+ПРИЛОЖЕНИЕ II

ПРИЛОЖЕНИЕ II




ПРИЛОЖЕНИЕ II

1.   ПОВЪРХНОСТНИ ВОДИ

1.1.   Характеризиране на повърхностен тип водни обекти

Държавите-членки ще определят местонахождението и границите на повърхностните водни обекти и ще проведат първоначалната характеризиране на всички такива обекти в съответствие със следната методология. За целите на първоначалното характеризиране, държавите-членки могат да групират повърхностните водни обекти в общи групи.

i) 

повърхностните водни обекти в района на речния басейн се определят като попадащи в някоя от следните категории води — реки, езера, преходни води или крайбрежни води, или като изкуствени повърхностни водни обекти или силно модифицирани такива;

ii) 

за всяка категория повърхностни води се определят съответните повърхностни водни обекти, в зависимост от типа им, за целия район на речния басейн. Типовете се определят посредством използването на „система A“ или „система B“, описани в раздел 1.2;

iii) 

ако е избрана за ползване система A, повърхностните водни обекти в рамките на района на речен басейн се определят по съответни екорегиони, в съответствие с географските области, определени в раздел 1.2 и показани на съответната карта от приложение XI. Водните обекти в рамките на всеки екорегион трябва след това да бъдат разделени по типове повърхностни водни обекти, в зависимост от описанието в таблиците за система A;

iv) 

ако е избрана за ползване система B, държавите-членки трябва да постигнат поне същата степен на разделение, както при система А. Следователно, повърхностните водни обекти в рамките на района на речния басейн се раздеят по типове, използвайки обема на задължителните описания и такива избираеми описания или комбинации от тях, каквито се изискват за определянето на специфични биологични условия за надеждното разделяне на съответния вид;

v) 

за изкуствени или силно модифицирани повърхностни водни обекти разделянето се предприема в съответствие с описанията за тази категория повърхностни води, която отговаря най-пълно на разглеждания силно модифициран или изкуствен воден обект;

vi) 

държавите-членки ще предоставят на Комисията карта или карти (в GIS формат) на географското положение и типовете, съобразно степента на разделение, изискуема по система A.

1.2.   Екорегиони и типове повърхностни водни обекти

1.2.1.   Реки



Система A

Фиксирана типология

Описания

Екорегион

Екорегиони, показани в карта A на приложение XI

Тип

Височинна типология

високи > 800 м

средно високи 200 до 800 м

равнинни < 200 м

Типология на размера, основана на района на водосбора

малък 10 - 100 км2

среден > 100 до 1 000 км2

голям > 1 000 до 10 000 км2

много голям > 10 000 км2

Геология

варовикови

силикатни

органични



Система Б

Алтернативна характеристика

Физични и химични фактори, определящи характеристиките на реката или част от нея и, съответно, структурата и състава на биологичните популации

Задължителни фактори

височина

ширина

дължина

геология

размер

Избираеми фактори

разстояние от източника

енергия на потока (функция от потока и наклона)

средна ширина на водата

средна дълбочина на водата

среден наклон на водата

форма на основното речно корито

категория на речното заустване (поток)

форма на равнината

транспорт на твърди материали

киселинно неутрализиращ капацитет

среден състав на субстратите

хлор

граници на температурата на въздуха

средна температура на въздуха

валежи

1.2.2.   Езера



Система A

Фиксирана типология

Описания

Екорегион

Екорегиони, показани на карта A от приложение XI

Тип

Височинна типология

високи: > 800 м

средно високи: 200 до 800 м

равнинни: < 200 м

Дълбочинна типология, базирана на средна дълбочина

< 3 м,

3 м до 15 м,

> 15 м

Типология на размера, базирана на повърхността

0,5 до 1 км2

1 до 10 км2

10 до 100 км2

> 100 км2

Геология

варовикови

силикатни

органични



Система Б

Алтернативна характеристика

Физични и химични фактори, определящи характеристиките на езерото и, съответно, структурата и състава на биологичната популация

Задължителни фактори

ширина

височина

дължина

дълбочина

геология

размер

Избираеми фактори

Средна дълбочина на водата

Форма на езерото

Време на обитаване

Средна температура на въздуха

Граници на температурата на въздуха

Смесителни характеристики (слабо-, средно- и силно-смесителни)

