ДИРЕКТИВА (ЕС) 2018/2001 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 11 декември 2018 година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (преработен текст) (текст от значение за ЕИП)

Член 1 Предмет

Член 1

Предмет

Настоящата директива установява обща рамка за насърчаването на енергията от възобновяеми източници. С нея се задава обвързваща цел на Съюза за общия дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия на Съюза през 2030 г. Тя също така установява правила относно финансовото подпомагане за електрическата енергия от възобновяеми източници, за потреблението на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници и за използването на енергия от възобновяеми източници в сектора за топлинна енергия и енергия за охлаждане и в транспортния сектор, за регионалното сътрудничество между държавите членки и между държавите членки и трети държави, за гаранциите за произход, за административните процедури и за информацията и обучението. В нея са установени и критерии за устойчивост и за намаление на емисиите на парникови газове за биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса.

Член 2 Определения

Член 2

Определения

За целите на настоящата директива се прилагат относимите определения в Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( 1 ).

Прилагат се и следните определения:

▼M2

1)

„енергия от възобновяеми източници“ или „възобновяема енергия“ означава енергия от възобновяеми неизкопаеми източници, а именно вятърна, слънчева (слънчева топлинна и слънчева фотоволтаична) и геотермална енергия, осмотична енергия, енергия от околната среда, енергия от приливите и отливите, енергия от вълните и друга океанска енергия, водноелектрическа енергия, биомаса, сметищен газ, газ от пречиствателни инсталации за отпадъчни води и биогаз;

1а)

„промишлена обла дървесина“ означава дървени трупи, фурнирни трупи, кръгла или нацепена дървесна пулпа, както и всяка друга обла дървесина, която е подходяща за промишлени цели, с изключение на обла дървесина, чиито характеристики, като например дървесен вид, размери, липса на изкривявания и плътност на чеповете, я правят неподходяща за промишлена употреба, както е определено и надлежно обосновано от държавите членки съгласно съответното състояние на горите и пазарните условия;

▼B

2)

„енергия от околната среда“ означава естествена топлинна енергия и енергия, натрупана в околната среда в определени граници, която може да се съдържа в околния въздух, с изключение на изходящия въздух, в повърхностни води или в отпадъчни води;

3)

„геотермална енергия“ означава енергия, съхранявана под формата на топлина под твърда почвена повърхност;

▼M2

4)

„брутно крайно потребление на енергия“ означава енергийните продукти, доставяни за енергийни цели на промишлеността, транспорта, домакинствата, услугите, включително обществените услуги, селското стопанство, горското стопанство и рибното стопанство, потреблението на електрическа енергия и топлинна енергия от енергийния сектор за целите на производството на електрическа и на топлинна енергия и загубите при разпределението и преноса на електрическа енергия и топлинна енергия;

▼B

5)

„схема за подпомагане“ означава всеки инструмент, схема или механизъм, прилагани от държава членка или група държави членки, който насърчава използването на енергия от възобновяеми източници чрез намаляване на себестойността на тази енергия, увеличаване на цената, на която може да бъде продадена, или увеличаване, посредством задължение за енергия от възобновяеми източници или по друг начин, на обема на покупките на такава енергия, включително, но без да се ограничава до инвестиционни помощи, данъчни облекчения или намаления, връщане на платени данъци, насърчителни схеми, включващи задължения за енергия от възобновяеми източници, включително тези, при които се използват зелени сертификати, и схеми за пряко ценово подпомагане, включително преференциални тарифи и променливи или фиксирани плащания на премии;

6)

„задължение за енергия от възобновяеми източници“ означава схема за подпомагане, изискваща от производителите на енергия да включат определен дял енергия от възобновяеми източници в своето производство, изискваща от доставчиците на енергия да включат в своите доставки определен дял енергия от възобновяеми източници или изискваща от потребителите на енергия да включат определен дял енергия от възобновяеми източници в своето потребление, включително схеми, съгласно които такива изисквания могат да бъдат изпълнени чрез използване на зелени сертификати;

7)

„финансов инструмент“ означава финансов инструмент съгласно определението в член 2, точка 29) от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета ( 2 );

8)

„МСП“ означава микро-, малко или средно предприятие съгласно определението в член 2 от приложението към Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията ( 3 );

9)

„отпадна топлина и студ“ означава неизбежна топлина или студ, генерирани като страничен продукт в промишлена или електроенергийна инсталация, или в сектора на услугите, които биха се разпръснали неизползвани в атмосферата или във воден басейн без достъп до отоплителна или охладителна система, когато е бил използван или ще бъде използван процес на комбинирано производство на енергия или когато комбинираното производство не е осъществимо;

▼M2

9a)

„зона за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници“ означава конкретно място или зона, на сушата, в морето или във вътрешните води, което държава членка е определила като особено подходящо за инсталиране на централи за енергия от възобновяеми източници;

9б)

„оборудване за слънчева енергия“ означава оборудване, което преобразува слънчевата енергия в топлинна или електрическа енергия, по-специално оборудване за производство на топлинна енергия от слънчева енергия и оборудване за производство на електрическа енергия от слънчева енергия;

▼B

10)

„модернизиране“ („repowering“) означава обновяване на електрически централи, произвеждащи възобновяема енергия, включително с цялостна или частична замяна на инсталации или работни системи и съоръжения, за целите на замяната на генериращи мощности или подобряване на ефективността или капацитета на инсталацията;

11)

„оператор на разпределителна система“ означава оператор съгласно определението в член 2, точка 6 от Директива 2009/72/ЕО и в член 2, точка 6 от Директива 2009/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( 4 );

12)

„гаранция за произход“ означава електронен документ, който служи единствено като доказателство пред краен потребител, че определен дял или количество енергия е произведено от възобновяеми източници;

13)

„остатъчен енергиен микс“ означава общия годишен енергиен микс на дадена държава членка, без да се включва делът, обхванат от отменени гаранции за произход;

14)

„потребител на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници“ означава краен потребител, извършващ дейност в свои помещения, разположени в определени граници или, когато това е разрешено от държава членка, в други помещения, който произвежда възобновяема електрическа енергия за собствено потребление и който може да съхранява или продава собствено произведената възобновяема електрическа енергия, при условие че за небитовите потребители на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници тези дейности не представляват основната им търговска или професионална дейност;

▼M2

14а)

„пазарна зона“ означава пазарна зона съгласно определението в член 2, точка 65 от Регламент (ЕС) 2019/943 на Европейския парламент и на Съвета ( 5 );

14б)

„иновативна технология за енергия от възобновяеми източници“ означава технология за производство на енергия от възобновяеми източници, която подобрява поне по един начин съпоставима съвременна технология за енергия от възобновяеми източници или която прави използваема технология за енергия от възобновяеми източници, която не е напълно търговски реализирана или която предполага ясна степен на риск;

14в)

„интелигентна измервателна система“ означава интелигентна измервателна система съгласно определението в член 2, точка 23 от Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета ( 6 );

14г)

„зарядна точка“ означава зарядна точка съгласно определението в член 2, точка 48 от Регламент (ЕС) 2023/1804 на Европейския парламент и на Съвета ( 7 );

14д)

„участник на пазара“ означава участник на пазара съгласно определението в член 2, точка 25 от Регламент (ЕС) 2019/943;

14е)

„пазар на електроенергия“ означава пазари на електроенергия съгласно определението в член 2, точка 9 от Директива (ЕС) 2019/944;

14ж)

„битова батерия“ означава самостоятелна акумулаторна батерия с номинален капацитет над 2 kWh, която е подходяща за инсталиране и използване в домашни условия;

14з)

„акумулаторна батерия за електрически превозни средства“ означава акумулаторна батерия за електрически превозни средства съгласно определението в член 3, параграф 1, точка 14 от Регламент (ЕС) 2023/1542 на Европейския парламент и на Съвета ( 8 );

14и)

„индустриална батерия“ означава индустриална батерия съгласно определението в член 3, параграф 1, точка 13 от Регламент (ЕС) 2023/1542;

14й)

„състояние на изправност“ означава състояние на изправност съгласно определението в член 3, параграф 1, точка 28 от Регламент (ЕС) 2023/1542;

14к)

„степен на зареждане“ означава степен на зареждане съгласно определението в член 3, параграф 1, точка 27 от Регламент (ЕС) 2023/1542;

14л)

„зададена стойност за мощността“ означава динамичната информация, запаметена в системата за управление на батерията, която определя настройките за електрическата мощност, при които батерията следва да работи оптимално по време на зареждане или разреждане, така че да се оптимизират състоянието ѝ на изправност и експлоатационната ѝ употреба;

14м)

„интелигентно зареждане“ означава операция по зареждане, при която електрическата енергия, подавана към батерията, се регулира динамично в реално време въз основа на информация, получена чрез електронна комуникация;

14н)

„регулаторен орган“ означава регулаторен орган съгласно определението в член 2, точка 2 от Регламент (ЕС) 2019/943;

14о)

„двупосочно зареждане“ означава двупосочно зареждане съгласно определението в член 2, точка 11 от Регламент (ЕС) 2023/1804;

14п)

„зарядна точка с нормална мощност“ означава зарядна точка с нормална мощност съгласно определението в член 2, точка 37 от Регламент (ЕС) 2023/1804;

14р)

„споразумение за закупуване на енергия от възобновяеми източници“ означава договор, по силата на който физическо или юридическо лице се съгласява да купува енергия от възобновяеми източници директно от производител, и който включва, но не се ограничава до споразумения за закупуване на електроенергия от възобновяеми източници и споразумения за закупуване на топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници;

▼B

15)

„съвместно действащи потребители на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници“ означава група от най-малко двама съвместно действащи потребители на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници в съответствие с точка 14, които са разположени в една и съща сграда или в многофамилна жилищна сграда;

16)

„общност за възобновяема енергия“ означава правен субект:

а)

който съгласно приложимото национално право, се основава на открито и доброволно участие, който е независим и е ефективно контролиран от акционери или членове, разположени в близост до проекти за възобновяема енергия, притежавани и разработвани от тази общност;

б)

чиито акционери или членове са физически лица, МСП или местни органи, включително общини;

в)

чиято основна цел е да осигурява не толкова финансови, колкото екологични, икономически или социални ползи на своите членове или на районите, в които оперира;

17)

„споразумение за закупуване на възобновяема електрическа енергия“ означава договор, с който физическо или юридическо лице се съгласява да закупува възобновяема електрическа енергия пряко от производител на електрическа енергия;

18)

„търговия между партньори“ на възобновяема енергия означава продажбата на възобновяема енергия между участниците на пазара по силата на договор с предварително определени условия за автоматизирано изпълнение и приключване на сделката или пряко между участниците на пазара, или непряко посредством сертифицирана трета страна, която е участник на пазара, например доставчик на агрегирани услуги. Правото да се извършва търговия между партньори не засяга правата и задълженията на страните, участващи като крайни потребители, производители, доставчици или доставчици на агрегирани услуги;

▼M2

18а)

„промишленост“ означава предприятия и продукти, които попадат в обхвата на букви Б, В и Е и в обхвата на разделение 63, буква Ж от статистическата класификация на икономическите дейности (NACE REV.2), определени в Регламент (ЕО) № 1893/2006 на Европейския парламент и на Съвета ( 9 );

18б)

„неенергийна цел“ означава използването на горива като изходни суровини в промишлен процес, а не за производство на енергия;

▼B

19)

„районни отоплителни системи“ или „районни охладителни системи“ означава разпределението на топлинна енергия под формата на пара, гореща вода или охладени течности от централни или децентрализирани източници на производството по мрежа до множество сгради или обекти, за използване за отопление или охлаждане на сгради или за технологични процеси;

20)

„ефективни районни отоплителни и охладителни системи“ означава ефективни районни отоплителни и охладителни системи съгласно определението в член 2, точка 41 от Директива 2012/27/ЕС;

21)

„високоефективно комбинирано производство на енергия“ означава високоефективно комбинирано производство на енергия съгласно определението в член 2, точка 34 от Директива 2012/27/ЕС;

22)

„сертификат за енергийните характеристики“ означава сертификат за енергийните характеристики съгласно определението в член 2, точка 12 от Директива 2010/31/ЕС;

▼M2

22а)

„възобновяеми горива“ означава биогорива, течни горива от биомаса, газообразни и твърди горива от биомаса и възобновяеми горива от небиологичен произход;

22б)

„енергийната ефективност на първо място“ означава енергийната ефективност на първо място съгласно определението в член 2, точка 18 от Регламент (ЕС) 2018/1999;

▼B

23)

„отпадък“ означава отпадък съгласно определението в член 3, параграф 1 от Директива 2008/98/ЕО с изключение на вещества, които са били умишлено изменени или замърсени, за да отговарят на това определение;

24)

„биомаса“ означава биоразградимата част на продукти, отпадъци и остатъци от биологичен произход от селското стопанство (включително растителни и животински вещества), от горското стопанство и свързаните с тях промишлености, включително рибното стопанство и аквакултурите, както и биоразградимата фракция на отпадъци, включително на промишлени и битови отпадъци от биологичен произход;

25)

„селскостопанска биомаса“ означава биомаса, добита в селското стопанство;

26)

„горскостопанска биомаса“ означава биомаса, добита в горското стопанство;

27)

„газообразни и твърди горива от биомаса“ означава газообразни и твърди горива, произведени от биомаса;

28)

„биогаз“ означава газообразни горива, произведени от биомаса;

29)

„биологичен отпадък“ означава биологичен отпадък съгласно определението в член 3, точка 4 от Директива 2008/98/ЕО;

30)

„район на снабдяване“ означава географски определен район, от който е добита горскостопанската биомаса, за който съществува надеждна и независима информация и където условията са достатъчно хомогенни, за да се прецени рискът във връзка с характеристиките по отношение на устойчивостта и законността на горскостопанската биомаса;

31)

„възобновяване на гора“ означава възстановяване на горско насаждение посредством естествени или изкуствени средства след отстраняването на предишно насаждение чрез дърводобив или в резултат от естествени причини, включително пожар или буря;

32)

„течни горива от биомаса“ означава течни горива за енергийни цели различни от транспортните цели, включително за електрическа енергия за отопление и охлаждане, произведени от биомаса;

33)

„биогорива“ означава течни горива в транспорта, произведени от биомаса;

34)

„биогорива от нови поколения“ означава биогорива, произведени от суровини, включени в списъка в част A от приложение IX;

35)

„рециклирани въглеродни горива“ означава течни и газообразни горива, които се произвеждат от течни или твърди отпадъчни потоци, произхождащи от невъзобновяеми суровини, които не са подходящи за оползотворяване на материалите в съответствие с член 4 от Директива 2008/98/ЕО, или от газ от отпадъчен процес и отработен газ от невъзобновяеми източници, които се произвеждат като неизбежна и неволна последица от производствения процес в промишлени инсталации;

▼M2

36)

„възобновяеми горива от небиологичен произход“ означава течни и газообразни горива, чието енергийно съдържание се извлича от възобновяеми източници, различни от биомаса;

▼B

37)

„биогорива, течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса с нисък риск от непреки промени в земеползването“ означава биогорива, течни горива от биомаса и твърди и газообразни горива от биомаса, от суровина произведена в рамките на схеми, които избягват ефектите на изместване на биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса на основата на хранителни и фуражни култури чрез подобрени земеделски практики, както и чрез отглеждането на култури в райони, които преди това не са били използвани за тази цел, и които са произведени в съответствие с критериите за устойчивост за биогорива, течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса, предвидени в член 29;

38)

„доставчик на гориво“ означава субект, доставящ на пазара гориво, който носи отговорност за преминаването на горивото през акцизен склад, или — при електрическата енергия, или когато не се дължи акциз, или когато е надлежно обосновано, — всеки друг съответен субект, посочен като доставчик на гориво от дадена държава членка;

39)

„богати на скорбяла култури“ означава култури, включващи основно зърнени култури, независимо дали се използват само зърната или се използва цялото растение, като например при силажната царевица, грудки и кореноплодни, като картофи, земни ябълки, сладки батати, маниока и игнам и грудколуковици, като таро и маланга;

40)

„хранителни и фуражни култури“ означава богати на скорбяла култури, захарни култури или маслодайни култури, отгледани върху селскостопанска земя като основна култура, без да се включват остатъци, отпадъци, или лигноцелулозен материал и преходни култури, като междинните и защитните култури, при условие че употребата на такива преходни култури не води до търсене на допълнителна земя;

41)

„лигноцелулозни материали“ означава материали, състоящи се от лигнин, целулоза и хемицелулоза, например биомаса от горите, дървесни енергийни култури и остатъци и отпадъци от горското стопанство и свързаните с него промишлени отрасли;

42)

„нехранителни целулозни материали“ означава суровини, изградени основно от целулоза и хемицелулоза, които имат по-ниско съдържание на лигнин от лигноцелулозните материали, включително остатъци от хранителни и фуражни култури като слама, стъбла, шушулки и черупки, тревисти енергийни култури с ниско съдържание на скорбяла като райграс, стрелковидна трева, слонска трева, гигантска тръстика, култури за защита и подобряване на почвата преди и след основните култури; ливадни култури; промишлени остатъци, включително от хранителни и фуражни култури след извличането на растителните масла, захарите, скорбялата и протеина и материали от биологични отпадъци като ливадните и защитните култури се считат за временни, краткосрочно засети пасища със смески от житни и бобови култури с ниско съдържание на скорбяла за фураж за добитъка и за подобряване на плодородието на почвите с цел получаване на по-високи добиви от основни култури;

