+ПРИЛОЖЕНИЕ VI

ПРИЛОЖЕНИЕ VI



ПРИЛОЖЕНИЕ VI

ПРАВИЛА ЗА ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО ВЪРХУ ЕМИСИИТЕ НА ПАРНИКОВИ ГАЗОВЕ НА ГАЗООБРАЗНИ И ТВЪРДИ ГОРИВА ОТ БИОМАСА И НА СЪОТВЕТНИТЕ СРАВНИТЕЛНИ ИЗКОПАЕМИ ГОРИВА

A.   Типични и приети стойности на намаленията на емисиите на парникови газове в резултат от използването на газообразни и твърди горива от биомаса, ако са произведени без нетни въглеродни емисии във връзка с промени в земеползването



ДЪРВЕСНИ ТРЕСКИ (WOODCHIPS)

Системи за производство на газообразни и твърди горива от биомаса

Транспортни разстояния

Намаления на емисиите на парникови газове — типична стойност

Намаления на емисиите на парникови газове — приета стойност

Топлинна енергия

Електрическа енергия

Топлинна енергия

Електрическа енергия

Трески от горскостопански остатъци

1 до 500 km

93 %

89 %

91 %

87 %

500 до 2 500  km

89 %

84 %

87 %

81 %

2 500 до 10 000  km

82 %

73 %

78 %

67 %

Над 10 000  km

67 %

51 %

60 %

41 %

Трески от бързооборотни дървесни култури (Eucalyptus)

2 500 до 10 000  km

77 %

65 %

73 %

60 %

Трески от бързооборотни дървесни култури (тополи – с торене)

1 до 500 km

89 %

83 %

87 %

81 %

500 до 2 500  km

85 %

78 %

84 %

76 %

2 500 до 10 000  km

78 %

67 %

74 %

62 %

Над 10 000  km

63 %

45 %

57 %

35 %

Трески от бързооборотни дървесни култури (тополи – без торене)

1 до 500 km

91 %

87 %

90 %

85 %

500 до 2 500  km

88 %

82 %

86 %

79 %

2 500 до 10 000  km

80 %

70 %

77 %

65 %

Над 10 000  km

65 %

48 %

59 %

39 %

Трески от стволова дървесина

1 до 500 km

93 %

89 %

92 %

88 %

500 до 2 500  km

90 %

85 %

88 %

82 %

2 500 до 10 000  km

82 %

73 %

79 %

68 %

Над 10 000  km

67 %

51 %

61 %

42 %

Трески от промишлени дървесни отпадъци

1 до 500 km

94 %

92 %

93 %

90 %

500 до 2 500  km

91 %

87 %

90 %

85 %

2 500 до 10 000  km

83 %

75 %

80 %

71 %

Над 10 000  km

69 %

54 %

63 %

44 %



ДЪРВЕСНИ ПЕЛЕТИ (WOOD PELLETS) (*1)

Системи за производство на газообразни и твърди горива от биомаса

Транспортни разстояния

Намаления на емисиите на парникови газове — типична стойност

Намаления на емисиите на парникови газове — приета стойност

Топлинна енергия

Електрическа енергия

Топлинна енергия

Електрическа енергия

Дървесни брикети или пелети от горскостопански остатъци

Случай 1

1 до 500 km

58 %

37 %

49 %

24 %

500 до 2 500  km

58 %

37 %

49 %

25 %

2 500 до 10 000  km

55 %

34 %

47 %

21 %

Над 10 000  km

50 %

26 %

40 %

11 %

Случай 2a

1 до 500 km

77 %

66 %

72 %

59 %

500 до 2 500  km

77 %

66 %

72 %

59 %

2 500 до 10 000  km

75 %

62 %

70 %

55 %

Над 10 000  km

69 %

54 %

63 %

45 %

Случай 3a

1 до 500 km

92 %

88 %

90 %

85 %

500 до 2 500  km

92 %

88 %

90 %

86 %

2 500 до 10 000  km

90 %

85 %

88 %

81 %

Над 10 000  km

84 %

76 %

81 %

72 %

Дървесни брикети или пелети от бързооборотн култури (Eucalyptus)

Случай 1

2 500 до 10 000  km

52 %

28 %

43 %

15 %

Случай 2a

2 500 до 10 000  km

70 %

56 %

66 %

49 %

Случай 3a

2 500 до 10 000  km

85 %

78 %

83 %

75 %

Дървесни брикети или пелети от бързооборотни култури (тополи с торене)

Случай 1

1 до 500 km

54 %

32 %

46 %

20 %

500 до 10 000  km

52 %

29 %

44 %

16 %

Над 10 000  km

47 %

21 %

37 %

7 %

Случай 2a

1 до 500 km

73 %

60 %

69 %

54 %

500 до 10 000  km

71 %

57 %

67 %

50 %

Над 10 000  km

66 %

49 %

60 %

41 %

Случай 3a

1 до 500 km

88 %

82 %

87 %

81 %

500 до 10 000  km

86 %

79 %

84 %

77 %

Над 10 000  km

80 %

71 %

78 %

67 %

Дървесни брикети или пелети от бързооборотни култури (тополи – без торене)

Случай 1

1 до 500 km

56 %

35 %

48 %

23 %

500 до 10 000  km

54 %

32 %

46 %

20 %

Над 10 000  km

49 %

24 %

40 %

10 %

Случай 2a

1 до 500 km

76 %

64 %

72 %

58 %

500 до 10 000  km

74 %

61 %

69 %

54 %

Над 10 000  km

68 %

53 %

63 %

45 %

Случай 3a

1 до 500 km

91 %

86 %

90 %

85 %

500 до 10 000  km

89 %

83 %

87 %

81 %

Над 10 000  km

83 %

75 %

81 %

71 %

Стволова дървесина

Случай 1

1 до 500 km

57 %

37 %

49 %

24 %

500 до 2 500  km

58 %

37 %

49 %

25 %

2 500 до 10 000  km

55 %

34 %

47 %

21 %

Над 10 000  km

50 %

26 %

40 %

11 %

Случай 2a

1 до 500 km

77 %

66 %

73 %

60 %

500 до 2 500  km

77 %

66 %

73 %

60 %

2 500 до 10 000  km

75 %

63 %

70 %

56 %

Над 10 000  km

70 %

55 %

64 %

46 %

Случай 3a

1 до 500 km

92 %

88 %

91 %

86 %

500 до 2 500  km

92 %

88 %

91 %

87 %

2 500 до 10 000  km

90 %

85 %

88 %

83 %

Над 10 000  km

84 %

77 %

82 %

73 %

Дървесни брикети или пелети от остатъци от дървообработващата промишленост

Случай 1

1 до 500 km

75 %

62 %

69 %

55 %

500 до 2 500  km

75 %

62 %

70 %

55 %

2 500 до 10 000  km

72 %

59 %

67 %

51 %

Над 10 000  km

67 %

51 %

61 %

42 %

Случай 2a

1 до 500 km

87 %

80 %

84 %

76 %

500 до 2 500  km

87 %

80 %

84 %

77 %

2 500 до 10 000  km

85 %

77 %

82 %

73 %

Над 10 000  km

79 %

69 %

75 %

63 %

Случай 3a

1 до 500 km

95 %

93 %

94 %

91 %

500 до 2 500  km

95 %

93 %

94 %

92 %

2 500 до 10 000  km

93 %

90 %

92 %

88 %

Над 10 000  km

88 %

82 %

85 %

78 %
(*1)   

Случай 1 се отнася за процеси, при които технологичната топлинна енергия за пелетиращата инсталация се осигурява от котел на природен газ. Електрическата енергия за пелетиращата инсталация е от мрежата;

Случай 2a се отнася за процеси, при които за осигуряване на технологичната топлинна енергия се използва котел за дървесни трески, захранван с предварително подсушени трески. Електрическата енергия за пелетиращата инсталация е от мрежата;

Случай 3a се отнася за процеси, при които топлинната енергия и електрическата енергия за пелетиращата инсталация се осигуряват от инсталация за КПТЕ, използваща за гориво предварително подсушени дървесни трески.



ПРОИЗВОДСТВА НА БАЗА СЕЛСКОСТОПАНСКИ СУРОВИНИ

Системи за производство на газообразни и твърди горива от биомаса

Транспортни разстояния

Намаления на емисиите на парникови газове — типична стойност

Намаления на емисиите на парникови газове — приета стойност

Топлинна енергия

Електрическа енергия

Топлинна енергия

Електрическа енергия

Селскостопански остатъци с плътност < 0,2 t/m3 (*1)

1 до 500 km

95 %

92 %

93 %

90 %

500 до 2 500  km

89 %

83 %

86 %

80 %

2 500 до 10 000  km

77 %

66 %

73 %

60 %

Над 10 000  km

57 %

36 %

48 %

23 %

Селскостопански остатъци с плътност > 0,2 t/m3 (*2)

1 до 500 km

95 %

92 %

93 %

90 %

500 до 2 500  km

93 %

89 %

92 %

87 %

2 500 до 10 000  km

88 %

82 %

85 %

78 %

Над 10 000  km

78 %

68 %

74 %

61 %

Пелети от слама

1 до 500 km

88 %

82 %

85 %

78 %

500 до 10 000  km

86 %

79 %

83 %

74 %

Над 10 000  km

80 %

70 %

76 %

64 %

Брикети от багаса

500 до 10 000  km

93 %

89 %

91 %

87 %

Над 10 000  km

87 %

81 %

85 %

77 %

Кюспе от палмово семе

Над 10 000  km

20 %

-18 %

11 %

-33 %

Кюспе от палмово семе (без емисии на CH4 от пресовъчната инсталация)

Над 10 000  km

46 %

20 %

42 %

14 %
(*1)   

Тази група материали включва селскостопански остатъци с малка насипна плътност и включва материали като например балирана слама, овесени трици, оризови люспи и балирана багаса от захарна тръстика (изброяването не е изчерпателно).

