+ДИРЕКТИВА (ЕС) 2016/2284 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 14 декември 2016 година за намаляване на националните емисии на някои атмосферни замърсители, за изменение на Директива 2003/35/ЕО и за отмяна на Директива 2001/81/ЕО (текст от значение за ЕИП)
---+Член 1 Цели и предмет
------+Член 1 1.
------+Член 1 2.
---+Член 2 Обхват
------+Член 2 1.
------+Член 2 2.
---+Член 3 Определения
---+Член 4 Национални задължения за намаляване на емисиите
------+Член 4 1.
------+Член 4 2.
------+Член 4 3.
---+Член 5 Възможности за гъвкавост
------+Член 5 1.
------+Член 5 2.
------+Член 5 3.
------+Член 5 4.
------+Член 5 5.
------+Член 5 6.
------+Член 5 7.
------+Член 5 8.
---+Член 6 Национални програми за контрол на замърсяването на въздуха
------+Член 6 1.
------+Член 6 2.
------+Член 6 3.
------+Член 6 4.
------+Член 6 5.
------+Член 6 6.
------+Член 6 7.
------+Член 6 8.
------+Член 6 9.
------+Член 6 10.
---+Член 7 Финансово подпомагане
---+Член 8 Национални инвентаризации и прогнози за емисиите, информационни доклади за инвентаризацията
------+Член 8 1.
------+Член 8 2.
------+Член 8 3.
------+Член 8 4.
------+Член 8 5.
------+Член 8 6.
------+Член 8 7.
---+Член 9 Мониторинг на въздействията на замърсяването на въздуха
------+Член 9 1.
------+Член 9 2.
------+Член 9 3.
---+Член 10 Докладване от държавите членки
------+Член 10 1.
------+Член 10 2.
------+Член 10 3.
------+Член 10 4.
---+Член 11 Доклади на Комисията
------+Член 11 1.
------+Член 11 2.
---+Член 12 Европейски форум „Чист въздух“
---+Член 13 Преглед
------+Член 13 1.
------+Член 13 2.
------+Член 13 3.
---+Член 14 Достъп до информация
------+Член 14 1.
------+Член 14 2.
------+Член 14 3.
---+Член 15 Сътрудничество с трети държави и координация в рамките на международни организации
---+Член 16 Упражняване на делегираните правомощия
------+Член 16 1.
------+Член 16 2.
------+Член 16 3.
------+Член 16 4.
------+Член 16 5.
------+Член 16 6.
---+Член 17 Процедура на комитет
------+Член 17 1.
------+Член 17 2.
---+Член 18 Санкции
---+Член 19 Изменение на Директива 2003/35/ЕО
---+Член 20 Транспониране
------+Член 20 1.
------+Член 20 2.
---+Член 21 Отмяна и преходни разпоредби
------+Член 21 1.
------+Член 21 2.
---+Член 22 Влизане в сила
---+Член 23 Адресати
---+ПРИЛОЖЕНИЕ I
---+ПРИЛОЖЕНИЕ II
---+ПРИЛОЖЕНИЕ III
---+ПРИЛОЖЕНИЕ IV
---+ПРИЛОЖЕНИЕ V
---+ПРИЛОЖЕНИЕ VI
---+Declaration by the Commission on the Review of Methane Emissions

English - European Union - Environment -

ДИРЕКТИВА (ЕС) 2016/2284 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 14 декември 2016 година за намаляване на националните емисии на някои атмосферни замърсители, за изменение на Директива 2003/35/ЕО и за отмяна на Директива 2001/81/ЕО (текст от значение за ЕИП)

ДИРЕКТИВА (ЕС) 2016/2284 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 14 декември 2016 година

за намаляване на националните емисии на някои атмосферни замърсители, за изменение на Директива 2003/35/ЕО и за отмяна на Директива 2001/81/ЕО

(текст от значение за ЕИП)

1. Преглед

Член 1 Цели и предмет

Член 2 Обхват

Член 3 Определения

Член 3

Определения

За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

„емисия“ означава отделянето на вещество от точков или дифузен източник в атмосферата;

„антропогенни емисии“ означава емисиите в атмосферата на замърсители, свързани с човешка дейност;

„прекурсори на озона“ означава азотни оксиди, неметанови летливи органични съединения, метан и въглероден оксид;

„цели за качеството на въздуха“ означава пределно допустимите стойности, целевите стойности и задълженията във връзка с концентрациите на експозицията за качеството на въздуха, установени в Директива 2008/50/ЕО и Директива 2004/107/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( 1 );

„серен диоксид“ или „SO2“ означава всички серни съединения, изразени като серен диоксид, включително серен триоксид (SO3), сярна киселина (H2SO4) и редуцирани серни съединения като сероводорд (H2S), меркаптани и диметилсулфиди;

„азотни оксиди“ или „NОх“ означава азотен оксид и азотен диоксид, изразени като азотен диоксид;

„неметанови летливи органични съединения“ или „НМЛОС“ означава всички органични съединения, различни от метана, които са в състояние да произвеждат фотохимични оксиданти чрез реакция с азотни оксиди в присъствието на слънчева светлина;

„фини прахови частици“ или „ПЧ2,5“ означава частици с аеродинамичен диаметър, равен на или по-малък от 2,5 микрометра (μm);

„сажди“ означава въглеродни прахови частици, които поглъщат светлината;

10)