43)

„остатък“ означава вещество, което не е търсеният пряко краен продукт/крайни продукти от даден процес на производство; то не е основната цел на производствения процес и процесът не е модифициран специално, така че то да бъде произвеждано;

44)

„остатъци от селското стопанство, аквакултурите, рибарството и горското стопанство“ означава остатъци, които се произвеждат пряко от селското стопанство, аквакултурите, рибарството и горското стопанство и които не включват остатъци от свързаната с тези отрасли промишленост или преработване;

▼M2

44а)

„горски плантации“ означава горски плантации съгласно определението в член 2, точка 11 от Регламент (ЕС) 2023/1115 на Европейския парламент и на Съвета ( 10 );

44б)

„осмотична енергия“ означава енергия, създадена по естествен път вследствие на разликата в концентрацията на сол между две течности, например прясна вода и солена вода;

44в)

„ефективност на системата“ означава изборът на енергийно ефективни решения, при което те също така дават възможност за икономически ефективен път на декарбонизация, допълнителна гъвкавост и ефективно използване на ресурсите;

44г)

„съвместно разположени съоръжения за съхранение на енергия“ означава съоръжение за съхранение на енергия, комбинирано със съоръжение за производство на енергия от възобновяеми източници и свързано с една и съща точка за достъп до мрежата;

44д)

„превозно средство, задвижвано със слънчева енергия“ означава моторно превозно средство със задвижване, включващо само непериферни електрически машини в качеството на преобразувател на енергия с презаредима електрическа система за съхранение на енергия, която може да бъде зареждана и от външен източник, както и с интегрирани в превозното средство фотоволтаични панели;

▼B

45)

„действителна стойност“ означава намалението на емисии на парникови газове на някои или всички етапи на конкретен процес на производство на биогорива, течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса, изчислено според методологията, установена в приложение V, част В или приложение VI, част Б;

46)

„типична стойност“ означава оценка за емисиите и намалението на емисиите на парникови газове за конкретен начин на производство на биогориво, течно гориво от биомаса или твърдо или газообразно гориво от биомаса, която е представителна за съответното потребление в Съюза;

47)

„приета стойност“ означава стойност, получена от типична стойност чрез прилагане на предварително определени коефициенти, която при определени в настоящата директива обстоятелства може да бъде използвана вместо действителна стойност.

Член 3 Обвързваща обща цел на Съюза за 2030 г.

Член 4 Схеми за подпомагане за енергията от възобновяеми източници

Член 5 Отваряне на схемите за подпомагане за електрическа енергия от възобновяеми източници

Член 6 Стабилност на финансовото подпомагане

Член 7 Изчисляване на дела на енергията от възобновяеми източници

Член 8 Платформа на Съюза за развитие на възобновяемата енергия и статистически прехвърляния между държавите членки

Член 9 Съвместни проекти между държавите членки

Член 10 Последици от съвместни проекти между държавите членки

Член 11 Съвместни проекти между държавите членки и трети държави

Член 12 Последици от съвместните проекти между държавите членки и трети държави

Член 13 Съвместни схеми за подпомагане

Член 14 Увеличения на мощността

Член 14

Увеличения на мощността

За целите на член 9 параграф 2 и член 11, параграф 2, буква б) единиците енергия от възобновяеми източници, произведени в резултат на увеличение на мощността на дадена инсталация, се разглеждат като произведени от отделна инсталация, въведена в експлоатация в момента на настъпването на увеличението на мощността.

Член 15 Административни процедури, наредби и правилници

Член 15а Интегриране на използването на енергия от възобновяеми източници в сградите

Член 15б Картографиране на зоните, необходими за националния принос за постигане на общата цел на Съюза за енергия от възобновяеми източници за 2030 г.

Член 15в Зони за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници

Член 15г Участие на обществеността

Член 15д Зони за мрежова инфраструктура и инфраструктура за съхранение, необходими за интегриране на енергията от възобновяеми източници в електроенергийната система

Член 16 Организация и основни принципи на процедурата за издаване на разрешения

Член 16а Процедура за издаване на разрешения в зони за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници

Член 16б Процедура за издаване на разрешения извън зони за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници

Член 16в Ускоряване на процедурата за издаване на разрешения за модернизиране

Член 16г Процедура за издаване на разрешения за инсталиране на оборудване за слънчева енергия

Член 16д Процедура за издаване на разрешения за инсталиране на термопомпи

Член 16е По-висш обществен интерес

Член 16е

По-висш обществен интерес

До 21 февруари 2024 г. и докато бъде постигната неутралност по отношение на климата, държавите членки гарантират, че в процедурата за издаване на разрешения планирането, изграждането и експлоатацията на централи за енергия от възобновяеми източници, свързването на такива структури към мрежата, самата мрежа и съоръженията за съхранение се считат за обекти от по-висш обществен интерес, обслужващи общественото здраве и безопасност, когато се търси баланс между законните интереси в отделните случаи за целите на член 6, параграф 4 и член 16, параграф 1, буква в) от Директива 92/43/ЕИО, член 4, параграф 7 от Директива 2000/60/ЕО и член 9, параграф 1, буква а) от Директива 2009/147/ЕО. Когато това е надлежно обосновано при специфични обстоятелства държавите членки могат да ограничат прилагането на настоящия член до определени части от своята територия, до определени видове технологии или до проекти с определени технически характеристики, в съответствие с приоритетите, определени в техните интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, представяни съгласно членове 3 и 14 от Регламент (ЕС) 2018/1999. Държавите членки информират Комисията за тези ограничения, както и за причините за тях.

Член 17 Процедури чрез обикновено уведомяване за свързване към мрежата

Член 18 Информация и обучение

Член 19 Гаранции за произход на енергията от възобновяеми източници

Член 20 Достъп до и експлоатация на мрежите

Член 20а Улесняване на интеграцията на електрическа енергия от възобновяеми източници в системата

Член 21 Потребители на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници

Член 22 Общности за възобновяема енергия

Член 22а Интегриране на електрическата енергия от възобновяеми източници в промишлеността

Член 22б Условия за намаляване на целта за използване на възобновяеми горива от небиологичен произход в промишления сектор

Член 23 Увеличаване на използването на енергия от възобновяеми източници в отоплителните и охладителните инсталации

Член 24 Районни отоплителни и охладителни системи

Член 25 Увеличение на енергията от възобновяеми източници и намаляване на интензитета на парниковите газове в транспортния сектор

Член 26 Специфични правила за биогорива, течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса, произведени от хранителни и фуражни култури

Член 27 Правила за изчисляване в транспортния сектор и по отношение на възобновяеми горива от небиологичен произход, независимо от крайната им употреба

Член 28 Други разпоредби относно възобновяемата енергия в транспортния сектор

Член 29 Критерии за устойчивост и за намаление на емисиите на парникови газове за биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса

Член 29а Критерии за намаляване на емисиите на парникови газове за възобновяеми горива от небиологичен произход и рециклирани въглеродни горива

Член 30 Проверка на съответствието с критериите за устойчивост и за намаление на емисиите на парникови газове

Член 31 Изчисляване на въздействието във връзка с парниковите газове на биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса

Член 31а База данни на Съюза

Член 32 Актове за изпълнение

Член 32

Актове за изпълнение

Актовете за изпълнение, посочени в член 29, параграф 3, втора алинея, член 29, параграф 8, член 30, параграф 5, първа алинея, член 30, параграф 6, втора алинея, член 30, параграф 8, първа алинея, член 31, параграф 4, първа алинея и член 31, параграф 6 от настоящата директива, отчитат изцяло разпоредбите във връзка с намаляването на емисии на парникови газове в съответствие с член 7а от Директива 98/70/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( 28 ).

Член 33 Извършване на мониторинг от Комисията

Член 34 Процедура на комитет

Член 35 Упражняване на делегирането

Член 36 Транспониране

Член 37 Отмяна

Член 37

Отмяна

Директива 2009/28/ЕО, изменена с директивите, посочени в приложение X, част А, се отменя, считано от 1 юли 2021 г., без да се засягат задълженията на държавите членки относно сроковете за транспониране в националното законодателство на директивите, посочени в приложение X, част Б, и без да се засягат задълженията на държавите членки през 2020 г., установени в член 3, параграф 1 и приложение I, част А към Директива 2009/28/ЕО.

Позоваванията на отменените директиви се считат за позовавания на настоящата директива и се четат съгласно таблицата на съответствието, съдържаща се в приложение XI.

Член 38 Влизане в сила

Член 38

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на третия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 39 Адресати

Член 39

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

НАЦИОНАЛНИ ОБЩИ ЦЕЛИ ЗА ДЕЛА НА ЕНЕРГИЯТА ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ В БРУТНОТО КРАЙНО ПОТРЕБЛЕНИЕ НА ЕНЕРГИЯ ПРЕЗ 2020 г. ( 31 )

A. Национални общи цели

	Дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия, 2005 г. (S2005)	Дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия, 2020 г. (S2020)
Белгия	2,2 %	13 %
България	9,4 %	16 %
Чешка република	6,1 %	13 %
Дания	17,0 %	30 %
Германия	5,8 %	18 %
Естония	18,0 %	25 %
Ирландия	3,1 %	16 %
Гърция	6,9 %	18 %
Испания	8,7 %	20 %
Франция	10,3 %	23 %
Хърватия	12,6 %	20 %
Италия	5,2 %	17 %
Кипър	2,9 %	13 %
Латвия	32,6 %	40 %
Литва	15,0 %	23 %
Люксембург	0,9 %	11 %
Унгария	4,3 %	13 %
Малта	0,0 %	10 %
Нидерландия	2,4 %	14 %
Австрия	23,3 %	34 %
Полша	7,2 %	15 %
Португалия	20,5 %	31 %
Румъния	17,8 %	24 %
Словения	16,0 %	25 %
Словакия	6,7 %	14 %
Финландия	28,5 %	38 %
Швеция	39,8 %	49 %
▼M2 —————

ANNEX IA NATIONAL HEATING AND COOLING SHARES OF ENERGY FROM RENEWABLE SOURCES IN GROSS FINAL CONSUMPTION OF ENERGY FOR 2020-2030

ANNEX IA

NATIONAL HEATING AND COOLING SHARES OF ENERGY FROM RENEWABLE SOURCES IN GROSS FINAL CONSUMPTION OF ENERGY FOR 2020-2030

	Additional top-ups to Article 23(1) (in percentage points) for the period 2021-2025 (*1)	Additional top-ups to Article 23(1) (in percentage points) for the period 2026-2030 (*2)	Resulting shares including top-ups without waste heat and cold (in percentage points)
Belgium	1,0	0,7	1,8
Bulgaria	0,7	0,4	1,5
Czechia	0,8	0,5	1,6
Denmark	1,2	1,1	1,6
Germany	1,0	0,7	1,8
Estonia	1,3	1,2	1,7
Ireland	2,3	2,0	3,1
Greece	1,3	1,0	2,1
Spain	0,9	0,6	1,7
France	1,3	1,0	2,1
Croatia	0,8	0,5	1,6
Italy	1,1	0,8	1,9
Cyprus	0,8	0,5	1,6
Latvia	0,7	0,6	1,1
Lithuania	1,7	1,6	2,1
Luxembourg	2,3	2,0	3,1
Hungary	0,9	0,6	1,7
Malta	0,8	0,5	1,6
Netherlands	1,1	0,8	1,9
Austria	1,0	0,7	1,8
Poland	0,8	0,5	1,6
Portugal	0,7	0,4	1,5
Romania	0,8	0,5	1,6
Slovenia	0,8	0,5	1,6
Slovakia	0,8	0,5	1,6
Finland	0,6	0,5	1,0
Sweden	0,7	0,7	0,7
(1) The flexibilities of Article 23(2), points (b) and (c), where they were taken into account when calculating the top-ups and resulting shares. (2) The flexibilities of Article 23(2), points (b) and (c), where they were taken into account when calculating the top-ups and resulting shares.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ПРАВИЛО ЗА НОРМАЛИЗИРАНЕ ПРИ ОТЧИТАНЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКАТА ЕНЕРГИЯ, ГЕНЕРИРАНА ОТ ВОДНОЕЛЕКТРИЧЕСКИ ЦЕНТРАЛИ И ОТ СЪОРЪЖЕНИЯ ЗА ВЯТЪРНА ЕНЕРГИЯ

За целите на отчитането на електрическата енергия, генерирана от водноелектрически централи в дадена държава членка, следва да се използва следното правило:

►C2 ◄ , където:

N	=	референтната година;
QN(norm)	=	нормализираното количество електрическа енергия, генерирана от всички водноелектрически централи през годината N, за целите на отчитането;
Qi	=	количеството електрическа енергия, действително генерирано през годината i от всички водноелектрически централи на държавата членка, изразено в GWh, с изключение на електрическата енергия, произведена от помпено-акумулиращи водноелектрически централи, използващи предварително изпомпвана на горното ниво вода;
Ci	=	общата инсталирана мощност, без помпено-акумулиращите централи, на всички водноелектрически централи на държавата членка в края на годината i, измерена в MW.

При отчитане на електрическата енергия, генерирана от сухоземни съоръжения за вятърна енергия в дадена държава членка, се прилага следното правило:

►C2 ◄ където:

N	=	референтната година;
QN(norm)	=	нормализираното количество електрическа енергия, генерирана от всички сухоземни съоръжения за вятърна енергия на държавата членка през годината N, което се използва за целите на отчитането;
Qi	=	количеството електрическа енергия, действително генерирано през годината i от всички сухоземни съоръжения за вятърна енергия на държавата членка, изразено в GWh;
Cj	=	общата инсталирана мощност на всички сухоземни съоръжения за вятърна енергия на държавата членка в края на годината j, изразена в MW;
n	=	4 или броят години, предхождащи годината N, за които се разполага с данни за мощността и производството във въпросната държава членка, като се взема по-ниската от двете стойности.

При отчитане на електрическата енергия, генерирана от съоръжения на вода за вятърна енергия в дадена държава членка, се прилага следното правило:

►C2 ◄ където:

N	=	референтната година;
QN(norm)	=	нормализираното количество електрическа енергия, генерирана от всички съоръжения на вода за вятърна енергия на държавата членка през годината N, което се използва за целите на отчитането;
Qi	=	количеството електрическа енергия, действително генерирано през годината i от всички съоръжения на вода за вятърна енергия на държавата членка, изразено в GWh;
Cj	=	общата инсталирана мощност на всички съоръжения на вода за вятърна енергия на държавата членка в края на годината j, изразена в MW;
n	=	4 или броят години, предхождащи годината N, за които се разполага с данни за мощността и производството във въпросната държава членка, като се взема по-ниската от двете стойности.