(*2)   

Групата селскостопански остатъци с по-голяма насипна плътност включва материали като царевични какалашки, орехови черупки, соеви люспи, черупки от палмово семе (изброяването не е изчерпателно)



БИОГАЗ, ИЗПОЛЗВАН ЗА ГЕНЕРИРАНЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ (*1)

Системи за производство на биогаз

Технологичен вариант

Намаления на емисиите на парникови газове — типична стойност

Намаления на емисиите на парникови газове — приета стойност

Течен тор (1)

Случай 1

Открит остатък от разлагането (2)

146 %

94 %

Затворен остатък от разлагането (3)

246 %

240 %

Случай 2

Открит остатък от разлагането

136 %

85 %

Затворен остатък от разлагането

227 %

219 %

Случай 3

Открит остатък от разлагането

142 %

86 %

Затворен остатък от разлагането

243 %

235 %

Царевица, цели растения (4)

Случай 1

Открит остатък от разлагането

36 %

21 %

Затворен остатък от разлагането

59 %

53 %

Случай 2

Открит остатък от разлагането

34 %

18 %

Затворен остатък от разлагането

55 %

47 %

Случай 3

Открит остатък от разлагането

28 %

10 %

Затворен остатък от разлагането

52 %

43 %

Биоотпадъци

Случай 1

Открит остатък от разлагането

47 %

26 %

Затворен остатък от разлагането

84 %

78 %

Случай 2

Открит остатък от разлагането

43 %

21 %

Затворен остатък от разлагането

77 %

68 %

Случай 3

Открит остатък от разлагането

38 %

14 %

Затворен остатък от разлагането

76 %

66 %
(*1)   

Случай 1 се отнася за производства, при които необходимите за технологичния процес електрическа и топлинна енергия се осигуряват от самия когенерационен двигател.

Случай 2 се отнася за производства, при които необходимата за процеса електрическа енергия идва от мрежата, а технологичната топлина се осигурява от самия когенерационен двигател. В някои държави членки на операторите не се разрешава да използват брутното производство за субсидии и тогава по-вероятната конфигурация е случай 1.

Случай 3 се отнася за производства, при които необходимата за процеса електрическа енергия идва от мрежата, а технологичната топлинна енергия се осигурява от котел на биогаз. Такъв е случаят при някои инсталации, при които когенерационният двигател не е в същия обект и биогазът се продава (но без да е да е подобрен до биометан).

(1)   

Стойностите във връзка с производството на биогаз от течен тор включват отрицателни стойности, дължащи се на стопанисването на тора. Взетата предвид стойност на esca е равна на -45 g CO2eq/MJ при тор, използван за анаеробно разлагане

(2)   

Откритото складиране на остатъка от разлагането води до допълнителни емисии на CH4 и N2O. Големината на тези емисии зависи от околните условия, типовете субстрат и ефективността на разлагането.

(3)   

Затворено складиране означава, че остатъчният продукт от процеса на разлагане се съхранява в неизпускащ газ резервоар и че допълнително отделения биогаз по време на съхранението се смята, че се улавя за допълнително производство на електроенергия или биометан. При този процес не се отчитат допълнителни емисии на парникови газове.

(4)   

Цели царевични растения означава царевица, която се реколтира за фураж и се силажира, с оглед на нейното съхранение.



БИОГАЗ, ИЗПОЛЗВАН ЗА ГЕНЕРИРАНЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ И ПОЛУЧЕН ОТ СМЕСИ НА ТОР И ЦАРЕВИЦА

Системи за производство на биогаз

Технологичен вариант

Намаления на емисиите на парникови газове — типична стойност

Намаления на емисиите на парникови газове — приета стойност

Смес тор – царевица

80 % - 20 %

Случай 1

Открит остатък от разлагането

72 %

45 %

Затворен остатък от разлагането

120 %

114 %

Случай 2

Открит остатък от разлагането

67 %

40 %

Затворен остатък от разлагането

111 %

103 %

Случай 3

Открит остатък от разлагането

65 %

35 %

Затворен остатък от разлагането

114 %

106 %

Смес тор – царевица

70 % - 30 %

Случай 1

Открит остатък от разлагането

60 %

37 %

Затворен остатък от разлагането

100 %

94 %

Случай 2

Открит остатък от разлагането

57 %

32 %

Затворен остатък от разлагането

93 %

85 %

Случай 3

Открит остатък от разлагането

53 %

27 %

Затворен остатък от разлагането

94 %

85 %

Смес тор – царевица

60 % - 40 %

Случай 1

Открит остатък от разлагането

53 %

32 %

Затворен остатък от разлагането

88 %

82 %

Случай 2

Открит остатък от разлагането

50 %

28 %

Затворен остатък от разлагането

82 %

73 %

Случай 3

Открит остатък от разлагането

46 %

22 %

Затворен остатък от разлагането

81 %

72 %



БИОМЕТАН ЗА ТРАНСПОРТНИ ЦЕЛИ (*1)

Системи за производство на биометан

Технологични варианти

Намаления на емисиите на парникови газове — типична стойност

Намаления на емисиите на парникови газове — приета стойност

Течен тор

Открит остатък от разлагането, без изгаряне на отделяния газ

117 %

72 %

Открит остатък от разлагането, с изгаряне на отделяния газ

133 %

94 %

Затворен остатък от разлагането, без изгаряне на отделяния газ

190 %

179 %

Затворен остатък от разлагането, с изгаряне на отделяния газ

206 %

202 %

Царевица, цели растения

Открит остатък от разлагането, без изгаряне на отделяния газ

35 %

17 %

Открит остатък от разлагането, с изгаряне на отделяния газ

51 %

39 %

Затворен остатък от разлагането, без изгаряне на отделяния газ

52 %

41 %

Затворен остатък от разлагането, с изгаряне на отделяния газ

68 %

63 %

Биоотпадъци

Открит остатък от разлагането, без изгаряне на отделяния газ

43 %

20 %

Открит остатък от разлагането, с изгаряне на отделяния газ

59 %

42 %

Затворен остатък от разлагането, без изгаряне на отделяния газ

70 %

58 %

Затворен остатък от разлагането, с изгаряне на отделяния газ

86 %

80 %
(*1)   

Намаленията на емисиите на парникови газове във връзка с биометана се отнасят само за компресиран биометан, при съответно сравнение с изкопаемо гориво за транспортни цели с емисии 94 g CO2eq/MJ.



БИОМЕТАН – СМЕСИ ТОР И ЦАРЕВИЦА (*1)

Системи за производство на биометан

Технологични варианти

Намаления на емисиите на парникови газове — типична стойност

Намаления на емисиите на парникови газове — приета стойност

Смес тор – царевица

80 % - 20 %

Открит остатък от разлагането, без изгаряне на отделяния газ (1)

62 %

35 %

Открит остатък от разлагането, с изгаряне на отделяния газ (2)

78 %

57 %

Затворен остатък от разлагането, без изгаряне на отделяния газ

97 %

86 %

Затворен остатък от разлагането, с изгаряне на отделяния газ

113 %

108 %

Смес тор – царевица

70 % - 30 %

Открит остатък от разлагането, без изгаряне на отделяния газ

53 %

29 %

Открит остатък от разлагането, с изгаряне на отделяния газ

69 %

51 %

Затворен остатък от разлагането, без изгаряне на отделяния газ

83 %

71 %

Затворен остатък от разлагането, с изгаряне на отделяния газ

99 %

94 %

Смес тор – царевица

60 % - 40 %

Открит остатък от разлагането, без изгаряне на отделяния газ

48 %

25 %

Открит остатък от разлагането, с изгаряне на отделяния газ

64 %

48 %

Затворен остатък от разлагането, без изгаряне на отделяния газ

74 %

62 %

Затворен остатък от разлагането, с изгаряне на отделяния газ

90 %

84 %
(*1)   

Намаленията на емисиите на парникови газове във връзка с биометана се отнасят само за компресиран биометан, при съответно сравнение с изкопаемо гориво за транспортни цели с емисии 94 g CO2eq/MJ.

(1)   

Тази категория включва следните видове технологии за подобряване на биогаз до биометан: адсорбция при повишаване и последващо намаляване на налягането (PSA), водни скрубери под налягане (PWS), мембрани, криогенно разделяне и физично скрубиране с органични разтвори (OPS). Това включва емисии в размер на 0,03 MJ CH4/MJ biomethane заради емисиите на метан в отделяните при процеса газове.

(2)   

Тази категория включва следните видове технологии за подобряване на биогаз до биометан: водни скрубери под налягане (PWS) с рециклиране на водата, адсорбция при повишаване и последващо намаляване на налягането (PSA), химично скрубиране, физично скрубиране с органични разтворители (OPS), мембрани и криогенно разделяне. При тази категория не се отчитат емисии на метан (защото ако има метан в отделяния при процеса газ, той се изгаря).

