инсталации;

д) 

естествената и принудителна вентилация, което може да включва уплътняването срещу проникване на външен въздух и оползотворяването на топлина;

е) 

вградена осветителна инсталация (основно в нежилищния сектор);

ж) 

конструкцията, разположението и изложението на сградата, в това число външните климатични условия;

з) 

пасивните слънчеви инсталации и слънчевата защита;

и) 

вътрешните климатични условия, включително проектните параметри на вътрешния въздух;

й) 

вътрешните енергийни товари;

к) 

системите за сградна автоматизация и управление и техните технически възможности с цел наблюдение, контрол и оптимизиране на енергийните характеристики.

5. Взема се предвид положителното влияние на следните аспекти:

а) 

местните условия за слънчево изложение, активните слънчеви инсталации и другите отоплителни и електрически инсталации, използващи енергия от възобновяеми източници;

б) 

електрическата енергия, произведена чрез комбинирано производство;

в) 

колективните или централните отоплителни и охладителни инсталации;

г) 

естественото осветление;

д) 

инсталациите за съхранение на електроенергия;

е) 

инсталациите за топлинна енергия.

6. За целите на изчисленията на енергийните характеристики на сградите, сградите следва да се класифицират правилно в следните категории:

а) 

еднофамилни къщи от различен тип;

б) 

жилищни блокове;

в) 

офиси;

г) 

образователни сгради;

д) 

болници;

е) 

хотели и ресторанти;

ж) 

спортни съоръжения;

з) 

сгради, в които се осъществява търговия на едро и дребно;

и) 

други типове сгради, потребяващи енергия.

1. Преглед

,

1.1 Препратки

1.2 Идентифицирани изисквания

1.3 Свързани стандарти

2. Идентифицирани изисквания

Изисквания

3. Свързани стандарти

Стандарти