+ПРИЛОЖЕНИЕ II

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ПРИЛОЖЕНИЕ II

А)

Ключови елементи на управлението на риска

Управлението на риска обхваща идентифицирането и управлението на рисковете по проактивен начин, така че да се гарантира безопасното използване и управлението на допълнително пречистените отпадъчни води, както и отсъствието на рискове за околната среда или за здравето на хората или на животните. За тези цели всеки план за управлението на риска от повторното използване на водата се изготвя въз основа на следните елементи:

1.

Описание на цялата система за повторно използване на водата – от постъпването на отпадъчните води в пречиствателната станция за градски отпадъчни води до точката на използване, включително източниците на отпадъчни води, етапите и технологиите на пречистване в съоръжението за допълнително пречистване, инфраструктурата за снабдяване, разпределение и съхранение, предвиденото използване, мястото и периода на използване (например временно или ad hoc), метода за напояване, типа на културата, други водоизточници, ако е предвидено смесване, и количеството допълнително пречистени отпадъчни води, които ще се доставят.

2.

Идентифициране на всички страни, участващи в системата за повторно използване на водата, и ясно дефиниране на техните роли и отговорности.

3.

Определяне на потенциалните опасности, по-специално наличието на замърсители и патогенни организми, и на вероятността за настъпването на опасни събития, като например нарушаване на пречистването или непредвидени течове или замърсяване на системата за повторно използване на водата.

4.

Определяне на местата и популациите, изложени на риск и на пътищата на експозиция на идентифицираните потенциални опасности, като се вземат предвид специфични фактори на околната среда като местните хидрогеоложки условия, топография, типове почви и екология, както и фактори, свързани с типовете култури и земеделските и напоителните практики. Трябва да бъдат отчетени и възможните необратими или дълготрайни отрицателни въздействия върху околната среда и здравето от дейностите по допълнително пречистване на водата, подкрепени от научни доказателства.

5.

Оценка на рисковете за околната среда и за здравето на хората и животните, която отчита естеството на идентифицираните потенциални опасности, продължителността на предвидените видове използване, идентифицираните места и популации, изложени на риск от експозиция на тези опасности, и тежестта на възможните последици от опасностите предвид принципа на предпазливост, както и цялото съответно законодателство на Съюза и национално законодателство, документи с насоки и минимални изисквания във връзка с храните, фуражите и безопасността на работниците. Оценката на риска може да се основава на преглед на наличните научни изследвания и данни.

Оценката на риска се състои от следните елементи:

а)

оценка на рисковете за околната среда, която включва всяко едно от следните действия:

i)

потвърждение на естеството на опасностите, включително, когато е целесъобразно, прогнозната им недействаща концентрация;

ii)

оценка на потенциалния обхват на експозицията;

iii)

характеризиране на рисковете;

б)

оценка на рисковете за здравето на хората и животните, която включва всяко едно от следните действия:

i)

потвърждаване на естеството на опасностите, включително, когато е целесъобразно, зависимостта „концентрация—ефект“;

ii)

оценка на потенциалния обхват на концентрацията или експозицията;

iii)

характеризиране на рисковете.

Управлението на риска може да се извършва посредством качествена или полуколичествена оценка на риска. Количествената оценка на риска се използва, когато има достатъчно подкрепящи данни или в проекти с потенциално висок риск за околната среда или общественото здраве.

Като минимум в оценката на риска се отчитат следните изисквания и задължения:

а)

изискването за намаляване и предотвратяване на замърсяването на водите с нитрати в съответствие с Директива 91/676/ЕИО;

б)

задължението защитените територии за водите, предназначени за консумация от човека, да отговарят на изискванията на Директива 98/83/ЕО;

в)

изискването за изпълнение на екологичните цели, определени в Директива 2000/60/ЕО;

г)

изискването за предотвратяване на замърсяването на подземните води в съответствие с Директива 2006/118/ЕО;

д)

изискването за спазване на стандартите за качество на околната среда за приоритетни вещества и някои други замърсители, определени в Директива 2008/105/ЕО;

е)

изискването за спазване на екологичните качествени стандарти за замърсители от национално значение, а именно специфични замърсители на речните басейни, определени в Директива 2000/60/ЕО;

ж)

изискването за спазване на стандартите за качество на водите за къпане, определени в Директива 2006/7/ЕО;

з)

изискванията за опазване на околната среда, и по-специално на почвата, при използване на утайки от отпадъчни води в земеделието в съответствие с Директива 86/278/ЕИО;

и)

изискванията относно хигиената на храните, определени в Регламент (ЕО) № 852/2004, и насоките, съдържащи се в Известието на Комисията относно Ръководство за справяне с микробиологичните рискове по отношение на пресните плодове и зеленчуци при първичното производство посредством добра хигиена;

й)

изискванията за хигиена на фуражите, определени в Регламент (ЕО) № 183/2005;

к)

изискването за спазване на съответните микробиологични критерии, посочени в Регламент (ЕО) № 2073/2005;

л)

изискванията относно максимално допустимите количества на някои замърсители в храните, посочени в Регламент (ЕО) № 1881/2006;

м)

изискванията относно максимално допустимите граници на остатъчни вещества от пестициди във и върху храни или фуражи, посочени в Регламент (ЕО) № 396/2005;

н)

изискванията относно здравето на животните, предвидени в Регламенти (ЕО) № 1069/2009 и (ЕС) № 142/2011.