„национално задължение за намаляване на емисиите“ означава задължението на държавите членки за намаляване на общия размер на емисиите на дадено вещество; то определя минималното намаление на емисиите, което трябва да бъде постигнато през целевата календарна година, като процент от общия размер на емисиите, изпуснати през базовата година (2005 г.);

11)

„цикъл на излитане и кацане“ означава цикъл, включващ рулиране, излитане, набиране на височина, снижаване, кацане и всички други действия на въздухоплавателно средство, които протичат на височина под 3 000 фута;

12)

„международно морско корабоплаване“ означава пътувания в морето и в крайбрежни води на плавателни съдове, плаващи под всякакво знаме, освен риболовните кораби, които заминават от територията на една държава и пристигат на територията на друга държава;

13)

„зона за контрол на замърсяването“ означава морска зона, простираща се до не повече от 200 морски мили от изходните линии, от които се измерва ширината на териториалното море, установена от дадена държава членка за предотвратяване, намаляване и контрол на замърсяването от кораби в съответствие с приложимите международни норми и стандарти;

14)

„законодателство на Съюза за контрол на замърсяването на въздуха при източника“ означава законодателството на Съюза, което има за цел намаляване на емисиите от замърсители на въздуха, обхванати от настоящата директива, чрез предприемане на мерки за намаляването им при източника.

Член 4 Национални задължения за намаляване на емисиите

Член 5 Възможности за гъвкавост

Член 6 Национални програми за контрол на замърсяването на въздуха

Член 7 Финансово подпомагане

Член 7

Финансово подпомагане

Комисията се стреми да улесни достъпа до съществуващите фондове на Съюза, в съответствие с правните разпоредби, уреждащи тези фондове, за да подпомогне мерките, насочени към постигане на съответствие с целите на настоящата директива.

Тези фондове на Съюза включват настоящи и бъдещи средства за финансиране, inter alia, по линия на:

а)

Рамковата програма за научни изследвания и иновации;

б)

европейските структурни и инвестиционни фондове, включително съответно финансиране в рамките на общата селскостопанска политика;

в)

инструменти за финансиране на действията в областта на околната среда и климата като програма LIFE;

Комисията оценява възможността за въвеждане на обслужване на едно гише, където всеки заинтересован може лесно да провери какви са наличните фондове на Съюза и съответните процедури за достъп до тях за проекти, насочени към проблеми със замърсяването на въздуха.

Член 8 Национални инвентаризации и прогнози за емисиите, информационни доклади за инвентаризацията

Член 9 Мониторинг на въздействията на замърсяването на въздуха

Член 10 Докладване от държавите членки

Член 11 Доклади на Комисията

Член 12 Европейски форум „Чист въздух“

Член 12

Европейски форум „Чист въздух“

Комисията създава Европейски форум „Чист въздух“, който да допринася за изготвяне на насоки и да улеснява координираното прилагане на законодателството и политиките на Съюза, свързани с подобряването на качеството на въздуха, като събира редовно всички заинтересовани страни, включително компетентните органи на държавите членки на всички съответни равнища, Комисията, промишлеността, гражданското общество и научната общност. Европейският форум „Чист въздух“ обменя опит и добри практики, включително относно намаляването на емисиите от битовото отопление и автомобилния транспорт, които могат да предоставят информация и да допринесат за подобряването на националните програми за контрол на замърсяването на въздуха и тяхното прилагане.

Член 13 Преглед

Член 14 Достъп до информация

Член 15 Сътрудничество с трети държави и координация в рамките на международни организации

Член 15

Сътрудничество с трети държави и координация в рамките на международни организации

Съюзът и държавите членки, в зависимост от случая, се стремят, без да се засяга член 218 ДФЕС, към двустранно и многостранно сътрудничество с трети държави, както и към координация в рамките на съответните международни организации, като например Програмата на ООН за околната среда (ЮНЕП), ИКЕ на ООН, Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО), Международната морска организация (ИМО) и Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО), включително чрез обмен на информация, в областта научно-техническата изследователска и развойна дейност с цел да се подобри основата за улесняване на намаляването на емисиите.

Член 16 Упражняване на делегираните правомощия

Член 17 Процедура на комитет

Член 18 Санкции

Член 18

Санкции

Държавите членки установяват система от санкции, приложими при нарушение на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива, и вземат всички мерки, необходими за осигуряване на прилагането им. Предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.

Член 19 Изменение на Директива 2003/35/ЕО

Член 19

Изменение на Директива 2003/35/ЕО

В приложение I към Директива 2003/35/ЕО се добавя следната буква:

„ж) член 6, параграф 1 от Директива (ЕС) 2016/2284 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2016 г. за намаляване на националните емисии на някои атмосферни замърсители, за изменение на Директива 2003/35/ЕО и за отмяна на Директива 2001/81/ЕО ( *1 ).

Член 20 Транспониране

Член 21 Отмяна и преходни разпоредби

Член 22 Влизане в сила

Член 22

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на 31 декември 2016 г.

