ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2021/923 НА КОМИСИЯТА от 25 март 2021 година за допълване на Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на регулаторните технически стандарти, с които се установяват критериите за определяне на управленската отговорност, контролните функции, съществените стопански единици и значителното въздействие върху рисковия профил на съществена стопанска единица, и за установяване на критерии за определяне на служителите или категориите служители, чиито професионални дейности имат въздействие върху рисковия профил на институцията, съпоставимо с това на служителите или категориите служители, посочени в член 92, параграф 3 от същата директива (текст от значение за ЕИП)

(1)

Не само професионалните дейности на служителите, посочени в член 92, параграф 3, букви а), б) и в) от Директива 2013/36/ЕС, а също и професионалните дейности на други служители могат да имат съществено въздействие върху рисковия профил на дадена институция. Такъв по-специално ще бъде случаят, когато такива служители имат управленски отговорности за съществени стопански единици или за контролни функции, тъй като могат да вземат стратегически или други основни решения, които имат въздействие върху стопанските дейности или върху прилаганата рамка за контрол. Такива контролни функции обикновено включват управление на риска, контрол върху спазването на нормативната база и вътрешен одит. Рисковете, поети от съществени стопански единици, и начинът, по който се управляват тези единици, са най-важните фактори за рисковия профил на дадена институция.

(2)

Поради това е необходимо да се установят критерии за определяне на служителите, различни от посочените в член 92, параграф 3, букви а), б) и в) от Директива 2013/36/ЕС, чиито професионални дейности имат съществено въздействие върху рисковия профил на институцията. Тези критерии следва да отчитат правомощията и отговорностите на такива служители, рисковия профил на институцията и резултатите от нейната дейност, вътрешната организация на институцията и естеството, обхвата и сложността на съответната институция. Тези критерии следва също така да дадат възможност на институциите да установяват подходящи стимули в политиките си за възнагражденията, за да се гарантира, че съответните служители действат предпазливо при изпълнението на своите задачи. На последно място, тези критерии следва да отразяват равнището на риска, свързан с различните дейности в рамките на институцията.

(3)

Някои служители отговарят за предоставянето на вътрешна подкрепа, която е от решаващо значение за стопанската дейност на дадена институция. Техните дейности и решения могат също така да имат съществено въздействие върху рисковия профил на дадена институция, тъй като дейностите и решенията им могат да изложат институцията на съществени операционни и други рискове.

(4)

Кредитният риск и пазарният риск обикновено се поемат, за да се създадат възможности за стопанска дейност. В зависимост от сумите и риска, за които става въпрос, такива стопански дейности могат да имат съществено въздействие върху рисковия профил на дадена институция. Поради това е целесъобразно да се използват критерии, основани на обхвата на правомощията, за да се определят служителите, чиито дейности могат да имат съществено въздействие върху рисковия профил на дадена институция. Тези критерии следва да се изчисляват поне веднъж годишно въз основа на размера на капитала и капиталовите подходи, използвани за регулаторни цели. С цел обаче осигуряване на пропорционалното прилагане на критериите в рамките на малките институции, следва да се прилага минимален (de minimis) праг за кредитните рискове.

(5)

Критериите за установяване на служителите, чиито професионални дейности имат съществено въздействие върху рисковия профил на дадена институция, следва да отразяват също така, че по силата на Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета (2) изискванията, свързани с търговския портфейл, могат да не се прилагат за някои институции и че съгласно този регламент ограничения са определени по различни начини за институциите, ползващи различни подходи за изчисляване на капиталовите изисквания.

(6)

Подходящи качествени критерии би следвало да гарантират, че служителите се определят като имащи съществено въздействие върху рисковия профил на дадена институция, когато отговарят за групи служители, чиито дейности биха могли да окажат съществено въздействие върху рисковия профил на институцията. Това включва ситуации, в които дейностите на отделните служители под тяхно ръководство поотделно нямат съществено въздействие върху рисковия профил на институцията, но цялостният мащаб на тяхната дейност може да окаже такова въздействие.

(7)

Общото възнаграждение на служителите обикновено зависи от приноса, който служителите имат за успешното постигане на стопанските цели на институцията. Следователно това възнаграждение зависи от отговорностите, задълженията, способностите и уменията на служителите, както и от резултатите от дейността на служителите и на институцията. Когато на даден служител е предоставено общо възнаграждение, което надвишава определен праг, има основания да се приеме, че такова възнаграждение е свързано с приноса на служителя към постигането на стопанските цели на институцията и следователно с въздействието на професионалните дейности на този служител върху рисковия профил на институцията. Следователно е уместно да се използват количествени критерии, свързани с общото възнаграждение на даден служител, както в абсолютно изражение, така и съотнесено към останалите служители в рамките на една и съща институция, за да се определи дали професионалните дейности на този служител биха могли да имат съществено въздействие върху рисковия профил на институцията.

