РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1946/2003 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 15 юли 2003 година относно трансграничното придвижване на генетично модифицирани организми (текст от значение за ЕИП)

(1)

Протоколът от Картахена по биологична безопасност към Конвенцията за биологично разнообразие (наричан по-нататък „Протокола“) беше подписан от Общността и държавите-членки през 2000 г. и Решение 2002/628/ЕО на Съвета (5) за сключване на Протокола от името на Общността, беше взето на 25 юни 2002 г.

(2)

Член 1 от Протокола установява, че в съответствие с подхода за взимане на предохранителни мерки, съдържащ се в принцип 15 от Декларацията от Рио по околната среда и развитието, целта на Протокола е да спомогне за гарантиране на подходящо ниво на защита в областта на безопасния трансфер, работа и използване на генетично модифицирани организми (ГМО), произхождащи от съвременната биотехнология, които могат да имат неблагоприятни последици върху съхраняването и устойчивото използване на биологичното разнообразие, като също така се отчитат рисковете за човешкото здраве и като вниманието специално се насочва към трансграничното придвижване.

(3)

Протоколът поставя изискването, всяка страна да предприеме необходимите и целесъобразни правни, административни и други мерки за изпълнението на задълженията по Протокола. Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 12 март 2001 г. относно съзнателното освобождаване в околната среда на генетично модифицирани организми (6), приканва Комисията да направи законодателно предложение за прилагането на процедурите, определени в Протокола и, в съответствие с Протокола, поставящо изисквания за износителите от Общността да гарантират, че всички изисквания по процедурата за предварително обосновано съгласие, както е установена в членове 7—10, 12 и 14 от Протокола, са изпълнени.

(4)

От съществено значение е да се организира надзора и контрола на трансграничното придвижване на ГМО, за да продължи да се гарантира съхраняването и устойчивото използване на биологичното разнообразие, като се вземат предвид също и рисковете за човешкото здраве и така че да се даде възможност на гражданите да направят свободен и информиран избор относно ГМО.

(5)

Тъй като законодателството на Общността не съдържа специални изисквания за износ на ГМО за трети страни, и за да се гарантира постигане на съответствие със задълженията от Протокола относно трансграничното придвижване на ГМО, следва да се създаде обща законодателна рамка за такъв вид износ.

(6)

Необходимо е, по начин съвместим с Протокола, да се отчете нуждата от спазване на регулаторната рамка на внос в областта на биологичната безопасност за страните, които са страни или не са страни по Протокола.

(7)

Фармацевтичните продукти за хора, които са предмет и на други международни споразумения, по които Общността или съответната държава-членка е страна, или организации, в които Общността или съответната държава-членка членуват, следва да се изключат от приложното поле на настоящия регламент.

(8)

Износът на генетично модифицирани организми, предназначени за съзнателно освобождаване в околната среда, следва да се нотифицира на страната или на страната, която не е страна по Протокола, в която се внася, като по този начин им се позволи да вземат информирано решение, основано на оценка на риска, извършена по изпитан научен метод.

(9)

Нотифицирането се извършва от износителя. Износителят отговаря за точността на информацията, посочена в нотификацията.

(10)

Износителят изчаква получаването на предварителното писмено изрично съгласие от страната или страната, която не е страна по Протокола, в която се внася, преди да извърши първото трансгранично придвижване на генетично модифицирани организми, предназначени за съзнателно освобождаване в околната среда.

(11)

Като признава, че някои развиващи се страни и някои страни с икономики в преход, може да нямат необходимия капацитет, за да вземат такива информирани решения, Комисията и държавите-членки полагат трайни усилия, за да могат тези държави да развиват и укрепват човешките ресурси и институционалния си капацитет.

(12)

Съгласно Протокола, Общността или всяка друга страна могат да предприемат действия, които предлагат повече защита за съхраняване и устойчивото използване на биологичното разнообразие, отколкото тези, които се изискват от Протокола, при условие че тези мерки са в съответствие с целта и разпоредбите на Протокола и в съответствие с другите задължения на тази страна по международното право.