ПРИЛОЖЕНИЕ III ЕНЕРГИЙНО СЪДЪРЖАНИЕ НА ГОРИВАТА

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ЕНЕРГИЙНО СЪДЪРЖАНИЕ НА ГОРИВАТА

Гориво	Тегловно енергийно съдържание (долна топлина на изгаряне, MJ/kg)	Обемно енергийно съдържание (долна топлина на изгаряне, MJ/l)
ГОРИВА ОТ БИОМАСА И/ИЛИ ОТ ПРОЦЕСИ НА ПРЕРАБОТКА НА БИОМАСА
Биопропан	46	24
Чисто растително масло (масло, произведено от маслодайни култури чрез пресоване, екстракция или други подобни процедури, сурово или рафинирано, но без химическо изменение)	37	34
Биодизел — метилови естери на мастни киселини (метилови естери, произведени от масло с произход от биомаса)	37	33
Биодизел — етилови естери на мастни киселини (етилови естери, произведени от масло с произход от биомаса)	38	34
Биогаз, който може да бъде пречистен до качеството на природния газ	50	—
Обработено с водород (термохимично обработено с водород) масло с произход от биомаса, предназначено да се използва за замяна на дизелово гориво	44	34
Обработено с водород (термохимично обработено с водород) масло с произход от биомаса, предназначено да се използва за замяна на бензин	45	30
Обработено с водород (термохимично обработено с водород) масло с произход от биомаса, предназначено да се използва за замяна на гориво за реактивни двигатели	44	34
Обработено с водород масло (термохимично обработено с водород) с произход от биомаса, предназначено да се използва за замяна на втечнен нефтен газ	46	24
Съвместно преработено масло (преработено в рафинерия едновременно с изкопаемо гориво) с произход от биомаса или от преминала през пиролиза биомаса, предназначено да се използва за замяна на дизелово гориво	43	36
Съвместно преработено масло (преработено в рафинерия едновременно с изкопаемо гориво) с произход от биомаса или от преминала през пиролиза биомаса, предназначено да се използва за замяна на бензин	44	32
Съвместно преработено масло (преработено в рафинерия едновременно с изкопаемо гориво) с произход от биомаса или от преминала през пиролиза биомаса, предназначено да се използва за замяна на гориво за реактивни двигатели	43	33
Съвместно преработено масло (преработено в рафинерия едновременно с изкопаемо гориво) с произход от биомаса или от преминала през пиролиза биомаса, предназначено да се използва за замяна на втечнен нефтен газ	46	23
ВЪЗОБНОВЯЕМИ ГОРИВА, КОИТО МОГАТ ДА БЪДАТ ПРОИЗВЕДЕНИ ОТ РАЗЛИЧНИ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ, ВКЛЮЧИТЕЛНО ОТ БИОМАСА
Метанол от възобновяеми източници	20	16
Етанол от възобновяеми източници	27	21
Пропанол от възобновяеми източници	31	25
Бутанол от възобновяеми източници	33	27
Дизелово гориво по Фишер—Тропш (синтетичен въглеводород или смес от синтетични въглеводороди, произведени от биомаса и предназначени да бъдат използвани за замяна на дизелово гориво)	44	34
Бензин по Фишер—Тропш (синтетичен въглеводород или смес от синтетични въглеводороди, произведени от биомаса и предназначени да бъдат използвани за замяна на бензин)	44	33
Гориво за реактивни двигатели по Фишер—Тропш (синтетичен въглеводород или смес от синтетични въглеводороди, произведени от биомаса и предназначени да бъдат използвани за замяна на гориво за реактивни двигатели)	44	33
Втечнен нефтен газ по Фишер—Тропш (синтетичен въглеводород или смес от въглеводороди, предназначени да бъдат използвани за замяна на втечнен нефтен газ	46	24
DME (диметилов етер)	28	19
Водород от възобновяеми източници	120	—
ETBE (трет-бутилетилов етер, произведен на базата на етанол)	36 (от която стойност 33 % произхождат от възобновяеми източници)	27 (от която стойност 33 % произхождат от възобновяеми източници)
MTBE (трет-бутилметилов етер, произведен на базата на метанол)	35 (от която стойност 22 % произхождат от възобновяеми източници)	26 (от която стойност 22 % произхождат от възобновяеми източници)
TAEE (трет-амилетилов етер, произведен на базата на етанол)	38 (от която стойност 29 % произхождат от възобновяеми източници)	29 (от която стойност 29 % произхождат от възобновяеми източници)
TAME (трет-амилметилов етер, произведен на базата на метанол)	36 (от която стойност 18 % произхождат от възобновяеми източници)	28 (от която стойност 18 % произхождат от възобновяеми източници)
THxEE (етил-трет-хексилов етер, произведен на базата на етанол)	38 (от която стойност 25 % произхождат от възобновяеми източници)	30 (от която стойност 25 % произхождат от възобновяеми източници)
THxME (метил-трет-хексилов етер, произведен на базата на метанол)	38 (от която стойност 14 % произхождат от възобновяеми източници)	30 (от която стойност 14 % произхождат от възобновяеми източници)
НЕВЪЗОБНОВЯЕМИ ГОРИВА
Бензин	43	32
Дизелово гориво	43	36
Гориво за реактивни двигатели	43	34
Водород от невъзобновяеми източници	120	—

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

▼M2

ОБУЧЕНИЕ И СЕРТИФИЦИРАНЕ НА МОНТАЖНИЦИ И ПРОЕКТАНТИ НА ИНСТАЛАЦИИ ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА ЕНЕРГИЯ ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ

Сертификационните схеми или еквивалентните квалификационни схеми и обучителните програми, посочени в член 18, параграф 3, се основават на следните критерии:

1.

Процесът на сертифициране или на еквивалентна квалификация е прозрачен и ясно определен от държавите членки или от посочения от тях административен орган.

1а.

Сертификатите, издадени от сертифициращи органи, са ясно определени и лесни за разпознаване от работниците и специалистите, желаещи да бъдат сертифицирани.

1б.

Процесът на сертифициране позволява на монтажниците да придобият необходимите теоретични и практически знания и да гарантира наличието на умения, необходими за въвеждане в експлоатация висококачествени инсталации, работещи по надежден начин.

2.

Монтажниците на системи, използващи биомаса, термопомпи, повърхностни геотермални инсталации и съоръжения за слънчева фотоволтаична и слънчева топлинна енергия, включително съхранение на енергия и точки за презареждане, се сертифицират от акредитирана програма за обучение или обучаваща институция или еквивалентни квалификационни схеми.

3.

Акредитацията на програмата за обучение или обучаващата институция се извършва от държавите членки или от административния орган, който те определят. Акредитиращият орган гарантира, че програмите за обучение, включително за повишаване на квалификацията и преквалификация, предлагани от обучаващата институция, са приобщаващи и последователни и имат областно или национално покритие.

Обучаващата институция има адекватни технически средства за осигуряване на практическо обучение, включително достатъчно лабораторно оборудване или съответни съоръжения за осигуряване на практическо обучение.

Обучаващата институция предлага, в допълнение към основното обучение, по-кратки опреснителни курсове и курсове за повишаване на квалификацията, организирани в модули за обучение, позволяващи на монтажниците и проектантите да добавят нови компетенции и да разширяват и разнообразяват своите умения в няколко вида технологии и в комбинации от тях. Обучаващата институция гарантира адаптирането на обучението към новите технологии в областта на енергията от възобновяеми източници в контекста на строителството, промишлеността и селското стопанство. Обучаващите институции признават съответните придобити умения.

Обучителните програми и модули трябва да бъдат разработени така, че да позволяват обучение през целия живот в областта на инсталациите за енергия от възобновяеми източници и да бъдат съвместими с професионалното обучение за търсещите работа за първи път и за възрастни, търсещи преквалификация или нова работа.

Обучителните програми трябва да бъдат разработени така, че да улесняват придобиването на квалификация, обхващаща различни видове технологии и решения, и по такъв начин, че да се избегне ограничена специализация по конкретна марка или технология. Обучаващи институции могат да бъдат производителите на оборудване или системи, институти или асоциации.

▼B

4.

Обучението за сертифициране или получаване на квалификация на монтажник включва както теоретична, така и практическа част. В края на обучението монтажникът трябва да има необходимите умения за инсталиране на съответното оборудване и системи, с оглед на изискванията на клиента за тяхната надеждност и ефективност, да може да влага високо майсторство и да спазва всички действащи правилници и стандарти, включително по отношение на енергийното и екологичното етикетиране.

▼M2

5.

Курсът за обучение приключва с изпит за издаване на сертификат или за получаване на квалификация. Изпитът включва практическа оценка на успешен монтаж на котли и печки, работещи с биомаса, термопомпи, повърхностни геотермални инсталации, слънчеви фотоволтаични или слънчеви топлинни инсталации, включително съхранение на енергия или точки за презареждане, позволяващи оптимизация на потреблението.

▼B

6.

Сертификационните схеми или еквивалентните квалификационни схеми, посочени в член 18, параграф 3, са надлежно съобразени със следните насоки:

a)

Акредитираните програми за обучение следва да се предлагат на монтажници с практически опит, които са преминали или преминават следните видове обучение:

i)

за монтажници на котли и печки за биомаса: предварително условие е обучение като водопроводчик, монтажник на тръби, топлотехник или техник по санитарно, отоплително и климатично оборудване;

ii)

за монтажници на термопомпи: предварително условие е обучение като водопроводчик или хладилен техник, а също и владеенето на основни умения от електротехниката и водопроводната техника (рязане на тръби, запояване на тръбни връзки, залепване на тръбни връзки, топлинно изолиране, уплътняване, проби за течове и монтаж на отоплителни и охладителни системи);

iii)

за монтажници на слънчеви фотоволтаични и на слънчеви топлинни инсталации: предварително условие е обучението като водопроводчик или електротехник, както и наличието на умения в областта на водопроводите, електротехниката и покривните работи, включително умения при запояване на тръбни връзки, залепване на тръбни връзки, уплътняване на фитинги, проби за течове, умения за свързване на електрически кабели, познаване на основните покривни материали, методи за хидроизолация и уплътняване; или

iv)

схема за професионално обучение, която да осигури на монтажника адекватни умения, отговарящи на тригодишно обучение в областите, посочени в буква а), б) или в), включително обучение едновременно в училищни условия и на работното място.

б)

Теоретичната част на обучението за монтажник на котли и печки на биомаса следва да дава обща представа за положението на пазара на биомаса и да включва екологични аспекти, горива от биомаса, логистика, противопожарна защита, съответни субсидии, горивна техника, горивни системи, оптимални хидравлични решения, технико-икономически анализ, както и проектиране, монтаж и поддръжка на котли и печки на биомаса. Обучението следва да осигурява също добро познаване на евентуални европейски стандарти за съответната технология и за горива от биомаса, например пелети, както и за свързаното с биомасата национално законодателство и законодателството на Съюза.

в)

▼M2

Теоретичната част от обучението за монтажник на термопомпи следва да дава обща представа за положението на пазара на термопомпи и да включва температури на геотермалните ресурси и на повърхностните източници в различните региони, определяне на топлопроводността на почвата и скалите, разпоредби относно използването на геотермални ресурси, технико-икономическа ефективност на използването на термопомпи в сгради и определяне на най-подходящата термопомпена система, както и знания относно съответните технически изисквания, правила за безопасност, филтриране на въздуха, свързване с топлинния източник и конфигуриране на системата и интеграция с решения за съхранение на енергия, включително в комбинация със слънчеви инсталации. Обучението следва да осигурява също добро познаване на всички европейски стандарти за термопомпи, както и на съответното национално право и правото на Съюза. Монтажникът следва да притежава следните ключови умения:

▼B

i)

основно разбиране на физическите и работните принципи на термопомпите, включително характеристиките на термопомпения цикъл: въпросите, свързани с възможно по-ниски температури на подаваната топлина и възможно по-високи температури на топлинния източник и влиянието им върху ефективността на системата, определяне на коефициента на преобразуване и на сезонния коефициент на преобразуване (SPF);

ii)

разбиране на частите на термопомпата и на тяхната роля в термопомпения цикъл, включително компресора, разширителния вентил, изпарителя, кондензатора, крепежните елементи и фитингите, смазочното масло, хладилния агент, прегряването и подохлаждането, както и възможностите за охлаждане с термопомпи; и

▼M2

iii)

умение за избор на типоразмера на елементите на термопомпите в типични монтажни ситуации, включително определяне на типичните стойности на топлинния товар на различни сгради, както и за битово горещо водоснабдяване, определяне на мощността на термопомпата на база на топлинния товар за битово горещо водоснабдяване, на база на топлинната инертност на сградата и при прекъсваем режим на ползването на електроенергия; определяне на решения за съхранение на енергия, включително чрез компонента на буферния резервоар и неговия обем и интегриране на втора отоплителна система;

iv)

разбиране по отношение на проучвания за осъществимост и проектни проучвания;

v)

разбиране по отношение на сондажи в случай на геотермални термопомпи.

г)

Теоретичната част на обучението за монтажник на слънчеви фотоволтаични и слънчеви топлинни инсталации следва да дава обща представа за пазарната ситуация по отношение на разглежданите съоръжения и сравнения между разходите и приходите, като и да включва екологични аспекти, елементи, характеристики и оразмеряване на системите за слънчева енергия, точен избор на подходящи системи и оразмеряване на елементите, определяне на търсенето на топлинна енергия, възможности за интегриране на решения за съхраняване на енергия, противопожарна защита, съответни субсидии, както и проектиране, монтиране и поддръжка на слънчеви фотоволтаични и слънчеви топлинни инсталации. Обучението следва да осигурява също добро познаване на европейските стандарти за съответната технология, на сертификационни инструменти, като например Solar Keymark, както и на свързаното със слънчевата енергия национално право и правото на Съюза. Монтажникът следва да притежава следните ключови умения:

▼B

i)

умения за безопасна работа при използване на необходимите инструменти и оборудване и прилагане на правилниците и стандартите за безопасност, както и за идентифициране на водопроводни, електротехнически и други рискове, свързани със слънчевите инсталации;

▼M2

ii)

умения за идентифициране на системите и на техните компоненти, специфични за активни и пасивни системи, включително механичния дизайн, и определяне на мястото на елементите, разположението на системата и конфигурацията, и опции за интегриране на решения за съхраняване на енергия, включително чрез комбиниране със станции за зареждане;

▼B

iii)

умения за определяне на необходимата площ за монтажа, на ориентацията и наклона на фотоволтаичните и топлинните слънчеви колектори, като се вземат под внимание засенчването, достъпът до слънчевата радиация, здравината на конструкцията, съответствието на начина на монтаж с особеностите на сградата или климата, както и за идентифициране на различните методи за монтаж, подходящи за видовете покриви и укрепването на необходимите за монтажа съоръжения; и

iv)

специално за слънчевите фотоволтаични системи са необходими също умения за приспособяване на електротехнически проекти, включително определяне на проектните стойности на големината на тока, избор на подходящи видове проводници и на параметрите на всяка електрическа верига, определяне на подходящия типоразмер, параметри и разположение на всички съответни съоръжения и подсистеми и избор на подходяща точка на свързване.

д)

Сертифицирането на монтажника следва да бъде за ограничен период от време, така че да се изисква опреснителен семинар или обучение за удължаване на срока на сертифицирането.

ПРИЛОЖЕНИЕ V

ПРАВИЛА ЗА ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО ВЪРХУ ЕМИСИИТЕ НА ПАРНИКОВИ ГАЗОВЕ НА БИОГОРИВАТА, ТЕЧНИТЕ ГОРИВА ОТ БИОМАСА И СЪОТВЕТНИ СРАВНИТЕЛНИ СТОЙНОСТИ ЗА ИЗКОПАЕМИ ГОРИВА

A. ТИПИЧНИ И ПРИЕТИ СТОЙНОСТИ ЗА БИОГОРИВА, АКО СА ПРОИЗВЕДЕНИ БЕЗ НЕТНИ ЕМИСИИ НА ПАРНИКОВИ ГАЗОВЕ ПОРАДИ ПРОМЯНА НА ЗЕМЕПОЛЗВАНЕТО

Начин на производство на биогоривата	Намаление на емисиите на парникови газове — типична стойност	Намаление на емисиите на парникови газове — приета стойност
Етанол от захарно цвекло (без биогаз от отпадната каша, с използване при преработката на природен газ като гориво в конвенционален котел)	67 %	59 %
Етанол от захарно цвекло (с биогаз от отпадната каша, с използване при преработката на природен газ като гориво в конвенционален котел)	77 %	73 %
Етанол от захарно цвекло (без биогаз от отпадната каша, с използване при преработката на природен газ като гориво в инсталация за КПТЕ (*))	73 %	68 %
Етанол от захарно цвекло (с биогаз от отпадната каша, с използване при преработката на природен газ като гориво в инсталация за КПТЕ (*))	79 %	76 %
Етанол от захарно цвекло (без биогаз от отпадната каша, с използване при преработката на лигнитни въглища като гориво в инсталация за КПТЕ (*))	58 %	47 %
Етанол от захарно цвекло (с биогаз от отпадната каша, с използване при преработката на лигнитни въглища като гориво в инсталация за КПТЕ (*))	71 %	64 %
Етанол от царевица (с използване при преработката на природен газ като гориво в конвенционален котел)	48 %	40 %
Етанол от царевица, (с използване при преработката на природен газ в инсталация за КПТЕ (*))	55 %	48 %
Етанол от царевица (с използване при преработката на лигнитни въглища като гориво в инсталация за КПТЕ (*))	40 %	28 %
Етанол от царевица (с използване при преработката на горскостопански остатъци като гориво в инсталация за КПТЕ (*))	69 %	68 %
Етанол от други зърнени култури, различни от царевица (с използване при преработката на природен газ като гориво в конвенционален котел)	47 %	38 %
Етанол от други зърнени култури, различни от царевица (с използване при преработката на природен газ като гориво в инсталация за КПТЕ (*))	53 %	46 %
Етанол от други зърнени култури, различни от царевица (с използване при преработката на лигнитни въглища като гориво в инсталация за КПТЕ (*))	37 %	24 %
Етанол от други зърнени култури, различни от царевица (с използване при преработката на горскостопански остатъци като гориво в инсталация за КПТЕ (*))	67 %	67 %
Етанол от захарна тръстика	70 %	70 %
Частта от възобновяеми източници в трет-бутилетилов етер (ETBE)	Същите стойности както при използвания начин на производство на етанола
Частта от възобновяеми източници в трет-амилетилов етер (TAEE)	Същите стойности както при използвания начин на производство на етанола
Биодизел от рапица	52 %	47 %
Биодизел от слънчоглед	57 %	52 %
Биодизел от соя	55 %	50 %
▼C2
Биодизел от палмово масло (при открит басейн за течните отпадъци)	33 %	20 %
▼B
Биодизел от палмово масло (при технология с улавяне на метан от пресовъчната инсталация)	51 %	45 %
Биодизел от отпадни готварски мазнини	88 %	84 %
Биодизел от животински мазнини от месопреработка (**)	84 %	78 %
Хидротретирано рапично масло	51 %	47 %
Хидротретирано слънчогледово масло	58 %	54 %
Хидротретирано соево масло	55 %	51 %
Хидротретирано палмово масло (при открит басейн за течните отпадъци)	34 %	22 %
Хидротретирано палмово масло (при технология с улавяне на метан от пресовъчната инсталация)	53 %	49 %
Хидротретирано масло от отпадни готварски мазнини	87 %	83 %
Хидротретирано масло, получено от животински мазнини от месопреработка (**)	83 %	77 %
Чисто рапично масло	59 %	57 %
Чисто слънчогледово масло	65 %	64 %
Чисто соево масло	63 %	61 %
Чисто палмово масло (при открит басейн за течните отпадъци)	40 %	30 %
Чисто палмово масло (при технология с улавяне на метан от пресовъчната инсталация)	59 %	57 %
Чисто масло, получено от отпадни готварски мазнини	98 %	98 %
() Приетите стойности при процес с използване на КПТЕ са валидни само ако цялата топлинна енергия за процеса се осигурява от КПТЕ. (*) Прилага се само за биогорива, произведени от странични животински продукти, определени като материал от категория 1 и 2 в съответствие с Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета (1) за които не се отчитат емисиите, свързани с хигиенизацията като част от месопреработката
(1) Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за установяване на здравни правила относно странични животински продукти, непредназначени за консумация от човека и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1774/2002 (Регламент за страничните животински продукти) (ОВ L 300, 14.11.2009 г., стр. 1).

