Член 6 Освобождавания за определени финансови дейности

1.   С изключение на лицата, извършващи дейността по осъществяване на налични парични преводи съгласно определението в член 4, точка 22 от Директива (ЕС) 2015/2366, държавите членки могат да решат да освободят от изискванията, установени в настоящия регламент, физическите или юридическите лица, които извършват финансова дейност, посочена в списъка в приложение I, точки 2 —12, 14 и 15 към Директива 2013/36/ЕС, само в отделни случаи или с много ограничен характер, когато рискът от изпиране на пари или финансиране на тероризма е незначителен, при условие че е изпълнен всеки един от следните критерии:

2.   За целите на параграф 1, буква а) държавите членки изискват общият оборот от финансовата дейност да не надвишава праг, който трябва да бъде достатъчно нисък. Прагът се установява на национално равнище в зависимост от вида на финансовата дейност.

3.   За целите на параграф 1, буква б) държавите членки прилагат максимален праг за един клиент и за единична сделка, независимо дали сделката се извършва с една операция или чрез свързани сделки. Максималният праг се установява на национално равнище в зависимост от вида на финансовата дейност. Той трябва да е достатъчно нисък, за да се гарантира, че въпросните видове сделки представляват неизпълним и неефикасен начин за изпиране на пари или финансиране на тероризма, и не трябва да надвишава 1 000 EUR или равностойността на тази сума в национална валута, независимо от платежните средства.

4.   За целите на параграф 1, буква в) държавите членки изискват оборотът от финансовата дейност да не надвишава 5 % от общия оборот на съответното физическо или юридическо лице.

5.   Когато оценяват риска от изпиране на пари или финансиране на тероризма за целите на настоящия член, държавите членки обръщат специално внимание на всяка финансова дейност, за която се счита, че е особено вероятно, поради нейната същност, да бъде използвана или с нея да бъде злоупотребено за целите на изпирането на пари или финансирането на тероризма.

6.   Държавите членки установяват основани на риска дейности по наблюдение или предприемат други подходящи мерки, за да гарантират, че не се злоупотребява с освобождаванията, разрешени по силата на настоящия член.