Киселинно неутрализиращ капацитет

Фоново хранително състояние

Среден състав на субстратите

Колебания в нивото на водата

1.2.3.   Преходни води



Система A

Фиксирана типология

Описания

Екорегион

На карта Б от приложение XI са определени следните:

Балтийско море

Баренцово море

Норвежко море

Северно море

Северен атлантически океан

Средиземно море

Тип

Базиран на средно-годишна соленост

< 0,5 %: пресни води

0,5 до < 5 %: олигосолени

5 до < 18 %: мезосолени

18 до < 30 %: полисолени

30 до < 40 %: еусолени

Базиран на средните граници на заливаемата част от прилива

< 2 м: микрозаливаеми

2 до 4 м: мезозаливаеми

> 4 м: макрозаливаеми



Система Б

Алтернативна характеристика

Физични и химични фактори, определящи характеристиките на преходните води и, съответно, структурата и състава на биологичната популация

Задължителни фактори

ширина

дължина

граници на прилива и отлива

соленост

Избираеми фактори

дълбочина

скорост

вълни

време на обитаване

средна температура на водата

смесителни характеристики

мътност

среден състав на субстратите

форма

граници на температурата на водата

1.2.4.   Крайбрежни води



Система A

Фиксирана типология

Описания

Екорегиони

На карта Б от приложение XI са определени следните:

Балтийско море

Баренцово море

Норвежко море

Северно море

Северен атлантически океан

Средиземно море

Тип

Базиран на средно-годишната соленост

< 0,5 %: пресни води

0,5 до < 5 %: олигосолени

5 до < 18 %: мезосолени

18 до < 30 %: полисолени

30 до < 40 %: еусолени

Базиран на средната дълбочина

плитки води: < 30 м,

средни: (30 до 200 м),

дълбоки: > 200 м



Система Б

Алтернативна характеристика

Физични и химични фактори, определящи характеристиките на крайбрежните води и, съответно, структурата и състава на биологичната популация

Задължителни фактори

ширина

дължина

граници на прилива и отлива

соленост

Избираеми фактори

скорост

вълни

средна температура на водата

смесителни характеристики

мътност

време на задържане (за затворени заливи)

среден състав на субстратите

граници на температурата на водата

1.3.   Установяване на специфични условия за типовете повърхностни водни обекти

i) 

За всеки тип повърхностен воден обект, характеризиран в съответствие с раздел 1.1 се установяват специфични (за съответния тип) хидроморфологични и физикохимични условия, които да представят нивото на хидроморфологичните и физикохимични качествени елементи, определени в раздел 1.1 от приложение V за съответния тип повърхностен воден обект при добро екологично състояние, както това е определено в съответната таблица на раздел 1.2 от приложение V. Специфичните за съответния тип биологични условия се установяват, представяйки нивото на биологичните качествени елементи, определени в раздел 1.1 от приложение V за съответния тип повърхностен воден обект при добро екологично състояние, както това е определено в съответната таблица на раздел 1.2 от приложение V.

ii) 

При прилагането на процедурите, определени в този раздел за силно модифицирани или изкуствени повърхностни водни обекти, препоръките за добро екологично състояние се разбират като препоръки за максимален екологичен потенциал, както е определено в таблица 1.2.5 от приложение V. Нивата за максимален екологичен потенциал на водните обекти се преразглеждат на всеки 6 години.

iii) 

Специфичните за съответния тип условия за целите на i) и ii), както и специфичните препоръчителни биологични условия могат да бъдат или пространствено, или моделно базирани, а могат и да се различават като използват комбинация от тези методи. Когато не е възможно да се използват тези методи, държавите-членки могат да използват експертна оценка за установяването на такива условия. При определянето на доброто екологично състояние в съответствие с концентрациите на специфични синтетични замърсители, ограниченията на нормите са тези, които могат да бъдат достигнати в съответствие с наличните технологии по времето, когато трябва да бъдат установени специфичните за типа условия.

iv) 

За пространствено базираните специфични за типа препоръчителни биологични условия, държавите-членки ще разработят мрежа за всеки тип повърхностен воден обект. Мрежата ще съдържа достатъчен брой обекти с добро състояние за осигуряване достатъчно ниво на надеждността на обема на препоръчителните условия, при дадена променливост в обема на качествените елементи, отговарящи на доброто екологично състояние за този тип повърхностен воден обект и техниките на моделиране, които следва да бъдат приложени съгласно v).

v) 