Б. ПРОГНОЗНИТЕ ТИПИЧНИ И ПРИЕТИ СТОЙНОСТИ НА БЪДЕЩИ ВИДОВЕ ГОРИВА, КОИТО НЕ СА БИЛИ НА ПАЗАРА ИЛИ СА БИЛИ НА ПАЗАРА В НЕЗНАЧИТЕЛНИ КОЛИЧЕСТВА ПРЕЗ 2016 Г., АКО СА ПРОИЗВЕДЕНИ БЕЗ НЕТНИ ЕМИСИИ НА ПАРНИКОВИ ГАЗОВЕ ПОРАДИ ПРОМЯНА НА ЗЕМЕПОЛЗВАНЕТО

Начин на производство на биогоривата	Намаление на емисиите на парникови газове — типична стойност	Прието намаление на емисиите на парникови газове — приета стойност
Етанол от пшенична слама	85 %	83 %
▼C2
Биодизел, произведен от дървесни отпадъци по процеса на Fischer-Tropsch в самостоятелна инсталация	83 %	83 %
▼B
Биодизел, произведен от дървесни култури по процеса на Fischer-Tropsch в самостоятелна инсталация	82 %	82 %
▼C2
Бензин, произведен от дървесни отпадъци по процеса на Fischer-Tropsch в самостоятелна инсталация	83 %	83 %
▼B
Бензин, произведен от дървесни култури по процеса на Fischer-Tropsch в самостоятелна инсталация	82 %	82 %
▼C2
Диметилов етер (DME), произведен от дървесни отпадъци в самостоятелна инсталация	84 %	84 %
▼B
Диметилов етер (DME) произведен от дървесни култури в самостоятелна инсталация	83 %	83 %
▼C2
Метанол от дървесни отпадъци, произведен в самостоятелна инсталация	84 %	84 %
▼B
Метанол от дървесни култури, произведен в самостоятелна инсталация	83 %	83 %
Дизелово гориво, произведено по процеса на Fischer–Tropsch от продукта от газифициране на черна луга в инсталация, интегрирана в целулозно предприятие	89 %	89 %
Бензин, произведен по процеса на Fischer–Tropsch от продукта от газифициране на черна луга в инсталация, интегрирана в целулозно предприятие	89 %	89 %
Диметилов етер (DME) от продукта от газифициране на черна луга в инсталация, интегрирана в целулозно предприятие	89 %	89 %
Метанол от продукта от газифициране на черна луга в инсталация, интегрирана в целулозно предприятие	89 %	89 %
Частта от възобновяеми източници в трет-бутилметилов етер (MTBE)	Същите стойности както при използвания начин на производство на метанол

В. МЕТОДОЛОГИЯ

1. Емисиите на парникови газове от производството и употребата на транспортни горива, биогорива и течни горива от биомаса се изчисляват, както следва:

a)

Емисиите на парникови газове при производството и употребата на биогорива се изчисляват, както следва:

E = eec + el + ep + etd + eu – esca – eccs – eccr,

където

E	=	общите емисии от използването на горивото;
eec	=	емисиите от добива или отглеждането на суровини;
el	=	годишните емисии в резултат на изменения във въглеродните запаси, дължащи се на променен начин на земеползване;
ep	=	емисиите от преработката;
etd	=	емисиите от транспорт и разпределение;
eu	=	емисиите от използването на горивото;
esca	=	намаленията на емисии в резултат на натрупване на въглерод в почвата вследствие на подобрено управление в селското стопанство;
eccs	=	намаленията на емисии в резултат на улавяне на CO2 и съхранение в геоложки формации; и
eccs	=	намаленията на емисии в резултат на улавяне на CO2 и замяна.

Не се вземат под внимание емисиите от производството на машини и съоръжения.

б)

Емисиите на парникови газове от производството и употребата на течни горива от биомаса се изчисляват както съответните емисии от биогоривата (E), но с необходимата добавка за отразяване на преобразуването на енергия съответно при генерирането на електрическа енергия и/или при отопление и охлаждане, както следва:

i)

За енергийни инсталации, произвеждащи само топлинна енергия:

ii)

За енергийни инсталации, произвеждащи само електрическа енергия:

където

ECh,el

=

общите емисии на парникови газове за крайния енергиен продукт.

E

=

общите емисии на парникови газове за течното гориво от биомаса преди неговото крайно преобразуване.

ηel

=

електрическият к.п.д., дефиниран като отношение на годишното количество произведена електрическа енергия към годишното количество постъпила енергия с течното гориво от биомаса на база на неговото енергийно съдържание.

ηh

=

топлинния к.п.д., дефиниран като отношение на годишното количество произведена полезна топлинна енергия към годишното количество постъпила енергия с течното гориво от биомаса на база неговото енергийно съдържание.

iii)

За електрическата енергия или механичната енергия, произхождащи от енергийни инсталации, които в същото време подават и полезна топлинна енергия заедно с електрическата енергия и/или механична енергия:

iv)

По отношение на полезната топлинна енергия, идваща от инсталации, които произвеждат топлинна енергия заедно с електрическа енергия и/или механична енергия:

където:

ECh,el

=

общите емисии на парникови газове за крайния енергиен продукт.

E

=

общите емисии на парникови газове за течното гориво от биомаса преди неговото крайно преобразуване.

ηel

=

електрическият к.п.д., дефиниран като отношение на годишното количество произведена електрическа енергия към годишното количество постъпила енергия с течното гориво от биомаса на база неговото енергийно съдържание.

ηh

=

топлинният к.п.д., дефиниран като отношение на годишното количество произведена полезна топлинна енергия към годишното количество постъпила енергия с течното гориво от биомаса на база на неговото енергийно съдържание.

Cel

=

ексергийният дял в електрическата енергия и/или механичната енергия, прието е, че е равен на 100 % (Cel = 1).

Ch

=

к.п.д. при идеален процес на Карно (ексергийният дял в полезната топлинна енергия).

К.п.д. при идеален процес на Карно, Ch, за полезната топлинна енергия при различни температури се дефинира като:

където

Th

=

абсолютната температура (в келвини) на полезната топлинна енергия в точката на нейната доставка.

T0

=

абсолютната температура на околната среда (прието, че е 273,15 келвина, което съответства на 0 °C)

Ако допълнителната топлинна енергия се подава за отопление на сгради, при температура под 150 °C (423,15 келвина) Ch може да се дефинира алтернативно, както следва:

Ch

=

к.п.д. при идеален процес на Карно и температура 150 °C (423,15 келвина), равен на: 0,3546

За целите на това изчисление се прилагат следните определения:

a)

„когенерация“ означава едновременното производство в един и същ процес на топлинна енергия и на електрическа енергия и/или механична енергия;

б)

„полезна топлинна енергия“ означава топлинна енергия, произведена за задоволяване на икономически обосновано търсене на топлинна енергия за целите на отопление или охлаждане;

в)

„икономически обосновано търсене“ означава търсене, което не надхвърля потребностите за отопление или охлаждане и което иначе би било задоволено при пазарни условия. 2009/28/ЕО.

2. Емисиите на парникови газове от биогоривата и течните горива от биомаса се изразяват, както следва:

a)

емисиите на парникови газове от биогорива, E, се изразяват в грамове CO2 еквивалент за MJ енергийно съдържание на горивото, g CO2eq/MJ;

б)

емисиите на парникови газове от течни горива от биомаса, EC, се изразяват в грамове CO2 еквивалент за MJ от крайния енергиен продукт (топлинна или електрическа енергия), g CO2eq/MJ.

Ако топлинната и охладителната енергия са когенерирани с електрическа енергия, емисиите се разпределят между топлинната и електрическата енергия (в съответствие с точка 1, буква б), независимо дали топлинната енергия се използва за отопление или охлаждане ( 32 ).

В случаите, при които емисиите на парникови газове от добива или отглеждането на суровини eec са изразени в единицата g CO2eq/тон суха маса от суровината, преобразуването в грамове CO2 еквивалент за MJ гориво, g CO2eq/MJ се изчислява, както следва ( 33 ):

където:

Емисиите за тон суха маса от суровината се изчисляват, както следва:

3. Намаленията на емисии на парникови газове в резултат на използването на биогорива и течни горива от биомаса се изчисляват, както следва:

a)

намаления на емисиите на парникови газове от биогорива:

SAVING = (EF(t) – EB)/EF(t),

където

EB	=	общите емисии от биогоривото; и
EF(t)	=	общите емисии от използваното за сравнение изкопаемо гориво при транспортни приложения

б)

намаление на емисиите на парникови газове при отопление и охлаждане и при генериране на електрическа енергия с течни горива от биомаса:

SAVING = (ECF(h&c,el) – ECB(h&c,el))/ECF (h&c,el),

където

ECB(h&c,el)

=

общите емисии при генерирането на топлинна и електрическа енергия; и

ECF(h&c,el)

=

общите емисии при използваното за сравнение изкопаемо гориво при генерирането на полезна топлинна енергия или електрическа енергия.

4. Видовете парникови газове, които се отчитат във връзка с точка 1, са CO2, N2O и CH4. При изчисляването на CO2 еквивалента тези газове се отчитат със следните коефициенти:

CO2	:	1
N2O	:	298
CH4	:	25

5. Емисиите от добива или отглеждането на суровини, eec, включват емисиите от самия процес на добив или отглеждане; от прибирането, сушенето и складирането на суровините; от отпадъците и ефектите извън разглежданите граници на процеса (leakages); а също и от производството на химикали или продукти, използвани при добива или отглеждането на суровините. Улавянето на CO2 в процеса на отглеждане на суровините се изключва от изчисленията. Като алтернативна възможност спрямо използването на действителните стойности на емисиите могат да се направят оценки на емисиите от отглеждането на селскостопанска биомаса — чрез използване на регионални средни стойности за емисии при отглеждането, включени в докладите упоменати в член 31, параграф 4 или в информацията относно дезагрегираните приети стойности на емисиите при отглеждането, включена в настоящото приложение. При отсъствие на съответна информация в тези доклади се допуска да се изчислят средни стойности на базата на местната селскостопанска практика, например въз основа на данните за група от селски стопанства, като алтернативна възможност на използването на действителните стойности.

▼M2

6. За целите на изчислението по точка 1, буква а) намалението на емисиите на парникови газове от подобрено селскостопанско управление, esca, като например преминаване към намалена или нулева обработка на почвата, подобрени култури и редуване на културите, използване на защитни култури, включително управление на остатъците от културите, както и използване на органични подобрители на почвата, например компост и естествен тор от ферментационен продукт, се отчита само ако те не създават риск от неблагоприятно въздействие върху биологичното разнообразие. Освен това се предоставят солидни и проверими данни, че въглеродното съдържание на почвата се е увеличило или има основание да се предполага, че се е увеличило през периода на отглеждане на суровините, като са взети под внимание емисиите в случаите, при които подобни практики водят до увеличена употреба на торове и хербициди ( 34 ).

▼B

7. Средногодишните емисии в резултат на изменения във въглеродните запаси, дължащи се на промяна в земеползването, el, се изчисляват чрез разпределяне по равно на общите емисии за период от 20 години. За изчисляване на посочените емисии се прилага следната формула:

el = (CSR – CSA) × 3,664 × 1/20 × 1/P – eB, ( 35 )

където

el	=	средногодишните емисии на парникови газове в резултат на промени във въглеродните запаси, дължащи се на промяна в земеползването (изразени като маса (в грамове) CO2 еквивалент за единица енергийно съдържание (в мегаджаули) на биогоривото или на течното гориво от биомаса). „Обработваемата земя“ (1) и „трайните насаждения“ (2) се разглеждат като един вид земеползване;
CSR	=	въглеродните запаси на единица площ на база референтно земеползване (изразени като маса (в тонове) на наличния въглерод на единица площ, включително в почвата и в растителността). Като референтно се отчита земеползването през по-късния от следните два момента: през януари 2008 г. или 20 години преди добива на суровината;
CSA	=	въглеродните запаси на единица площ на база действително земеползване (изразени като маса (в тонове) на наличния въглерод на единица площ, включително в почвата и в растителността). В случаите, когато въглеродните запаси се натрупват в продължение на повече от една година, стойността на CSA се равнява на предвижданите запаси на единица площ след 20 години, или при достигане на максимална степен на развитие на културите, в зависимост от това кое от двете условия настъпи по-рано;
P	=	производителността на културата (измерена като енергия на биогориво или на течното гориво от биомаса, получено от единица земна площ годишно); и
eB	=	премия от 29 g CO2eq/MJ за биогоривата или течните горива от биомаса, получена от възстановена деградирала земя, при условията, установени в точка 8.
(1) Обработваема земя съгласно определението на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IРСС). (2) Трайните насаждения се определят като многогодишни култури, чието стъбло не се реколтира ежегодно — например бързооборотни дървесни култури и маслодайни палми.

8. Премията от 29 g CO2eq/MJ се дава, ако са налице доказателства, че съответната земя:

a)

не е била ползвана за селскостопански или някакви други дейности през януари 2008 г.; и

б)

представлявала е земя със силно влошено качество, включително земя, ползвана в миналото за селскостопански цели.

Премията от 29 g CO2eq/MJ се прилага за срок до 20 години, считано от датата на преобразуването на земята за селскостопанско ползване, при условие че е осигурено постоянно нарастване на въглеродните запаси и значимо намаляване на ерозията (за земите, попадащи в категория б).

9. „Земи със силно влошено качество“ означава земи, които за значителен период са били или засолени в значителна степен, или са имали особено ниско съдържание на органични вещества и са силно ерозирали.

10. Комисията преразглежда до 31 декември 2020 г. указанията за изчисляване на земните запаси от въглерод ( 36 ) съгласно „Указанията от 2006 г. на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC) за националните инвентаризации на емисиите на парникови газове — том 4“ и в съответствие с Регламент (ЕС) № 525/2013 и Регламент (ЕС) 2018/841 на Европейския парламент и на Съвета ( 37 ). Указанията на Комисията служат като основа за изчисление на въглеродни земни запаси за целите на настоящата директива.

11. Емисиите от преработка, ep, включват емисиите от самата преработка; от отпадъците и ефектите извън разглежданите граници на процеса (leakages); а също и от производството на химикали и продукти, използвани при преработката, включително емисиите на CO2, съответстващи на стойностите на съдържанието на въглерод от изкопаеми суровини, независимо дали действително се изгаря в процеса.

При отчитането на потреблението на електрическа енергия, която не е генерирана от съответната инсталация за производство на гориво, коефициентът на специфични емисии на парникови газове в резултат на производството и разпределението на електрическата енергия ще се приеме за равен на средния коефициент на специфични емисии при производството и разпределението на електрическа енергия в съответния определен регион. Чрез дерогация от това правило производителите на горивото могат да използват средния коефициент на емисии за отделна електрическа централа по отношение на електрическата енергия, произведена от тази централа, ако централата не е свързана към електроенергийната мрежа.

Емисиите от преработка включват в съответните случаи емисиите от сушенето на междинни продукти и материали.

12. Емисиите от транспорт и разпределение, etd, включват емисиите за транспорт на суровините и междинните продукти, както и за складиране и разпределение на крайните продукти. Емисиите от транспорт и разпределение, които се отчитат по точка 5, не са включени в настоящата точка.

13. Емисиите от използване на горивото, eu, се отчитат като нулеви по отношение на биогоривата и течните горива от биомаса.

Емисиите на различните от CO2 парникови газове (N2O и CH4) от използването на горивото се включват в стойността на eu по отношение на течните горива от биомаса.

14. Намаленията на емисии на CO2 в резултат на улавяне и съхранение в геоложки формации, eccs, които още не са отчетени в ep, се ограничават до избегнатите емисии чрез улавянето и съхранението на CO2, които са директно свързани с добива, транспорта, преработването и разпределението на горивото, ако съхранението е в съответствие с Директива 2009/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( 38 ).

