4. Общи разпоредби

В съответствие с член 108, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013 институциите, които прилагат вътрешнорейтинговия подход, като използват собствени оценки за LGD в съответствие с член 143, параграф 2 от същия регламент, могат да признават редуцирането на кредитния риск в съответствие с трета част, дял II, глава 3 от същия регламент. Институциите могат да признават редуцирането на кредитния риск съгласно трета част, дял II, глава 4 от Регламент (ЕС) № 575/2013, когато тези изисквания са посочени в трета част, дял II, глава 3 от същия регламент и в съответствие с настоящите насоки.

За целите на член 181, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013 всяко позоваване на термина „обезпечение“ следва да се разбира като позоваване на обезпечена кредитна защита, различна от обезпечената кредитна защита, посочена в член 166, параграфи 2 и 3 от същия регламент. Това включва по - специално обезпечена кредитна защита, различна от рамкови споразумения за нетиране и балансово нетиране. Ефектите на редуциране на кредитния риск от рамкови споразумения за нетиране и балансово нетиране се отразяват в стойността на експозицията. Поради това за видовете експозиции, за които институциите са получили разрешение да използват собствени оценки за LGD, институциите могат да признават обезпечена кредитна защита в съответствие с член 181, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013, само ако тази защита все още не е била призната в стойността на експозицията за случаите, посочени в член 166 от същия регламент, и в съответствие с точка 13 .

Ефектите на редуциране на кредитния риск от балансово нетиране следва да се признават в стойността на експозицията в съответствие с член 166, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013, а ефектите на редуциране на кредитния риск от рамкови споразумения за нетиране следва да се признават в стойността на експозицията в съответствие с член 166, параграф 2 от същия регламент. Когато признават ефектите от балансовото нетиране и рамковите споразумения за нетиране, институциите следва да вземат под внимание всички изисквания, свързани с тези техники, посочени в трета част, дял II, глава 4 от Регламент (ЕС) № 575/2013, включително критериите за приемливост и методите за признаване на въздействието на такива инструменти върху редуцирането на риска.

За видовете експозиции, за които те са получили разрешение да използват собствени оценки за LGD, институциите следва да признават ефектите от кредитната защита с гаранции в съответствие с член 160, параграф 5, член 161, параграф 3, член 164, параграфи 2 — 3 и член 183 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

Институциите могат да признават застраховките на кредити в съответствие с точка 14 , ако свързаните техники за редуциране на кредитния риск могат да се класифицират като кредитна защита с гаранции съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 59 от Регламент (ЕС) № 575/2013. По - специално институциите могат да признават застраховките на кредити в съответствие с член 183, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013 и член 183, параграфи 2 или 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013 в зависимост от това дали застраховките на кредити ефективно изпълнява ролята на гаранция или съответно на кредитен дериват.

Третирането на рейтингите на трети страни, представено в точки 62 — 64 от Насоките на ЕБО относно оценката на параметрите PD и LGD, като се взема предвид определението за редуциране на кредитния риск в съответствие с член 4, параграф 1, точка 57 от Регламент (ЕС) № 575/2013, не следва да се счита за метод за признаване на ефектите от редуциране на кредитния риск и не попада в обхвата на настоящите насоки. По - специално подходящата гаранция, посочена в точка 62, буква а) от гореспоменатите насоки, се отнася до вида договорна подкрепа, предоставяна от трето лице на длъжника, и следователно не представлява техника за редуциране на кредитния риск, използвана от институция по смисъла член 4, параграф 1, точки 57 и 59 от Регламент (ЕС) № 575/2013.