Член 9 Пунктове за вземане на проби

1.   Местоположението на пунктовете за вземане на проби за измерването на нивата на серен диоксид, азотен диоксид и азотни оксиди, прахови частици (ПЧ10 и ПЧ2,5), бензен, въглероден оксид, арсен, кадмий, олово, никел, бензо(а)пирен и озон в атмосферния въздух се определя в съответствие с приложение IV.

2.   Във всяка зона, където нивото на замърсителите надвишава оценъчния праг, посочен в приложение II, броят на пунктовете за вземане на проби за всеки замърсител е не по-малък от минималния брой пунктове за вземане на проби, определен в точки А и В от приложение III.

3.   За зоните, където нивото на замърсителите надвишава съответния оценъчен праг, определен в приложение II, но не и съответните пределно допустими стойности, целевите стойности и критичните нива, определени в приложение I, минималният брой на пунктове за вземане на проби за постоянни измервания може да бъде намален с до 50 % в съответствие с точки А и В от приложение III, при условие че са изпълнени следните условия:

4.   На територията на държава членка се разполагат един или повече пунктове за вземане на проби, адаптирани към целта за мониторинг, установена в раздел 3, точка А от приложение VII, за да се предоставят данни за концентрациите на прекурсорите на озона, изброени в точка Б от същия раздел, на места, определени в съответствие с точка В от същия раздел.

5.   Азотният диоксид се измерва в най-малко 50 % от пунктовете за вземане на проби за озон, съгласно изискванията по точка А, таблица 2 от приложение III. Това измерване е непрекъснато, освен във фоновите пунктове за мониторинг в извънградски райони, както е посочено в точка Б от приложение IV, където могат да се използват други методи на измерване.

6.   Всяка държава членка гарантира, в съответствие с приложение IV, че разпределението на пунктовете за вземане на проби, използвано за изчисляването на показателите за средна експозиция на ПЧ2,5 и азотен диоксид, отразява адекватно експозицията на населението. Броят на пунктовете за вземане на проби е не по-малък от този, определен при прилагането на точка Б от приложение III.

7.   Пунктовете за вземане на проби, в които през предходните 3 години са регистрирани превишения на относими пределно допустими стойности или целеви стойности, посочени в раздел 1 от приложение I, не се преместват, освен ако не е необходимо преместване поради специални обстоятелства, включително пространствено развитие. Преместването на такива пунктове за вземане на проби се подпомага от приложения за моделиране или индикативни измервания и, когато е възможно, осигурява непрекъснатост на измерванията и се извършва в рамките на тяхната зона на пространствена представителност. Подробната обосновка за всяко преместване на такива пунктове за вземане на проби изцяло се документира в съответствие с изискванията, посочени в приложение IV, точка Г.

8.   За да се оцени съдържанието на бензо(а)пирена в атмосферния въздух, всяка държава членка наблюдава други съответни полициклични ароматни въглеводороди в ограничен брой пунктове за вземане на проби. Тези полициклични ароматни въглеводороди включват най-малко: бензо(а)антрацен, бензо(b)флуорантен, бензо(j)флуорантен, бензо(k)флуорантен, индено(1,2,3-cd)пирен и дибенз(а,h)антрацен. Пунктовете за вземане на проби на тези полициклични ароматни въглеводороди трябва да се разполагат заедно с пунктовете за вземане на проби за бензо(а)пирен и се избират по такъв начин, че да могат да се определят географските изменения и дългосрочните тенденции.

9.   В допълнение към мониторинга, изискван съгласно член 10, държавите членки наблюдават нивата на ултрафини частици в съответствие с приложение III, точка Г и приложение VII, раздел 4. Мониторинг на концентрациите на сажди може да се извършва в същите пунктове.