Специфичните за типа препоръчителни биологични условия, базирани на моделирането, могат да се различават от останалите, използвайки или метода на модели за предсказване, или метода на отхвърлянето. Методите трябва да използват исторически, палеологични и други налични данни и да осигуряват достатъчно ниво на надеждност на обема на препоръчителните условия, доказващо че така определените условия са достатъчни и валидни за всеки тип повърхностен воден обект.

vi) 

Когато поради високата степен на естествена променливост на елементите в следствие не само на сезонните промени, не е възможно да се установят надеждни специфични за типа препоръчителни условия за качествените елементи на типовете повърхностни водни обекти, елемента може да бъде изключен от оценката на екологичното състояние за този тип повърхностен воден обект. При това условие, държавите-членки заявяват причините за изключването в плана за управление на речния басейн.

1.4.   Определяне на товарите

Държавите-членки ще събират и поддържат информация за типа и големината на значимите антропогенни товари, на които повърхностните водни обекти във всеки район на речен басейн са подложени и особено:

Определяне и изчисление на значими замърсявания от точкови източници, особено с веществата, описани в приложение VIII, от градски, промишлени, селскостопански и други инсталации и дейности, базирано, между другото, на информацията, събирана съгласно:

i) 

членове 15 и 17 от Директива 91/271/ЕИО,

ii) 

членове 9 и 15 от Директива 96/61/ЕО, ( 27 )

както и за целите на първоначалния план за управление на речни басейни:

iii) 

член 11 от Директива 76/464/ЕИО, и

iv) 

Директиви 75/440/ЕО, 76/160/ЕИО ( 28 ), 78/659/ЕИО и 79/923/ЕИО ( 29 ),

определяне и изчисление на значими замърсявания от дифузни източници, особено с веществата, описани в приложение VIII, от градски, промишлени, селскостопаски и други инсталации и дейности; основаващо се, между другото, на информацията, събирана съгласно

i) 

членове 3, 5 и 6 от Директива 91/676/ЕИО ( 30 ),

ii) 

членове 7 и 17 от Директива 91/414/ЕИО,

iii) 

Директива 98/8/ЕО,

както и за целите на първия план за управление на речни басейни:

iv) 

Директиви 75/440/ЕИО, 76/160/ЕИО, 76/464/ЕИО, 78/659/ЕИО и 79/923/ЕИО,

изчисление и определяне на значимите водочерпения за градски, промишлени, селскостопански и други нужди, включително сезонни промени и общо годишно търсене, както и загуби по разпределителната система,

изчисление и определяне на въздействието от значимо регулиране на водния поток, включително прехвърляне и прекъсване на води, както и на характеристиките на целия поток и водните баланси,

определяне на значими морфологични промени във водните обекти,

изчисление и определяне на други значими антропогенни въздействия върху състоянието на повърхностните води, и

изчисление на моделите на използване на земята, включително определяне на главните градски, промишлени и селскостопански райони и, където е необходимо, рибарници и гори.

1.5.   Оценка на въздействието

Държавите-членки ще проведат оценка на податливостта на състоянието на повърхностните водни обекти към определените по-горе товари.

Държавите-членки ще използват информацията, събрана по начините, описани по-горе, както и всяка друга подходяща информация, включително съществуващи данни от мониторинг на околната среда, за провеждането на оценка на възможността повърхностните водни обекти в рамките на определен район на речен басейн да не постигнат екологичните качествени цели, установени с член 4. За улеснение на тази дейност, държавите-членки могат да използват техники на моделиране при провеждане на оценката.

За обектите, определени като рискови при постигане на екологичните качествени цели трябва да се проведе по-нататъшно характеризиране за оптимизиране както на програмите за мониторинг, изискуеми по член 8, така и програмите от мерки, изискуеми по член 11.

2.   ПОДЗЕМНИ ВОДИ

2.1.   Първоначално характеризиране

Държавите-членки ще проведат първоначално характеризиране на всички подземни водни обекти за да оценят ползването им, както и до каква степен съществува риск да не постигнат целите за всеки подземен воден обект по член 4. За целите на тази първоначално характеризиране, държавите-членки могат да групират подземните водни обекти заедно. Този анализ може да включва съществуващи хидроложки, геоложки и педоложки данни, както и данни за използването на земята, заустванията, водочерпенето и всякакви други, които са в състояние да дадат информация за:

— 
местонахождението и границите на подземния воден обект или обекти,
— 
товарите, на които е подложен подземният воден обект или обекти, включително:
— 
дифузни източници на замърсяване
— 
точкови източници на замърсяване
— 
водочерпене
— 
изкуствено презареждане,
— 
общия характер на пласта над водосбора, от който подземният воден обект се презарежда,
— 
подземните водни обекти, от които съществуват пряко зависими повърхностни водни екосистеми или земни екосистеми.