Б.   МЕТОДОЛОГИЯ

1. Емисиите на парникови газове при производството и използването на биогорива се изчисляват, както следва:

a) 

Емисиите на парникови газове от производството и използването на газообразни и твърди горива от биомаса преди преобразуването им в електрическа енергия и енергия за отопление и охлаждане, се изчисляват, както следва:

E = eec + el + ep + etd + eu – esca – eccs – eccr,

където:

E

=

общи емисии от производството на горивото преди енергийното преобразуване;

eec

=

емисии от добива или отглеждането на суровините;

el

=

осреднени годишни емисии от промените на въглеродните запаси, причинени от промени в земеползването;

ep

=

емисии от преработката;

еtd

=

емисии от транспорта и разпределението;

eu

=

емисии при използването на съответното гориво;

esca

=

намаления на емисиите поради натрупване на въглерод в почвата в резултат от подобрена селскостопанска практика;

eccs

=

намаления на емисиите в резултат на улавяне и съхранение на СО2 в геоложки формации; и

eccr

=

намаления на емисиите в резултат на улавяне на СО2 и замяна.

Не се вземат под внимание емисиите от производството на машини и съоръжения.

б) 

В случай на съвместно разлагане на различни субстрати в биогазова инсталация за производство на биогаз или биометан, типичните и приетите стойности на емисиите на парникови газове се изчисляват, както следва:

image

▼B

където

E

=

емисии на парникови газове за MJ биогаз или биометан, произведен чрез съвместно разлагане на определената смес от субстрати

Sn

=

дял на суровината n в енергийното съдържание

En

=

емисии в g CO2/MJ за начина на производство n, както е посочено в част Г от настоящото приложение (*)

image

▼B

където

Pn

=

добита енергия [MJ] за килограм влажна вложена суровина n (**)

Wn

=

тегловен коефициент за субстрата n, дефиниран както следва:

image

където:

In

=

годишно постъпило в биореактора количество на субстрата n [тонове свежа маса]

AMn

=

средногодишна влажност на субстрата n [kg вода / kg свежа маса]

SMn

=

стандартна влажност на субстрата n (***).

(*) Ако за субстрат се използва животински тор се добавя премия в размер на 45 g CO2eq/MJ тор (-54 kg CO2eq/t свежа маса) заради подобрена селскостопанска практика и управление на торенето.

(**) За изчисляване на типичните и приетите стойности се използват следните стойности на Pn:

P(царевица): 4,16 [MJбиогаз/kgвлажна царевица при 65 % влажност]
P(тор): 0,50 [MJбиогаз/kgтечен тор при 90 % влажност]
P(биоотпадъци) 3,41 [MJбиогаз/kgвлажни биоотпадъци при 76 % влажност]

(***) За субстрата SMn се използват следните стойности на стандартната влажност:

SM(царевица): 0,65 [kg вода/kg свежа маса]
SM(тор): 0,90 [kg вода/kg свежа маса]
SM(Биоотпадъци): 0,76 [kg вода/kg свежа маса]
в) 

В случай на съвместно разлагане на n субстрати в биогазова инсталация за производство на електрическа енергия или биометан, действителните емисии на парникови газове във връзка с производството на биогаз или биометан се изчисляват, както следва:

image

където

E

=

общите емисии от производството на биогаз или биометан преди енергийното преобразуване;

Sn

=

дял на суровината n, изразен като дробна част от постъпващата в биореактора суровина

eec,n

=

емисии от добива или отглеждането на суровината n;

etd,суровина,n

=

емисии от транспорта на суровината n до биореактора;

el,n

=

осреднени годишни емисии от промени във въглеродните запаси, причинени от промени в земеползването, отнасящи се за суровината n;

esca

=

намаление на емисиите в резултат от подобрено селскостопанско управление във връзка със суровината n (*);

ep

=

емисии от преработката;

etd,продукт

=

емисии от транспорта и разпределението на биогаза или биометана;

eu

=

емисии при използването на горивото, а именно парникови газове, отделени при горенето;

eccs

=

намаления на емисиите в резултат на улавяне и съхранение на СО2 в геоложки формации; и

eccr

=

намаления на емисиите в резултат на улавяне на СО2 и замяна.

(*) За esca се отчита премия в размер на 45 g CO2eq./MJ тор заради подобрена селскостопанска практика и управление на торенето, в случай че при производството на биогаз и биометан се използва животински тор.

г) 

Емисиите на парникови газове от използването на газообразни и твърди горива от биомаса при производството на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане, включващи енергийното преобразуване до електрическа енергия и/или топлинна енергия или енергия за охлаждане, се изчисляват както следва:

i) 

За енергийни инсталации, генериращи само топлина:

image

ii) 

За енергийни инсталации, произвеждащи само електрическа енергия:

image

където

ECh,el

=

общите емисии на парникови газове за окончателния енергиен продукт.

E

=

общите емисии на парникови газове за горивото преди неговото крайно преобразуване.

ηel

=

електрическият к.п.д., дефиниран като отношение на годишното количество произведена електрическа енергия към годишното количество постъпила енергия с горивото, на база на енергийното съдържание на горивото.

ηh

=

топлинният к.п.д., дефиниран като отношение на годишното количество произведена полезна топлинна енергия към годишното количество постъпила енергия с горивото, на база на енергийното съдържание на горивото.
iii) 

За електрическата енергия или механичната енергия, произхождащи от енергийни инсталации, които в същото време подават и полезна топлинна енергия заедно с електрическата енергия и/или механична енергия:

image

iv) 

По отношение на полезната топлинна енергия, идваща от инсталации, които произвеждат топлинна енергия заедно с електрическа енергия и/или механична енергия:

image

където:

ECh,el

=

общите емисии на парникови газове за крайния енергиен продукт.

E

=

общите емисии на парникови газове за горивото преди неговото крайно преобразуване.

ηel

=

електрическият к.п.д., дефиниран като отношение на годишното количество произведена електрическа енергия към годишното количество постъпила енергия с горивото, на база на енергийното съдържание на горивото.

ηh

=

топлинният к.п.д., дефиниран като отношение на годишното количество произведена полезна топлинна енергия към годишното количество постъпила енергия с горивото, на база на енергийното съдържание на горивото.

Cel

=

ексергийният дял в електрическата енергия и/или механичната енергия, прието е, че е равен на 100 % (Cel = 1).

Ch

=

к.п.д. при идеален процес на Карно (ексергийният дял в полезната топлинна енергия).

К.п.д. при идеален процес на Карно, Ch, за полезната топлинна енергия при различни температури се дефинира като:

image

където:

Th

=

абсолютната температура (в келвини) на полезната топлинна енергия в точката на доставка.

T0

=

абсолютна температура на околната среда, зададена да е 273,15 келвина (равно на 0 °C)

Ако допълнителната топлинна енергия се изнася за отопление на сгради, при температура под 150 °C (423,15 келвина), Ch може да се дефинира алтернативно, както следва:

Ch

=

к.п.д. при идеален процес на Карно и температура 150 °C (423,15 келвина), равен на: 0,3546

За целите на това изчисление се прилагат следните определения:

i) 

„когенерация“ означава едновременното производство в един и същ процес на топлинна енергия и на електрическа енергия и/или механична енергия;

ii) 

„полезна топлинна енергия“ означава топлинна енергия, произведена за задоволяване на икономически обосновано търсене на топлинна енергия за целите на отопление или охлаждане;

iii) 

„икономически обосновано търсене“ означава търсене, което не надхвърля потребностите за отопление или охлаждане и което иначе би било задоволено при пазарни условия.

2. Емисиите на парникови газове от газообразните и твърдите горива от биомаса се изразяват, както следва:

a) 

емисиите на парникови газове от горивата от биомаса, E, се изразяват в грамове CO2 еквивалент за MJ енергийно съдържание на горивото от биомаса, g CO2eq/MJ;

б) 

емисиите на парникови газове от производството на топлинна или електрическа енергия, произведени от газообразни или твърди горива от биомаса, EC, се изразяват в грамове CO2 еквивалент за MJ от крайния енергиен продукт (топлинна или електрическа енергия), g CO2eq/MJ.

Ако топлинната и охладителната енергия са когенерирани с електрическа енергия, емисиите се разпределят между топлинната и електрическата енергия (в съответствие с точка 1, буква г), независимо дали топлинната енергия се използва за отопление или охлаждане ( 39 ).

В случаите, при които емисиите на парникови газове от добива или отглеждането на суровини eec са изразени в единицата g CO2eq/тон суха маса от суровината, преобразуването в грамове CO2 еквивалент за MJ гориво, g CO2eq/MJ се изчислява, както следва ( 40 ):

image

където:

image

image

Емисиите за тон суха маса от суровината се изчисляват, както следва:

image

3. Намаленията на емисиите на парникови газове в резултат от използването на газообразни и твърди горива от биомаса се изчисляват, както следва:

a) 

намаления на емисиите на парникови газове при използване на газообразни и твърди горива от биомаса, използвани като транспортни горива:

SAVING = (EF(t) – EB)/EF(t)

където

EB

=

общите емисии от газообразни и твърди горива от биомаса, използвани като транспортни горива; и

EF(t)

=

общите емисии при използваното за сравнение изкопаемо гориво при транспортни приложения;
б) 

намаление на емисиите на парникови газове при отопление и охлаждане и при генериране на електрическа енергия с газообразни или твърди горива от биомаса:

SAVING = (ECF(h&c,el) – ECB(h&c,el))/ECF (h&c,el),

където

ECB(h&c,el)

=

общите емисии при генерирането на топлинна и електрическа енергия;

ECF(h&c,el)

=

общите емисии при използваното за сравнение изкопаемо гориво при генерирането на полезна топлинна енергия или електрическа енергия.

