4.3.1 Варианти за изпълнение на стратегията

Кредитните институции следва да обмислят включването на комбинация от стратегии и варианти на стратегията за необслужваните експозиции за постигане на техните цели в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план. За успешното оперативно прилагане на стратегията за необслужваните експозиции, кредитните институции следва да обмислят поне следните варианти за изпълнение, които не са взаимно изключващи се, за различни портфейли и при различни условия:

• а) стратегия за наличие или отказ от / преструктуриране: подходяща стратегия за събиране и варианти за преструктуриране. Вариантът със стратегия за отказ от преструктуриране е тясно свързан с оперативния модел на кредитната институция, опита при преструктуриране и оценка на кредитополучатели, оперативния капацитет за управление на необслужвани експозиции, политиките за възлагане на обслужването на външни изпълнители и за отписване;
• б) активни намаления на портфейла: продажби, секюритизация или отписвания, в случай на необслужвани експозиции, които се считат за несъбираеми. Този вариант е тясно свързан с адекватността на обезценките, оценките на обезпеченията, качеството на данните за експозициите и търсенето на необслужвани експозиции от страна на инвеститори;
• в) промяна на вида експозиция или обезпечение, включително принудително изземване, замяна на дълг с капитал, замяна на дълг с активи или подмяна на обезпечения;
• г) правни варианти: включително производство по несъстоятелност или извънсъдебни споразумения.

Кредитните институции следва да определят стратегически варианти в средносрочен и дългосрочен план за намаляване на необслужваните експозиции, които може да не могат да бъдат постигнати незабавно, например поради липса на незабавно търсене от страна на инвеститори в необслужвани експозиции, което може да се промени в средносрочен до дългосрочен план. Поради това оперативният план може да изисква такива промени и да изисква подготовка за тях, например чрез подобряване на качеството на данните за необслужваните експозиции, за да има готовност за бъдещи сделки с инвеститорите.

Когато дадена кредитна институция стигне до заключението, че никой от горепосочените варианти не би довел до достатъчно намаляване на необслужваните експозиции в средносрочен до дългосрочен план за определени портфейли или отделни експозиции, това следва да бъде ясно отразено чрез подход за своевременна обезценка и отписване.

Кредитните институции, които имат за цел да се ангажират със сложни процеси, например прехвърляне на риска от необслужвани експозиции и сделки по секюритизация, следва да извършват надежден анализ на риска и да разполагат с подходящи процеси за контрол на риска.¹¹

¹¹ Според изискванията за секюритизация по член 82, параграф 1 от Директива 2013/36/ЕС.