7. Категории възнаграждения

Съгласно Директива (ЕС) 2019/2034 възнаграждението е постоянно или променливо възнаграждение; не съществува трета категория възнаграждение. Без да се засяга прилагането на национално равнище на освобождаванията по член 32, параграфи 4 — 7 от Директива (ЕС) 2019/2034, когато възнаграждението е променливо и се изплаща на категоризирания персонал, всички изисквания на член 32 от Директива (ЕС) 2019/2034 също трябва да бъдат изпълнени и в допълнение към общите изисквания, съдържащи се в членове 26 и 30 от нея. За тази цел инвестиционните посредници следва да разпределят в съответствие с настоящите насоки елементите на възнаграждението към постоянно или променливо възнаграждение и техните политики за възнагражденията следва да определят ясни, обективни, предварително определени и прозрачни критерии за разпределяне на всички елементи на възнаграждението до постоянни или променливи категории в съответствие с категориите съгласно настоящите насоки. EBA Public

Когато не е възможно ясно разпределение на елемент на постоянното възнаграждение въз основа на критериите, установени в тези насоки, то следва да се разглежда като променливо възнаграждение.

Възнаграждението е постоянно, когато условията за неговото присъждане и размер:

• а. се основават на предварително определени критерии;
• б. са недискреционни, като отразяват нивото на професионалния опит и старшинството на служителите;
• в. са прозрачни по отношение на отделната сума, отпусната на отделен член на персонала;
• г. са постоянни, т.е. поддържани за период, свързан със специфичната роля и организационните отговорности;
• д. са неотменяеми; постоянната сума се променя единствено чрез колективно договаряне или след предоговаряне в съответствие с националните критерии за определяне на заплатите;
• е. не могат да бъдат намалени, отменени или анулирани от инвестиционния посредник;
• ж. не предоставят стимули за поемане на риск; и
• з. не зависят от резултатите.

Елементи на възнаграждението, които или са част от обща политика на инвестиционния посредник, когато те отговарят на условията, посочени в точка 128 или плащания, които са задължителни съгласно националното право, се считат за постоянно възнаграждение. Това включва плащания, които са част от рутинните пакети за заетост, определени в настоящите насоки.

Следните елементи на възнаграждението трябва също да се разглеждат като постоянни, когато всички сходни ситуации се третират по последователен начин:

• а. възнагражденията, изплащани на командированите служители предвид разходите за живот и данъчните ставки в друга държава;
• б. надбавки, използвани за увеличаване на основната постоянна заплата в ситуации, в които персоналът работи в чужбина и получава по - малко заплащане от това, което EBA Public

би било платено на местния пазар на труда за сравнима позиция, когато всяко от следните условия е изпълнено:

• i. надбавката се изплаща на недискриминационна основа за целия персонал в подобно положение;
• ii. надбавката се предоставя, тъй като служителите работят временно в чужбина или на различна позиция с ниво на възнаграждението, което изисква корекция, която отразява нивата на заплащане на съответния пазар;
• iii. нивото на допълнителни плащания се основава на предварително определени критерии;
• iv. продължителността на помощта е свързана с продължителността на ситуацията, посочена по - горе.