4. Видовете парникови газове, които се отчитат във връзка с точка 1, са CO2, N2O и CH4. При изчисляването на CO2 еквивалента тези газове се отчитат, както следва:

CO2: 1
N2O: 298
CH4: 25

5. Емисиите от добива, реколтирането или отглеждането на суровини, eec, включват емисиите от самия процес на добив, реколтиране или отглеждане; от прибирането, сушенето и складирането на суровините; от отпадъците и ефектите извън разглежданите граници на процеса (leakages); а също и от производството на химикали или продукти, използвани при добива или отглеждането на суровините. Улавянето на CO2 в процеса на отглеждане на суровините се изключва от изчисленията. Като алтернативна възможност спрямо използването на действителните стойности на емисиите могат да се направят оценки на емисиите от отглеждането на селскостопанска биомаса — чрез използване на регионални средни стойности за емисии при отглеждането, включени в докладите, упоменати в член 31, параграф 4 от настоящата директива, или в информацията относно дезагрегираните приети стойности на емисиите при отглеждането, включена в настоящото приложение. При отсъствие на съответна информация в горепосочените доклади се допуска да се изчислят средни стойности на базата на местната селскостопанска практика, например въз основа на данните за група от селски стопанства, като алтернативна възможност на използването на действителните стойности.

Като алтернативна възможност на използването на действителните стойности могат да се направят оценки за емисиите при отглеждането и добива на горскостопанска биомаса чрез използване на средни стойности за емисиите при отглеждането и дърводобива, изчислени за географски райони и на национално равнище.

▼M2

6. За целите на изчислението по точка 1, буква а) намалението на емисиите на парникови газове от подобрено селскостопанско управление, esca, като например преминаване към намалена или нулева обработка на почвата, подобрени култури и редуване на културите, използване на защитни култури, включително управление на остатъците от културите, както и използване на органични подобрители на почвата например компост и естествен тор от ферментационен продукт, се отчита само ако те не създават риск от неблагоприятно въздействие върху биологичното разнообразие. Освен това се предоставят солидни и проверими данни, че въглеродното съдържание на почвата се е увеличило или има основание да се предполага, че се е увеличило през периода на отглеждане на суровините, като са взети под внимание емисиите в случаите, при които подобни практики водят до увеличена употреба на торове и хербициди ( 41 ).

▼B

7. Средногодишните емисии в резултат на изменения във въглеродните запаси, дължащи се на промяна в земеползването, el, се изчисляват чрез разпределяне по равно на общите емисии за период от 20 години. За изчисляване на посочените емисии се прилага следната формула:

el = (CSR – CSA) × 3,664 × 1/20 × 1/P – eB, ( 42 )

където

el

=

средногодишните емисии на парникови газове в резултат на изменение на въглеродните запаси, дължащо се на промени в земеползването (изразени като маса CO2 еквивалент за единица енергийно съдържание на газообразното или твърдо гориво от биомаса). „Обработваемата земя“ ( 43 ) и „трайните насаждения“ ( 44 ) се разглеждат като един вид земеползване;

CSR

=

въглеродните запаси на единица площ на база референтно земеползване (изразени като маса (в тонове) на наличния въглерод на единица площ, включително в почвата и в растителността). Като референтно се отчита земеползването през по-късния от следните два момента: януари 2008 г. или 20 години преди добива на суровината;

CSA

=

въглеродните запаси на единица площ на база действително земеползване (изразени като маса (в тонове) на наличния въглерод на единица площ, включително в почвата и в растителността). В случаите, когато въглеродните запаси се натрупват в продължение на повече от една година, стойността на CSA се равнява на предвижданите запаси на единица площ след 20 години, или при достигане на максимална степен на развитие на културите, в зависимост от това кое от двете условия настъпи по-рано;

P

=

производителността на културата (изразена като енергията на газообразното или твърдо гориво от биомаса, получена от единица земна площ годишно); и

eB

=

премия от 29 g CO2eq/MJ за газообразните и твърдите горива от биомаса, получена от възстановена деградирала земя, при условията, установени в точка 8.

8. Премията от 29 g CO2eq/MJ се дава, ако са налице доказателства, че съответната земя:

a) 

не е била ползвана за селскостопански дейности през януари 2008 г. или за каквато и да е друга дейност; и

б) 

представлявала е земя със силно влошено качество, включително земя, ползвана в миналото за селскостопански цели.

Премията от 29 g CO2eq/MJ се прилага за срок до 20 години, считано от датата на преобразуването на земята за селскостопанско ползване, при условие че е осигурено постоянно нарастване на въглеродните запаси и значимо намаляване на ерозията (за земите, попадащи в категория б).

9. „Земи със силно влошено качество“ означава земи, които за значителен период са били или засолени в значителна степен, или са имали особено ниско съдържание на органични вещества и са силно ерозирали.

10. В съответствие с посоченото в приложение V, част В, точка 10 от настоящата директива, Решение 2009/988/ЕС на Комисията ( 45 ), в което са предвидени указания за изчисляване на въглеродните земни запаси във връзка с настоящата директива и при използване на „Указанията от 2006 г. на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC) за националните инвентаризации на емисиите на парникови газове — том 4“, и в съответствие с регламенти (ЕС) № 525/2013 и (ЕС) 2018/841 служат като основа за изчисляването на въглеродните земни запаси.

11. Емисиите от преработка, ep, включват емисиите от самата преработка; от отпадъците и ефектите извън разглежданите граници на процеса (leakages); а също и от производството на химикали и продукти, използвани при преработката, включително емисиите на CO2, съответстващи на стойностите на съдържанието на въглерод от изкопаеми суровини, независимо дали действително се изгаря в процеса.

При отчитането на потреблението на електрическа енергия, която не е генерирана от съответната инсталация за производство на твърдо или газообразно гориво от биомаса, коефициентът на специфични емисии на парникови газове в резултат на производството и разпределението на електрическата енергия ще се приеме за равен на средния коефициент на специфични емисии при производството и разпределението на електрическа енергия в съответния определен регион. Чрез дерогация от това правило производителите на горивото могат да използват средния коефициент на емисии за отделна електрическа централа по отношение на електрическата енергия, произведена от тази централа, ако централата не е свързана към електроенергийната мрежа.

Емисиите от преработка включват в съответните случаи емисиите от сушенето на междинни продукти и материали.

12. Емисиите от транспорт и разпределение, etd, включват емисиите за транспорт на суровините и междинните продукти, както и за складиране и разпределение на крайните продукти. Емисиите от транспорт и разпределение, които се отчитат по точка 5, не са включени в настоящата точка.

13. Емисиите на CO2 в резултат от използването на горивото, eu, се отчитат като нулеви по отношение на газообразните и твърди горива от биомаса. Емисиите на различните от CO2 парникови газове (N2O и CH2) от използването на горивото се включват в стойността на eu.

14. Намаленията на емисии в резултат на улавяне и съхранение на CO2 в геоложки формации, eccs, които още не са отчетени в ep, се ограничават до избегнатите емисии чрез улавянето и съхранението на CO2, които са директно свързани с добива, транспорта, преработването и разпределението на газообразното или твърдо гориво от биомаса, ако съхранението е в съответствие с Директива 2009/31/ЕО.

▼M2

15. Намаленията на емисии в резултат на улавяне и замяна на CO2, eccr, са пряко свързани с производството на газообразните или твърдите горива от биомаса, на което се приписват, и се ограничават до избягването на емисии чрез улавяне на CO2, чието въглеродно съдържание произхожда от биомаса и който се използва за замяна на получен от изкопаеми горива CO2 при производството на продукти и услуги с търговска цел преди 1 януари 2036 г.

▼B

16. В случаите, при които когенерационна инсталация — подаваща топлинна енергия и/или електрическа енергия на процес за производство на гориво, чиито емисии се изчисляват — произвежда допълнителна електрическа енергия и/или допълнителна полезна топлинна енергия, емисиите на парникови газове се разпределят между електрическата енергия и полезната топлинна енергия в съответствие с температурата на топлинната енергия (която отразява полезността (ценността) на топлинната енергия. Полезната част на топлинната енергия се извежда чрез умножаване на енергийното ѝ съдържание по к.п.д. при идеален процес на Карно, Ch, изчислен както следва:

image

където

Th

=

абсолютната температура (в келвини) на полезната топлинна енергия в точката на доставка.

T0

=

абсолютната температура на околната среда (прието е, че е 273,15 келвина, което съответства на 0 °C)

Ако допълнителната топлинна енергия се изнася за отопление на сгради, при температура под 150 °C (423,15 келвина), Ch може да се дефинира алтернативно, както следва:

Ch

=

к.п.д. при идеален процес на Карно и температура 150 °C (423,15 келвина), равен на: 0,3546

За целите на това изчисление се използват действителните стойности на к.п.д., дефинирани като отношение съответно на годишната произведена механична енергия, електрическа енергия и топлинна енергия към годишната постъпила енергия.

За целите на това изчисление се прилагат следните определения:

a) 

„когенерация“ означава едновременното производство в един и същ процес на топлинна енергия и на електрическа енергия и/или механична енергия;

б) 

„полезна топлинна енергия“ означава топлинна енергия, произведена за задоволяване на икономически обосновано търсене на топлинна енергия за целите на отопление или охлаждане;

в) 

„икономически обосновано търсене“ означава търсене, което не надхвърля потребностите за отопление или охлаждане и което иначе би било задоволено при пазарни условия.