(8)

Следва да се изготвят ясни и подходящи прагове за определяне на служителите, чиито професионални дейности имат съществено въздействие върху рисковия профил на дадена институция. От институциите следва да се очаква да прилагат своевременно количествените критерии. Количествените критерии следва да отчитат промените във възнагражденията, за да бъдат реалистични. Първият метод за следене на такива промени е тези критерии да се основават на общото възнаграждение, предоставено през предходната отчетна година, което включва постоянното възнаграждение, изплатено за тази отчетна година, и променливото възнаграждение, предоставено през тази година. Вторият метод за следене на такива промени е тези критерии да се основават на общото възнаграждение, предоставено за предходната отчетна година, което включва постоянното възнаграждение, изплатено за тази отчетна година, и променливото възнаграждение, предоставено през текущата отчетна година за предходната финансова година. Вторият метод осигурява по-добро съгласуване на процеса на определяне с действителното възнаграждение, предоставено за отчетния период, но може да се прилага само когато за прилагането на количествените критерии все още е възможно своевременно изчисляване. Когато такова изчисляване повече не е възможно, следва да се използва първият метод. При всеки от двата метода променливото възнаграждение може да включва суми, които се предоставят въз основа на отчетни периоди, по-дълги от една година, в зависимост от критериите, свързани с резултатите, използвани от институцията.

(9)

В член 92, параграф 3 от Директива 2013/36/ЕС се установява количествен праг от 500 000 евро в съчетание със средното възнаграждение, което получават членовете на ръководния орган и висшето ръководство за определяне на служителите, чиито дейности имат съществено въздействие върху рисковия профил на дадена съществена стопанска единица. По този начин възнаграждение над този количествен праг или в размер на едно от най-високите възнаграждения в рамките на институцията създава основателна презумпция, че дейностите на служителите, получаващи такова възнаграждение, имат съществено въздействие върху рисковия профил на институцията, като в този случай следва да се извършва по-стриктна надзорна проверка, за да се установи дали професионалните дейности на такива служители имат съществено въздействие върху рисковия профил на институцията.

(10)

Член 94 от Директива 2013/36/ЕС не следва да се прилага за служителите, когато институциите установят въз основа на допълнителни обективни критерии, че дейността на такива служители всъщност нямат съществено въздействие върху рисковия профил на институцията, като се вземат предвид всички рискове, на които институцията е или може да бъде изложена. За да се осигури ефективното и последователно прилагане на тези обективни критерии, компетентните органи следва да одобрят изключването на служителите с най-високи доходи, определени съгласно количествените критерии. За служители, на които са предоставени над 1 000 000 евро (лица с високи доходи), компетентните органи следва да информират Европейския банков орган (ЕБО), преди да одобрят изключванията, така че ЕБО да може да оцени последователността на прилагане на тези критерии.

(11)

За да могат компетентните органи и одиторите да правят преглед на оценките, извършени от институциите с цел определяне на своите служители, чиито професионални дейности имат съществено въздействие върху техните рискови профили, от решаващо значение е институциите да водят регистър на направените оценки и резултатите от тях, включително на служителите, които са били определени съгласно критерии въз основа на общото им възнаграждение, но чиито професионални дейности се оценяват като нямащи съществено въздействие върху рисковия профил на институцията.

(12)

Делегиран регламент (ЕС) № 604/2014 на Комисията (3) следва да бъде отменен. Инвестиционните посредници по смисъла на член 4, параграф 1, точка 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013 обаче не следва да понасят неоправдани разходи при изпълнението на настоящия регламент. Поради това Делегиран регламент (ЕС) № 604/2014 следва да продължи да се прилага по отношение на такива посредници до 26 юни 2021 г. — датата, до която държавите членки трябва да приемат и публикуват мерките за изпълнение на Директива (ЕС) 2019/2034 на Европейския парламент и на Съвета (4).

(13)

Настоящият регламент е изготвен въз основа на проектите на регулаторни технически стандарти, представени на Комисията от ЕБО.

(14)

ЕБО проведе открити обществени консултации по проектите на регулаторни технически стандарти, въз основа на които е изготвен настоящият регламент, анализира свързаните с тях потенциални разходи и ползи и поиска становище от Групата на участниците в банковия сектор, създадена по силата на член 37 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета (5),