Член 23 Адресати

Член 23

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

МОНИТОРИНГ И ДОКЛАДВАНЕ НА ЕМИСИИ В АТМОСФЕРАТА

Таблица А

Изисквания за докладване на годишните емисии съгласно член 8, параграф 1, първа алинея

Елемент	Замърсители	Динамичен ред	Дати на докладване
Общи национални емисии по категории източници съгласно NFR (1) (2)	— SO2, NOх, НМЛОС, NH3, CO — тежки метали (Cd, Hg, Pb) (3) — УОЗ (4) (общо полициклични ароматни въглеводороди (ПАВ (5)), бензо(а)пирен, бензо(b)флуорантен, бензо(k)флуорантен индено(1,2,3-cd)пирен, диоксини/фурани, полихлорирани бифенили (ПХБ) (6), хексахлорбензен (7))	Годишно — от 1990 г. до годината на докладване минус 2 (X–2)	15 февруари (9)
Общи национални емисии по категории източници съгласно NFR (2)	— ПЧ2,5, ПЧ10 (8) и сажди (ако са налични)	Годишно — от 2000 г. до годината на докладване минус 2 (X–2)	15 февруари (9)
(1) Nomenclature for reporting (NFR) — „Номенклатура за докладване“ по КТЗВДР. (2) Докладването по отношение на природните емисии се извършва в съответствие с методологиите, установени в КТЗВДР и Ръководството EMEP/EEA относно инвентаризацията на емисиите на замърсители на въздуха. Те не се включват в общите стойности на национално равнище, а се докладват отделно. (3) Cd (кадмий), Hg (живак), Pb (олово). (4) УОЗ (устойчиви органични замърсители). (5) ПАВ (полициклични ароматни хидрокарбони). (6) ПХБ (полихлорирани бифенили). (7) хексахлорбензен (8) „ПЧ10“ означава частици с аеродинамичен диаметър, равен или по-малък от 10 микрометра (μm). (9) Ако докладът съдържа грешки, той се представя повторно в срок от четири седмици, като включва ясно обяснение на внесените изменения.

Таблица Б

Изисквания за докладване на годишните емисии съгласно член 8, параграф 1, втора алинея

Елемент	Замърсители	Динамичен ред	Дата на докладване
Общи национални емисии по категории източници (1) съгласно NFR	— тежки метали (As, Cr, Cu, Ni, Se и Zn и техни съединения) (2) — ОСП (3)	Годишно — от 1990 г. (2000 г. за ОСП) до годината на докладване минус 2 (X–2)	15 февруари
(1) Докладването по отношение на природните емисии се извършва в съответствие с методологиите, установени в КТЗВДР и Ръководството EMEP/EEA относно инвентаризацията на емисиите на замърсители на въздуха. Те не се включват в общите стойности на национално равнище, а се докладват отделно. (2) As (арсен), Cr (хром), Cu (мед), Ni (никел), Se (селен), Zn (цинк). (3) ОСП = общ суспендиран прах.

▼M1

Таблица В

Изисквания за докладване относно емисиите и прогнозите съгласно член 8, параграф 2

Елемент	Замърсители	Динамични редове/целеви години	Дати на докладване
Данни за териториалното разпределение на националните емисии по категории източници (GNFR)	— SO2, NOx, NMVOC, CO, NH3, PM10, PM2,5 — тежки метали (Cd, Hg, Pb) — УОЗ (общо ПАВ, хексахлоробензен, полихлорирани бифенили, диоксини/фурани) — сажди (ако са налични)	На всеки четири години за годината на докладване минус 2 (X–2) считано от 2017 г.	►C1 1 май (1) ◄
Големи точкови източници (LPS) по категории източници (GNFR)	— SO2, NOx, NMVOC, CO, NH3, PM10, PM2,5 — тежки метали (Cd, Hg, Pb) — УОЗ (общо ПАВ, хексахлоробензен, полихлорирани бифенили, диоксини/фурани) — сажди (ако са налични)	На всеки четири години за годината на докладване минус 2 (X–2) считано от 2017 г.	►C1 1 май (1) ◄
Прогнозни емисии по категории източници по NFR	— SO2, NOx, NH3, NMVOC, PM2,5 и ако са налични — сажди	На всеки две години, като са включени обхванатите от прогнозата години 2020 г., 2025 г., 2030 г. и при наличие на прогноза — 2040 г. и 2050 г. считано от 2017 г.	15 март
(1) Ако докладът съдържа грешки, той се представя повторно в срок от четири седмици, като включва ясно обяснение на внесените изменения.

▼B

Таблица Г

Изисквания за ежегодно докладване относно информационния доклад за инвентаризацията съгласно член 8, параграф 3

Елемент

Замърсители

Динамични редове/целеви години

Дати на докладване

Информационен доклад за инвентаризацията

— SO2, NOх, НМЛОС, NH3, СО, ПЧ2,5, ПЧ10

— тежки метали (Cd, Hg, Pb) и сажди

— УОЗ (общо полициклични ароматни въглеводороди (ПАВ), бензо(а)пирен, бензо(b)флуорантен, бензо(k)флуорантен индено(1,2,3-cd)пирен, диоксини/фурани, полихлорирани бифенили, хексахлорбензен)

— ако са налични, тежки метали (As, Cr, Cu, Ni, Se и Zn и техни съединения) и ОСП

Всички години

(както е посочено в таблици А—Б—В)

15 март

ПРИЛОЖЕНИЕ II

НАЦИОНАЛНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА ЕМИСИИТЕ

Таблица А

Задължения за намаляване на емисиите на серен диоксид (SO2), азотни оксиди (NOx) и неметанови летливи органични съединения (НМЛОС). При задълженията за намаляване 2005 г. е базова година, като за автомобилния транспорт те се прилагат за емисиите, изчислени на базата на продадените горива (*1).