Б)

Условия във връзка с допълнителните изисквания

6.

Отчитане на изискванията за качеството и мониторинга на водата, които са допълнителни или по-строги от посочените в приложение I, раздел 2, или и двете заедно, когато е необходимо и целесъобразно да се гарантира подходяща защита на околната среда и здравето на хората и животните, по-специално когато има недвусмислени научни доказателства, че рисковете произтичат от допълнително пречистените отпадъчни води, а не от други източници.

В зависимост от резултата от оценката на риска, посочена в точка 5, такива допълнителни изисквания може по-специално да се отнасят до:

а)

тежки метали;

б)

пестициди;

в)

странични продукти от дезинфекция;

г)

лекарствени продукти;

д)

други вещества, които пораждат нови опасения, включително микрозамърсители и микропластмаси;

е)

антимикробна резистентност.

В)

Превантивни мерки

7.

Определяне на превантивните мерки, които вече са въведени или следва да бъдат предприети с цел ограничаване на рисковете, така че всички идентифицирани рискове да могат да се управляват по подходящ начин. Обръща се специално внимание на водните обекти, използвани за извличане на вода, предназначена за консумация от човека, и на съответните охранителни зони.

Такива превантивни мерки може да включват:

а)

контрол на достъпа;

б)

допълнителни мерки за дезинфекция или отстраняване на замърсители;

в)

специфични технологии за напояване, с които се намалява рискът от образуване на аерозоли (например капково напояване);

г)

специфични изисквания за напояване чрез дъждуване (например максимална скорост на вятъра, разстояния между пръскачките и чувствителните зони);

д)

специфични изисквания за земеделските площи (например наклон, насищане с вода на площта и карстови зони);

е)

подпомагане на унищожаването на патогенните организми преди прибиране на реколтата;

ж)

установяване на минимални безопасни отстояния (например от повърхностни води, включително места за водопой на животни, за дейности като аквакултури, рибовъдство, аквакултури с черупкови организми, за плуване и други водни дейности);

з)

сигнализация в напоителните площадки, указваща, че се използват допълнително пречистени отпадъчни води и че те не са годни за пиене.

Конкретните превантивни мерки, които могат да бъдат приложени, са определени в таблица 1.

Таблица 1 – Конкретни превантивни мерки

Клас на качеството на допълнително пречистените отпадъчни води

Конкретни превантивни мерки

А

—

Свинете не трябва да се хранят с фураж, напояван с допълнително пречистени отпадъчни води, освен ако са налице достатъчно данни, че рисковете в конкретния случай могат да се управляват.

Б

—

Забрана за събиране на напоявана продукция, докато е още мокра, или на паднала на земята продукция.

—

Недопускане на дойни млекодайни крави на пасището до изсъхването му.

—

Фуражът трябва да бъде изсушен или силажиран преди опаковането му.

—

Свинете не трябва да се хранят с фураж, напояван с допълнително пречистени отпадъчни води, освен ако са налице достатъчно данни, че рисковете в конкретния случай могат да се управляват.

В

—

Забрана за събиране на напоявана продукция, докато е още мокра, или на паднала на земята продукция.

—

Недопускане на пасищни животни на пасището в продължение на пет дни след последното напояване.

—

Фуражът трябва да бъде изсушен или силажиран преди опаковането му.

—

Свинете не трябва да се хранят с фураж, напояван с допълнително пречистени отпадъчни води, освен ако са налице достатъчно данни, че рисковете в конкретния случай могат да се управляват.

Г

—

Забрана за събиране на напоявана продукция, докато е още мокра, или на паднала на земята продукция.

8.

Подходящи системи и процедури за контрол на качеството, включително мониторинг на допълнително пречистените отпадъчни води по съответните параметри, както и подходящи програми за поддръжка на оборудването.

Препоръчва се операторът на съоръжението за допълнително пречистване да установи и поддържа система за управление на качеството, сертифицирана по ISO 9001 или равностоен стандарт.

9.

Системи за мониторинг на околната среда, с цел да се осигури предоставянето на обратна информация от мониторинга, както и че всички процеси и процедури се валидират и документират по подходящ начин.

10.

Подходящи системи за управление на инциденти и извънредни ситуации, включително процедури за информиране на всички съответни страни по подходящ начин за такива събития и редовно актуализиране на плана за спешно реагиране.

Държавите членки биха могли да използват наличните международни насоки и стандарти като ISO 20426:2018 – „Насоки за оценка и управление на риска за здравето за повторното използване на непитейна вода“, ISO 16075:2015 – „Насоки за използване на пречистени отпадъчни води за проекти за напояване“ или други еквивалентни на тях международни стандарти или насоките на СЗО като инструменти за систематична идентификация на опасности и оценка и управление на рисковете посредством подход, основан на приоритетите, прилаган към цялата верига (от пречистването на градски отпадъчни води за повторно използване до разпределението и използването им за напояване в селското стопанство и контролиране на последиците) и към оценките на специфичните рискове на място.

11.

Да се осигури създаването на механизми за координация между различните участници, така че да се гарантира безопасното производство и използване на допълнително пречистени отпадъчни води.

1. Преглед

,

1.1 Препратки

1.2 Идентифицирани изисквания

1.3 Свързани стандарти

2. Идентифицирани изисквания

Изисквания

3. Свързани стандарти

Стандарти