CRR – Член 325л Фактори на общия лихвен риск

Член 325л 1.

За всички фактори на общия лихвен риск, включително инфлационния риск и междувалутния базисен риск, се определя по една група за всяка валута, като всяка група включва различен вид рисков фактор.

Факторите за делта риска при общия лихвен риск, приложими към рисково-чувствителните инструменти са съответните безрискови лихвени проценти за всяка отделна валута и за всеки от следните срокове до падежа: 0,25 години, 0,5 години, 1 година, 2 години, 3 години, 5 години, 10 години, 15 години, 20 години, 30 години. Институциите присъждат рискови фактори на точките, определени чрез линейна интерполация или чрез използване на метод, който съответства в най-голяма степен на функциите на ценообразуване, използвани от независимата функция за контрола на риска на институцията, за да отчита пред висшето ръководство пазарния риск или печалбите и загубите.

Член 325л 2.

Институциите извличат безрисковия лихвен процент за всяка валута от инструментите на паричния пазар, държани в търговския портфейл на институцията, които имат най-ниския кредитен риск, като например индексните овърнайт суапове.

Член 325л 3.

Когато институциите не могат да приложат подхода, посочен в параграф 2, безрисковите проценти се основават на една или повече изведени от пазарните цени суап криви, използвани от институцията за оценяване по пазарни цени, като например суап кривите на междубанковия пазар по оферирани цени.

Когато липсват достатъчно данни за конструиране на изведените от пазарните цени суап криви, описани в параграф 2 и в първата алинея на настоящия параграф, безрисковите проценти могат да бъдат извлечени от най-подходящата крива на доходност за държавните облигации за дадената валута.

Когато институциите използват рисковите фактори на общия лихвен риск, извлечени в съответствие с процедурата от държавни дългови инструменти, описана във втора алинея от настоящия параграф, държавният дългов инструмент не се освобождава от капиталовите изисквания за риска от кредитния спред. В случаите, когато не е възможно да бъдат разграничени компонентите на безрисковия лихвен процент и на кредитния спред, чувствителността към рисковия фактор се отнася както към рисковия клас на общия лихвен риск, така и към този на риска от кредитния спред.

Член 325л 4.

При факторите на общия лихвен риск всяка валута представлява отделна група. Институциите присъждат различни рискови тегла на рисковите фактори с различни срокове до падежа, в рамките на една и съща група, в съответствие с раздел 6.

Институциите прилагат допълнителни рискови фактори за инфлационен риск към дълговите инструменти, чиито парични потоци са функционално зависими от инфлацията. Тези допълнителни рискови фактори се състоят от един вектор на изведените от пазарните цени инфлационни проценти за различните срокове до падежа за всяка отделна валута. За всеки инструмент векторът съдържа толкова на брой компоненти, колкото инфлационни проценти институцията е използвала като променливи в модела на ценообразуване за този инструмент.

Член 325л 5.

Институциите изчисляват чувствителността на инструмента към допълнителния рисков фактор за инфлационния риск, посочен в параграф 4, като промяната в стойността на инструмента, според техния модел на ценообразуване, която настъпва при промяна с 1 базисна точка във всеки компонент на вектора. Всяка валута представлява отделна група. В рамките на всяка група институциите третират инфлацията като единичен рисков фактор, независимо от броя на компонентите на всеки вектор. Институциите нетират всички чувствителности към инфлацията, изчислени съгласно посоченото в настоящия параграф, в рамките на дадена група, за да получат единичната нетна чувствителност за всяка група.

Член 325л 6.

Дълговите инструменти, които включват плащания в различни валути, са предмет на междувалутен базисен риск по отношение на тези валути. За целите на метода на чувствителностите, рисковите фактори, които институциите трябва да прилагат, са междувалутния базисен риск за всяка валута към щатски долар или евро. Институциите изчисляват междувалутните базиси, които не са спрямо щатски долар или евро, като „базис спрямо щатски долар“ или „базис спрямо евро“.

Всеки фактор на междувалутен базисен риск се състои от един вектор на междувалутен базис за различните срокове до падежа за съответната валута. За всеки дългов инструмент векторът съдържа толкова на брой компоненти, колкото междувалутния базис, който институцията е използвала като променливи в модела на ценообразуване за този инструмент. Всяка валута представлява отделна група.

Институциите изчисляват чувствителността на инструмента към фактора на междувалутния базисен риск като промяната в стойността на инструмента според техния модел на ценообразуване в резултат на промяна с 1 базисна точка във всеки компонент на вектора. Всяка валута представлява отделна група. В рамките на всяка група има два възможни отделни рискови фактора: базис спрямо евро и базис спрямо щатски долар, независимо от броя на компонентите във всеки вектор за кръстосания валутен спред. Максималният брой на нетните чувствителности за всяка група е две.

Член 325л 7.

Факторите на вега риска при общия лихвен риск, приложими към опциите с базисни инструменти, които са чувствителни по отношения на общия лихвен процент, са изведените от пазарните цени променливости на съответните безрискови проценти, описани в параграфи 2 и 3, които се обособяват по групи в зависимост от валутата и съотнесеникъм следните срокове до падежа в рамките на всяка група: 0,5 години, 1 година, 3 години, 5 години, 10 години. За всяка валута има по една група.

За целите на нетирането институциите приемат, че изведените от пазарните цени променливости, свързани с един и същ безрисков процент и разпределени към един и същ срок до падежа, представляват един и същ рисков фактор.

Когато институциите съотнасят изведените от пазарните цени променливости по сроковете до падежа, както е посочено в настоящия параграф, се прилагат следните изисквания:

а)

ако срокът до падежа на опцията съответства на срока до падежа на базисния инструмент, се взема предвид един рисков фактор, който се съотнася към този срок до падежа;

б)

ако срокът до падежа на опцията е по-кратък от срока до падежа на базисния инструмент, се разглеждат следните рискови фактори:

i)

първият рисков фактор се съотнася към срока до падежа на опцията;

ii)

вторият рисков фактор се съотнася към остатъчния срок до падежа на базисния инструмент на опцията към датата на изтичане на опцията.

Член 325л 8.

Факторите на риска от кривината при общия лихвен риск, които институциите прилагат, се състоят от по един вектор от безрисковите лихвени проценти, представляващи специфичната безрискова крива на доходността, за всяка валута. Всяка валута представлява отделна група. За всеки инструмент векторът съдържа толкова на брой съставни елементи, колкото на брой различни срокове до падежа на безрисковите проценти е използвала институцията като променливи в модела на ценообразуване за този инструмент.

Член 325л 9.

Институциите изчисляват чувствителността на инструмента към всеки рисков фактор, използван във формулата за риска от кривината, в съответствие с член 325ж. За целите на риска от кривината институциите разглеждат векторите, отговарящи на различни криви на доходността и с различен брой съставни елементи, като един и същ рисков фактор, при условие че тези вектори отговарят на една и съща валута. Институциите нетират чувствителностите към един и същ рисков фактор. За всяка група има само една нетна чувствителност.

По отношение на инфлационния риск и риска на междувалутния базис не се прилагат капиталови изисквания за риска от кривината.

Член 325л Фактори на общия лихвен риск

1. Преглед

1.1 Препратки

1.2 Идентифицирани изисквания

1.3 Свързани стандарти

2. Идентифицирани изисквания

3. Свързани стандарти