▼M2

15. Намаленията на емисиите на CO2 в резултат на улавяне и замяна, eccr, трябва да са пряко свързани с производството на биогорива или на течните горива от биомаса, на което се приписват, и се ограничават до избягването на емисии чрез улавяне на CO2, чието въглеродно съдържание произхожда от биомаса и който се използва за замяна на получен от изкопаеми горива CO2 при производството на търговски продукти и услуги преди 1 януари 2036 г.

▼B

16. В случаите, при които когенерационна инсталация — подаваща топлинна енергия и/или електрическа енергия на процес за производство на гориво, чиито емисии се изчисляват — произвежда допълнителна електрическа енергия и/или допълнителна полезна топлинна енергия, емисиите на парникови газове се разпределят между електрическата енергия и полезната топлинна енергия в съответствие с температурата на топлинната енергия (която отразява полезността (ценността) на топлинната енергия. Полезната част на топлинната енергия се извежда чрез умножаване на енергийното ѝ съдържание по к.п.д. при идеален процес на Карно, Ch, изчислен както следва:

където

Th

=

абсолютната температура (в келвини) на полезната топлинна енергия в точката на нейната доставка.

T0

=

Температурата на околната среда (прието е, че е 273,15 келвина, което съответства на 0°C)

Ако допълнителната топлинна енергия се изнася за отопление на сгради, при температура под 150 °C (423,15 келвина), Ch може да се дефинира алтернативно, както следва:

Ch

=

к.п.д. при идеален процес на Карно и температура 150 °C (423,15 келвина), равен на: 0,3546

За целите на това изчисление се използват действителните стойности на к.п.д., дефинирани като отношение съответно на годишната произведена механична енергия, електрическа енергия и топлинна енергия към годишната постъпила енергия.

За целите на това изчисление се прилагат следните определения:

a)

„когенерация“ означава едновременното производство в един и същ процес на топлинна енергия и на електрическа енергия и/или механична енергия;

б)

„полезна топлинна енергия“ означава топлинна енергия, произведена за задоволяване на икономически обосновано търсене на топлинна енергия за целите на отопление или охлаждане;

в)

„икономически обосновано търсене“ означава търсене, което не надхвърля потребностите за отопление или охлаждане и което иначе би било задоволено при пазарни условия.

17. Ако при производствения процес на горивото се произвежда съвместно както горивото, чиито емисии се изчисляват, така също и един или повече други продукти („съвместни продукти“), емисиите на парникови газове следва да се разпределят между горивото или съответния междинен продукт при производството му и останалите съвместни продукти, пропорционално на тяхното съответно енергийно съдържание (определено на база долната топлина на изгаряне — за съвместните продукти, различни от електрическа енергия и топлинна енергия). Интензивността по отношение на парниковите газове на допълнителната топлинна енергия или допълнителната електрическа енергия, е същата като съответната интензивност по отношение на парниковите газове на топлинната енергия или електрическата енергия, подадени към процеса за горивното производство и се определя чрез изчисляване на интензивността по отношение на парниковите газове на всички входящи продукти и емисии, включително на суровините, както и на емисиите на CH4 и N2O, съответно във и от когенерационната инсталация, котела или друго съоръжение, подаващо топлинна енергия или електрическа енергия към процеса на горивното производство. В случай на когенерация на електрическа енергия и топлинна енергия изчислението се извършва съгласно точка 16.

▼M2

18. За целите на изчисленията, посочени в точка 17, подлежащите на разпределение емисии са eec + el + esca + тези части от ep, etd, eccs и eccr, които се пораждат до този етап включително от процеса, когато завършва производството на съответния съвместен продукт. Ако е станало прехвърляне на емисии към съвместни продукти на по-ранен технологичен етап от жизнения цикъл, то това прехвърляне засяга само тази част от емисиите, която на завършващия етап от производството е разпределена за междинния горивен продукт, а не всички емисии от производството. В случая на биогорива и течни горива от биомаса за целите на изчислението се вземат предвид всички съвместни продукти, които не попадат в обхвата на точка 17.

За целите на изчислението по отношение на съвместните продукти с отрицателно енергийно съдържание се приема, че енергийното им съдържание е нулево.

Като общо правило, за отпадъците и остатъците, включително всички отпадъци и остатъци, включени в приложение IX, се приема, че имат нулеви емисии на парникови газове в рамките на цялостния жизнен цикъл до процеса на събиране на тези материали, независимо дали се преработват до междинни продукти преди да бъдат трансформирани в съответния краен продукт.

В случая на газообразни или твърди горива от биомаса, които се произвеждат в рафинерии, различни от комбинацията на преработващи инсталации с котли или с когенерационни инсталации, подаващи на преработващата инсталация топлинна енергия и/или електрическа енергия, анализираната единица за целите на изчислението по точка 17 е съответната рафинерия.

▼B

19. По отношение на биогоривата, за целите на посочените в точка 3 изчисления, стойността EF(t) за сравняване с изкопаемо гориво е 94 g CO2eq/MJ.

По отношение на течните горива от биомаса, използвани за производство на електрическа енергия, във връзка с посочените в точка 3 изчисления сравнителната стойност ECF(e) за изкопаемо гориво е 183 g CO2eq/MJ.

По отношение на течните горива от биомаса, използвани за производство на полезна топлинна енергия, както и за осигуряване на отопление и/или охлаждане, във връзка с посочените в точка 3 изчисления сравнителната стойност за изкопаемо гориво ECF(h&c) е 80 g CO2eq/MJ.

Г. ДЕЗАГРЕГИРАНИ ПРИЕТИ СТОЙНОСТИ ЗА БИОГОРИВА И ТЕЧНИ ГОРИВА ОТ БИОМАСА

Дезагрегирани приети стойности във връзка с отглеждането на селскостопански култури: „eec “ съгласно определението в част В от настоящото приложение, включително с отчитане и на емисиите на N2O от почвата

Начини на производство на биогорива и на течни горива от биомаса	Емисии на парникови газове – типични стойности (g CO2eq/MJ)	Емисии на парникови газове – приети стойности (g CO2eq/MJ)
Етанол от захарно цвекло	9,6	9,6
Етанол от царевица	25,5	25,5
Етанол от други зърнени култури, различни от царевица	27,0	27,0
Етанол от захарна тръстика	17,1	17,1
Частта от възобновяеми източници в ETBE	Същите стойности както при използвания начин на производство на етанола
Частта от възобновяеми източници в TAEE	Същите стойности както при използвания начин на производство на етанола
Биодизел от рапица	32,0	32,0
Биодизел от слънчоглед	26,1	26,1
Биодизел от соя	21,2	21,2
▼C2
Биодизел от палмово масло	26,0	26,0
▼B
Биодизел от отпадни готварски мазнини	0	0
Биодизел от животински мазнини от месопреработка (*1)	0	0
Хидротретирано рапично масло	33,4	33,4
Хидротретирано слънчогледово масло	26,9	26,9
Хидротретирано соево масло	22,1	22,1
▼C2
Хидротретирано палмово масло	27,3	27,3
▼B
Хидротретирано масло от отпадни готварски мазнини	0	0
Хидротретирано масло, получено от животински мазнини от месопреработка (*1)	0	0
Чисто рапично масло	33,4	33,4
Чисто слънчогледово масло	27,2	27,2
Чисто соево масло	22,2	22,2
Чисто палмово масло	27,1	27,1
Чисто масло, получено от отпадни готварски мазнини	0	0
(*1) Прилага се само за биогорива, произведени от странични животински продукти, определени като материал от категория 1 и 2 в съответствие с Регламент (ЕО) № 1069/2009, за които не се отчитат емисиите, свързани с хигиенизацията като част от месопреработката.

Дезагрегирани приети стойности във връзка с отглеждането на селскостопански култури: „eec “ — само за емисиите на N2O от почвата (тези стойности са вече включени в дезагрегираните стойности във връзка с отглеждането на селскостопански култури, посочени в таблицата за „eec “)

Начини на производство на биогорива и на течни горива от биомаса	Емисии на парникови газове – типични стойности (g CO2eq/MJ)	Емисии на парникови газове – приети стойности (g CO2eq/MJ)
Етанол от захарно цвекло	4,9	4,9
Етанол от царевица	13,7	13,7
Етанол от други зърнени култури, различни от царевица	14,1	14,1
Етанол от захарна тръстика	2,1	2,1
Частта от възобновяеми източници в ETBE	Същите стойности както при използвания начин на производство на етанола
Частта от възобновяеми източници в TAEE	Същите стойности както при използвания начин на производство на етанола
Биодизел от рапица	17,6	17,6
Биодизел от слънчоглед	12,2	12,2
Биодизел от соя	13,4	13,4
Биодизел от палмово масло	16,5	16,5
Биодизел от отпадни готварски мазнини	0	0
Биодизел от животински мазнини от месопреработка (*1)	0	0
Хидротретирано рапично масло	18,0	18,0
Хидротретирано слънчогледово масло	12,5	12,5
Хидротретирано соево масло	13,7	13,7
Хидротретирано палмово масло	16,9	16,9
Хидротретирано масло от отпадни готварски мазнини	0	0
Хидротретирано масло, получено от животински мазнини от месопреработка (*1)	0	0
Чисто рапично масло	17,6	17,6
Чисто слънчогледово масло	12,2	12,2
Чисто соево масло	13,4	13,4
Чисто палмово масло	16,5	16,5
Чисто масло, получено от отпадни готварски мазнини	0	0
(*1) Бележка: прилага се само за биогорива, произведени от странични животински продукти, определени като материал от категория 1 и 2 в съответствие с Регламент (ЕО) № 1069/2009, за които не се отчитат емисиите, свързани с хигиенизацията като част от месопреработката.

Дезагрегирани приети стойности във връзка с преработката: „ep “ съгласно определението в част В от настоящото приложение

Начини на производство на биогорива и на течни горива от биомаса	Емисии на парникови газове – типични стойности (g CO2eq/MJ)	Емисии на парникови газове – приети стойности (g CO2eq/MJ)
Етанол от захарно цвекло (без биогаз от отпадната каша, с използване при преработката на природен газ като гориво в конвенционален котел)	18,8	26,3
Етанол от захарно цвекло (с биогаз от отпадната каша, с използване при преработката на природен газ като гориво в конвенционален котел)	9,7	13,6
Етанол от захарно цвекло (без биогаз от отпадната каша, с използване при преработката на природен газ като гориво в инсталация за КПТЕ (*1))	13,2	18,5
Етанол от захарно цвекло (с биогаз от отпадната каша, с използване при преработката на природен газ като гориво в инсталация за КПТЕ (*1))	7,6	10,6
Етанол от захарно цвекло (без биогаз от отпадната каша, с използване при преработката на лигнитни въглища като гориво в инсталация за КПТЕ (*1))	27,4	38,3
Етанол от захарно цвекло (с биогаз от отпадната каша, с използване при преработката на лигнитни въглища като гориво в инсталация за КПТЕ (*1))	15,7	22,0
Етанол от царевица (с използване при преработката на природен газ като гориво в конвенционален котел)	20,8	29,1
Етанол от царевица, (с използване при преработката на природен газ в инсталация за КПТЕ (*1))	14,8	20,8
Етанол от царевица (с използване при преработката на лигнитни въглища като гориво в инсталация за КПТЕ (*1))	28,6	40,1
Етанол от царевица (с използване при преработката на горскостопански остатъци като гориво в инсталация за КПТЕ (*1))	1,8	2,6
Етанол от други зърнени култури, различни от царевица (с използване при преработката на природен газ като гориво в конвенционален котел)	21,0	29,3
Етанол от други зърнени култури, различни от царевица (с използване при преработката на природен газ като гориво в инсталация за КПТЕ (*1))	15,1	21,1
Етанол от други зърнени култури, различни от царевица (с използване при преработката на лигнитни въглища като гориво в инсталация за КПТЕ (*1))	30,3	42,5
Етанол от други зърнени култури, различни от царевица (с използване при преработката на горскостопански остатъци като гориво в инсталация за КПТЕ (*1))	1,5	2,2
Етанол от захарна тръстика	1,3	1,8
Частта от възобновяеми източници в ETBE	Същите стойности както при използвания начин на производство на етанола
Частта от възобновяеми източници в TAEE	Същите стойности както при използвания начин на производство на етанола
Биодизел от рапица	11,7	16,3
Биодизел от слънчоглед	11,8	16,5
Биодизел от соя	12,1	16,9
Биодизел от палмово масло (при открит басейн за течните отпадъци)	30,4	42,6
Биодизел от палмово масло (при технология с улавяне на метан от пресовъчната инсталация)	13,2	18,5
Биодизел от отпадни готварски мазнини	9,3	13,0
Биодизел от животински мазнини от месопреработка (*2)	13,6	19,1
Хидротретирано рапично масло	10,7	15,0
Хидротретирано слънчогледово масло	10,5	14,7
Хидротретирано соево масло	10,9	15,2
Хидротретирано палмово масло (при открит басейн за течните отпадъци)	27,8	38,9
Хидротретирано палмово масло (при технология с улавяне на метан от пресовъчната инсталация)	9,7	13,6
Хидротретирано масло от отпадни готварски мазнини	10,2	14,3
Хидротретирано масло, получено от животински мазнини от месопреработка (*2)	14,5	20,3
Чисто рапично масло	3,7	5,2
Чисто слънчогледово масло	3,8	5,4
Чисто соево масло	4,2	5,9
Чисто палмово масло (при открит басейн за течните отпадъци)	22,6	31,7
Чисто палмово масло (при технология с улавяне на метан от пресовъчната инсталация)	4,7	6,5
Чисто масло, получено от отпадни готварски мазнини	0,6	0,8
(1) Приетите стойности при процес с използване на КПТЕ са валидни само ако цялата топлинна енергия за процеса се осигурява от КПТЕ. (2) Бележка: прилага се само за биогорива, произведени от странични животински продукти, определени като материал от категория 1 и 2 в съответствие с Регламент (ЕО) № 1069/2009, за които не се отчитат емисиите, свързани с хигиенизацията като част от месопреработката.

Дезагрегирани приети стойности във връзка само с пресоването (извличането) на масла (тези стойности са вече включени в дезагрегираните стойности във връзка с емисиите при преработката в таблицата за стойностите на „ep “)

Начини на производство на биогорива и на течни горива от биомаса	Емисии на парникови газове – типични стойности (g CO2eq/MJ)	Емисии на парникови газове – приети стойности (g CO2eq/MJ)
Биодизел от рапица	3,0	4,2
Биодизел от слънчоглед	2,9	4,0
Биодизел от соя	3,2	4,4
Биодизел от палмово масло (при открит басейн за течните отпадъци)	20,9	29,2
Биодизел от палмово масло (при технология с улавяне на метан от пресовъчната инсталация)	3,7	5,1
Биодизел от отпадни готварски мазнини	0	0
Биодизел от животински мазнини от месопреработка (*1)	4,3	6,1
Хидротретирано рапично масло	3,1	4,4
Хидротретирано слънчогледово масло	3,0	4,1
Хидротретирано соево масло	3,3	4,6
Хидротретирано палмово масло (при открит басейн за течните отпадъци)	21,9	30,7
Хидротретирано палмово масло (при технология с улавяне на метан от пресовъчната инсталация)	3,8	5,4
Хидротретирано масло от отпадни готварски мазнини	0	0
Хидротретирано масло, получено от животински мазнини от месопреработка (*1)	4,3	6,0
Чисто рапично масло	3,1	4,4
Чисто слънчогледово масло	3,0	4,2
Чисто соево масло	3,4	4,7
Чисто палмово масло (при открит басейн за течните отпадъци)	21,8	30,5
Чисто палмово масло (при технология с улавяне на метан от пресовъчната инсталация)	3,8	5,3
Чисто масло, получено от отпадни готварски мазнини	0	0
(*1) Бележка: прилага се само за биогорива, произведени от странични животински продукти, определени като материал от категория 1 и 2 в съответствие с Регламент (ЕО) № 1069/2009, за които не се отчитат емисиите, свързани с хигиенизацията като част от месопреработката.