Държава членка	Намаление на SO2 спрямо 2005 г.		Намаление на NOx спрямо 2005 г.		Намаление на НМЛОС спрямо 2005 г.
Държава членка	За всяка година от 2020 г. до 2029 г.	За всяка година от 2030 г.	За всяка година от 2020 г. до 2029 г.	За всяка година от 2030 г.	За всяка година от 2020 г. до 2029 г.	За всяка година от 2030 г.
Белгия	43 %	66 %	41 %	59 %	21 %	35 %
България	78 %	88 %	41 %	58 %	21 %	42 %
Чешка република	45 %	66 %	35 %	64 %	18 %	50 %
Дания	35 %	59 %	56 %	68 %	35 %	37 %
Германия	21 %	58 %	39 %	65 %	13 %	28 %
Естония	32 %	68 %	18 %	30 %	10 %	28 %
Гърция	74 %	88 %	31 %	55 %	54 %	62 %
Испания	67 %	88 %	41 %	62 %	22 %	39 %
Франция	55 %	77 %	50 %	69 %	43 %	52 %
Хърватия	55 %	83 %	31 %	57 %	34 %	48 %
Ирландия	65 %	85 %	49 %	69 %	25 %	32 %
Италия	35 %	71 %	40 %	65 %	35 %	46 %
Кипър	83 %	93 %	44 %	55 %	45 %	50 %
Латвия	8 %	46 %	32 %	34 %	27 %	38 %
Литва	55 %	60 %	48 %	51 %	32 %	47 %
Люксембург	34 %	50 %	43 %	83 %	29 %	42 %
Унгария	46 %	73 %	34 %	66 %	30 %	58 %
Малта	77 %	95 %	42 %	79 %	23 %	27 %
Нидерландия	28 %	53 %	45 %	61 %	8 %	15 %
Австрия	26 %	41 %	37 %	69 %	21 %	36 %
Полша	59 %	70 %	30 %	39 %	25 %	26 %
Португалия	63 %	83 %	36 %	63 %	18 %	38 %
Румъния	77 %	88 %	45 %	60 %	25 %	45 %
Словения	63 %	92 %	39 %	65 %	23 %	53 %
Словакия	57 %	82 %	36 %	50 %	18 %	32 %
Финландия	30 %	34 %	35 %	47 %	35 %	48 %
Швеция	22 %	22 %	36 %	66 %	25 %	36 %
Обединено кралство	59 %	88 %	55 %	73 %	32 %	39 %
ЕС 28	59 %	79 %	42 %	63 %	28 %	40 %
(*1) Държавите членки, които имат възможност да използват общото количество на националните емисии, изчислено на базата на използваните горива, като основа за преценка на спазването на изискванията съгласно КТЗВДР, могат да запазят тази възможност с цел осигуряване на съгласуваност между международното право и правото на Съюза.

Таблица Б

Задължения за намаляване на емисиите на амоняк (NH3) и фини прахови частици (ПЧ2,5). При задълженията за намаляване 2005 г. е базова година, като за автомобилния транспорт те се прилагат за емисиите, изчислени на базата на продадените горива (*1).

Държава членка	Намаление на NH3 спрямо 2005 г.		Намаление на ПЧ2,5 спрямо 2005 г.
Държава членка	За всяка година от 2020 г. до 2029 г.	За всяка година от 2030 г.	За всяка година от 2020 г. до 2029 г.	За всяка година от 2030 г.
Белгия	2 %	13 %	20 %	39 %
България	3 %	12 %	20 %	41 %
Чешка република	7 %	22 %	17 %	60 %
Дания	24 %	24 %	33 %	55 %
Германия	5 %	29 %	26 %	43 %
Естония	1 %	1 %	15 %	41 %
Гърция	7 %	10 %	35 %	50 %
Испания	3 %	16 %	15 %	50 %
Франция	4 %	13 %	27 %	57 %
Хърватия	1 %	25 %	18 %	55 %
Ирландия	1 %	5 %	18 %	41 %
Италия	5 %	16 %	10 %	40 %
Кипър	10 %	20 %	46 %	70 %
Латвия	1 %	1 %	16 %	43 %
Литва	10 %	10 %	20 %	36 %
Люксембург	1 %	22 %	15 %	40 %
Унгария	10 %	32 %	13 %	55 %
Малта	4 %	24 %	25 %	50 %
Нидерландия	13 %	21 %	37 %	45 %
Австрия	1 %	12 %	20 %	46 %
Полша	1 %	17 %	16 %	58 %
Португалия	7 %	15 %	15 %	53 %
Румъния	13 %	25 %	28 %	58 %
Словения	1 %	15 %	25 %	60 %
Словакия	15 %	30 %	36 %	49 %
Финландия	20 %	20 %	30 %	34 %
Швеция	15 %	17 %	19 %	19 %
Обединено кралство	8 %	16 %	30 %	46 %
ЕС 28	6 %	19 %	22 %	49 %
(*1) Държавите членки, които имат възможност да използват общото количество на националните емисии, изчислено на базата на използваните горива, като основа за преценка на спазването на изискванията съгласно КТЗВДР, могат да запазят тази възможност с цел осигуряване на съгласуваност между международното право и правото на Съюза.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

СЪДЪРЖАНИЕ НА НАЦИОНАЛНИТЕ ПРОГРАМИ ЗА КОНТРОЛ НА ЗАМЪРСЯВАНЕТО НА ВЪЗДУХА, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕНОВЕ 6 И 10

ЧАСТ 1

Минимални изисквания относно съдържанието на националните програми за контрол на замърсяването на въздуха

1. Първоначално изготвените национални програми за контрол на замърсяването на въздуха, посочени в членове 6 и 10, трябва да обхващат най-малко следното:

а)

рамката за националната политика относно качеството на въздуха и замърсяването, в чийто контекст е разработена програмата, включително:

приоритетите на политиката и връзката им с приоритетите, набелязани в други относими области на политиката, включително изменението на климата и когато е уместно — селското стопанство, промишлеността и транспорта;

ii)

отговорностите, възложени на национални, регионални и местни органи;

iii)

напредъка, постигнат по сегашните политики и мерки за намаляване на емисиите и за подобряване на качеството на въздуха, както и степента на спазване на националните задължения и задълженията в рамките на Съюза;

iv)

прогнозираното последващо развитие, ако се приеме, че няма да има изменения във вече приетите политики и мерки;

б)

разгледаните варианти на политика за спазване на задълженията за намаляване на емисиите за периода от 2020 г. до 2029 г. и от 2030 г. нататък, както и на междинните нива на емисии, определени за 2025 г., и за принос за по-нататъшно подобряване на качеството на въздуха, със съответния анализ, включително метода за анализ; когато е налично — самостоятелното или комбинираното въздействие на политиките и мерките върху намалението на емисиите, качеството на въздуха и околната среда, както и свързаните с тях неопределености;

в)

мерките и политиките, избрани за приемане, включително график за тяхното приемане, изпълнение и преглед, както и отговарящите за тях компетентни органи;

г)

когато е приложимо — пояснение на причините, поради които индикативните нива на емисии за 2025 г. не могат да бъдат постигнати без мерки, водещи до несъразмерни разходи;

д)

когато е приложимо — описание на използването на възможностите за гъвкавост, предвидени в член 5, и последиците за околната среда, произтичащи от използването на тези възможности;

е)

оценка на това как избраните политики и мерки осигуряват съгласуваност с планове и програми, установени в други относими области на политиката.

2. Актуализациите на националната програма за контрол на замърсяването на въздуха, посочени в членове 6 и 10, трябва да съдържат най-малко следното:

а)

оценка на постигнатия напредък по изпълнението на програмата и намаляването на емисиите и концентрациите;

б)

всички съществени промени в политическия контекст, оценките, програмата или графика за изпълнението ѝ.

ЧАСТ 2

Мерки за намаляване на емисиите, посочени в член 6, параграф 2, втора алинея

Държавите членки вземат предвид съответното Ръководство за амоняка и използват най-добрите налични техники в съответствие с Директива 2010/75/ЕС.

А. Мерки за ограничаване на емисиите на амоняк

(1) Като вземат предвид Рамковия кодекс на ИКЕ на ООН за добра земеделска практика за намаляване на емисиите на амоняк от 2014 г., държавите членки установяват национални препоръчителни правила за добра земеделска практика с цел контролиране на емисиите на амоняк, които обхващат най-малко следните въпроси:

а)

управление на азота, като се взема предвид пълният азотен цикъл;

б)

стратегии за хранене на добитъка;

в)

нискоемисионни техники за разпръскване на оборски тор;

г)

нискоемисионни системи за съхранение на оборски тор;

д)

нискоемисионни системи за обори за животни;

е)

възможности за ограничаване на емисиите на амоняк от използването на минерални торове.

2. Държавите членки могат да установят национален азотен бюджет за наблюдение на измененията в общите загуби на химически активен азот от селското стопанство, включително амоняк, двуазотен оксид, амоний, нитрати и нитрити, въз основа на принципите, залегнали в ръководството на ИКЕ на ООН за азотните бюджети ( 9 ).

3. Държавите членки забраняват използването на амониево-карбонатни торове и могат да намалят емисиите на амоняк от неорганични торове, като използват следните подходи:

а)

замяна на карбамидните торове с амониево-нитратни;

б)

когато прилагането на карбамидни торове продължи — използване на методи, за които е доказано, че намаляват емисиите на амоняк най-малко с 30 % в сравнение с референтния метод, посочен в Ръководството за амоняка;

в)

насърчаване на замяната на неорганичните с органични торове, а когато продължават да се прилагат неорганични торове — разпръскването им в съответствие с предвидимите потребности на торените култури или пасища от азот и фосфор, като се вземат предвид също така наличното съдържание на хранителни вещества в почвата и хранителните вещества от други изкуствени торове.

4. Държавите членки могат да намалят емисиите на амоняк от неорганични торове, като използват следните подходи:

а)

намаляване на емисиите от разпръскването на торова течност и твърд оборски тор върху обработваема земя и пасища, като се използват методи, водещи до намаляване на емисиите най-малко с 30 % в сравнение с референтния метод, описан в Ръководството за амоняка, и при спазване на следните условия:

разпръскване на твърди оборски торове и торови течности само в съответствие с предвидимите потребности на торените култури или пасища от азот и фосфор, като се вземат предвид също така наличното съдържание на хранителни вещества в почвата и хранителните вещества от други изкуствени торове;

ii)

неразпръскване на твърди оборски торове и торови течности, когато подлежащата на торене земя е напоена с вода, наводнена, замръзнала или покрита със сняг;

iii)

разпръскване на торови течности върху пасища чрез влачещ се по земята маркуч или ботуш или чрез плитко или дълбоко впръскване;

iv)

разпръскване на твърди оборски торове и торови течности върху обработваема земя, които се поемат от почвата в срок от четири часа след разпръскването;

б)

намаляване на емисиите от съхранението на оборски тор извън оборите за животните, като се използват следните подходи:

