|
+ПРИЛОЖЕНИЕ V |
ПРИЛОЖЕНИЕ V
ПРИЛОЖЕНИЕ V
1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОВЪРХНОСТНИТЕ ВОДИ 1.1. Качествени елементи за класификация на екологичното състояние 1.1.1. Реки Биологични елементи Състав и изобилие на водната флора Състав и изобилие на бентосна безгръбначна фауна Състав, изобилие и възрастова структура на рибната фауна Хидроморфологични елементи, подпомагащи биологичните елементи Хидроложки режим количество и динамика на водния поток връзка с подземни водни обекти Непрекъснатост на реката Морфологични условия разлики в дълбочината и ширината на реката структура и субстрати на речното легло структура на крайречната зона Общи физикохимични елементи, подпомагащи биологичните елементи Температурни условия Условия на окисляване Соленост Състояние на вкисляване Биогенни условия 1.1.2. Езера Биологични елементи Състав, изобилие и биомаса на фитопланктона Състав и изобилие на друга водна флора Състав и изобилие на бентосна безгръбначна фауна Състав, изобилие и възрастова структура на рибната фауна Хидроморфологични елементи, подпомагащи биологичните елементи Хидроложки режим количество и динамика на водния поток време на престой връзка с подземния воден обект Морфологични условия разлики в дълбочината на езерото количество, структура и субстрати на езерното легло структура на езерния бряг Общи физикохимични елементи, подпомагащи биологичните елементи Прозрачност Температурни условия Условия на окисляване Соленост Състояние на вкисляване Биогенни условия 1.1.3. Преходни води Биологични елементи Състав, изобилие и биомаса на фитопланктона Състав и изобилие на друга водна флора Състав и изобилие на бентосна безгръбначна фауна Състав и изобилие на рибната фауна Хидроморфологични елементи, подпомагащи биологичните елементи Морфологични условия разлики в дълбочината количество, структура и субстрати на леглото структура на заливаемата зона Режим на заливаемост поток на пресните води въздействие на вълните Общи физикохимични елементи, подпомагащи биологичните елементи Прозрачност Температурни условия Условия на окисляване Соленост Биогенни условия 1.1.4. Крайбрежни води Биологични елементи Състав, изобилие и биомаса на фитопланктона Състав и изобилие на друга водна флора Състав и изобилие на бентосна безгръбначна фауна Хидроморфологични елементи, подпомагащи биологичните елементи Морфологични условия разлики в дълбочината структура и субстрати на крайбрежното легло структура на заливаемата зона Режим на заливаемост посока на доминантните потоци въздействие на вълните Общи физикохимични елементи, подпомагащи биологичните елементи Прозрачност Температурни условия Условия на окисляване Соленост Биогенни условия 1.1.5. Изкуствени и силно модифицирани повърхностни водни обекти Качествените елементи, прилагани към изкуствените и силно модифицирани повърхностни водни обекти трябва да са същите като прилаганите към която и да е от четирите естествени категории повърхностни води, като се изберат най-подходящите за съответния силно модифициран или изкуствен воден обект. 1.2. Нормативни определения за класификациите на екологичното състояние Таблица 1.2. Общи определения за реки, езера, преходни води и крайбрежни води
Следващите текстове дават общите определения за екологично качество. За целите на класификацията, стойностите на качествените елементи на екологичното състояние за всяка категория повърхностни води са дадените в таблици 1.2.1 - 1.2.4 по-долу.