2.2.   По-нататъшно характеризиране

След първоначалната характеризация, държавите-членки трябва да проведат последваща такава за тези подземни водни обекти или групи от обекти, за които се счита че са рискови по отношение достигането на целите, с цел установяване на по-прецизна оценка на значимостта на този риск, както и за определяне на мерките, изискуеми по член 11. За да постигне горните цели, това характеризиране трябва да включва съответната информация за влиянието на човешката дейност и, където е възможно за:

— 
геоложките характеристики на подземния воден обект, включително обхвата и типа на геоложките единици,
— 
хидрогеоложките характеристики на подземния воден обект, включително хидравличната проводимост, порьозността и ограничеността,
— 
характеристиките на повърхностните отлагания и почви във водосбора, от които подземният воден обект се зарежда, включително дебелина, порьозност, хидравлична проводимост, както и абсорбиращите качества на отлаганията и почвите,
— 
характеристики на стратификацията на водата в подземния воден обект,
— 
инвентаризация на свързаните повърхностни системи, включително земни екосистеми и повърхностни водни обекти, с които подземния воден обект е динамично свързан,
— 
изчисления на посоките и степента на обмен на води между подземния воден обект и свързаните повърхностни системи, и
— 
достатъчно данни за изчисляване на дългосрочната годишна средна степен на пълно презареждане.
— 
характеризиране на химичния състав на подземните води, включително спесификация на приносите от човешка дейност. За характеризирането на подземните води, държавите-членки могат да използват типологии при установяването на естествени фонови нива за тези подземни водни обекти.

2.3.   Преглед на влиянието от човешка дейност върху подземните води

За подземните водни обекти, пресичащи границите между две или повече държави-членки, или определени при първоначалното характеризиране, предприето в съответствие с раздел 2.1 като рискови по отношение достигането на целите по член 4, когато е възможно следва да бъде събрана и поддържана следната информация за всеки обект:

а) 

местонахождението на точките, използвани за водочерпене от подземния воден обект, с изключение на:

— 
точките за водочерпене, осигуряващи по-малко от средно 10 м3 дневно, или,
— 
точките за водочерпене за човешка консумация, осигуряващи по-малко от средно 10 м3 дневно или обслужващи по-малко от 50 души,
б) 

средно годишните нива на водочерпене от тези точки,

в) 

химически състав на черпената вода от подземния воден обект,

г) 

местонахождение на точките от подземния воден обект, в които пряко се зауства вода,

д) 

нивата на заустванията в тези точки,

е) 

химически състав на заустванията в подземния воден обект, и

ж) 

използването на земята във водосбора или водосборите, от които подземният воден обект се презарежда, включително въвода на замърсители и антропогенни промени в характеристиките на презареждане, като дъждовни води или изливи поради уплътняване на земята, изкуствено презареждане, завиряване или дрениране.

2.4.   Преглед на влиянието на промените в нивата на подземните води

Държавите-членки определят и подземните водни обекти, за които следва да се установят по-ниски цели по член 4, включително като резултат от разглеждането на ефекта от състоянието на водите върху:

i) 

повърхностните води и свързаните земни екосистеми;

ii) 

регулирането на водите, предпазването от наводнения и земния дренаж;

iii) 

човешкото развитие.

2.5.   Преглед на влиянието на замърсяването върху качеството на подземните води

Държавите-членки определят и подземните водни обекти, за които следва да се установят по-ниски цели по член 4, параграф 5, където в резултат на въздействието на човешката дейност, както е определено в съответствие с член 5, параграф 1, подземният воден обект е толкова замърсен, че постигането на добро химическо състояние на подземните води не е възможно или е непропорционално скъпо.

1. Преглед

,
Наименование Регулация

1.1 Препратки

1.2 Идентифицирани изисквания

1.3 Свързани стандарти

2. Идентифицирани изисквания

Изисквания
Източник Изискване

3. Свързани стандарти

Стандарти
Източник Изискване