Дезагрегирани приети стойности във връзка с транспорта и разпределението: „etd “ съгласно определението в част В от настоящото приложение

Начини на производство на биогорива и на течни горива от биомаса	Емисии на парникови газове – типични стойности (g CO2eq/MJ)	Емисии на парникови газове – приети стойности (g CO2eq/MJ)
Етанол от захарно цвекло (без биогаз от отпадната каша, с използване при преработката на природен газ като гориво в конвенционален котел)	2,3	2,3
Етанол от захарно цвекло (с биогаз от отпадната каша, с използване при преработката на природен газ като гориво в конвенционален котел)	2,3	2,3
Етанол от захарно цвекло (без биогаз от отпадната каша, с използване при преработката на природен газ като гориво в инсталация за КПТЕ (*1))	2,3	2,3
Етанол от захарно цвекло (с биогаз от отпадната каша, с използване при преработката на природен газ като гориво в инсталация за КПТЕ (*1))	2,3	2,3
Етанол от захарно цвекло (без биогаз от отпадната каша, с използване при преработката на лигнитни въглища като гориво в инсталация за КПТЕ (*1))	2,3	2,3
Етанол от захарно цвекло (с биогаз от отпадната каша, с използване при преработката на лигнитни въглища като гориво в инсталация за КПТЕ (*1))	2,3	2,3
Етанол от царевица (с използване при преработката на природен газ като гориво в инсталация за КПТЕ (*1))	2,2	2,2
Етанол от царевица (с използване при преработката на природен газ като гориво в конвенционален котел)	2,2	2,2
Етанол от царевица (с използване при преработката на лигнитни въглища като гориво в инсталация за КПТЕ (*1))	2,2	2,2
Етанол от царевица (с използване при преработката на горскостопански остатъци като гориво в инсталация за КПТЕ (*1))	2,2	2,2
Етанол от други зърнени култури, различни от царевица (с използване при преработката на природен газ като гориво в конвенционален котел)	2,2	2,2
Етанол от други зърнени култури, различни от царевица (с използване при преработката на природен газ като гориво в инсталация за КПТЕ (*1))	2,2	2,2
Етанол от други зърнени култури, различни от царевица (с използване при преработката на лигнитни въглища като гориво в инсталация за КПТЕ (*1))	2,2	2,2
Етанол от други зърнени култури, различни от царевица (с използване при преработката на горскостопански остатъци като гориво в инсталация за КПТЕ (*1))	2,2	2,2
Етанол от захарна тръстика	9,7	9,7
Частта от възобновяеми източници в ETBE	Същите стойности както при използвания начин на производство на етанола
Частта от възобновяеми източници в TAEE	Същите стойности както при използвания начин на производство на етанола
Биодизел от рапица	1,8	1,8
Биодизел от слънчоглед	2,1	2,1
Биодизел от соя	8,9	8,9
Биодизел от палмово масло (при открит басейн за течните отпадъци)	6,9	6,9
Биодизел от палмово масло (при технология с улавяне на метан от пресовъчната инсталация)	6,9	6,9
Биодизел от отпадни готварски мазнини	1,9	1,9
▼C2
Биодизел от животински мазнини от месопреработка (*1)	1,6	1,6
▼B
Хидротретирано рапично масло	1,7	1,7
Хидротретирано слънчогледово масло	2,0	2,0
Хидротретирано соево масло	9,2	9,2
Хидротретирано палмово масло (при открит басейн за течните отпадъци)	7,0	7,0
Хидротретирано палмово масло (при технология с улавяне на метан от пресовъчната инсталация)	7,0	7,0
Хидротретирано масло от отпадни готварски мазнини	1,7	1,7
Хидротретирано масло, получено от животински мазнини от месопреработка (*2)	1,5	1,5
Чисто рапично масло	1,4	1,4
Чисто слънчогледово масло	1,7	1,7
Чисто соево масло	8,8	8,8
Чисто палмово масло (при открит басейн за течните отпадъци)	6,7	6,7
Чисто палмово масло (при технология с улавяне на метан от пресовъчната инсталация)	6,7	6,7
Чисто масло, получено от отпадни готварски мазнини	1,4	1,4
(1) Приетите стойности при процес с използване на КПТЕ са валидни само ако цялата топлинна енергия за процеса се осигурява от КПТЕ. (2) Бележка: прилага се само за биогорива, произведени от странични животински продукти, определени като материал от категория 1 и 2 в съответствие с Регламент (ЕО) № 1069/2009, за които не се отчитат емисиите, свързани с хигиенизацията като част от месопреработката.

Дезагрегирани приети стойности, отнасящи се за транспорта и разпределението само на крайните горива. Те са вече включени в таблицата за „емисиите при транспорта и разпределението etd “, дефинирани в част В от настоящото приложение, но посочените по-долу стойности са полезни, ако даден стопански оператор желае да декларира действителните емисии при транспорта само на селскостопанските култури или на горивата).

Начини на производство на биогорива и на течни горива от биомаса	Емисии на парникови газове – типични стойности (g CO2eq/MJ)	Емисии на парникови газове – приети стойности (g CO2eq/MJ)
Етанол от захарно цвекло (без биогаз от отпадната каша, с използване при преработката на природен газ като гориво в конвенционален котел)	1,6	1,6
Етанол от захарно цвекло (с биогаз от отпадната каша, с използване при преработката на природен газ като гориво в конвенционален котел)	1,6	1,6
Етанол от захарно цвекло (без биогаз от отпадната каша, с използване при преработката на природен газ като гориво в инасталация за КПТЕ (*1))	1,6	1,6
Етанол от захарно цвекло (с биогаз от отпадната каша, с използване при преработката на природен газ като гориво в инсталация за КПТЕ (*1))	1,6	1,6
Етанол от захарно цвекло (без биогаз от отпадната каша, с използване при преработката на лигнитни въглища като гориво в инсталация за КПТЕ (*1))	1,6	1,6
Етанол от захарно цвекло (с биогаз от отпадната каша, с използване при преработката на лигнитни въглища като гориво в инсталация за КПТЕ (*1))	1,6	1,6
Етанол от царевица (с използване при преработката на природен газ като гориво в конвенционален котел)	1,6	1,6
Етанол от царевица (с използване при преработката на природен газ като гориво в инсталация за КПТЕ (*1))	1,6	1,6
Етанол от царевица (с използване при преработката на лигнитни въглища като гориво в инсталация за КПТЕ (*1))	1,6	1,6
Етанол от царевица (с използване при преработката на горскостопански остатъци като гориво в инсталация за КПТЕ (*1))	1,6	1,6
Етанол от други зърнени култури, различни от царевица (с използване при преработката на природен газ като гориво в конвенционален котел)	1,6	1,6
Етанол от други зърнени култури, различни от царевица (с използване при преработката на природен газ като гориво в инсталация за КПТЕ (*1))	1,6	1,6
Етанол от други зърнени култури, различни от царевица (с използване при преработката на лигнитни въглища като гориво в инсталация за КПТЕ (*1))	1,6	1,6
Етанол от други зърнени култури, различни от царевица (с използване при преработката на горскостопански остатъци като гориво в инсталация за КПТЕ (*1))	1,6	1,6
Етанол от захарна тръстика	6,0	6,0
Частта от трет-бутилетилов етер (ETBE), произхождаща от възобновяем етанол	Същите стойности както при използвания начин за производство на етанола
Частта от трет-амилетилов етер (TAEE), произхождаща от възобновяем етанол	Същите стойности както при използвания начин за производство на етанола
Биодизел от рапица	1,3	1,3
Биодизел от слънчоглед	1,3	1,3
Биодизел от соя	1,3	1,3
Биодизел от палмово масло (при открит басейн за течните отпадъци)	1,3	1,3
Биодизел от палмово масло (при технология с улавяне на метан от пресовъчната инсталация)	1,3	1,3
Биодизел от отпадни готварски мазнини	1,3	1,3
Биодизел от животински мазнини от месопреработка (*2)	1,3	1,3
Хидротретирано рапично масло	1,2	1,2
Хидротретирано слънчогледово масло	1,2	1,2
Хидротретирано соево масло	1,2	1,2
Хидротретирано палмово масло (при открит басейн за течните отпадъци)	1,2	1,2
Хидротретирано палмово масло (при технология с улавяне на метан от пресовъчната инсталация)	1,2	1,2
Хидротретирано масло от отпадни готварски мазнини	1,2	1,2
Хидротретирано масло, получено от животински мазнини от месопреработка (*2)	1,2	1,2
Чисто рапично масло	0,8	0,8
Чисто слънчогледово масло	0,8	0,8
Чисто соево масло	0,8	0,8
Чисто палмово масло (при открит басейн за течните отпадъци)	0,8	0,8
Чисто палмово масло (при технология с улавяне на метан от пресовъчната инсталация)	0,8	0,8
Чисто масло, получено от отпадни готварски мазнини	0,8	0,8
(1) Приетите стойности при процес с използване на КПТЕ са валидни само ако цялата топлинна енергия за процеса се осигурява от КПТЕ. (2) Бележка: прилага се само за биогорива, произведени от странични животински продукти, определени като материал от категория 1 и 2 в съответствие с Регламент (ЕО) № 1069/2009, за които не се отчитат емисиите, свързани с хигиенизацията като част от месопреработката.

Общи стойности за отглеждането, преработката, транспорта и разпределението

Начини на производство на биогорива и на течни горива от биомаса	Емисии на парникови газове – типични стойности (g CO2eq/MJ)	Емисии на парникови газове – приети стойности (g CO2eq/MJ)
Етанол от захарно цвекло (без биогаз от отпадната каша, с използване при преработката на природен газ като гориво в конвенционален котел)	30,7	38,2
Етанол от захарно цвекло (с биогаз от отпадната каша, с използване при преработката на природен газ като гориво в конвенционален котел)	21,6	25,5
Етанол от захарно цвекло (без биогаз от отпадната каша, с използване при преработката на природен газ като гориво в инсталация за КПТЕ (*1))	25,1	30,4
Етанол от захарно цвекло (с биогаз от отпадната каша, с използване при преработката на природен газ като гориво в инсталация за КПТЕ (*1))	19,5	22,5
Етанол от захарно цвекло (без биогаз от отпадната каша, с използване при преработката на лигнитни въглища като гориво в инсталация за КПТЕ (*1))	39,3	50,2
Етанол от захарно цвекло (с биогаз от отпадната каша, с използване при преработката на лигнитни въглища като гориво в инсталация за КПТЕ (*1))	27,6	33,9
Етанол от царевица (с използване при преработката на природен газ като гориво в конвенционален котел)	48,5	56,8
Етанол от царевица, (с използване при преработката на природен газ в инсталация за КПТЕ (*1))	42,5	48,5
Етанол от царевица (с използване при преработката на лигнитни въглища като гориво в инсталация за КПТЕ (*1))	56,3	67,8
Етанол от царевица (с използване при преработката на горскостопански остатъци като гориво в инсталация за КПТЕ (*1))	29,5	30,3
Етанол от други зърнени култури, различни от царевица (с използване при преработката на природен газ като гориво в конвенционален котел)	50,2	58,5
Етанол от други зърнени култури, различни от царевица (с използване при преработката на природен газ като гориво в инсталация за КПТЕ (*1))	44,3	50,3
Етанол от други зърнени култури, различни от царевица (с използване при преработката на лигнитни въглища като гориво в инсталация за КПТЕ (*1))	59,5	71,7
Етанол от други зърнени култури, различни от царевица (с използване при преработката на горскостопански остатъци като гориво в инсталация за КПТЕ (*1))	30,7	31,4
Етанол от захарна тръстика	28,1	28,6
Частта от възобновяеми източници в ETBE	Същите стойности както при използвания начин на производство на етанола
Частта от възобновяеми източници в TAEE	Същите стойности както при използвания начин на производство на етанола
Биодизел от рапица	45,5	50,1
Биодизел от слънчоглед	40,0	44,7
Биодизел от соя	42,2	47,0
▼C2
Биодизел от палмово масло (при открит басейн за течните отпадъци)	63,3	75,5
Биодизел от палмово масло (при технология с улавяне на метан от пресовъчната инсталация)	46,1	51,4
▼B
Биодизел от отпадни готварски мазнини	11,2	14,9
▼C2
Биодизел от животински мазнини от месопреработка (*2)	15,2	20,7
▼B
Хидротретирано рапично масло	45,8	50,1
Хидротретирано слънчогледово масло	39,4	43,6
Хидротретирано соево масло	42,2	46,5
▼C2
Хидротретирано палмово масло (при открит басейн за течните отпадъци)	62,1	73,2
Хидротретирано палмово масло (при технология с улавяне на метан от пресовъчната инсталация)	44,0	47,9
▼B
Хидротретирано масло от отпадни готварски мазнини	11,9	16,0
Хидротретирано масло, получено от животински мазнини от месопреработка (*2)	16,0	21,8
Чисто рапично масло	38,5	40,0
Чисто слънчогледово масло	32,7	34,3
Чисто соево масло	35,2	36,9
▼C2
Чисто палмово масло (при открит басейн за течните отпадъци)	56,4	65,5
Чисто палмово масло (при технология с улавяне на метан от пресовъчната инсталация)	38,5	40,3
▼B
Чисто масло, получено от отпадни готварски мазнини	2,0	2,2
(1) Приетите стойности при процес с използване на КПТЕ са валидни само ако цялата топлинна енергия за процеса се осигурява от КПТЕ. (2) Бележка: прилага се само за биогорива, произведени от странични животински продукти, определени като материал от категория 1 и 2 в съответствие с Регламент (ЕО) № 1069/2009, за които не се отчитат емисиите, свързани с хигиенизацията като част от месопреработката.

Д. ПРОГНОЗНИ ДЕЗАГРЕГИРАНИ ПРИЕТИ СТОЙНОСТИ ЗА БЪДЕЩИ ВИДОВЕ БИОГОРИВА И ТЕЧНИ ГОРИВА ОТ БИОМАСА, КОИТО ПРЕЗ 2016 г. НЕ СА БИЛИ НА ПАЗАРА ИЛИ СА БИЛИ НА ПАЗАРА В НЕЗНАЧИТЕЛНИ КОЛИЧЕСТВА

Дезагрегирани приети стойности във връзка с отглеждането на селскостопански култури: „eec “ съгласно определението в част В от настоящото приложение включително с емисиите на N2O (в това число при производството на трески от дървесни отпадъци или дървесни култури)

Начини на производство на биогорива и на течни горива от биомаса	Емисии на парникови газове – типични стойности (g CO2eq/MJ)	Емисии на парникови газове – приети стойности (g CO2eq/MJ)
Етанол от пшенична слама	1,8	1,8
Биодизел, произведен от дървесни отпадъци по процеса на Fischer-Tropsch в самостоятелна инсталация	3,3	3,3
Биодизел, произведен от дървесни култури по процеса на Fischer-Tropsch в самостоятелна инсталация	8,2	8,2
▼C2
Бензин, произведен от дървесни отпадъци по процеса на Fischer-Tropsch в самостоятелна инсталация	3,3	3,3
Бензин, произведен от дървесни култури по процеса на Fischer-Tropsch в самостоятелна инсталация	8,2	8,2
▼B
Диметилов етер (DME), произведен от дървесни отпадъци в самостоятелна инсталация	3,1	3,1
Диметилов етер (DME) произведен от дървесни култури в самостоятелна инсталация	7,6	7,6
Метанол от дървесни отпадъци, произведен в самостоятелна инсталация	3,1	3,1
Метанол от дървесни култури, произведен в самостоятелна инсталация	7,6	7,6
Дизелово гориво, произведено по процеса на Fischer-Tropsch от продукта от газифициране на черна луга в инсталация, интегрирана в целулозно предпритие	2,5	2,5
Бензин, произведен по процеса на Fischer-Tropsch от продукта от газифициране на черна луга в инсталация, интегрирана в целулозно предприятие	2,5	2,5
Диметилов етер (DME) от продукта от газифициране на черна луга в инсталация, интегрирана в целулозно предприятие	2,5	2,5
Метанол от продукта от газифициране на черна луга в инсталация, интегрирана в целулозно предприятие	2,5	2,5
Частта от възобновяеми източници на MTBE	Същите стойности както при използвания начин на производство на метанол

Дезагрегирани приети стойности за емисиите на N2O от почвата (включени в дезагрегираните приети стойности за емисиите, дължащи се на отглеждане на култури, посочени в таблицата за „eec “)

Начини на производство на биогорива и на течни горива от биомаса	емисии на парникови газове – типични стойности (g CO2eq/MJ)	Емисии на парникови газове – приети стойности (g CO2eq/MJ)
Етанол от пшенична слама	0	0
Биодизел, произведен от дървесни отпадъци по процеса на Fischer-Tropsch в самостоятелна инсталация	0	0
Биодизел, произведен от дървесни култури по процеса на Fischer-Tropsch в самостоятелна инсталация	4,4	4,4
Бензин, произведен от дървесни отпадъци по процеса на Fischer-Tropsch в самостоятелна инсталация	0	0
Бензин, произведен от дървесни култури по процеса на Fischer-Tropsch в самостоятелна инсталация	4,4	4,4
Диметилов етер (DME), произведен от дървесни отпадъци в самостоятелна инсталация	0	0
Диметилов етер (DME) произведен от дървесни култури в самостоятелна инсталация	4,1	4,1
Метанол от дървесни отпадъци, произведен в самостоятелна инсталация	0	0
Метанол от дървесни култури, произведен в самостоятелна инсталация	4,1	4,1
Дизелово гориво, произведено по процеса на Fischer-Tropsch от продукта от газифициране на черна луга в инсталация, интегрирана в целулозно предприятие	0	0
Бензин, произведен по процеса на Fischer-Tropsch от продукта от газифициране на черна луга в инсталация, интегрирана в целулозно предприятие	0	0
Диметилов етер (DME) от продукта от газифициране на черна луга в инсталация, интегрирана в целулозно предприятие	0	0
Метанол от продукта от газифициране на черна луга в инсталация, интегрирана в целулозно предприятие	0	0
Частта от възобновяеми източници на MTBE	Същите стойности както при използвания начин на производство на метанол

Дезагрегирани приети стойности във връзка с преработката: „ep “ съгласно определението в част В от настоящото приложение