17. Ако при процеса на производство на газообразно или твърдо гориво от биомаса се произвежда съвместно както горивото, чиито емисии се изчисляват, така също и един или повече други продукти („съвместни продукти“), емисиите на парникови газове следва да се разпределят между горивото или съответния междинен продукт при производството му и останалите съвместни продукти, пропорционално на тяхното съответно енергийно съдържание (определено на база долната топлина на изгаряне — за съвместните продукти, различни от електрическа енергия и топлинна енергия). Интензивността по отношение на парниковите газове на допълнителната топлинна енергия или допълнителната електрическа енергия, е същата като съответната интензивност по отношение на парниковите газове на топлинната енергия или електрическата енергия, подадени към процеса на производство на газообразно или твърдо гориво от биомаса, и се определя чрез изчисляване на интензивността по отношение на парниковите газове на всички входящи продукти и емисии, включително на суровините, както и на емисиите на CH4 и N2O, съответно във и от когенерационната инсталация, котела или друго съоръжение, подаващо топлинна енергия или електрическа енергия към процеса на производство на газообразно или твърдо гориво от биомаса. В случай на когенерация на електрическа енергия и топлинна енергия изчислението се извършва съгласно точка 16.

▼M2

18. За целите на изчисленията, посочени в точка 17, подлежащите на разпределение емисии са eec + el + esca + тези части от ep, etd, eccs и eccr, които се пораждат до този етап включително от процеса, когато завършва производството на съответния съвместен продукт. Ако е станало прехвърляне на емисии към съвместни продукти на по-ранен технологичен етап от жизнения цикъл, то това прехвърляне засяга само тази част от емисиите, която на завършващия етап от производството е разпределена за междинния горивен продукт, а не всички емисии от производството.

В случая на биогаз и биометан за целите на изчислението се вземат предвид всички съвместни продукти, които не попадат в обхвата на точка 17. За целите на изчислението по отношение на съвместните продукти с отрицателно енергийно съдържание се приема, че енергийното им съдържание е нулево.

Като общо правило, за отпадъците и остатъците, включително всички отпадъци и остатъци, включени в приложение IX, се приема, че имат нулеви емисии на парникови газове в рамките на цялостния жизнен цикъл до процеса на събиране на тези материали, независимо дали се преработват до междинни продукти преди да бъдат трансформирани в съответния краен продукт.

В случая на газообразни или твърди горива от биомаса, които се произвеждат в рафинерии, различни от комбинацията на преработващи инсталации с котли или с когенерационни инсталации, подаващи на преработващата инсталация топлинна енергия и/или електрическа енергия, анализираната единица за целите на изчислението по точка 17 е съответната рафинерия.

▼B

19. По отношение на газообразните и твърдите горива от биомаса, използвани за производството на електрическа енергия, за целите на изчисленията по точка 3 се приема, че стойността ECF(el) за сравнителното изкопаемо гориво е 183 g CO2eq/MJ електрическа енергия или 212 g CO2eq/MJ електрическа енергия за най-отдалечените региони.

По отношение на газообразните и твърдите горива от биомаса, използвани за производство на полезна топлинна енергия, както и за производство на топлинна енергия и/или енергия за охлаждане, за целите на изчисленията по точка 3 се приема, че стойността ECF(h) за използваното за сравнение изкопаемо гориво е 80 g CO2eq/MJ топлинна енергия.

По отношение на газообразните и твърдите горива от биомаса, използвани за производство на полезна топлинна енергия, за което може да се докаже пряка физическа замяна на въглища, за целите на изчисленията по точка 3 се приема, че стойността на ECF(h) за използваното за сравнение изкопаемо гориво е 124 g CO2eq/MJ топлинна енергия.

По отношение на газообразните и твърдите горива от биомаса, използвани за транспорт, за целите на изчисленията по точка 3 се приема, че стойността на EF(t) за използваното за сравнение изкопаемо гориво е 94 g CO2eq/MJ.

В.   ДЕЗАГРЕГИРАНИ ПРИЕТИ СТОЙНОСТИ ЗА ГАЗООБРАЗНИ И ТВЪРДИ ГОРИВА ОТ БИОМАСА

Дървесни брикети или пелети



Системи за производство на газообразни и твърди горива от биомаса

Транспортни разстояния

Емисии на парникови газове — типична стойност

(g CO2eq/MJ)

Емисии на парникови газове — приета стойност

(g CO2eq/MJ)

Отглеждане

Преработка

Транспорт

Различни от CO2 емисии при използването на горивата

Отглеждане

Преработка

Транспорт

Различни от CO2 емисии при използването на горивата

Трески от горскостопански остатъци

1 до 500 km

0,0

1,6

3,0

0,4

0,0

1,9

3,6

0,5

500 до 2 500  km

0,0

1,6

5,2

0,4

0,0

1,9

6,2

0,5

2 500 до 10 000  km

0,0

1,6

10,5

0,4

0,0

1,9

12,6

0,5

Над 10 000  km

0,0

1,6

20,5

0,4

0,0

1,9

24,6

0,5

Трески от бързооборотни култури (Eucalyptus)

2 500 до 10 000  km

4,4

0,0

11,0

0,4

4,4

0,0

13,2

0,5

Трески от бързооборотни култури (тополи – с торене)

1 до 500 km

3,9

0,0

3,5

0,4

3,9

0,0

4,2

0,5

500 до 2 500  km

3,9

0,0

5,6

0,4

3,9

0,0

6,8

0,5

2 500 до 10 000  km

3,9

0,0

11,0

0,4

3,9

0,0

13,2

0,5

Над 10 000  km

3,9

0,0

21,0

0,4

3,9

0,0

25,2

0,5

Трески от бързооборотни култури (тополи – без торене)

1 до 500 km

2,2

0,0

3,5

0,4

2,2

0,0

4,2

0,5

500 до 2 500  km

2,2

0,0

5,6

0,4

2,2

0,0

6,8

0,5

2 500 до 10 000  km

2,2

0,0

11,0

0,4

2,2

0,0

13,2

0,5

Над 10 000  km

2,2

0,0

21,0

0,4

2,2

0,0

25,2

0,5

Трески от стволова дървесина

1 до 500 km

1,1

0,3

3,0

0,4

1,1

0,4

3,6

0,5

500 до 2 500  km

1,1

0,3

5,2

0,4

1,1

0,4

6,2

0,5

2 500 до 10 000  km

1,1

0,3

10,5

0,4

1,1

0,4

12,6

0,5

Над 10 000  km

1,1

0,3

20,5

0,4

1,1

0,4

24,6

0,5

Трески от остатъци от дървообработка

1 до 500 km

0,0

0,3

3,0

0,4

0,0

0,4

3,6

0,5

500 до 2 500  km

0,0

0,3

5,2

0,4

0,0

0,4

6,2

0,5

2 500 до 10 000  km

0,0

0,3

10,5

0,4

0,0

0,4

12,6

0,5

Над 10 000  km

0,0

0,3

20,5

0,4

0,0

0,4

24,6

0,5

Дървесни брикети или пелети



Системи за производство на газообразни и твърди горива от биомаса

Транспортни разстояния

Емисии на парникови газове — типична стойност

(g CO2eq/MJ)

Емисии на парникови газове — приета стойност

(g CO2eq/MJ)

 

 

Отглеждане

Преработка

Транспорт и разпределение

Различни от CO2 емисии при използването на горивата

Отглеждане

Преработка

Транспорт и разпределение

Различни от CO2 емисии при използването на горивата

Дървесни брикети или пелети от горскостопански остатъци (Случай 1)

1 до 500 km

0,0

25,8

2,9

0,3

0,0

30,9

3,5

0,3

500 до 2 500  km

0,0

25,8

2,8

0,3

0,0

30,9

3,3

0,3

2 500 до 10 000  km

0,0

25,8

4,3

0,3

0,0

30,9

5,2

0,3

Над 10 000  km

0,0

25,8

7,9

0,3

0,0

30,9

9,5

0,3

Дървесни брикети или пелети от горскостопански остатъци (Случай 2a)

1 до 500 km

0,0

12,5

3,0

0,3

0,0

15,0

3,6

0,3

500 до 2 500  km

0,0

12,5

2,9

0,3

0,0

15,0

3,5

0,3

2 500 до 10 000  km

0,0

12,5

4,4

0,3

0,0

15,0

5,3

0,3

Над 10 000  km

0,0

12,5

8,1

0,3

0,0

15,0

9,8

0,3

Дървесни брикети или пелети от горскостопански остатъци (Случай 3a)

1 до 500 km

0,0

2,4

3,0

0,3

0,0

2,8

3,6.