(13)

Съгласно Протокола, Общността може да прилага своето вътрешно законодателство по отношение на придвижването на генетично модифицирани организми на нейна територия.

(14)

Тъй като съществуващото законодателство на Общността, и по-специално Директива 2001/18/ЕО и законодателството в отделните сектори които предвиждат специалната оценка на риска да се извършва в съответствие с принципите на тази директива, вече съдържат правила, които са в съответствие с целта на Протокола, няма нужда от приемане на допълнителни разпоредби относно вноса на генетично модифицирани организми в Общността.

(15)

Необходимо е да се гарантира безопасен транспорт, работата и опаковането на генетично модифицираните организми. Тъй като съществуващото законодателство на Общността и по-специално Директива 94/55/ЕО на Съвета от 21 ноември 1994 г. относно сближаване на законодателствата на държавите-членки по отношение на автомобилния превоз на опасни товари (7) и Директива 96/49/ЕО на Съвета от 23 юли 1996 г. относно сближаване на законодателствата на държавите-членки по отношение на железопътния превоз на опасни товари (8), вече съдържа подходящите правила, няма нужда от приемане на допълнителни разпоредби в това отношение.

(16)

Необходимо е да се гарантира идентификацията на генетично модифицираните организми, които се изнасят от и се внасят в Общността. Що се отнася до възможността да за проследимост, етикетирането и идентифицирането на вноса в Общността, такива генетично модифицирани организми са обект на правилата в законодателството на Общността. Що се отнася до износа, се прилагат подобни правила.

(17)

Комисията и държавите-членки поддържат процеса на изготвяне на подходящи международни правила и процедури в областта на отговорността и обезщетяването на вреди, нанесени в резултат от трансгранично придвижване на генетично модифициране организми, както е предвидено в член 27 от Протокола, които трябва да бъдат приети на първата среща на Конференцията на страните по Конвенцията, която служи в качество на съвещание на страните към Протокола.

(18)

Комисията и държавите-членки поддържат по-нататъшното развитие и прилагане на общ формат за придружаващи документи за идентифициране на генетично модифицирани организми, което е предприето в съответствие с член 18 от Протокола.

(19)

За да отговори ефикасно на несъзнателното трансгранично придвижване на генетично модифицирани организми, които могат да имат значително неблагоприятно въздействие върху съхраняването и устойчивото използване на биологичното разнообразие предвид рисковете за човешкото здраве, след като получи информация за събитие под нейната юрисдикция, което има за резултат освобождаване, което може да доведе до несъзнателно трансгранично придвижване на генетично модифицирани организми, за които е вероятно да предизвикат такива ефекти, държавата-членка предприема възможно най-бързо подходящи мерки, за да информира обществеността и уведомява незабавно Комисията, всички други държави-членки, засегнати държави или такива, които могат да бъдат засегнати, Клиринговата къща по биобезопасност (BCH) и когато е целесъобразно, съответните международни организации. Също така, тази държава-членка консултира незабавно всички засегнати държави или такива, за които е възможно да бъдат засегнати, за да им даде възможност да предоставят съответните отговори и да предприемат необходимите действия.

(20)

С цел да се помогне развитието на BCH, Общността и нейните държави-членки гарантират, че съответната информация се предава на BCH и че в Общността се извършва мониторинг и отчитане прилагането на Протокола.

(21)

Държавите-членки следва да определят правила за налагане на наказания за нарушения на настоящия регламент и да гарантират, че тези наказания се прилагат. Тези наказания следва да са ефективни, пропорционални и разубеждаващи.

(22)

Принципът за предпазливост се взима предвид при прилагането на настоящия регламент.

(23)

Настоящият регламент зачита основните права и спазва принципите, признати по-специално в Хартата за основните права на Европейския съюз,