25. Validation

Институциите следва да прилагат принципите на валидиране при проектирането, тестването и поддържането на моделите за допълнителен риск от неизпълнение и миграционен риск. Валидирането следва да включва оценка на концептуалната стабилност, непрекъснато наблюдение, което обхваща процеса на проверка и сравнителните показатели, както и резултатите от анализа.

Процесът на валидиране на модели за допълнителен риск от неизпълнение и миграционен риск следва да включва най-малко следните принципи:

• i. ликвидните хоризонти следва да отразяват действителната практика и опит по време на периоди както на системни кризи, така и на кризи, характерни само за институциите;
• ii. в модела за допълнителен риск от неизпълнение и миграционен риск за измерване на риска от неизпълнение и миграционния риск, при определяне на ликвидния хоризонт следва да се вземе предвид обективната информация по време на съответния хоризонт и да се включи сравнение между оценката на риска за ребалансиран портфейл с тази на портфейл с фиксирани позиции;
• iii. корелационните допускания в модела за допълнителния риск от неизпълнение и миграционния риск, включително структурата на стохастичните зависимости и корелациите/връзките, както и броя и теглото на факторите за системен риск, трябва да бъдат подкрепени от анализ на обективна информация в концептуално надеждна рамка. По-специално въздействието на различните допускания, свързани с копули следва да бъде анализирано, например чрез тестване на въздействието на различни дистрибуционни допускания. Неизпълнението и миграционното поведение, прогнозирани посредством модела, следва да бъдат валидирани в контекста на действителни неизпълнения и опита с миграцията на търгуваните дългови портфейли.
• iv. валидирането на модела за допълнителен риск от неизпълнение и миграционен риск следва да разчита на различни стрес-тестове и анализ на чувствителността, както и на сценариен анализ, за да се направи оценка на качествената и количествената обоснованост, особено по отношение на третирането на концентрациите в модела. Такъв тест следва да обхваща както исторически, така и хипотетични събития;
• v. валидирането също така следва да обхваща оценката на калибрирането на рисковите параметри при вероятност от неизпълнение и загуба при неизпълнение;
• vi. дадена институция следва да се стреми към разработване на подходящи сравнителни показатели за вътрешно моделиране, за да се оцени цялостно точността на нейните модели за допълнителен риск от неизпълнение и миграционен риск;
• vii. при валидирането следва да се направи оценка на прозрачността и адекватността на документацията на подхода за моделиране на допълнителния риск от неизпълнение и миграционния риск.