0,3

500 до 2 500  km

0,0

2,4

2,9

0,3

0,0

2,8

3,5

0,3

2 500 до 10 000  km

0,0

2,4

4,4

0,3

0,0

2,8

5,3

0,3

Над 10 000  km

0,0

2,4

8,2

0,3

0,0

2,8

9,8

0,3

Дървесни брикети от бързооборотни култури

(Eucalyptus – Случай 1)

2 500 до 10 000  km

3,9

24,5

4,3

0,3

3,9

29,4

5,2

0,3

Дървесни брикети от бързооборотни култури

(Eucalyptus – Случай 2a)

2 500 до 10 000  km

5,0

10,6

4,4

0,3

5,0

12,7

5,3

0,3

Дървесни брикети от бързооборотни култури

(Eucalyptus – Случай 3a)

2 500 до 10 000  km

5,3

0,3

4,4

0,3

5,3

0,4

5,3

0,3

Дървесни брикети от бързооборотни култури

(тополи – с торене – Случай 1)

1 до 500 km

3,4

24,5

2,9

0,3

3,4

29,4

3,5

0,3

500 до 10 000  km

3,4

24,5

4,3

0,3

3,4

29,4

5,2

0,3

Над 10 000  km

3,4

24,5

7,9

0,3

3,4

29,4

9,5

0,3

Дървесни брикети от бързооборотни култури

(тополи – с торене – Случай 2a)

1 до 500 km

4,4

10,6

3,0

0,3

4,4

12,7

3,6

0,3

500 до 10 000  km

4,4

10,6

4,4

0,3

4,4

12,7

5,3

0,3

Над 10 000  km

4,4

10,6

8,1

0,3

4,4

12,7

9,8

0,3

Дървесни брикети от бързооборотни култури

(тополи – с торене – Случай 3a)

1 до 500 km

4,6

0,3

3,0

0,3

4,6

0,4

3,6

0,3

500 до 10 000  km

4,6

0,3

4,4

0,3

4,6

0,4

5,3

0,3

Над 10 000  km

4,6

0,3

8,2

0,3

4,6

0,4

9,8

0,3

Дървесни брикети от бързооборотни култури

(тополи – без торене – Случай 1)

1 до 500 km

2,0

24,5

2,9

0,3

2,0

29,4

3,5

0,3

500 до 2 500  km

2,0

24,5

4,3

0,3

2,0

29,4

5,2

0,3

2 500 до 10 000  km

2,0

24,5

7,9

0,3

2,0

29,4

9,5

0,3

Дървесни брикети от бързооборотни култури

(тополи – без торене – Случай 2a)

1 до 500 km

2,5

10,6

3,0

0,3

2,5

12,7

3,6

0,3

500 до 10 000  km

2,5

10,6

4,4

0,3

2,5

12,7

5,3

0,3

Над 10 000  km

2,5

10,6

8,1

0,3

2,5

12,7

9,8

0,3

Дървесни брикети от бързооборотни култури

(тополи – без торене – Случай 3a)

1 до 500 km

2,6

0,3

3,0

0,3

2,6

0,4

3,6

0,3

500 до 10 000  km

2,6

0,3

4,4

0,3

2,6

0,4

5,3

0,3

Над 10 000  km

2,6

0,3

8,2

0,3

2,6

0,4

9,8

0,3

Дървесни брикети или пелети от стволова дървесина (Случай 1)

1 до 500 km

1,1

24,8

2,9

0,3

1,1

29,8

3,5

0,3

500 до 2 500  km

1,1

24,8

2,8

0,3

1,1

29,8

3,3

0,3

2 500 до 10 000  km

1,1

24,8

4,3

0,3

1,1

29,8

5,2

0,3

Над 10 000  km

1,1

24,8

7,9

0,3

1,1

29,8

9,5

0,3

Дървесни брикети или пелети от стволова дървесина (Случай 2a)

1 до 500 km

1,4

11,0

3,0

0,3

1,4

13,2

3,6

0,3

500 до 2 500  km

1,4

11,0

2,9

0,3

1,4

13,2

3,5

0,3

2 500 до 10 000  km

1,4

11,0

4,4

0,3

1,4

13,2

5,3

0,3

Над 10 000  km

1,4

11,0

8,1

0,3

1,4

13,2

9,8

0,3

Дървесни брикети или пелети от стволова дървесина (Случай 3a)

1 до 500 km

1,4

0,8

3,0

0,3

1,4

0,9

3,6

0,3

500 до 2 500  km

1,4

0,8

2,9

0,3

1,4

0,9

3,5

0,3

2 500 до 10 000  km

1,4

0,8

4,4

0,3

1,4

0,9

5,3

0,3

Над 10 000  km

1,4

0,8

8,2

0,3

1,4

0,9

9,8

0,3

Дървесни брикети или пелети от остатъци от дървообработването (Случай 1)

1 до 500 km

0,0

14,3

2,8

0,3

0,0

17,2

3,3

0,3

500 до 2 500  km

0,0

14,3

2,7

0,3

0,0

17,2

3,2

0,3

2 500 до 10 000  km

0,0

14,3

4,2

0,3

0,0

17,2

5,0

0,3

Над 10 000  km

0,0

14,3

7,7

0,3

0,0

17,2

9,2

0,3

Дървесни брикети или пелети от остатъци от дървообработването (Случай 2a)

1 до 500 km

0,0

6,0

2,8

0,3

0,0

7,2

3,4

0,3

500 до 2 500  km

0,0

6,0

2,7

0,3

0,0

7,2

3,3

0,3

2 500 до 10 000  km

0,0

6,0

4,2

0,3

0,0

7,2

5,1

0,3

Над 10 000  km

0,0

6,0

7,8

0,3

0,0

7,2

9,3

0,3

Дървесни брикети или пелети от остатъци от дървообработването (Случай 3a)

1 до 500 km

0,0

0,2

2,8

0,3

0,0

0,3

3,4

0,3

500 до 2 500  km

0,0

0,2

2,7

0,3

0,0

0,3

3,3

0,3

2 500 до 10 000  km

0,0

0,2

4,2

0,3

0,0

0,3

5,1

0,3

Над 10 000  km

0,0

0,2

7,8

0,3

0,0

0,3

9,3

0,3

Производства на база селскостопански суровини



Системи за производство на газообразни и твърди горива от биомаса

Транспортни разстояния

Емисии на парникови газове — типична стойност (g CO2eq/MJ)

Емисии на парникови газове — приета стойност (g CO2eq/MJ)

 

 

Отглеждане

Преработка

Транспорт и разпределение

Различни от CO2 емисии при използването на горивата

Отглеждане

Преработка

Транспорт и разпределение

Различни от CO2 емисии при използването на горивата

Селскостопански остатъци с плътност < 0,2 t/m3

1 до 500 km

0,0

0,9

2,6

0,2

0,0

1,1

3,1

0,3

500 до 2 500  km

0,0

0,9

6,5

0,2

0,0

1,1

7,8

0,3

2 500 до 10 000  km

0,0

0,9

14,2

0,2

0,0

1,1

17,0

0,3

Над 10 000  km

0,0

0,9

28,3

0,2

0,0

1,1

34,0

0,3

Селскостопански остатъци с плътност > 0,2 t/m3

1 до 500 km

0,0

0,9

2,6

0,2

0,0

1,1

3,1

0,3

500 до 2 500  km

0,0

0,9

3,6

0,2

0,0

1,1

4,4

0,3

2 500 до 10 000  km

0,0

0,9

7,1

0,2

0,0

1,1

8,5

0,3

Над 10 000  km

0,0

0,9

13,6

0,2

0,0

1,1

16,3

0,3

Пелети от слама

1 до 500 km

0,0

5,0

3,0

0,2

0,0

6,0

3,6

0,3

500 до 10 000  km

0,0

5,0

4,6

0,2

0,0

6,0

5,5

0,3

Над 10 000  km

0,0

5,0

8,3

0,2

0,0

6,0

10,0

0,3

Брикети от багаса

500 до 10 000  km

0,0

0,3

4,3

0,4

0,0

0,4

5,2

0,5

Над 10 000  km

0,0

0,3

8,0

0,4

0,0

0,4

9,5

0,5

Кюспе от палмово семе

Над 10 000  km

21,6

21,1

11,2

0,2

21,6

25,4

13,5

0,3

Кюспе от палмово семе (без емисии на CH4 от пресовъчната инсталация)

Над 10 000  km

21,6

3,5

11,2

0,2

21,6

4,2

13,5

0,3

Дезагрегирани приети стойности за биогаз, използван за производство на електрическа енергия



Системи за производство на газообразни и твърди горива от биомаса

Технология

ТИПИЧНА СТОЙНОСТ [g CO2eq/MJ]

ПРИЕТА СТОЙНОСТ [g CO2eq/MJ]

Отглеждане

Преработка

Различни от CO2 емисии при използването на горивата

Транспорт

Кредити за торта

Отглеждане

Преработка

Различни от CO2 емисии при използването на горивата

Транспорт

Кредити за торта

Течен тор (1)

Случай 1

Открит остатък от разлагането

0,0

69,6

8,9

0,8

– 107,3

0,0

97,4

12,5

0,8

– 107,3

Затворен остатък от разлагането

0,0

0,0

8,9

0,8

– 97,6

0,0

0,0

12,5

0,8

– 97,6

Случай 2

Открит остатък от разлагането

0,0

74,1

8,9

0,8

– 107,3

0,0

103,7

12,5

0,8

– 107,3

Затворен остатък от разлагането

0,0

4,2

8,9

0,8

– 97,6

0,0

5,9

12,5

0,8

– 97,6

Случай 3

Открит остатък от разлагането

0,0

83,2

8,9

0,9

– 120,7

0,0

116,4

12,5

0,9

– 120,7

Затворен остатък от разлагането

0,0

4,6

8,9

0,8

– 108,5

0,0

6,4

12,5

0,8

– 108,5

Царевица, цели растения (2)

Случай 1

Открит остатък от разлагането

15,6

13,5

8,9

0.0 (3)

—

15,6

18,9

12,5

0,0

—

Затворен остатък от разлагането

15,2

0,0

8,9

0,0

—

15,2

0,0

12,5

0,0

—

Случай 2

Открит остатък от разлагането

15,6

18,8

8,9

0,0

—

15,6

26,3

12,5

0,0

—

Затворен остатък от разлагането

15,2

5,2

8,9

0,0

—

15,2

7,2

12,5

0,0

—

Случай 3

Открит остатък от разлагането

17,5

21,0

8,9

0,0

—

17,5

29,3

12,5

0,0

—

Затворен остатък от разлагането

17,1

5,7

8,9

0,0

—

17,1

7,9

12,5

0,0

—

Биоотпадъци

Случай 1

Открит остатък от разлагането

0,0

21,8

8,9

0,5

—

0,0

30,6

12,5

0,5

—

Затворен остатък от разлагането

0,0

0,0

8,9

0,5

—

0,0

0,0

12,5

0,5

—

Случай 2

Открит остатък от разлагането

0,0

27,9

8,9

0,5

—

0,0

39,0

12,5

0,5

—

Затворен остатък от разлагането

0,0

5,9

8,9

0,5

—

0,0

8,3

12,5

0,5

—

Случай 3

Открит остатък от разлагането

0,0

31,2

8,9

0,5

—

0,0

43,7

12,5

0,5

—

Затворен остатък от разлагането

0,0

6,5

8,9

0,5

—

0,0

9,1

12,5

0,5

—
(1)   

Стойностите във връзка с производството на биогаз от течен тор включват отрицателни стойности, дължащи се на стопанисването на тора. Взетата предвид стойност на esca е равна на – 45 g CO2eq/MJ при тор, използван за анаеробно разлагане.