за хранилища за торова течност, построени след 1 януари 2022 г., използване на нискоемисионни системи или техники за съхранение, за които е доказано, че намаляват емисиите на амоняк най-малко с 60 % в сравнение с референтния метод, описан в Ръководството за амоняка, а за съществуващи хранилища за торова течност — най-малко с 40 %;

ii)

покриване на хранилищата за твърд оборски тор;

iii)

гарантиране, че селските стопанства разполагат с достатъчен капацитет за съхранение на оборски тор, за да разпръскват тора само през подходящите периоди за растежа на културите:

в)

намаляване на емисиите от оборите за животни, като се използват системи, за които е доказано, че намаляват емисиите на амоняк най-малко с 20 % в сравнение с референтния метод, описан в Ръководството за амоняка;

г)

намаляване на емисиите от оборския тор, като се използват стратегии за нископротеиново хранене, за които е доказано, че намаляват емисиите на амоняк най-малко с 10 % в сравнение с референтния метод, описан в Ръководството за амоняка.

Б. Мерки за намаляване на емисиите на фини прахови частици и сажди

1. Без да се засяга приложение II относно кръстосаното съответствие към Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета ( 10 ), държавите членки могат да забранят изгарянето на открито на остатъци и отпадъци от селскостопанската реколта, както и на горски остатъци.

Държавите членки следят за спазването на всяка забрана, въведена в съответствие първа алинея, и осигуряват прилагането ѝ. Изключенията от такава забрана се ограничават до превантивни програми за избягване на безконтролното разпространение на опустошителни пожари, за борба с вредителите или за опазване на биологичното разнообразие.

2. Държавите членки могат да установят национални препоръчителни правила за добра земеделска практика за правилното управление на остатъците от реколтата въз основа на следните подходи:

а)

подобряване на структурата на почвата чрез внасяне в нея на остатъците от реколтата;

б)

подобрени техники за внасяне на остатъците от реколтата;

в)

алтернативно използване на остатъците от реколтата;

г)

повишаване на съдържанието на хранителни вещества и подобряване на структурата на почвата чрез внасяне на тор съобразно потребностите за оптимален растеж на растенията, като по този начин се избягва прегарянето на тора (оборски тор, дебела постелка от слама).

В. Предотвратяване на въздействието върху малки стопанства

При предприемането на мерки, изложени в раздели А и Б, държавите членки гарантират, че изцяло вземат предвид въздействието върху малките стопанства и микростопанствата.

Държавите членки могат например да освободят малките стопанства и микростопанствата от тези мерки, когато това е възможно и уместно с оглед на приложимите задължения за намаляване.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

МЕТОДОЛОГИИ ЗА ПОДГОТОВКА И АКТУАЛИЗАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНИТЕ ИНВЕНТАРИЗАЦИИ И ПРОГНОЗИ ЗА ЕМИСИИТЕ, ИНФОРМАЦИОННИТЕ ДОКЛАДИ ЗА ИНВЕНТАРИЗАЦИЯТА И КОРИГИРАНИТЕ НАЦИОНАЛНИ ИНВЕНТАРИЗАЦИИ НА ЕМИСИИТЕ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕНОВЕ 5 И 8

За посочените в приложение I замърсители държавите членки изготвят национални инвентаризации на емисиите, коригирани национални инвентаризации на емисиите, когато е приложимо, национални прогнози за емисиите, национални инвентаризации за териториалното разпределение на емисиите, инвентаризации за емисиите от големи точкови източници и информационни доклади за инвентаризацията, като използват методологиите, приети от договарящите страни по КТЗВДР (наричани по-долу „Ръководство EMEP“), и се приканват да използват посоченото там Ръководство EMEP/EEA за инвентаризации на емисиите на замърсители на въздуха (наричано по-долу „Ръководство EMEP/EEA“). Освен това в съответствие със същите ръководства се подготвя допълнителна информация, по-специално данни за дейността, необходими за оценяване на националните инвентаризации и прогнози за емисиите.

Използването Ръководството EMEP не засяга допълнителните правила, посочени в настоящото приложение, нито изискванията относно номенклатурата за докладване, динамичните редове и датите за докладване, посочени в приложение I.

ЧАСТ 1

Национални годишни инвентаризации на емисиите

1. Националните инвентаризации на емисиите трябва да бъдат прозрачни, съгласувани, сравними, пълни и точни.

2. Емисиите от установените ключови категории се изчисляват в съответствие с методологиите, определени в Ръководството EMEP/EEA, като се цели използването на метод на равнище 2 или по-високо (т.е. по-подробно).

Държавите членки могат да използват други научно обосновани и съвместими методологии за извършването на националните инвентаризации на емисиите, когато с тези методологиите получават по-точни оценки отколкото по стандартните методологии, установени в Ръководството EMEP/EEA.

3. По отношение на емисиите от транспорта, държавите членки изчисляват и докладват емисиите в съответствие с националните енергийни баланси, докладвани на Евростат.

4. Емисиите от автомобилния транспорт се изчисляват и докладват на базата на количествата продадени горива ( 11 ) в съответната държава членка. Освен това държавите членки могат допълнително да докладват и емисиите от автомобилния транспорт, изчислени на базата на използваните горива или пробега в километри в съответната държава членка.

5. Държавите членки докладват своите годишни национални емисии, изразени в приложимата мерна единица, посочена в съответния образец в номенклатурата за докладване (NFR) по КТЗВДР.

