Член 21 Трансгранично замърсяване на въздуха

1.   Когато трансграничен пренос на замърсяване на въздуха от една или повече държави членки допринася значително за превишаването на пределно допустима стойност, целева стойност за озона, задължение за намаляване на средната експозиция или алармен праг в друга държава членка, тази друга държава членка уведомява за това държавите членки, от които произхожда замърсяването на въздуха, както и Комисията.

2.   Засегнатите държави членки си сътрудничат помежду си, включително чрез създаване на съвместни екипи от експерти и с техническа подкрепа от Комисията, за да определят източниците на замърсяване на въздуха, приноса на тези източници за превишавания в друга държава членка и мерките, които трябва да бъдат предприемани поотделно и в координация с други държави членки за справяне с тези източници, и да изготвят координирани дейности, като например координиране на плановете за качество на въздуха съгласно член 19, в които всяка държава членка се стреми да се справи с източниците на замърсяване, разположени на нейна територия, с цел премахване на тези превишавания.

Държавите членки изпращат своевременно отговор една на друга, както и уведомяват Комисията, не по-късно от 3 месеца, след като са били уведомени от друга държава членка в съответствие с първа алинея.

3.   Комисията се информира и се приканва да участва или да подпомага всяко сътрудничество по смисъла на параграф 2 от настоящия член. Комисията може да изисква от съответните държави членки да предоставят актуална информация за напредъка в изпълнението на координираните дейности, установени съгласно посочения параграф. Когато е целесъобразно, като взема предвид докладите, изготвени съгласно член 11 от Директива (ЕС) 2016/2284, Комисията разглежда дали следва да се предприемат по-нататъшни действия на равнището на Съюза, за да се намалят емисиите на прекурсори, на които се дължи трансграничното замърсяване.

4.   Ако е уместно съгласно член 20, държавите членки изготвят и прилагат координирани краткосрочни планове за действие, обхващащи съседните зони в други държави членки. Държавите членки гарантират, че съседните зони в други държави членки получават всяка подходяща информация относно краткосрочните планове за действие без неоправдано забавяне.

5.   Когато са превишени алармените или информационните прагове в зони, разположени близо до национални граници, информацията за ситуациите на превишаване се предоставя във възможно най-кратък срок на компетентните власти в засегнатите съседни държави членки. Тази информация се предоставя също така на обществеността.

6.   В уведомлението, посочено в параграф 1, държавите членки могат да посочат за съответната година:

Държава членка може също така да предостави на засегнатите държави членки и на Комисията списъците на всички такива зони и териториални единици със средна експозиция, заедно с информация за концентрациите и доказателствата, доказващи, че замърсяването на въздуха от трансгранични източници, включително от трети държави, върху които тази държава членка няма пряк контрол, допринася значително за превишаването. Комисията може да разглежда тази информация, когато е уместно, за целите на член 18.

7.   При изготвянето на плановете съгласно предвиденото в параграфи 2 и 4 и при информиране на обществеността съгласно параграф 5 държавите членки се стремят, когато е уместно, да търсят сътрудничество с трети държави, и по-специално със страни кандидатки. Държавите членки могат, когато е подходящо, да изискват техническа подкрепа от Комисията.