(2)   

Цели царевични растения означава царевица, която се реколтира за фураж и се силажира, с оглед на нейното съхранение.

(3)   

Съгласно методиката установена в доклада на Комисията относно изискванията за устойчивост при използването на източниците на твърда и газообразна биомаса в електрическата енергия, топлинната енергия и охладителната енергия, транспортът на суровините от биомаса до преработващата инсталация се включва в стойността на емисиите при отглеждането. Стойността на емисиите при транспорта на силажна царевица е 0,4 g CO2eq/MJ биогаз.

Дезагрегирани стойности за биометан



Системи за производство на биометан

Технологичен вариант

ТИПИЧНА СТОЙНОСТ [g CO2eq/MJ]

ПРИЕТА СТОЙНОСТ [g CO2eq/MJ]

Отглеждане

Преработка

Подобряване

Транспорт

Компресиране в бензиностанцията

Кредити за торта

Отглеждане

Преработка

Подобряване

Транспорт

Компресиране в бензиностанцията

Кредити за торта

Течен тор

Открит остатък от разлагането

Без изгаряне на отделяния газ

0,0

84,2

19,5

1,0

3,3

– 124,4

0,0

117,9

27,3

1,0

4,6

– 124,4

С изгаряне на отделяния газ

0,0

84,2

4,5

1,0

3,3

– 124,4

0,0

117,9

6,3

1,0

4,6

– 124,4

Затворен остатък от разлагането

Без изгаряне на отделяния газ

0,0

3,2

19,5

0,9

3,3

– 111,9

0,0

4,4

27,3

0,9

4,6

– 111,9

С изгаряне на отделяния газ

0,0

3,2

4,5

0,9

3,3

– 111,9

0,0

4,4

6,3

0,9

4,6

– 111,9

Царевица, цели растения

Открит остатък от разлагането

Без изгаряне на отделяния газ

18,1

20,1

19,5

0,0

3,3

—

18,1

28,1

27,3

0,0

4,6

—

С изгаряне на отделяния газ

18,1

20,1

4,5

0,0

3,3

—

18,1

28,1

6,3

0,0

4,6

—

Затворен остатък от разлагането

Без изгаряне на отделяния газ

17,6

4,3

19,5

0,0

3,3

—

17,6

6,0

27,3

0,0

4,6

—

С изгаряне на отделяния газ

17,6

4,3

4,5

0,0

3,3

—

17,6

6,0

6,3

0,0

4,6

—

Биоотпадъци

Открит остатък от разлагането

Без изгаряне на отделяния газ

0,0

30,6

19,5

0,6

3,3

—

0,0

42,8

27,3

0,6

4,6

—

С изгаряне на отделяния газ

0,0

30,6

4,5

0,6

3,3

—

0,0

42,8

6,3

0,6

4,6

—

Затворен остатък от разлагането

Без изгаряне на отделяния газ

0,0

5,1

19,5

0,5

3,3

—

0,0

7,2

27,3

0,5

4,6

—

С изгаряне на отделяния газ

0,0

5,1

4,5

0,5

3,3

—

0,0

7,2

6,3

0,5

4,6

—

Г.   ОБЩИ ТИПИЧНИ И ПРИЕТИ СТОЙНОСТИ ЗА НАЧИНИТЕ НА ПРОИЗВОДСТВО НА ГАЗООБРАЗБИ И ТВЪРДИ ГОРИВА ОТ БИОМАСА



Системи за производство на газообразни и твърди горива от биомаса

Транспортни разстояния

Емисии на парникови газове — типична стойност (g CO2eq/MJ)

Емисии на парникови газове —приета стойност (g CO2eq/MJ)

Трески от горскостопански остатъци

1 до 500 km

5

6

500 до 2 500  km

7

9

2 500 до 10 000  km

12

15

Над 10 000  km

22

27

Трески от бързооборотни дървесни култури (Eucalyptus)

2 500 до 10 000  km

16

18

Трески от бързооборотни дървесни култури (тополи – с торене)

1 до 500 km

8

9

500 до 2 500  km

10

11

2 500 до 10 000  km

15

18

над 10 000  km

25

30

Трески от бързооборотни дървесни култури (тополи – без торене)

1 до 500 km

6

7

500 до 2 500  km

8

10

2 500 до 10 000  km

14

16

над 10 000  km

24

28

Трески от стволова дървесина

1 до 500 km

5

6

500 до 2 500  km

7

8

2 500 до 10 000  km

12

15

над 10 000  km

22

27

Трески от промишлени дървесни отпадъци

1 до 500 km

4

5

500 до 2 500  km

6

7

2 500 до 10 000  km

11

13

Над 10 000  km

21

25

Дървесни брикети или пелети от горскостопански остатъци (Случай 1)

1 до 500 km

29

35

500 до 2 500  km

29

35

2 500 до 10 000  km

30

36

Над 10 000  km

34

41

Дървесни брикети или пелети от горскостопански остатъци (Случай 2a)

1 до 500 km

16

19

500 до 2 500  km

16

19

2 500 до 10 000  km

17

21

Над 10 000  km

21

25

Дървесни брикети или пелети от горскостопански остатъци (Случай 3a)

1 до 500 km

6

7

500 до 2 500  km

6

7

2 500 до 10 000  km

7

8

Над 10 000  km

11

13

Дървесни брикети или пелети от бързооборотни дървесни култури (Eucalyptus – Случай 1)

2 500 до 10 000  km

33

39

Дървесни брикети или пелети от бързооборотни дървесни култури (Eucalyptus – Случай 2a)

2 500 до 10 000  km

20

23

Дървесни брикети или пелети от бързооборотни дървесни култури (Eucalyptus – Случай 3a)

2 500 до 10 000  km

10

11

Дървесни брикети или пелети от бързооборотни дървесни култури (тополи – с торене – Случай 1)

1 до 500 km

31

37

500 до 10 000  km

32

38

Над 10 000  km

36

43

Дървесни брикети или пелети от бързооборотни дървесни култури (тополи – с торене – Случай 2a)

1 до 500 km

18

21

500 до 10 000  km

20

23

Над 10 000  km

23

27

Дървесни брикети или пелети от бързооборотни дървесни култури (тополи – с торене – Случай 3a)

1 до 500 km

8

9

500 до 10 000  km

10

11

Над 10 000  km

13

15

Дървесни брикети или пелети от бързооборотни дървесни култури (тополи – без торене – Случай 1)

1 до 500 km

30

35

500 до 10 000  km

31

37

Над 10 000  km

35

41

Дървесни брикети или пелети от бързооборотни дървесни култури (тополи – без торене – Случай 2a)

1 до 500 km

16

19

500 до 10 000  km

18

21

Над 10 000  km

21

25

Дървесни брикети или пелети от бързооборотни дървесни култури (тополи – без торене – Случай 3a)

1 до 500 km

6

7

500 до 10 000  km

8

9

Над 10 000  km

11

13

Дървесни брикети или пелети от стволова дървесина (Случай 1)

1 до 500 km

29

35

500 до 2 500  km

29

34

2 500 до 10 000  km

30

36

Над 10 000  km

34

41

Дървесни брикети или пелети от стволова дървесина (Случай 2a)

1 до 500 km

16

18

500 до 2 500  km

15

18

2 500 до 10 000  km

17

20

Над 10 000  km

21

25

Дървесни брикети или пелети от стволова дървесина (Случай 3a)

1 до 500 km

5

6

500 до 2 500  km

5

6

2 500 до 10 000  km

7

8

Над 10 000  km

11

12

Дървесни брикети или пелети от остатъци от дървообработването (Случай 1)

1 до 500 km

17

21

500 до 2 500  km

17

21

2 500 до 10 000  km

19

23

Над 10 000  km

22

27

Дървесни брикети или пелети от остатъци от дървообработването (Случай 2a)

1 до 500 km

9

11

500 до 2 500  km

9

11

2 500 до 10 000  km

10

13

Над 10 000  km

14

17

Дървесни брикети или пелети от остатъци от дървообработването (Случай 3a)

1 до 500 km

3

4

500 до 2 500  km

3

4

2 500 до 10 000

5

6

Над 10 000  km

8

10

Случай 1 се отнася за процеси, при които за подаването на технологична топлинна енергия към пелетизиращата инсталация се използва котел на природен газ. Електрическата енергия за технологични нужди се купува от мрежата.

Случай 2а се отнася за процеси, при които за подаването на технологична топлинна енергия към пелетизиращата инсталация се използва котел на дървесни трески. Електрическата енергия за технологични нужди се купува от мрежата.

Случай 3а се отнася за процеси, при които топлинната и електрическата енергия за пелетизиращата инсталация се осигуряват от когенерационна инсталация, използваща за гориво дървесни трески.