Водите със състояние под средното се класифицират като недобри или лоши. Водите показващи доказателства за големи отклонения в стойностите на биологичните качествени елементи за повърхностни водни обекти и в които съответните биологични общности се различават съществено от нормално свързваните с този тип повърхностен воден обект при непроменени условия се класифицират като недобри. Водите показващи доказателства за сериозни отклонения в стойностите на биологичните качествени елементи за типа повърхностен воден обект и в които големи части от съответните биологични общности, свързвани нормално с типа повърхностен воден обект при непроменени условия липсват, се класифицират като лоши. 1.2.1. Определения за отлично, добро и средно екологично състояние на реките
Биологични качествени елементи
Хидроморфологични качествени елементи
Общи физикохимични качествени елементи
1.2.2. Определения за отлично, добро и средно екологично състояние на езерата
Биологични качествени елементи
Хидроморфологични качествени елементи
Общи физикохимични качествени елементи
1.2.3. Определения за отлично, добро и средно екологично състояние на преходните води
Биологични качествени елементи
Хидроморфологични качествени елементи
Общи физикохимични качествени елементи
1.2.4. Определения за отлично, добро и средно екологично състояние на крайбрежните води
Биологични качествени елементи
Хидроморфологични качествени елементи
Общи физикохимични качествени елементи
1.2.5. Определения за максимален, добър и среден екологичен потенциал за силно модифицирани или изкуствени водни обекти
▼M8 ————— 1.3. Мониторинг на екологичното състояние и химическото състояние на повърхностните води В съответствие с изискванията на член 8 се създава мрежа за мониторинг на повърхностните води. Мониторинговата мрежа трябва да бъде така устроена, че да осигурява подробни и детайлни обобщения на екологичното и химическо състояние в рамките на всеки речен басейн и да осигурява класификацията на водните обекти в пет класа в съответствие с нормативните определения в раздел 1.2. Държавите-членки ще предоставят карти на мрежите за мониторинг на повърхностни води в плана за управление на речни басейни. На база характеризирането и оценка на влиянието, провеждани съобразно член 5 и приложение II, за всеки период, покрит от плана за управление на речни басейни държавите-членки установят програми за наблюдаващ мониторинг и за оперативен мониторинг. В някои случаи може да се наложи установяването от държавите-членки на програми за проучвателен мониторинг. Държавите-членки ще наблюдават параметрите, показателни за състоянието на всеки съответен качествен елемент. При избора на параметри за биологичните качествени елементи, държавите-членки ще определят подходящи таксономични нива, изискуеми за постигане съответна надеждност и прецизност в класификацията на качествените елементи. Изчисленията на нивата на надеждност и прецизност от резултатите, получени от програмите за мониторинг, трябва да присъстват в плана. Когато мрежата за мониторинг включва наблюдение на Земята и дистанционно наблюдение, а не местни пунктове за вземане на проби, или други новаторски техники, картата на мрежата за мониторинг включва информация за качествените елементи и водните обекти или групи от водни обекти, които са били наблюдавани чрез такива методи за мониторинг. Посочват се приложените CEN, ISO или други международни или национални стандарти, за да се гарантира, че получените времеви и пространствени данни са толкова надеждни, колкото тези, получени чрез използването на конвенционални методи за мониторинг в местни пунктове за вземане на проби и измерване . Държавите членки могат да прилагат пасивни методи за вземане на проби за мониторинг на химически замърсители, когато е уместно, по-специално за целите на скрининга и за дългосрочна оценка , при условие че с тези методи за вземане на проби не се подценяват концентрациите на замърсителите, за които се прилагат стандарти за качество на околната среда, като по този начин надеждно се установява „недостигане на добро състояние“, както и че химическият анализ на проби от вода, биота или седимент, в съответствие с прилаганите стандарти за качество на околната среда, се извършва навсякъде, където се наблюдава такова недостигане. Държавите членки могат също така да прилагат основани на въздействието методи за мониторинг при спазване на същите условия. 1.3.1. Наблюдаващ мониторинг Цел Държавите-членки установят програми за наблюдаващ мониторинг, с цел осигуряване на информация за:
—
подпомагане и валидиране процедурата за оценка на влиянията, дадена в приложение II;
—
осигуряване производителността и ефективността на бъдещите програми за мониторинг;
—
оценката на дългосрочните промени в естествените условия; и
—
оценката на дългосрочните промени, произтичащи от широко разпространена антропогенна дейност.