ЧАСТ 2

Национални прогнози за емисиите

1. Националните прогнози за емисиите трябва да са прозрачни, съгласувани, сравними, пълни и точни, а докладваната информация да включва най-малко следното:

а)

ясно посочване на приетите и планираните политики и мерки, които са отразени в прогнозите;

б)

когато е целесъобразно, резултатите от анализа на чувствителността, направен за прогнозите;

в)

описание на методологиите, моделите и основните допускания, както и на главните параметри на входа и на изхода.

▼M1

2. Прогнозите за емисиите се преценяват и докладват по категории източници по NFR. Когато това не е възможно поради липса на достатъчно подробни данни, в информационния доклад за инвентаризацията се включва обосновка за докладването в по-обобщена степен. Държавите членки предоставят за всеки замърсител прогноза „при взети мерки“ (т.е. приети мерки) и, ако е приложимо, прогноза „при взети допълнителни мерки“ (т.е. планирани мерки) в съответствие с насоките, установени в Ръководството EMEP/EEA.

▼B

3. Националните прогнози за емисиите са в съответствие с националните годишни инвентаризации на емисиите за година x-3 и с прогнозите, докладвани съгласно Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета ( 12 ).

ЧАСТ 3

Информационен доклад за инвентаризацията

Информационните доклади за инвентаризацията се изготвят в съответствие с Ръководството EMEP, като се използва съдържащият се в него образец за такива доклади. Докладът включва най-малко следната информация:

а)

описания, позовавания и източници на информация относно конкретните методологии, допускания, емисионни фактори и данни за активността, както и обосновка на техния избор;

б)

описание на ключовите национални категории на източници на емисии;

в)

информация за съществуващите неопределености, осигуряването и контрола на качеството;

г)

описание на институционалната процедура за извършването на инвентаризацията;

д)

преизчисляване и планирани подобрения;

е)

ако е приложимо — информация относно използването на възможностите за гъвкавост, предвидени в член 5, параграфи 1, 2, 3 и 4;

ж)

ако е приложимо, информация за причините за отклонение от курса за намаляване, определен в съответствие с член 4, параграф 2, както и мерките за връщане към курса;

з)

резюме.

ЧАСТ 4

Корекция на националните инвентаризации на емисиите

1. Държава членка, която предлага корекция на своята национална инвентаризация на емисиите в съответствие с член 5, параграф 1, включва в своето предложение до Комисията най-малко следната документация в негова подкрепа:

а)

доказателство, че съответното(те) национално(ни) задължение(я) за намаляване на емисиите е/са завишено(и);

б)

доказателство за степента, в която корекцията на инвентаризацията на емисиите намалява завишението и допринася за спазването на съответното(те) национално(ни) задължение(я) за намаляване на емисиите;

в)

оценка на това дали и кога са очаква да бъде(ат) изпълнено(и) съответното(те) национално(ни) задължение(я) за намаляване на емисиите въз основа на националните прогнози за емисиите без корекцията;

г)

доказателство, че корекцията е в съответствие с едно или няколко от посочените по-долу три обстоятелства. Може да се направи позоваване, ако е уместно, на съответни предишни корекции:

в случай на нови категории източници на емисии:

—

доказателство, че новата категория източници на емисии е призната в научната литература и/или Ръководството EMEP/EEA;

—

доказателство, че тази категория източници не е била включена в съответната предишна национална инвентаризация на емисиите по времето, когато е било установено задължението за намаляване на емисиите;

—

доказателство, че емисиите от новата категория източници допринасят за невъзможността на държавата членка да изпълни своите задължения за намаляване на емисиите, подкрепено от подробно описание на методологията, данните и емисионните фактори, използвани за достигане до това заключение;

ii)

в случай на значителни различия в емисионните фактори, използвани за определяне на емисиите от конкретни категории източници:

—

описание на първоначалните емисионни фактори, включително подробности за научното основание за установяването на емисионния фактор;

—

доказателство, че при тогавашното определяне на намалението на емисиите са били използвани първоначалните емисионни фактори;

—

описание на актуализираните емисионни фактори, включително подробности за научното основание за установяването на емисионния фактор;

—

сравнение между оценките за емисиите по първоначалните и по актуализираните емисионни фактори, което да доказва, че промяната в емисионните фактори допринася за невъзможността на държавата членка да изпълни своите задължения за намаляване на емисиите;

—

обосновката на решението относно това дали промените в емисионните фактори са значителни;

iii)

в случай на значителни различия в методологиите, използвани за определяне на емисиите от конкретни категории източници:

—

описание на използваната първоначална методология, включително подробна информация за научното основание за установяването на емисионния фактор;

—

доказателство, че при тогавашното определяне на намалението на емисиите е била използвана първоначалната методология;

—

описание на актуализираната методология, включително подробности за научното основание или използвания научен източник за нейното установяване;

—

сравнение между оценките за емисиите по първоначалната и по актуализираната методология, което да доказва, че промяната в методологията допринася за невъзможността на държавата членка да изпълни своите задължения за намаляване на емисиите;

—

обосновката на решението относно това дали промяната в методологията е значителна.

2. Държавите членки могат да представят една и съща информация в подкрепа на предложенията си в рамките на процедури за корекция въз основа на сходни предпоставки, при условие че всяка държава членка представи необходимата характерна за нея информация съгласно параграф 1.

3. Държавите членки преизчисляват коригираните емисии, за да гарантират съгласуваност, доколкото е възможно, на динамичните редове за всяка година, за която се прилага(т) корекцията(ите).

