ПРИЛОЖЕНИЕ

ПРИЛОЖЕНИЕ

Отговорност на въздушния превозвач по отношение на пътниците и техния багаж

Настоящата информационна бележка резюмира правилата за отговорност, които се прилагат от въздушните превозвачи на Общността в съответствие с изискванията на законодателството на Общността и Конвенцията от Монреал.

Обезщетение в случай на смърт или на нараняване

Не са установени никакви финансови граници на отговорността в случай на нараняване или на смърт на пътник. За всяка щета в размер до 100 000 СПТ (приблизителна равностойност в местна валута) въздушният превозвач не може да оспорва исканията за обезщетение. Над тази сума въздушният превозвач може да се защитава срещу иск, като представи доказателство, че не е проявил небрежност или виновно поведение.

Авансови плащания

В случай на смърт или на нараняване на пътник въздушният превозвач трябва да извърши авансово плащане за покриване на непосредствените икономически нужди в срок от петнадесет дни, считано от установяването на самоличността на лицето, имащо право на обезщетение. В случай на смърт размерът на това авансово плащане не може да бъде по-малък от 16 000 СПТ (приблизителна равностойност в местна валута).

Закъснение на пътниците

В случай на закъснение на пътниците въздушният превозвач е отговорен за вредите, освен ако е взел всички разумно предвидими мерки за тяхното избягване или ако е било невъзможно да се вземат такива мерки. Отговорността в случай на закъснение на пътниците е ограничена на 4 150 СПТ (приблизителна равностойност в местна валута).

Закъснение на багажа

В случай на закъснение на багажа въздушният превозвач е отговорен за щетите, освен ако е взел всички разумни мерки за избягването им или ако е било невъзможно да вземе такива мерки. Отговорността в случай на закъснение е ограничена на 1 000 СПТ (приблизителна равностойност в местна валута).

Унищожаване, погиване или увреждане на багаж

Въздушният превозвач е отговорен в случай на унищожаване, погиване или увреждане на багаж до размер от 1 000 СПТ (приблизителна равностойност в местна валута). В случай на регистриран багаж той е отговорен, дори и ако няма вина от негова страна, освен ако багажът е бил предварително повреден. В случай на нерегистриран багаж превозвачът е отговорен, само ако има вина от негова страна.

По-високи граници на отговорност за багажа

Един пътник може да се ползва от по-висока граница на отговорността, като направи специална декларация най-късно в момента на регистрирането и като бъде натоварен с допълнителна такса.

Жалби за багаж

В случай на повреда, закъснение, погиване или унищожаване на багаж съответният пътник следва да подаде жалба в писмена форма пред въздушния превозвач възможно най-бързо. В случай на щети на регистриран багаж пътникът следва да подаде жалба в писмена форма в срок от седем дни, а в случай на закъснение при отправянето на багаж — в срок от двадесет и един дена и в двата случая считано от датата, на която багажът е бил предоставен на негово разположение.

Съответна отговорност на превозвача, с когото е бил сключен договор, и на действителния превозвач

Ако въздушният превозвач, осъществяващ полета, не е същият, с когото е бил сключен договор, пътникът има право да отправи жалба или рекламация до единия или до другия. Ако името или кодът на един въздушен превозвач е вписан в билета, този превозвач е превозвачът, с когото е бил сключен договор.

Срок за подаване на иск

Съдебните искове за обезщетение трябва да бъдат подадени в рамките на две години, считано от датата на пристигането на самолета или считано от датата, на която самолетът е следвало да се приземи.

Основание за горепосочените правила

Горепосочените правила се основават на Конвенцията от Монреал от 28 май 1999 г., въведена в практиката на Общността с Регламент (ЕО) № 2027/97 (както е изменен с Регламент (ЕО) № 889/2002 г.) и националното законодателство на държавите-членки.

( 1 ) ОВ C 104, 10.4.1996 г., стр. 18 и ОВ C 29, 30.1.1997 г., стр. 10.

( 2 ) ОВ C 212, 22.7.1996 г., стр. 38.

( 3 ) Становище на Европейския парламент от 17 септември 1996 г. (ОВ C 320, 28.10.1996 г., стр. 30), Обща позиция на Съвета от 24 февруари 1997 г. (ОВ C 123, 21.4.1997 г., стр. 89) и Решение на Европейския парламент от 29 май 1997 г. (ОВ С 182, 16.6.1992 г., стр. 1).

( 4 ) ОВ L 240, 24.8.1992 г., стр. 1.

( 5 ) ОВ L 140, 30.5.2002 г., стр. 2.