Резултатите от мониторинга се преразглеждат и използват в комбинация с процедурата за оценка на въздействията, описана в приложение II за определяне изискванията на програмите за мониторинг в текущия и следващите планове за управление на речни басейни. Избор на пунктове за мониторинг Наблюдаващ мониторинг се провежда на достатъчен брой повърхностни водни обекти, така че да се осигури оценка на цялостното състояние на повърхностните води във всеки водосбор или под-водосбори в района на речния басейн. При избора на тези обекти държавите-членки осигуряват провеждането на мониторинг в пунктове, където:
—
нивото на водния поток е значително като цяло в района на речния басейн; включително пунктове на големи реки, където областта на водосбор е по-голяма от 2 500 kм2,
—
обемът на водата е значителен в рамките на района на речния басейн, включително големи езера и язовири,
—
значителни водни обекти пресичат границата на държавата-членка,
—
обектите са определени съобразно Решение за обмен на информация 77/795/ЕИО; и
във всички други обекти, позволяващи да се изчисли товара от замърсителите, пренесен през границите на държавите-членки и прехвърлен в морската среда. Избор на качествени елементи Контролен мониторинг се извършва за всеки обект, подлежащ на мониторинг, за период от една година през времето, обхванато от плана за управление на речния басейн. Контролният мониторинг обхваща следното:
а)
параметрите, определящи за всички качествени елементи;
б)
параметрите, определящи за всички хидроморфологични качествени елементи;
в)
параметрите, определящи за всички общи физикохимични качествени елементи;
г)
заустваните или депонирани по друг начин в речния басейн или подбасейн вещества от списъка на приоритетните вещества;
д)
специфични замърсители на речните басейни. Ако обаче предходният контролен мониторинг е показал, че съответният воден обект е достигнал добро състояние, и няма доказателства за промени при прегледа на влиянията от човешка дейност, посочени в приложение II, контролният мониторинг се извършва веднъж през периода, обхванат от три последователни плана за управление на речния басейн. 1.3.2. Оперативен мониторинг Оперативен мониторинг се извършва за водни обекти, които са определени като рискови по отношение достигането на екологичните цели по член 4 на основата на оценка на въздействията, проведена в съответствие с приложение II, или на контролен мониторинг, както и за водни обекти, в които се заустват или се депонират по друг начин приоритетни вещества, или в които се заустват или депонират по друг начин специфични замърсители на речните басейни в значителни количества. Пунктовете за мониторинг се избират за приоритетните вещества съобразно разпоредбите на законодателството, установяващо съответните екологични качествени стандарти. Във всички останали случаи, включително за приоритетните вещества, за които няма специфично ръководство в подобно законодателство, пунктовете за мониторинг се избират както следва:
—
установяване състоянието на водните обекти, определени като рискови по отношение постигането на екологичните цели, и
—
оценка на всякакви промени в състоянието на такива обекти в следствие програмите от мерки.
Програмата може да бъде допълвана и изменяна през периода, покрит от действието на плана за управление на речния басейн съобразно информацията, получена като част от изискванията на приложение II или настоящоtо приложение, което може да доведе до намаляване на честотите в случаите, за които се счита, че влиянията са незначителни или съответният товар е премахнат. Избор на пунктове за мониторинг Оперативен мониторинг се провежда за водни обекти, които на основата на оценка на въздействията, проведена в съответствие с приложение II или на наблюдаващ мониторинг са определени като рискови по отношение достигането на екологичните цели по член 4, както и за водни обекти, в които се заустват замърсители от списъка на приоритетните вещества. За приоритетните вещества пунктовете за мониторинг се избират съобразно разпоредбите на законодателството, установяващо съответните екологични качествени стандарти. Във всички останали случаи, включително за приоритетните вещества, за които няма специфично ръководство в подобно законодателство, пунктовете за мониторинг се избират както следва:
—
за водни обекти, подложени на риск от замърсявания от значителни точкови източници, пунктовете в рамките на един обект трябва да са достатъчни за оценка на големината и влиянието на точковия източник. Когато един воден обект е подложен на товарите на няколко точкови източника, пунктовете за мониторинг могат да бъдат избрани по начин, даващ възможност за оценка на големината и влиянието на тези товари като цяло;
—
за водни обекти застрашени от значителни дифузни източници трябва да има достатъчно пунктове в рамките на избрани обекти, с цел оценка големината и влиянието на дифузните товари. Изборът на водните обекти трябва да се направи така че те да бъдат представителни за относителните рискове при възникването на товарите от дифузни източници, както и за относителните рискове по отношение невъзможността за достигане добро състояние на повърхностните води;
—
за водни обекти подложени на значителни хидроморфологични товари, трябва да се определят достатъчно пунктове за мониторинг в рамките на избрани водни обекти, така че това да дава възможност за преценка на големината и влиянието на хидроморфологичните товари. Изборът на водни обекти трябва да е определящ за цялостното влияние на хидроморфологичните товари, на които са подложени всички водни обекти.
Избор на качествени елементи За да се прецени големината на товарите, на които са подложени повърхностните водни обекти, държавите-членки извършват мониторинг на тези качествени елементи, които са показателни за въпросните товари. За да се прецени влиянието на тези товари, държавите-членки извършват мониторинг на:
—
параметрите, показателни за биологичните качествени елементи или елемент, които са най-чувствителни към товарите, на които са подложени водните обекти,
—
всички приоритетни вещества, зауствани или депонирани по друг начин във водни обекти, и всички специфични замърсители на речните басейни, зауствани или по друг начин депонирани във водни обекти в значителни количества.
