5. Когато е необходимо, но при всички случаи най-малко на всеки четири години, държавите членки правят преглед и, когато е целесъобразно, актуализират списъка на установените критични субекти, посочени в параграф 3. Когато тези актуализации водят до установяването на допълнителни критични субекти, параграфи 3 и 4 се прилагат спрямо тези допълнителни критични субекти. Освен това държавите членки гарантират, че субектите, които вследствие на такава актуализация престават да бъдат установени като критични субекти, се уведомяват своевременно за това, както и че от датата на получаване на тази информация за тях вече не се прилагат задълженията по глава III.