ГЛАВА 2 Интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата

по отношение на емисиите и поглъщанията на парникови газове и с оглед на приноса към постигането на общата за цялата икономика на Съюза цел за намаляване на емисиите на парникови газове:

▼M3

▼B

по отношение на енергията от възобновяеми източници:

С оглед постигането на обвързващата цел на Съюза за енергията от възобновяеми източници за 2030 г., определена в член 3, параграф 1 от Директива (ЕС) 2018/2001, принос към тази цел като дял за държавата членка на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия за 2030 г. с индикативна крива за този принос, отнасяща се за периода след 2021 г. До 2022 г. индикативната крива достига референтна стойност, съответстваща на най-малко 18 % от общото увеличение на дела на енергията от възобновяеми източници, представляващо разликата между задължителната национална цел на тази държава членка за 2020 г. и нейния принос към целта за 2030 г. До 2025 г. индикативната крива трябва да достигне до референтна стойност, съответстваща на най-малко 43 % от общото увеличение на дела на енергията от възобновяеми източници, представляващо разликата между задължителната национална цел на тази държава членка за 2020 г. и нейния принос към целта за 2030 г. До 2027 г. индикативната крива трябва да достигне до референтна стойност, съответстваща на най-малко 65 % от общото увеличение на дела на енергията от възобновяеми източници, представляващо разликата между задължителната национална цел на тази държава членка за 2020 г. и нейния принос към целта за 2030 г.

До 2030 г. индикативната крива трябва да достигне поне до планирания принос на държавата членка. Ако дадена държава членка очаква да надхвърли своята обвързваща национална цел за 2020 г., индикативната крива може да започне на равнището, което се очаква да достигне. Индикативните криви на държавите членки, взети заедно, трябва да възлизат на референтните стойности на Съюза през 2022, 2025 и 2027 г. и на обвързващата цел на Съюза за енергията от възобновяеми източници за 2030 г., определена в член 3, параграф 1 от Директива (ЕС) 2018/2001. Отделно от нейния принос за постигане на целта на Съюза и нейната индикативна крива за целите на настоящия регламент, дадена държава членка е свободна да набележи по-високи амбиции за целите на националната си политика;

индикативният национален принос по отношение на енергийна ефективност за постигане на конкретните цели на Съюза за 2030 г. за най-малко 32,5-процентно подобрение на енергийната ефективност, съгласно посоченото в член 1, параграф 1 и член 3, параграф 5 от Директива 2012/27/ЕС, въз основа на първичното или на крайното енергийно потребление, първичните или крайните икономии на енергия, или на енергийната интензивност;

Държавите членки изразяват своя принос като абсолютно равнище на първичното енергийно потребление и крайното енергийно потребление през 2020 г. и като абсолютно равнище на първичното енергийно потребление и крайното енергийно потребление през 2030 г., с индикативна крива за този принос след 2021 г. Те разясняват възприетата от тях методология и използваните коефициенти на преобразуване;

кумулативен размер на икономии на енергия при крайното потребление, които ще бъдат постигнати през периода 2021—2030 г. съгласно член 7, параграф 1, буква б) относно задълженията за икономии на енергия съгласно Директива 2012/27/ЕС;

Индикативните етапни цели от дългосрочната стратегия за саниране на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради — и обществени, и частни, пътната карта с установени на национално равнище показатели за измерване на напредъка, основана на факти преценка на очакваните икономии на енергия и допълнителни ползи, както и приноса към конкретните цели на Съюза по отношение на енергийната ефективност в съответствие с Директива 2012/27/ЕС в съответствие с член 2а от Директива 2010/31/ЕС;

пълната разгъната застроена площ, която трябва да се санира, или еквивалентните годишни икономии на енергия, които трябва да бъдат постигнати за периода от 2021 г. до 2030 г. съгласно член 5 от Директива 2012/27/ЕС относно ролята на образец на сградите на публичните органи;

национални общи цели по отношение на:

равнище на междусистемна електроенергийна свързаност, което държавата членка се стреми да постигне за 2030 г., като се отчита целта за 2030 г. за междусистемна електроенергийна свързаност от поне 15%, със стратегия за равнището в периода след 2021 г., определена в тясно сътрудничество със засегнатите държави членки, като се взема предвид целта за междусистемна свързаност за 2020 г. от 10% и показателите за спешността на действие, основаващи се на ценовата разлика на пазара на едро, номиналния капацитет за пренос на междусистемните електропроводи в сравнение с максималното натоварване, както и инсталираните мощности за производство от възобновяеми източници, съгласно предвиденото в приложение I, част 1, раздел А, точка 2.4.1. Всеки нов междусистемен електропровод се подлага на социално-икономически и екологичен анализ на разходите и ползите и се реализира, само ако потенциалните ползи надхвърлят разходите;

основни проекти по отношение на електропреносната и газопреносната инфраструктура и, когато е приложимо, проекти за модернизиране, необходими за постигането на общите и конкретните цели по петте измерения на Енергийния съюз;

национални общи цели, свързани с други аспекти на вътрешния енергиен пазар, като: увеличаване на гъвкавостта на системата, по-специално чрез политики и мерки, свързани с пазарно ценообразуване, в съответствие с приложимото право; интегриране и обединяване на пазари с цел увеличаване на търгуемия капацитет на съществуващите междусистемни връзки, интелигентни мрежи, групиране, реакция на потреблението, съхранение, разпределено производство, механизми за разпределение, преразпределение и съкращаване и ценови сигнали в реално време, включително график за постигането на целите, и други национални общи цели, свързани с вътрешния енергиен пазар, съгласно посоченото в приложение I, част 1, раздел А, точка 2.4.3;

национални общи цели и конкретни цели за финансиране за публични и, при наличност, частни научни изследвания и иновации във връзка с Енергийния съюз, включително, когато е подходящо, график за постигане на целите; отразяване на приоритетите на стратегията за Енергийния съюз и когато е приложимо, на Стратегическия план за енергийните технологии. При определяне на своите общи цели, конкретни цели и принос, държавата членка може да се основава на съществуващи национални стратегии или планове, които са в съответствие с правото на Съюза;

когато са налице, национални цели за 2050 г., свързани с насърчаването на технологиите за чиста енергия.