—
параметрите, показателни за хидроморфологичния качествен елемент, който е най-чувствителен към съществуващите товари.
1.3.3. Проучвателен мониторинг Цел Проучвателен мониторинг се провежда:
—
когато не е известна причината за надвишени норми;
—
когато наблюдаващия мониторинг показва, че целите, установени по член 4 за водния обект няма да бъдат постигнати и все още не е установен оперативен мониторинг, с цел установяване причините за недостигането на екологичните цели от водния обект или водните обекти; или
—
за определяне големината и влиянията на инцидентни замърсявания;
и ще служи за получаване на информация за установяването на програма от мерки за достигане на екологичните цели и специфични мерки, необходими за отстраняване на ефекта от инцидентните замърсявания. 1.3.4. Честота на мониторинга За периода на наблюдаващия мониторинг се прилагат честотите за мониторинг на параметрите, показателни за физико-химичните качествени елементи дадени по-долу, освен ако не са установени по-големи интервали на базата на техническите познания и експертната преценка. За биологичните или хидроморфологичните качествени елементи, мониторинг се провежда поне веднъж за периода на наблюдаващия мониторинг. Що се отнася до оперативния мониторинг, честотите, изискуеми за всеки параметър се определят от държавите-членки така че да осигурят достатъчно данни за надеждна оценка на състоянието на съответния качествен елемент. Като ръководна линия, мониторинг се провежда на интервали, ненадвишаващи дадените в таблицата по-долу, освен ако не са установени по-дълги на базата на техническите познания и експертната преценка. Честотите за мониторинг се коригират при нужда, за да се държи сметка за променливостта на параметрите вследствие на вариации както на естествените, така и на антропогенните условия. Времето, в което се провежда мониторинг, се избира така, че да се отчете влиянието на сезонните вариации в употребата на веществата и на нивата на водите върху резултатите от мониторинга, като по този начин се осигури ефективното отразяването от резултатите на всякакви промени във водния обект, причинени от антропогенни натоварвания и от климатични вариации. Що се отнася до приоритетните вещества, чиято концентрация има вероятност да достига върхови стойности за кратки периоди в резултат на сезонни колебания в тяхната употреба, през пиковите периоди, когато е необходимо, се извършва мониторинг на интервали, по-кратки от тези за други вещества, за да се гарантира получаването на подходяща информация за концентрацията на въпросните вещества.
1.3.5. Допълнителни изисквания за мониторинг на защитени територии Програмите за мониторинг, изисквани по-горе, трябва да бъдат допълнени с цел изпълнение на следните изисквания: Точки за водочерпене на питейна вода Повърхностни водни обекти, определени по член 7 и осигуряващи повече от средно 100 м3 на ден, се определят като пунктове за мониторинг и да се подложат на допълнителен мониторинг за да отговарят на изискванията на посочения член. Такива обекти се подлагат на мониторинг за всички приоритетни вещества, както и за други вещества, зауствани в значителни количества, които могат да повлияят на състоянието на водния обект и които се контролират от разпоредбите на Директивата за питейните води. Мониторингът се провежда в съответствие с честотите, дадени по-долу:
Области на защита на местообитания и видове Водните обекти, формиращи тези области се включват в програмата за оперативен мониторинг, спомената по-горе, когато на основата на оценка на влиянията от наблюдаващия мониторинг те са били определени като рискови по отношение постигането на екологичните цели по член 4. Мониторингът се провежда с цел оценка големината и влиянието на всички съответни значителни товари върху тези обекти и, когато е необходимо, оценка на промените в състоянието на тези обекти в следствие програмите от мерки. Мониторингът трябва да продължи до момента, в който областите удовлетворят изискванията на законодателството по отношение на водите, съгласно които те са били определени и достигнат целите по член 4. 1.3.6. Методите, използвани за мониторинг на типовите параметри, трябва да са в съответствие с международните стандарти, описани по-долу, доколкото тези стандарти са свързани с мониторинга, или с такива национални или международни стандарти, които осигуряват данни с еквивалентно научно качество и сравнимост. Стандарти за пробовземане на биологични елементи на качеството Общи методи за използване със специфичните методи, посочени в стандартите, свързани със следните биологични елементи на качеството:
Стандарти за фитопланктон
Стандарти за макрофити и фитобентос
Стандарти за бентосни безгръбначни
Стандарти за риби
Стандарти за хидроморфологичните параметри
Стандарти за физикохимичните параметри Всякакви относими CEN/ISO стандарти. 1.4. Класификация и представяне на екологичното състояние 1.4.1. Сравнимост на резултатите от биологичния мониторинг
i)
Държавите-членки ще установят мониторингови системи за целите на установяването на стойностите на биологичните качествени елементи, определени за всяка категория повърхностни води или силно модифицирани или изкуствени повърхностни водни обекти. При прилагане на установената по-долу процедура към силно модифицираните или изкуствени водни обекти препоръките към екологичното състояние се разглеждат като препоръки към екологичния потенциал. Такива системи могат да използват определени видове или групи от видове, представителни за качествения елемент като цяло.