ПРИЛОЖЕНИЕ V

ДОПЪЛНИТЕЛНИ ПОКАЗАТЕЛИ ЗА МОНИТОРИНГ НА ВЪЗДЕЙСТВИЯТА НА ЗАМЪРСЯВАНЕТО НА ВЪЗДУХА СЪГЛАСНО ЧЛЕН 9

а)

За сладководни екосистеми: установяване на размера на биологичните вреди, включително чувствителни рецептори (микро- и макрофити и диатомеи), и загубата на рибни запаси или на безгръбначни:

ключовият показател способност за неутрализиране на киселини (ANC) и помощните показатели киселинност (pH), разтворен сулфат (SO4), нитрат (NO3) и разтворен органичен въглерод:

честота на вземане на пробите: от ежегодно (за езера — по време на есенното вертикално размесване на водните пластове) до ежемесечно (за течащи води).

б)

За сухоземни екосистеми: оценка на киселинността на почвата, загубите на хранителни вещества в почвата, азотното съдържание и баланс, както и загубата на биологично разнообразие:

ключовият показател киселинност на почвата: обменни фракции на основни катиони (наситеност с бази) и обменен алуминий в почвата:

честота на вземане на пробите: на всеки десет години;

помощни показатели: pH, сулфат, нитрат, основни катиони, концентрации на алуминий в почвен разтвор:

честота на вземане на пробите: всяка година (когато е подходящо);

ii)

ключовият показател просмукване на нитрати в почвата (NO3,leach):

честота на вземане на пробите: всяка година;

iii)

ключовият показател съотношение въглерод/азот (C/N) и помощният показател общо съдържание на азот в почвата (Ntot):

честота на вземане на пробите: на всеки десет години;

iv)

ключовият показател хранителен баланс в листата (N/P, N/K, N/Mg):

честота на вземане на пробите: на всеки четири години.

в)

За сухоземни екосистеми: оценка на вредата от озона за растежа на растителността и за биологичното разнообразие;

ключовият показател растеж на растителността и увреждания на листата и помощният показател въглероден поток (Cflux):

честота на вземане на пробите: всяка година;

ii)

ключовият показател превишаване на основани на потока критични нива:

честота на вземане на пробите: всяка година през растежния период.

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

ТАБЛИЦА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО

Директива 2001/81/ЕО	Настоящата директива
Член 1	Член 1
Член 2, първа алинея и втора алинея, букви в), г) и д)	Член 2
Член 3, буква д)	Член 3, точка 1
—	Член 3, точки 2, 3, 4, 5, 8, 9, 12 и 13
Член 3, буква и)	Член 3, точка 6
Член 3, буква к)	Член 3, точка 7
Член 3, буква з)	Член 3, точка 10
Член 3, буква ж)	Член 3, точка 11
Член 4	Член 4, параграфи 1 и 2
Член 2, втора алинея, букви а) и б)	Член 4, параграф 3
—	Член 5
Член 6, параграф 1	Член 6, параграф 1
Член 6, параграф 2	Член 6, параграфи 2 и 5 — 10
Член 6, параграф 3	Член 6, параграфи 3 и 4
—	Член 7
Член 7, параграф 1	Член 8, параграф 1, първа алинея
—	Член 8, параграф 1, втора алинея и параграфи 2 — 4
Член 7, параграф 2	Член 8, параграф 5
Член 7, параграф 3	Член 8, параграф 6
Член 7, параграф 4	Член 8, параграф 7
—	Член 9
Член 8, параграф 2	Член 10, параграф 1
Член 8, параграф 1	Член 10, параграф 2
—	Член 10, параграфи 3 и 4
Член 9	Член 11
—	Член 12
Член 10	Член 13
Член 6, параграф 4	Член 14, параграф 1
Член 7, параграф 3 и член 8, параграф 3	Член 14, параграфи 2 и 3
Член 11	Член 15
Член 13, параграф 3	Член 16
Член 13, параграфи 1 и 2	Член 17
Член 14	Член 18
—	Член 19
Член 15	Член 20
—	Член 21
Член 16	Член 22
Член 17	Член 23
Член 8, параграф 1 и приложение III	Приложение I
Приложение I	Приложение II
—	Приложения III, V и VI
Приложение III	Приложение IV

Declaration by the Commission on the Review of Methane Emissions

The Commission considers that there is a strong air quality case for keeping the development of methane emissions in the Member States under review in order to reduce ozone concentrations in the EU and to promote methane reductions internationally.

The Commission confirms that on the basis of the reported national emissions, it intends to further assess the impact of methane emissions on achieving the objectives set out in Art. 1 paragraph 2 of the NEC Directive and will consider measures for reducing those emissions, and where appropriate, submit a legislative proposal to that purpose. In its assessment, the Commission will take into account a number of ongoing studies in this field, due to be finalised in 2017, as well as further international developments in this area.

1.1 Препратки

1.2 Идентифицирани изисквания

1.3 Свързани стандарти

2. Идентифицирани изисквания

Изисквания
Източник	Изискване

3. Свързани стандарти

Стандарти
Източник	Изискване

Свързани задачи

Връзки
Тип връзка	Задача
is related to	Imported: Richtlinie (EU) 2016/2284 über die Reduktion der nationalen Emissionen bestimmter Luftschadstoffe (CELEX:02016L2284-20240206)

Builddate: 06.02.2024 00:00:00 -Doknr: CELEX:32016L2284
EULAW -
European Regulation published on http://eur-lex.europa.eu/