Начини на производство на биогорива и на течни горива от биомаса	Емисии на парникови газове – типични стойности (g CO2eq/MJ)	Емисии на парникови газове – приети стойности (g CO2eq/MJ)
Етанол от пшенична слама	4,8	6,8
Биодизел, произведен от дървесни отпадъци по процеса на Fischer-Tropsch в самостоятелна инсталация	0,1	0,1
Биодизел, произведен от дървесни култури по процеса на Fischer-Tropsch в самостоятелна инсталация	0,1	0,1
Бензин, произведен от дървесни отпадъци по процеса на Fischer-Tropsch в самостоятелна инсталация	0,1	0,1
Бензин, произведен от дървесни култури по процеса на Fischer-Tropsch в самостоятелна инсталация	0,1	0,1
Диметилов етер (DME), произведен от дървесни отпадъци в самостоятелна инсталация	0	0
Диметилов етер (DME) произведен от дървесни култури в самостоятелна инсталация	0	0
Метанол от дървесни отпадъци, произведен в самостоятелна инсталация	0	0
Метанол от дървесни култури, произведен в самостоятелна инсталация	0	0
Дизелово гориво, произведено по процеса на Fischer-Tropsch от продукта от газифициране на черна луга в инсталация, интегрирана в целулозно предприятие	0	0
Бензин, произведен по процеса на Fischer – Tropsch от продукта от газифициране на черна луга в инсталация, интегрирана в целулозно предприятие	0	0
Диметилов етер (DME) от продукта от газифициране на черна луга в инсталация, интегрирана в целулозно предприятие	0	0
Метанол от продукта от газифициране на черна луга в инсталация, интегрирана в целулозно предприятие	0	0
Частта от възобновяеми източници на MTBE	Същите стойности както при използвания начин на производство на метанол

Дезагрегирани приети стойности във връзка с транспорта и разпределението: „etd “ съгласно определението в част В от настоящото приложение

Начини на производство на биогорива и на течни горива от биомаса	Емисии на парникови газове — типични стойности (g CO2eq/MJ)	Емисии на парникови газове — приети стойности (g CO2eq/MJ)
Етанол от пшенична слама	7,1	7,1
▼C2
Биодизел, произведен от дървесни отпадъци по процеса на Fischer-Tropsch в самостоятелна инсталация	12,2	12,2
▼B
Биодизел, произведен от дървесни култури по процеса на Fischer-Tropsch в самостоятелна инсталация	8,4	8,4
▼C2
Бензин, произведен от дървесни отпадъци по процеса на Fischer-Tropsch в самостоятелна инсталация	12,2	12,2
▼B
Бензин, произведен от дървесни култури по процеса на Fischer-Tropsch в самостоятелна инсталация	8,4	8,4
▼C2
Диметилов етер (DME), произведен от дървесни отпадъци в самостоятелна инсталация	12,1	12,1
▼B
Диметилов етер (DME) произведен от дървесни култури в самостоятелна инсталация	8,6	8,6
▼C2
Метанол от дървесни отпадъци, произведен в самостоятелна инсталация	12,1	12,1
▼B
Метанол от дървесни култури, произведен в самостоятелна инсталация	8,6	8,6
Дизелово гориво, произведено по процеса на Fischer-Tropsch от продукта от газифициране на черна луга в инсталация, интегрирана в целулозно предприятие	7,7	7,7
Бензин, произведен по процеса на Fischer – Tropsch от продукта от газифициране на черна луга в инсталация, интегрирана в целулозно предприятие	7,9	7,9
Диметилов етер (DME), произведен от продукта от газифициране на черна луга в инсталация, интегрирана в целулозно предприятие	7,7	7,7
Метанол от продукта от газифициране на черна луга в инсталация, интегрирана в целулозно предприятие	7,9	7,9
Частта от възобновяеми източници на MTBE	Същите стойности както при използвания начин на производство на метанол

Дезагрегирани приети стойности, отнасящи се за транспорта и разпределението само на крайните горива. Тези стойности вече са включен в таблицата за емисиите във връзка с транспорта и разпределението „etd “ съгласно определението в част В от настоящото приложение, но посочените по-долу стойности биха били полезни ако даден стопански оператор желае да декларира действителните транспортни емисии във връзка само с транспортирането на суровините).

Начини на производство на биогорива и на течни горива от биомаса	Емисии на парникови газове – типични стойности (g CO2eq/MJ)	Емисии на парникови газове – приети стойности (g CO2eq/MJ)
Етанол от пшенична слама	1,6	1,6
Биодизел, произведен от дървесни отпадъци по процеса на Fischer-Tropsch в самостоятелна инсталация	1,2	1,2
Биодизел, произведен от дървесни култури по процеса на Fischer-Tropsch в самостоятелна инсталация	1,2	1,2
Бензин, произведен от дървесни отпадъци по процеса на Fischer-Tropsch в самостоятелна инсталация	1,2	1,2
Бензин, произведен от дървесни култури по процеса на Fischer-Tropsch в самостоятелна инсталация	1,2	1,2
Диметилов етер (DME), произведен от дървесни отпадъци в самостоятелна инсталация	2,0	2,0
Диметилов етер (DME) от дървесни култури, произведен в самостоятелна инсталация	2,0	2,0
Метанол от дървесни отпадъци, произведен в самостоятелна инсталация	2,0	2,0
Метанол от дървесни култури, произведен в самостоятелна инсталация	2,0	2,0
Дизелово гориво, произведено по процеса на Fischer-Tropsch от продукта от газифициране на черна луга в инсталация, интегрирана в целулозно предпритие	2,0	2,0
Бензин, произведен по процеса на Fischer-Tropsch от продукта от газифициране на черна луга в инсталация, интегрирана в целулозно предприятие	2,0	2,0
Диметилов етер (DME), произведен от продукта от газифициране на черна луга в инсталация, интегрирана в целулозно предприятие	2,0	2,0
Метанол от продукта от газифициране на черна луга в инсталация, интегрирана в целулозно предприятие	2,0	2,0
Частта от възобновяеми източници на MTBE	Същите стойности както при използвания начин на производство на метанол

Общи стойности за отглеждането, преработката, транспорта и разпределението

Начини на производство на биогорива и на течни горива от биомаса	Емисии на парникови газове – типични стойности (g CO2eq/MJ)	Емисии на парникови газове – приети стойности (g CO2eq/MJ)
Етанол от пшенична слама	13,7	15,7
▼C2
Биодизел, произведен от дървесни отпадъци по процеса на Fischer-Tropsch в самостоятелна инсталация	15,6	15,6
▼B
Биодизел, произведен от дървесни култури по процеса на Fischer-Tropsch в самостоятелна инсталация	16,7	16,7
▼C2
Бензин, произведен от дървесни отпадъци по процеса на Fischer-Tropsch в самостоятелна инсталация	15,6	15,6
▼B
Бензин, произведен от дървесни култури по процеса на Fischer-Tropsch в самостоятелна инсталация	16,7	16,7
▼C2
Диметилов етер (DME), произведен от дървесни отпадъци в самостоятелна инсталация	15,2	15,2
▼B
Диметилов етер (DME) произведен от дървесни култури в самостоятелна инсталация	16,2	16,2
▼C2
Метанол от дървесни отпадъци, произведен в самостоятелна инсталация	15,2	15,2
▼B
Метанол от дървесни култури, произведен в самостоятелна инсталация	16,2	16,2
Дизелово гориво, произведено по процеса на Fischer-Tropsch от продукта от газифициране на черна луга в инсталация, интегрирана в целулозно предприятие	10,2	10,2
Бензин, произведен по процеса на Fischer – Tropsch от продукта от газифициране на черна луга в инсталация, интегрирана в целулозно предприятие	10,4	10,4
Диметилов етер (DME) от продукта от газифициране на черна луга в инсталация, интегрирана в целулозно предприятие	10,2	10,2
Метанол от продукта от газифициране на черна луга в инсталация, интегрирана в целулозно предприятие	10,4	10,4
Частта от възобновяеми източници на MTBE	Същите стойности както при използвания начин на производство на метанол

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

ПРАВИЛА ЗА ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО ВЪРХУ ЕМИСИИТЕ НА ПАРНИКОВИ ГАЗОВЕ НА ГАЗООБРАЗНИ И ТВЪРДИ ГОРИВА ОТ БИОМАСА И НА СЪОТВЕТНИТЕ СРАВНИТЕЛНИ ИЗКОПАЕМИ ГОРИВА

A. Типични и приети стойности на намаленията на емисиите на парникови газове в резултат от използването на газообразни и твърди горива от биомаса, ако са произведени без нетни въглеродни емисии във връзка с промени в земеползването

ДЪРВЕСНИ ТРЕСКИ (WOODCHIPS)
Системи за производство на газообразни и твърди горива от биомаса	Транспортни разстояния	Намаления на емисиите на парникови газове — типична стойност		Намаления на емисиите на парникови газове — приета стойност
	Транспортни разстояния	Топлинна енергия	Електрическа енергия	Топлинна енергия	Електрическа енергия
Трески от горскостопански остатъци	1 до 500 km	93 %	89 %	91 %	87 %
	500 до 2 500 km	89 %	84 %	87 %	81 %
	2 500 до 10 000 km	82 %	73 %	78 %	67 %
	Над 10 000 km	67 %	51 %	60 %	41 %
Трески от бързооборотни дървесни култури (Eucalyptus)	2 500 до 10 000 km	77 %	65 %	73 %	60 %
Трески от бързооборотни дървесни култури (тополи – с торене)	1 до 500 km	89 %	83 %	87 %	81 %
	500 до 2 500 km	85 %	78 %	84 %	76 %
	2 500 до 10 000 km	78 %	67 %	74 %	62 %
	Над 10 000 km	63 %	45 %	57 %	35 %
Трески от бързооборотни дървесни култури (тополи – без торене)	1 до 500 km	91 %	87 %	90 %	85 %
	500 до 2 500 km	88 %	82 %	86 %	79 %
	2 500 до 10 000 km	80 %	70 %	77 %	65 %
	Над 10 000 km	65 %	48 %	59 %	39 %
Трески от стволова дървесина	1 до 500 km	93 %	89 %	92 %	88 %
	500 до 2 500 km	90 %	85 %	88 %	82 %
	2 500 до 10 000 km	82 %	73 %	79 %	68 %
	Над 10 000 km	67 %	51 %	61 %	42 %
Трески от промишлени дървесни отпадъци	1 до 500 km	94 %	92 %	93 %	90 %
	500 до 2 500 km	91 %	87 %	90 %	85 %
	2 500 до 10 000 km	83 %	75 %	80 %	71 %
	Над 10 000 km	69 %	54 %	63 %	44 %

ДЪРВЕСНИ ПЕЛЕТИ (WOOD PELLETS) (*1)
Системи за производство на газообразни и твърди горива от биомаса		Транспортни разстояния	Намаления на емисиите на парникови газове — типична стойност		Намаления на емисиите на парникови газове — приета стойност
		Транспортни разстояния	Топлинна енергия	Електрическа енергия	Топлинна енергия	Електрическа енергия
Дървесни брикети или пелети от горскостопански остатъци	Случай 1	1 до 500 km	58 %	37 %	49 %	24 %
		500 до 2 500 km	58 %	37 %	49 %	25 %
		2 500 до 10 000 km	55 %	34 %	47 %	21 %
		Над 10 000 km	50 %	26 %	40 %	11 %
	Случай 2a	1 до 500 km	77 %	66 %	72 %	59 %
		500 до 2 500 km	77 %	66 %	72 %	59 %
		2 500 до 10 000 km	75 %	62 %	70 %	55 %
		Над 10 000 km	69 %	54 %	63 %	45 %
	Случай 3a	1 до 500 km	92 %	88 %	90 %	85 %
		500 до 2 500 km	92 %	88 %	90 %	86 %
		2 500 до 10 000 km	90 %	85 %	88 %	81 %
		Над 10 000 km	84 %	76 %	81 %	72 %
Дървесни брикети или пелети от бързооборотн култури (Eucalyptus)	Случай 1	2 500 до 10 000 km	52 %	28 %	43 %	15 %
	Случай 2a	2 500 до 10 000 km	70 %	56 %	66 %	49 %
	Случай 3a	2 500 до 10 000 km	85 %	78 %	83 %	75 %
Дървесни брикети или пелети от бързооборотни култури (тополи с торене)	Случай 1	1 до 500 km	54 %	32 %	46 %	20 %
		500 до 10 000 km	52 %	29 %	44 %	16 %
		Над 10 000 km	47 %	21 %	37 %	7 %
	Случай 2a	1 до 500 km	73 %	60 %	69 %	54 %
		500 до 10 000 km	71 %	57 %	67 %	50 %
		Над 10 000 km	66 %	49 %	60 %	41 %
	Случай 3a	1 до 500 km	88 %	82 %	87 %	81 %
		500 до 10 000 km	86 %	79 %	84 %	77 %
		Над 10 000 km	80 %	71 %	78 %	67 %
Дървесни брикети или пелети от бързооборотни култури (тополи – без торене)	Случай 1	1 до 500 km	56 %	35 %	48 %	23 %
		500 до 10 000 km	54 %	32 %	46 %	20 %
		Над 10 000 km	49 %	24 %	40 %	10 %
	Случай 2a	1 до 500 km	76 %	64 %	72 %	58 %
		500 до 10 000 km	74 %	61 %	69 %	54 %
		Над 10 000 km	68 %	53 %	63 %	45 %
	Случай 3a	1 до 500 km	91 %	86 %	90 %	85 %
		500 до 10 000 km	89 %	83 %	87 %	81 %
		Над 10 000 km	83 %	75 %	81 %	71 %
Стволова дървесина	Случай 1	1 до 500 km	57 %	37 %	49 %	24 %
		500 до 2 500 km	58 %	37 %	49 %	25 %
		2 500 до 10 000 km	55 %	34 %	47 %	21 %
		Над 10 000 km	50 %	26 %	40 %	11 %
	Случай 2a	1 до 500 km	77 %	66 %	73 %	60 %
		500 до 2 500 km	77 %	66 %	73 %	60 %
		2 500 до 10 000 km	75 %	63 %	70 %	56 %
		Над 10 000 km	70 %	55 %	64 %	46 %
	Случай 3a	1 до 500 km	92 %	88 %	91 %	86 %
		500 до 2 500 km	92 %	88 %	91 %	87 %
		2 500 до 10 000 km	90 %	85 %	88 %	83 %
		Над 10 000 km	84 %	77 %	82 %	73 %
Дървесни брикети или пелети от остатъци от дървообработващата промишленост	Случай 1	1 до 500 km	75 %	62 %	69 %	55 %
		500 до 2 500 km	75 %	62 %	70 %	55 %
		2 500 до 10 000 km	72 %	59 %	67 %	51 %
		Над 10 000 km	67 %	51 %	61 %	42 %
	Случай 2a	1 до 500 km	87 %	80 %	84 %	76 %
		500 до 2 500 km	87 %	80 %	84 %	77 %
		2 500 до 10 000 km	85 %	77 %	82 %	73 %
		Над 10 000 km	79 %	69 %	75 %	63 %
	Случай 3a	1 до 500 km	95 %	93 %	94 %	91 %
		500 до 2 500 km	95 %	93 %	94 %	92 %
		2 500 до 10 000 km	93 %	90 %	92 %	88 %
		Над 10 000 km	88 %	82 %	85 %	78 %
(*1) Случай 1 се отнася за процеси, при които технологичната топлинна енергия за пелетиращата инсталация се осигурява от котел на природен газ. Електрическата енергия за пелетиращата инсталация е от мрежата; Случай 2a се отнася за процеси, при които за осигуряване на технологичната топлинна енергия се използва котел за дървесни трески, захранван с предварително подсушени трески. Електрическата енергия за пелетиращата инсталация е от мрежата; Случай 3a се отнася за процеси, при които топлинната енергия и електрическата енергия за пелетиращата инсталация се осигуряват от инсталация за КПТЕ, използваща за гориво предварително подсушени дървесни трески.