ii)
За да се осигури сравнимост на такива мониторингови системи, резултатите от системите на държавите-членки се изразяват като отношения на екологично качество за целите на класификацията на екологичното състояние. Тези отношения представят съотношението между стойностите на наблюдаваните биологични параметри за даден повърхностен воден обект и стойностите на параметрите в препоръчителните условия, приложими към този обект. Отношението се изразява като цифрова стойност между нула и единица, като отличното екологично състояние е представено от стойности близки до единицата, а лошото екологично състояние – от стойности, близки до нула.
iii)
Всяка държава-членка разделя скалата на отношенията на екологичното качество за собствената си мониторингова система за всяка категория повърхностни води на пет класа – от отлично до лошо екологично състояние, както е определено в раздел 1.2, като даде цифрови стойности на всяка граница между класовете. Стойностите на границата между класовете на отлично и добро състояние и на границата между добро и средно състояние се установява посредством вътрешнокалибрационната процедура, описана по-долу.
iv)
Тази вътрешнокалибрационна процедура ще бъде подпомогната от Комисията за да се осигури установяването на границите за тези класове съобразно нормативните определения на раздел 1.2 и сравнимостта им между държавите-членки.
v)
Като част от тази процедура, Комисията ще подпомогне обмена на информация между държавите-членки, което да доведе до определянето на всички обекти за определен екорегион на Общността; тези именно обекти ще формират вътрешнокалибрационната мрежа. Мрежата ще се състои от обекти, избрани от цяла гама типове повърхностни водни обекти, представени във всеки екорегион. За всеки тип избран повърхностен воден обект, мрежата ще се състои от поне два обекта, отговарящи на границата между нормативните определения за отлично и добро състояние и поне два обекта, отговарящи на границата между нормативните определения за добро и средно състояние. Обектите ще бъдат избрани посредством експертна преценка, базирана на съвместни инспекции и всякаква друга достъпна информация.
vi)
Мониторинговата система на всяка държава-членка се прилага към тези обекти във вътрешнокалибрационната мрежа, които са както в екорегионите, така и част от типовете повърхностни водни обекти, към които ще се приложи системата поради изискванията на настоящата директива. Резултатите от това прилагане ще се използват за установяване цифровите стойности за съответните граници на класовете за мониторинговата система на всяка държава-членка.
vii)
Комисията изготвя проект за регистър на обектите, които образуват вътрешнокалибрационната мрежа. ►M8 ————— ◄ ▼M8 —————
ix)
Резултатите от процедурата по интеркалибрация и стойностите, установени за класификация на мониторинговите системи на държавите членки в съответствие с подточки i)—viii) се публикуват в срок от 6 месеца от приемането на акта за изпълнение в съответствие с член 21. 1.4.2. Представяне на резултатите от мониторинга и класификация на екологичното сътояние и екологичния потенциал
i)
Класификацията на екологичното състояние за категориите повърхностни води ще се представи от най-ниската от стойноститите за биологичните и физико-химични резултати от мониторинга на съответните качествени елементи, класифицирани в съответствие с първата колона на таблицата по-долу. Държавите-членки ще предоставят карта на всеки район на речен басейн, попадащ в класификацията на екологичното състояние за всеки воден обект, снабдена със съответни цветни кодове съобразно втората колона от долната таблица, отразяващи класификацията на екологичното състояние на водния обект:
ii)
Класификацията на екологичния потенциал на водния обект за силно модифицирани или изкуствени водни обекти се представя от най-ниската от стойностите на биологичните и физико-химични резултати от мониторинга на съответните качествени елементи, класифицирани в съответствие с първата колона на таблицата по-долу. Държавите-членки ще предоставят карта на всеки район на речен басейн, илюстрираща класификацията на екологичния потенциал на всеки воден обект, снабдена със съответни цветни кодове съобразно втората колона на долната таблица, а по отношение на силно модифицираните водни обекти – третата ѝ колона:
iii)
С черни точки на картата държавите-членки ще определят също и тези водни обекти, за които недостигането на добро екологично състояние или добър екологичен потенциал е вследствие несъответствие с един или повече екологични качествени стандарти, установени за този воден обект в съответствие със специфичните синтетични или несинтетични замърсители (съобразно режима на съответствие, установен от държавата-членка).
