Член 383а 3.

моделът на експозиция, посочен в параграф 1, е част от вътрешната система на институцията за управление на риска от ККО, която включва установяването, измерването, управлението, одобрението и вътрешната отчетност на ККО и на риска от ККО за счетоводни цели;

институцията е установила процес, чрез който да гарантира спазването на документиран набор от вътрешни правила, контролни механизми, оценка на резултатите на модела и процедури относно модела на експозицията, посочен в параграф 1;

институцията разполага с независимо звено за потвърждаване, което отговаря за ефективното първоначално и текущо потвърждаване на модела на експозицията по параграф 1 от настоящия член; това звено е независимо от звената, свързани с кредитиране и търгуване, включително от звеното, посочено в член 383, параграф 1, буква а), и се отчита пряко пред висшето ръководство; то разполага с достатъчен брой служители, чието равнище на квалификация е подходящо за изпълнението на тази цел;

висшето ръководство участва активно в процеса на контрол на риска и разглежда контрола на риска от ККО като съществен аспект от дейността, за който трябва да се отделят необходимите ресурси;

институцията документира процеса за първоначално и текущо потвърждаване на модела на експозицията, посочен в параграф 1, със степен на подробност, която да позволи на трета страна да разбере как функционират моделите, ограниченията им и ключовите допускания по тях и да пресъздаде анализа; в тази документация се определя минималната честота, с която ще се извършва текущото потвърждаване, както и други обстоятелства, например внезапна промяна в поведението на пазара, при които се извършва допълнително потвърждаване; в документацията се описва как се извършва потвърждаването по отношение на информационните потоци и портфейлите, какви анализи се използват и как се съставят представителните портфейли от сделки с контрагенти;

моделите на ценообразуване, използвани в модела на експозицията, посочен в параграф 1, за даден сценарий на симулирани фактори на пазарния риск, се тестват спрямо подходящи независими сравнителни показатели, описващи широк кръг пазарни условия като част от процеса на първоначално и текущо потвърждаване на модела; моделите на ценообразуване на опциите отчитат нелинейността на стойността им по отношение на факторите на пазарния риск;

в рамките на процеса на вътрешен одит на институцията редовно се извършва независим преглед на вътрешната система на институцията за управление на риска от ККО, посочена в буква а) от настоящия параграф; този преглед включва както дейностите на звеното, посочено в член 383, параграф 1, буква а), така и на независимото звено за потвърждаване, посочено в буква в) от настоящия параграф;

регулаторният модел за ККО, използван от институцията за изчисляване на симулираната дисконтирана бъдеща експозиция, посочена в параграф 1, отразява своевременно, изчерпателно и консервативно условията и характеристиките на сделките, както и маржин споразуменията; условията и характеристиките се съхраняват в защитена база данни, предмет на задължителен и периодичен одит; предаването на данни за условията и характеристиките на сделките и маржин споразуменията към модела на експозицията също е предмет на вътрешен одит, като се въвеждат изрични процеси за осигуряване на съответствие между вътрешния модел и системите, съдържащи входните данни, за да се проверява текущо дали условията и характеристиките на сделките и маржин споразуменията се отразяват правилно или поне консервативно в системата за експозицията;

входящите текущи и исторически пазарни данни, използвани в модела от институцията за изчисляване на симулираната дисконтирана бъдеща експозиция, посочена в параграф 1, се придобиват независимо от бизнес звената, въвеждат се в този модел своевременно и изчерпателно и се съхраняват в защитена база данни, предмет на задължителен и периодичен одит; институцията разполага с добре развит процес относно цялостността на данните за отстраняване на неподходящите наблюдения от данните; когато моделът разчита на използвани като приближения пазарни данни, институцията разработва вътрешни политики за определяне на подходящите приближения и доказва емпирично на текуща основа, че приближенията представят консервативно базисния риск;

моделът на експозицията, посочен в параграф 1, обхваща специфичната и договорната информация за всяка сделка, необходима за агрегиране на експозициите на ниво нетираща съвкупност; институцията се уверява, че сделките са отнесени към подходящата нетираща съвкупност в рамките на модела.