Системи за производство на газообразни и твърди горива от биомаса

Транспортни разстояния

Емисии на парникови газове — типични стойности (g CO2eq/MJ)

Емисии на парникови газове — приети стойности (g CO2eq/MJ)

Селскостопански остатъци с плътност < 0,2 t/m3 (1)

1 до 500 km

4

4

500 до 2 500  km

8

9

2 500 до 10 000  km

15

18

Над 10 000  km

29

35

Селскостопански остатъци с плътност > 0,2 t/m3 (2)

1 до 500 km

4

4

500 до 2 500  km

5

6

2 500 до 10 000  km

8

10

Над 10 000  km

15

18

Пелети от слама

1 до 500 km

8

10

500 до 10 000  km

10

12

Над 10 000  km

14

16

Брикети от багаса

500 до 10 000  km

5

6

Над 10 000  km

9

10

Кюспе от палмово семе

Над 10 000  km

54

61

Кюспе от палмово семе (без емисии на CH4 от пресовъчната инсталация)

Над 10 000  km

37

40
(1)   

Тази група материали включва селскостопански остатъци с малка насипна плътност и включва материали като например балирана слама, овесени трици, оризови люспи и балирана багаса от захарна тръстика (изброяването не е изчерпателно).

(2)   

Групата селскостопански остатъци с по-голяма насипна плътност включва материали като царевични какалашки, орехови черупки, соеви люспи, черупки от палмово семе (изброяването не е изчерпателно).

Типични и приети стойности — биогаз за производство на електрическа енергия



Системи за производство на биогаз

Технологичен вариант

Типична стойност

Приета стойност

Емисии на парникови газове

(g CO2eq/MJ)

Емисии на парникови газове

(g CO2eq/MJ)

Биогаз от течен тор, за електропроизводство

Случай 1

Открит остатък от разлагането (1)

– 28

3

Затворен остатък от разлагането (2)

– 88

– 84

Случай 2

Открит остатък от разлагането

– 23

10

Затворен остатък от разлагането

– 84

– 78

Случай 3

Открит остатък от разлагането

– 28

9

Затворен остатък от разлагането

– 94

– 89

Биогаз от царевица — целите растения, за производство на електрическа енергия

Случай 1

Открит остатък от разлагането

38

47

Затворен остатък от разлагането

24

28

Случай 2

Открит остатък от разлагането

43

54

Затворен остатък от разлагането

29

35

Случай 3

Открит остатък от разлагането

47

59

Затворен остатък от разлагането

32

38

Биогаз от биоотпадъци, за производство на електрическа енергия

Случай 1

Открит остатък от разлагането

31

44

Затворен остатък от разлагането

9

13

Случай 2

Открит остатък от разлагането

37

52

Затворен остатък от разлагането

15

21

Случай 3

Открит остатък от разлагането

41

57

Затворен остатък от разлагането

16

22
(1)   

Откритото складиране на остатъка от разлагането води до допълнителни емисии на метан, които зависят от климатичните условия, типовете субстрат и ефективността на разлагането. При настоящите изчисления са използвани количества, равни на 0,05 MJ CH4 / MJ биогаз за тор, 0,035 MJ CH4 / MJ биогаз за царевица и 0,01 MJ CH4 / MJ биогаз за биоотпадъци.

(2)   

Затворено складиране означава, че остатъчният продукт от процеса на разлагане се съхранява в неизпускащ газ резервоар и за допълнително отделения биогаз по време на съхранението се смята, че се улавя за допълнително производство на електроенергия или биометан.

Типични и приети стойности за биометан



Системи за производство на биометан

Технологичен вариант

Емисии на парникови газове — типична стойност

(g CO2eq/MJ)

Емисии на парникови газове — приета стойност

(g CO2eq/MJ)

Биометан от течен тор

Открит остатък от разлагането, без изгаряне на отделяния газ (1)

– 20

22

Открит остатък от разлагането, с изгаряне на отделяния газ (2)

– 35

1

Затворен остатък от разлагането, без изгаряне на отделяния газ

– 88

– 79

Затворен остатък от разлагането, с изгаряне на отделяния газ

– 103

– 100

Биометан от царевица, целите растения

Открит остатък от разлагането, без изгаряне на отделяния газ

58

73

Открит остатък от разлагането, с изгаряне на отделяния газ

43

52

Затворен остатък от разлагането, без изгаряне на отделяния газ

41

51

Затворен остатък от разлагането, с изгаряне на отделяния газ

26

30

Биометан от биоотпадъци

Открит остатък от разлагането, без изгаряне на отделяния газ

51

71

Открит остатък от разлагането, с изгаряне на отделяния газ

36

50

Затворен остатък от разлагането, без изгаряне на отделяния газ

25

35

Затворен остатък от разлагането, с изгаряне на отделяния газ

10

14
(1)   

Тази категория включва следните видове технологии за подобряване на биогаз до биометан: адсорбция при повишаване и последващо намаляване на налягането (PSA), водни скрубери под налягане (PWS), мембрани, криогенно разделяне и физично скрубиране с органични разтвори (OPS). Това включва емисии в размер на 0,03 MJ CH4/MJ биометан заради емисиите на метан в отделяните при процеса газове.

(2)   

Тази категория включва следните видове технологии за подобряване на биогаз до биометан: водни скрубери под налягане (PWS) с рециклиране на водата, адсорбция при повишаване и последващо намаляване на налягането (PSA), химично скрубиране, физично скрубиране с органични разтворители (OPS), мембрани и криогенно разделяне. При тази категория не се отчитат емисии на метан (защото ако има метан в отделяния при процеса газ, той се изгаря).

Типични и приети стойности — биогаз за производство на електрическа енергия — при използване на смеси от тор и царевица: емисии на парникови газове при дялове в сместа, дадени на база свежа маса



Системи за производство на биогаз

Технологични варианти

Емисии на парникови газове — типична стойност

(g CO2eq/MJ)

Емисии на парникови газове — приета стойност

(g CO2eq/MJ)

Смес тор – царевица

80 % - 20 %

Случай 1

Открит остатък от разлагането

17

33

Затворен остатък от разлагането

– 12

– 9

Случай 2

Открит остатък от разлагането

22

40

Затворен остатък от разлагането

– 7

– 2

Случай 3

Открит остатък от разлагането

23

43

Затворен остатък от разлагането

– 9

– 4

Смес тор – царевица

70 % – 30 %

Случай 1

Открит остатък от разлагането

24

37

Затворен остатък от разлагането

0

3

Случай 2

Открит остатък от разлагането

29

45

Затворен остатък от разлагането

4

10

Случай 3

Открит остатък от разлагането

31

48

Затворен остатък от разлагането

4

10

Смес тор – царевица

60 % – 40 %

Случай 1

Открит остатък от разлагането

28

40

Затворен остатък от разлагането

7

11

Случай 2

Открит остатък от разлагането

33

47

Затворен остатък от разлагането

12

18

Случай 3

Открит остатък от разлагането

36

52

Затворен остатък от разлагането

12

18

Забележки:

Случай 1 се отнася за производства, при които необходимите за технологичния процес електрическа и топлинна енергия се осигуряват от самия когенерационен двигател.

Случай 2 се отнася за производства, при които необходимата за процеса електрическа енергия идва от мрежата, а технологичната топлина се осигурява от самия когенерационен двигател. В някои държави членки на операторите не се разрешава да използват брутното производство за субсидии и тогава по-вероятната конфигурация е случай 1.

Случай 3 се отнася за производства, при които необходимата за процеса електрическа енергия идва от мрежата, а технологичната топлинна енергия се осигурява от котел на биогаз. Такъв е случаят при някои инсталации, при които когенерационният двигател не е в същия обект и биогазът се продава (но без да е да е подобрен до биометан).

Типични и приети стойности — биометан — при използване на смеси от тор и царевица: емисии на парникови газове при дялове в сместа, дадени на база свежа маса



Системи за производство на биометан

Технологични варианти

Типична стойност

Приета стойност

(g CO2eq/MJ)

(g CO2eq/MJ)

Смес тор – царевица

80 % - 20 %

Открит остатък от разлагането, без изгаряне на отделяния газ

32

57

Открит остатък от разлагането, с изгаряне на отделяния газ

17

36

Затворен остатък от разлагането, без изгаряне на отделяния газ

– 1

9

Затворен остатък от разлагането, с изгаряне на отделяния газ

– 16

– 12

Смес тор – царевица

70 % - 30 %

Открит остатък от разлагането, без изгаряне на отделяния газ

41

62

Открит остатък от разлагането, с изгаряне на отделяния газ

26

41

Затворен остатък от разлагането, без изгаряне на отделяния газ

13

22

Затворен остатък от разлагането, с изгаряне на отделяния газ

– 2

1

Смес тор – царевица

60 % - 40 %

Открит остатък от разлагането, без изгаряне на отделяния газ

46

66

Открит остатък от разлагането, с изгаряне на отделяния газ

31

45

Затворен остатък от разлагането, без изгаряне на отделяния газ

22

31

Затворен остатък от разлагането, с изгаряне на отделяния газ

7

10

Когато биометан се използва във вид на компресиран биометан като транспортно гориво е необходимо да се добави стойност в размер на 3,3 g CO2eq/MJ биометан към типичните стойности и съответно стойност от 4,6 g CO2eq/MJ биометан към приетите стойности.

1. Преглед

,

1.1 Препратки

1.2 Идентифицирани изисквания

1.3 Свързани стандарти

2. Идентифицирани изисквания

Изисквания

3. Свързани стандарти

Стандарти