iv)
Държавите членки могат да съставят допълнителни карти, представящи информация за екологичното качество за един или повече от следните качествени елементи поотделно:
—
биологични елементи;
—
хидроморфологични елементи, подпомагащи биологичните елементи;
—
физикохимични елементи, подпомагащи биологичните елементи.
Държавите членки могат също да съставят карти или таблици, указващи степента на промяна за тези качествени елементи спрямо предходния цикъл на планиране. 1.4.3. Представяне на резултатите от мониторинга и класификация на химичното състояние Даден воден обект се регистрира като обект с добро химично състояние, когато има добро химично състояние на повърхностните води, както е определено в член 2, точка 24. В противен случай, водният обект се регистрира като непостигнал добро химично състояние.
Държавите-членки ще предоставят карта за всеки район на речен басейн, илюстрираща химичното състояние на всеки воден обект, снабдена с цветни кодове в съответствие с втората колона на долната таблица, отразяващи класификацията на химичното състояние на водния обект:
Държавите членки могат да съставят допълнителни карти, представящи информация за химичното състояние за едно или повече от следните вещества, отделно от информацията за останалите вещества, включени в част А от приложение I към Директива 2008/105/ЕО:
а)
приоритетните вещества, определени в част А от приложение I от Директива 2008/105/ЕО като вещества, реагиращи като повсеместни устойчиви, биоакумулиращи и токсични вещества (uPBT);
б)
приоритетни вещества, новоидентифицирани при последния преглед, извършен от Комисията в съответствие с член 16, параграф 2 от настоящата директива;
в)
приоритетни вещества, за които при последния преглед са определени по-строги СКОС в съответствие с член 16, параграф 2 от настоящата директива;
г)
вещества, определени като специфични замърсители на речните басейни съгласно член 8г от Директива 2008/105/ЕО и въз основа на оценката на натиска и въздействието върху повърхностните водни обекти, извършена в съответствие с приложение II към настоящата директива. Държавите членки могат също да представят степента на отклоненията от стойността на СКОС за веществата, посочени в първа алинея, букви а) до г), в плановете за управление на речните басейни. Държавите членки, които предоставят подобни допълнителни карти, се стремят да осигурят взаимната им съпоставимост в рамките на речен басейн и на равнището на Съюза. 2. ПОДЗЕМНИ ВОДИ 2.1. Количествено състояние на подземните води 2.1.1. Параметри за класификация на количественото състояние Режим на нивото на подземните води 2.1.2. Определение за количествено състояние
2.2. Мониторинг на количественото състояние на подземните води 2.2.1. Мрежа за мониторинг на нивото на подземните води Мрежата за мониторинг на подземни води се установява в съответствие с изискванията на членове 7 и 8. Мрежата за мониторинг трябва да е така устроена, че да осигурява надеждна оценка на количественото състояние на подземните водни обекти или групи от обекти, включително оценка на наличните ресурси на подземни води. Държавите-членки ще приложат карта или карти, показващи мрежата за мониторинг на подземни води към плана за управление на речния басейн. Когато мрежата за мониторинг включва методи за наблюдение на Земята или дистанционно наблюдение, а не местни пунктове за вземане на проби, или други новаторски техники, се посочват приложените CEN, ISO или други международни или национални стандарти, за да се гарантира, че получените времеви и пространствени данни са толкова надеждни, колкото тези, получени чрез използването на конвенционални методи за мониторинг в местни пунктове за вземане на проби. 2.2.2. Гъстота на пунктовете за мониторинг Мрежата ще включва достатъчно представителни пунктове за мониторинг за целите на изчисленията на нивата на подземни води във всеки подземен воден обект или група обекти, като се вземат пред вид краткосрочните и дългосрочни промени в презареждането и особено:
—
за подземни водни обекти, определени като рискови по отношение невъзможността за достигане на екологичните цели по член 4 трябва да се осигури достатъчна гъстота на пунктовете за мониторинг с цел оценка на въздействието на водочерпенията и заустванията на ниво подземни води;
—
за подземни водни обекти в които подземните води протичат извън границите на държавата-членка, да се осигурят достатъчно пунктове за мониторинг с цел изчисляване посоката и степента на подземния поток, протичащ през границата на държавата-членка.
