Член 2 2.

централните банки;

публичните органи, когато предоставят данни за изготвянето на бенчмаркове за целите на публичната политика, включително мерки по отношение на заетостта, икономическата активност и инфлацията, изготвят такива бенчмаркове или имат контрол върху изготвянето им;

централни контрагенти (ЦК), когато предоставят референтни цени или цени на сетълмент, използвани за целите на управление на риска на ЦК и сетълмент;

предоставянето на единична референтна цена за някой от финансовите инструменти, изброени в раздел В от приложение I към Директива 2014/65/ЕС;

печата, другите медии и журналистите, когато те просто публикуват или препращат към даден бенчмарк като част от журналистическата си дейност, без да имат контрол върху изготвянето на този бенчмарк;

физически или юридически лица, които предоставят или обещават да отпуснат кредит в рамките на своята търговска, стопанска или професионална дейност, само ако тези лица публикуват или предоставят на разположение на обществеността собствените си променливи или фиксирани лихвени проценти, определени с вътрешни решения и приложими само за финансовите договори, сключени от тези лица или от дружество от същата група с техните клиенти;

стоков бенчмарк, основан на данни, подадени от доставчици, повечето от които не са поднадзорни субекти и по отношение на които общата средна условна стойност на финансовите инструменти, свързани с бенчмарковете, не надвишава 200 милиона евро за период от 12 месеца;

доставчици на индекс във връзка с изготвен от тях индекс, ако доставчиците на индекс не знаят и не може разумно да се очаква да са знаели, че индексът се използва за целите, посочени в член 3, параграф 1, точка 3;

спот валутни бенчмаркове, определени от Комисията в съответствие с член 18а, параграф 1.