2.2.3. Честоти на мониторинг Честотата на наблюденията трябва да бъде достатъчна за да позволи оценката на количественото състояние на всеки подземен воден обект или група обекти, като се вземат пред вид краткосрочните и дългосрочни промени в презареждането. А именно:
—
за подземни водни обекти, определени като рискови по отношение невъзможността за достигане екологичните цели по член 4 да се осигурят достатъчни честоти на измерванията с цел оценка на въздействието на водочерпенията и заустванията на ниво подземни води,
—
за подземни водни обекти, в които подземните води текат през границата на държавата-членка да се осигурят достатъчни честоти на измерванията с цел пресмятане посоката и степента на потока, протичащ през границата на държавата-членка.
2.2.4. Тълкуване и представяне на количественото състояние на подземните води Резултатите, получени от мрежата за мониторинг на подземните водни обекти или групи обекти се използват за оценка на количественото състояние на този обект или обекти. Съгласно раздел 2.5 държавите-членки ще предоставят карта на резултантната оценка на количественото състояние на подземните води, кодирана цветно в съответствие със следния режим:
2.3. Химично състояние на подземните води 2.3.1. Параметри за определяне химичното състояние на подземните води Проводимост Концентрации на замърсители
2.3.2. Определение за добро състояние на подземните води
2.4. Мониторинг на химичното състояние на подземните води 2.4.1. Мрежа за мониторинг на подземни води Мрежата за мониторинг на подземни води се установява в съответствие с изискванията на членове 7 и 8. Мрежата за мониторинг е устроена така, че да осигурява подробни и детайлни данни за химичното състояние на подземните води в рамките на всеки речен басейн и да открива присъствието на дългосрочни антропогенно предизвикани възходящи тенденции в замърсителите. На база характеризирането и оценка на въздействието, проведени в съответствие с член 5 и приложение II, държавите-членки ще установят програма за наблюдаващ мониторинг за всеки период на приложение на плана за управление на речния басейн. Резултатите от тази програма ще се използват за установяването на програма за оперативен мониторинг, която да се прилага за оставащия период на плана. Изчисленията на нивата на надеждност и прецизност на резултатите, получени от програмите за мониторинг, трябва да бъдат дадени в плана. Когато мрежата за мониторинг включва наблюдение на Земята или дистанционно наблюдение, а не местни пунктове за вземане на проби, или други новаторски техники, се посочват приложените CEN, ISO или други международни или национални стандарти, за да се гарантира, че получените времеви и пространствени данни са толкова надеждни, колкото тези, получени чрез използването на конвенционални методи за мониторинг в местни пунктове за вземане на проби. 2.4.2. Наблюдаващ мониторинг Цел Наблюдаващият мониторинг се провежда с цел:
—
допълване и валидиране на процедурата за оценка на въздействието,
—
осигуряване на информация за използване при оценката на дългосрочните тенденции, получени като резултат от промени в естествените условия и посредством антропогенни дейности.
Избор на пунктове за мониторинг Достатъчно пунктове за мониторинг се избират за всеки от следните:
—
обекти, определени като рискови вследствие характеризирането, проведено в съответствие с приложение II,
—
обекти, пресичащи границата на държавата-членка.
Избор на параметри Следната комбинация от основни параметри трябва да бъде наблюдавана за всички избрани подземни водни обекти:
—
съдържание на кислород
—
ниво на pH
—
проводимост
—
нитрати
—
амоняк
Обектите, определени в съответствие с приложение II като силно рискови по отношение невъзможността да достигнат добро състояние се подлагат на мониторинг и за тези параметри, които са определящи за влиянието на тези товари. Трансгранични водни обекти се подлагат на мониторинг и за тези параметри, които се отнасят до опазването на всички видове употреба, предоставени от водния обект. 2.4.3. Оперативен мониторинг Цел Оперативен мониторинг се предприема в периодите между програмите за наблюдаващ мониторинг с цел:
—
установяване на химичното състояние на всички водни обекти или групи обекти, определени като рискови,
—
установяване на наличието на някаква дългосрочна антропогенно предизвикана възходяща тенденция в концентрациите на някой замърсител.
Избор на пунктове за мониторинг Оперативен мониторинг се провежда за всички онези подземни водни обекти, които на база оценка на въздействието, проведена в съответствие с приложение II и наблюдаващия мониторинг са определени като рискови по отношение невъзможността за достигане целите по член 4. Изборът на пунктове за мониторинг отразява оценката за това, доколко представителни са данните от мониторинга в този пункт по отношение качеството на съответния подземен воден обект или обекти. Честоти на мониторинг Оперативният мониторинг се извършва за периодите между програмите за наблюдаващ мониторинг с честоти, достатъчни за откриването на въздействията на съответните товари, включително, когато е уместно, сезонните вариации в употребата на веществата и на краткосрочните и дългосрочните вариации в презареждането, които биха могли да повлияят на параметрите на химичното състояние, и с минимална честота веднъж годишно, освен ако не са обосновани по-големи интервали от време въз основа на технически познания и експертна преценка, по-специално ако може да се докаже, че в последователни години не е установено превишаване или устойчива възходяща тенденция за даден параметър. 2.4.4. Определяне на тенденциите при замърсителите Държавите-членки ще използват данните от наблюдаващия и оперативния мониторинг при определянето на дългосрочните антропогенно предизвикани възходящи тенденции в концентрациите на замърсителите, както и обръщането на тези тенденции. Определя се базова година или период, от който да започне пресмятането на определянето. Изчисленията на тенденциите се правят за воден обект или, ако е подходящо, за група подземни водни обекти. Обръщането на тенденциите се изразява статистически и да се посочва нивото на надеждност, свързано с определянето. 2.4.5. Тълкуване и представяне на химичното състояние на подземните води При оценката на химичното състояние на подземните води резултатите от отделните пунктове за мониторинг в даден подземен воден обект се агрегират за обекта като цяло. Пресмята се средната стойност на резултатите от мониторинга във всеки пункт от подземния воден обект или група обекти за следните параметри:
а)
химични параметри, за които са определени стандарти за качество в приложение I към Директива 2006/118/ЕО;
б)
химични параметри, за които са определени национални прагови стойности съгласно член 3, параграф 1, буква б) от Директива 2006/118/ЕО;
в)
химични параметри, за които са определени прагови стойности за целия Съюз съгласно член 8, параграф 3 от Директива 2006/118/ЕО. Средните стойности, посочени в първия параграф, се използват за доказване на съответствие с доброто химично състояние на подземните води, определено чрез сравняване със стандартите за качество и праговите стойности, посочени в първия параграф. Съгласно раздел 2.5 държавите членки предоставят карта за химичното състояние на подземните води, кодирана с цветове, както следва: Лошо състояние: червен цвят
Добро състояние: зелен цвят
Държавите членки могат да съставят допълнителни карти, представящи информация за химичното състояние за едно или повече от следните вещества отделно от информацията за останалите вещества, включени в Директива 2006/118/ЕО:
а)
новоидентифицирани вещества след последния преглед в съответствие с член 8 от Директива 2006/118/ЕО;
б)
вещества, за които са определени преразгледани и по-строги стандарти за качество (СК) или прагови стойности в съответствие с член 8 от Директива 2006/118/ЕО. Държавите членки могат също да представят степента на отклоненията от стойността на СК или праговата стойност за веществата, посочени в първа алинея, букви а) и б), в плановете за управление на речните басейни. Държавите членки, които предоставят подобни допълнителни карти, се стремят да осигурят взаимната им съпоставимост в рамките на речен басейн и на равнището на Съюза. Държавите членки показват посредством черни точки на картата онези подземни водни обекти, които са обект на значителни и устойчиви възходящи тенденции в концентрациите на замърсителите, получени вследствие на влиянието на човешката дейност. Обръщането на такава тенденция се показва на картата посредством синя точка. Тези карти се включват в плана за управление на речните басейни. 2.5. Представяне на състоянието на подземните води Във всеки план за управление на речен басейн държавите-членки ще предоставят карта на количественото състояние и химичното състояние на всеки подземен воден обект или група обекти, кодирана цветно в съответствие с изискванията на раздели 2.2.4 и 2.4.5. Държавите-членки могат да изберат вместо предоставянето на отделни карти съгласно раздели 2.2.4 и 2.4.5, представяне на определянето в съответствие с изискванията на раздел 2.4.5 на картата, изискуема по този раздел за всички обекти, които са обект на значими и устойчиви възходящи тенденции в концентрацията на замърсителите или някакво обръщане на тези тенденции. 1. Преглед
1.1 Препратки1.2 Идентифицирани изисквания1.3 Свързани стандарти2. Идентифицирани изисквания
3. Свързани стандарти
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||