ПРОИЗВОДСТВА НА БАЗА СЕЛСКОСТОПАНСКИ СУРОВИНИ
Системи за производство на газообразни и твърди горива от биомаса	Транспортни разстояния	Намаления на емисиите на парникови газове — типична стойност		Намаления на емисиите на парникови газове — приета стойност
	Транспортни разстояния	Топлинна енергия	Електрическа енергия	Топлинна енергия	Електрическа енергия
Селскостопански остатъци с плътност < 0,2 t/m3 (*1)	1 до 500 km	95 %	92 %	93 %	90 %
	500 до 2 500 km	89 %	83 %	86 %	80 %
	2 500 до 10 000 km	77 %	66 %	73 %	60 %
	Над 10 000 km	57 %	36 %	48 %	23 %
Селскостопански остатъци с плътност > 0,2 t/m3 (*2)	1 до 500 km	95 %	92 %	93 %	90 %
	500 до 2 500 km	93 %	89 %	92 %	87 %
	2 500 до 10 000 km	88 %	82 %	85 %	78 %
	Над 10 000 km	78 %	68 %	74 %	61 %
Пелети от слама	1 до 500 km	88 %	82 %	85 %	78 %
	500 до 10 000 km	86 %	79 %	83 %	74 %
	Над 10 000 km	80 %	70 %	76 %	64 %
Брикети от багаса	500 до 10 000 km	93 %	89 %	91 %	87 %
Брикети от багаса	Над 10 000 km	87 %	81 %	85 %	77 %
Кюспе от палмово семе	Над 10 000 km	20 %	-18 %	11 %	-33 %
Кюспе от палмово семе (без емисии на CH4 от пресовъчната инсталация)	Над 10 000 km	46 %	20 %	42 %	14 %
(1) Тази група материали включва селскостопански остатъци с малка насипна плътност и включва материали като например балирана слама, овесени трици, оризови люспи и балирана багаса от захарна тръстика (изброяването не е изчерпателно). (2) Групата селскостопански остатъци с по-голяма насипна плътност включва материали като царевични какалашки, орехови черупки, соеви люспи, черупки от палмово семе (изброяването не е изчерпателно)

БИОГАЗ, ИЗПОЛЗВАН ЗА ГЕНЕРИРАНЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ (*1)
Системи за производство на биогаз		Технологичен вариант	Намаления на емисиите на парникови газове — типична стойност	Намаления на емисиите на парникови газове — приета стойност
Течен тор (1)	Случай 1	Открит остатък от разлагането (2)	146 %	94 %
	Случай 1	Затворен остатък от разлагането (3)	246 %	240 %
	Случай 2	Открит остатък от разлагането	136 %	85 %
	Случай 2	Затворен остатък от разлагането	227 %	219 %
	Случай 3	Открит остатък от разлагането	142 %	86 %
	Случай 3	Затворен остатък от разлагането	243 %	235 %
Царевица, цели растения (4)	Случай 1	Открит остатък от разлагането	36 %	21 %
	Случай 1	Затворен остатък от разлагането	59 %	53 %
	Случай 2	Открит остатък от разлагането	34 %	18 %
	Случай 2	Затворен остатък от разлагането	55 %	47 %
	Случай 3	Открит остатък от разлагането	28 %	10 %
	Случай 3	Затворен остатък от разлагането	52 %	43 %
Биоотпадъци	Случай 1	Открит остатък от разлагането	47 %	26 %
	Случай 1	Затворен остатък от разлагането	84 %	78 %
	Случай 2	Открит остатък от разлагането	43 %	21 %
	Случай 2	Затворен остатък от разлагането	77 %	68 %
	Случай 3	Открит остатък от разлагането	38 %	14 %
	Случай 3	Затворен остатък от разлагането	76 %	66 %
(*1) Случай 1 се отнася за производства, при които необходимите за технологичния процес електрическа и топлинна енергия се осигуряват от самия когенерационен двигател. Случай 2 се отнася за производства, при които необходимата за процеса електрическа енергия идва от мрежата, а технологичната топлина се осигурява от самия когенерационен двигател. В някои държави членки на операторите не се разрешава да използват брутното производство за субсидии и тогава по-вероятната конфигурация е случай 1. Случай 3 се отнася за производства, при които необходимата за процеса електрическа енергия идва от мрежата, а технологичната топлинна енергия се осигурява от котел на биогаз. Такъв е случаят при някои инсталации, при които когенерационният двигател не е в същия обект и биогазът се продава (но без да е да е подобрен до биометан). (1) Стойностите във връзка с производството на биогаз от течен тор включват отрицателни стойности, дължащи се на стопанисването на тора. Взетата предвид стойност на esca е равна на -45 g CO2eq/MJ при тор, използван за анаеробно разлагане (2) Откритото складиране на остатъка от разлагането води до допълнителни емисии на CH4 и N2O. Големината на тези емисии зависи от околните условия, типовете субстрат и ефективността на разлагането. (3) Затворено складиране означава, че остатъчният продукт от процеса на разлагане се съхранява в неизпускащ газ резервоар и че допълнително отделения биогаз по време на съхранението се смята, че се улавя за допълнително производство на електроенергия или биометан. При този процес не се отчитат допълнителни емисии на парникови газове. (4) Цели царевични растения означава царевица, която се реколтира за фураж и се силажира, с оглед на нейното съхранение.

БИОГАЗ, ИЗПОЛЗВАН ЗА ГЕНЕРИРАНЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ И ПОЛУЧЕН ОТ СМЕСИ НА ТОР И ЦАРЕВИЦА
Системи за производство на биогаз		Технологичен вариант	Намаления на емисиите на парникови газове — типична стойност	Намаления на емисиите на парникови газове — приета стойност
Смес тор – царевица 80 % - 20 %	Случай 1	Открит остатък от разлагането	72 %	45 %
	Случай 1	Затворен остатък от разлагането	120 %	114 %
	Случай 2	Открит остатък от разлагането	67 %	40 %
	Случай 2	Затворен остатък от разлагането	111 %	103 %
	Случай 3	Открит остатък от разлагането	65 %	35 %
	Случай 3	Затворен остатък от разлагането	114 %	106 %
Смес тор – царевица 70 % - 30 %	Случай 1	Открит остатък от разлагането	60 %	37 %
	Случай 1	Затворен остатък от разлагането	100 %	94 %
	Случай 2	Открит остатък от разлагането	57 %	32 %
	Случай 2	Затворен остатък от разлагането	93 %	85 %
	Случай 3	Открит остатък от разлагането	53 %	27 %
	Случай 3	Затворен остатък от разлагането	94 %	85 %
Смес тор – царевица 60 % - 40 %	Случай 1	Открит остатък от разлагането	53 %	32 %
	Случай 1	Затворен остатък от разлагането	88 %	82 %
	Случай 2	Открит остатък от разлагането	50 %	28 %
	Случай 2	Затворен остатък от разлагането	82 %	73 %
	Случай 3	Открит остатък от разлагането	46 %	22 %
	Случай 3	Затворен остатък от разлагането	81 %	72 %

БИОМЕТАН ЗА ТРАНСПОРТНИ ЦЕЛИ (*1)
Системи за производство на биометан	Технологични варианти	Намаления на емисиите на парникови газове — типична стойност	Намаления на емисиите на парникови газове — приета стойност
Течен тор	Открит остатък от разлагането, без изгаряне на отделяния газ	117 %	72 %
	Открит остатък от разлагането, с изгаряне на отделяния газ	133 %	94 %
	Затворен остатък от разлагането, без изгаряне на отделяния газ	190 %	179 %
	Затворен остатък от разлагането, с изгаряне на отделяния газ	206 %	202 %
Царевица, цели растения	Открит остатък от разлагането, без изгаряне на отделяния газ	35 %	17 %
	Открит остатък от разлагането, с изгаряне на отделяния газ	51 %	39 %
	Затворен остатък от разлагането, без изгаряне на отделяния газ	52 %	41 %
	Затворен остатък от разлагането, с изгаряне на отделяния газ	68 %	63 %
Биоотпадъци	Открит остатък от разлагането, без изгаряне на отделяния газ	43 %	20 %
	Открит остатък от разлагането, с изгаряне на отделяния газ	59 %	42 %
	Затворен остатък от разлагането, без изгаряне на отделяния газ	70 %	58 %
	Затворен остатък от разлагането, с изгаряне на отделяния газ	86 %	80 %
(*1) Намаленията на емисиите на парникови газове във връзка с биометана се отнасят само за компресиран биометан, при съответно сравнение с изкопаемо гориво за транспортни цели с емисии 94 g CO2eq/MJ.

БИОМЕТАН – СМЕСИ ТОР И ЦАРЕВИЦА (*1)
Системи за производство на биометан	Технологични варианти	Намаления на емисиите на парникови газове — типична стойност	Намаления на емисиите на парникови газове — приета стойност
Смес тор – царевица 80 % - 20 %	Открит остатък от разлагането, без изгаряне на отделяния газ (1)	62 %	35 %
	Открит остатък от разлагането, с изгаряне на отделяния газ (2)	78 %	57 %
	Затворен остатък от разлагането, без изгаряне на отделяния газ	97 %	86 %
	Затворен остатък от разлагането, с изгаряне на отделяния газ	113 %	108 %
Смес тор – царевица 70 % - 30 %	Открит остатък от разлагането, без изгаряне на отделяния газ	53 %	29 %
	Открит остатък от разлагането, с изгаряне на отделяния газ	69 %	51 %
	Затворен остатък от разлагането, без изгаряне на отделяния газ	83 %	71 %
	Затворен остатък от разлагането, с изгаряне на отделяния газ	99 %	94 %
Смес тор – царевица 60 % - 40 %	Открит остатък от разлагането, без изгаряне на отделяния газ	48 %	25 %
	Открит остатък от разлагането, с изгаряне на отделяния газ	64 %	48 %
	Затворен остатък от разлагането, без изгаряне на отделяния газ	74 %	62 %
	Затворен остатък от разлагането, с изгаряне на отделяния газ	90 %	84 %
(*1) Намаленията на емисиите на парникови газове във връзка с биометана се отнасят само за компресиран биометан, при съответно сравнение с изкопаемо гориво за транспортни цели с емисии 94 g CO2eq/MJ. (1) Тази категория включва следните видове технологии за подобряване на биогаз до биометан: адсорбция при повишаване и последващо намаляване на налягането (PSA), водни скрубери под налягане (PWS), мембрани, криогенно разделяне и физично скрубиране с органични разтвори (OPS). Това включва емисии в размер на 0,03 MJ CH4/MJ biomethane заради емисиите на метан в отделяните при процеса газове. (2) Тази категория включва следните видове технологии за подобряване на биогаз до биометан: водни скрубери под налягане (PWS) с рециклиране на водата, адсорбция при повишаване и последващо намаляване на налягането (PSA), химично скрубиране, физично скрубиране с органични разтворители (OPS), мембрани и криогенно разделяне. При тази категория не се отчитат емисии на метан (защото ако има метан в отделяния при процеса газ, той се изгаря).

Б. МЕТОДОЛОГИЯ

1. Емисиите на парникови газове при производството и използването на биогорива се изчисляват, както следва:

a)

Емисиите на парникови газове от производството и използването на газообразни и твърди горива от биомаса преди преобразуването им в електрическа енергия и енергия за отопление и охлаждане, се изчисляват, както следва:

E = eec + el + ep + etd + eu – esca – eccs – eccr,

където:

E

=

общи емисии от производството на горивото преди енергийното преобразуване;

eec

=

емисии от добива или отглеждането на суровините;

el

=

осреднени годишни емисии от промените на въглеродните запаси, причинени от промени в земеползването;

ep

=

емисии от преработката;

еtd

=

емисии от транспорта и разпределението;

eu

=

емисии при използването на съответното гориво;

esca

=

намаления на емисиите поради натрупване на въглерод в почвата в резултат от подобрена селскостопанска практика;

eccs

=

намаления на емисиите в резултат на улавяне и съхранение на СО2 в геоложки формации; и

eccr

=

намаления на емисиите в резултат на улавяне на СО2 и замяна.

Не се вземат под внимание емисиите от производството на машини и съоръжения.

б)

В случай на съвместно разлагане на различни субстрати в биогазова инсталация за производство на биогаз или биометан, типичните и приетите стойности на емисиите на парникови газове се изчисляват, както следва:

▼B

където

E

=

емисии на парникови газове за MJ биогаз или биометан, произведен чрез съвместно разлагане на определената смес от субстрати

Sn

=

дял на суровината n в енергийното съдържание

En

=

емисии в g CO2/MJ за начина на производство n, както е посочено в част Г от настоящото приложение (*)

▼B

където

Pn

=

добита енергия [MJ] за килограм влажна вложена суровина n (**)

Wn

=

тегловен коефициент за субстрата n, дефиниран както следва:

където:

In

=

годишно постъпило в биореактора количество на субстрата n [тонове свежа маса]

AMn

=

средногодишна влажност на субстрата n [kg вода / kg свежа маса]

SMn

=

стандартна влажност на субстрата n (***).

(*) Ако за субстрат се използва животински тор се добавя премия в размер на 45 g CO2eq/MJ тор (-54 kg CO2eq/t свежа маса) заради подобрена селскостопанска практика и управление на торенето.

(**) За изчисляване на типичните и приетите стойности се използват следните стойности на Pn:

P(царевица): 4,16 [MJбиогаз/kgвлажна царевица при 65 % влажност]

P(тор): 0,50 [MJбиогаз/kgтечен тор при 90 % влажност]

P(биоотпадъци) 3,41 [MJбиогаз/kgвлажни биоотпадъци при 76 % влажност]

(***) За субстрата SMn се използват следните стойности на стандартната влажност:

SM(царевица): 0,65 [kg вода/kg свежа маса]

SM(тор): 0,90 [kg вода/kg свежа маса]

SM(Биоотпадъци): 0,76 [kg вода/kg свежа маса]

в)

В случай на съвместно разлагане на n субстрати в биогазова инсталация за производство на електрическа енергия или биометан, действителните емисии на парникови газове във връзка с производството на биогаз или биометан се изчисляват, както следва:

където

E

=

общите емисии от производството на биогаз или биометан преди енергийното преобразуване;

Sn

=

дял на суровината n, изразен като дробна част от постъпващата в биореактора суровина

eec,n

=

емисии от добива или отглеждането на суровината n;

etd,суровина,n

=

емисии от транспорта на суровината n до биореактора;

el,n

=

осреднени годишни емисии от промени във въглеродните запаси, причинени от промени в земеползването, отнасящи се за суровината n;

esca

=

намаление на емисиите в резултат от подобрено селскостопанско управление във връзка със суровината n (*);

ep

=

емисии от преработката;

etd,продукт

=

емисии от транспорта и разпределението на биогаза или биометана;

eu

=

емисии при използването на горивото, а именно парникови газове, отделени при горенето;

eccs

=

намаления на емисиите в резултат на улавяне и съхранение на СО2 в геоложки формации; и

eccr

=

намаления на емисиите в резултат на улавяне на СО2 и замяна.

(*) За esca се отчита премия в размер на 45 g CO2eq./MJ тор заради подобрена селскостопанска практика и управление на торенето, в случай че при производството на биогаз и биометан се използва животински тор.

г)

Емисиите на парникови газове от използването на газообразни и твърди горива от биомаса при производството на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане, включващи енергийното преобразуване до електрическа енергия и/или топлинна енергия или енергия за охлаждане, се изчисляват както следва:

i)

За енергийни инсталации, генериращи само топлина:

ii)

За енергийни инсталации, произвеждащи само електрическа енергия:

където

ECh,el

=

общите емисии на парникови газове за окончателния енергиен продукт.

E

=

общите емисии на парникови газове за горивото преди неговото крайно преобразуване.

ηel

=

електрическият к.п.д., дефиниран като отношение на годишното количество произведена електрическа енергия към годишното количество постъпила енергия с горивото, на база на енергийното съдържание на горивото.

ηh

=

топлинният к.п.д., дефиниран като отношение на годишното количество произведена полезна топлинна енергия към годишното количество постъпила енергия с горивото, на база на енергийното съдържание на горивото.

iii)

За електрическата енергия или механичната енергия, произхождащи от енергийни инсталации, които в същото време подават и полезна топлинна енергия заедно с електрическата енергия и/или механична енергия:

iv)

По отношение на полезната топлинна енергия, идваща от инсталации, които произвеждат топлинна енергия заедно с електрическа енергия и/или механична енергия:

където:

ECh,el

=

общите емисии на парникови газове за крайния енергиен продукт.

E

=

общите емисии на парникови газове за горивото преди неговото крайно преобразуване.

ηel

=

електрическият к.п.д., дефиниран като отношение на годишното количество произведена електрическа енергия към годишното количество постъпила енергия с горивото, на база на енергийното съдържание на горивото.

ηh

=

топлинният к.п.д., дефиниран като отношение на годишното количество произведена полезна топлинна енергия към годишното количество постъпила енергия с горивото, на база на енергийното съдържание на горивото.

Cel

=

ексергийният дял в електрическата енергия и/или механичната енергия, прието е, че е равен на 100 % (Cel = 1).

Ch

=

к.п.д. при идеален процес на Карно (ексергийният дял в полезната топлинна енергия).

К.п.д. при идеален процес на Карно, Ch, за полезната топлинна енергия при различни температури се дефинира като:

където:

Th

=

абсолютната температура (в келвини) на полезната топлинна енергия в точката на доставка.

T0

=

абсолютна температура на околната среда, зададена да е 273,15 келвина (равно на 0 °C)

Ако допълнителната топлинна енергия се изнася за отопление на сгради, при температура под 150 °C (423,15 келвина), Ch може да се дефинира алтернативно, както следва:

Ch

=

к.п.д. при идеален процес на Карно и температура 150 °C (423,15 келвина), равен на: 0,3546

За целите на това изчисление се прилагат следните определения:

i)

„когенерация“ означава едновременното производство в един и същ процес на топлинна енергия и на електрическа енергия и/или механична енергия;

ii)

„полезна топлинна енергия“ означава топлинна енергия, произведена за задоволяване на икономически обосновано търсене на топлинна енергия за целите на отопление или охлаждане;

iii)

„икономически обосновано търсене“ означава търсене, което не надхвърля потребностите за отопление или охлаждане и което иначе би било задоволено при пазарни условия.

2. Емисиите на парникови газове от газообразните и твърдите горива от биомаса се изразяват, както следва:

a)

емисиите на парникови газове от горивата от биомаса, E, се изразяват в грамове CO2 еквивалент за MJ енергийно съдържание на горивото от биомаса, g CO2eq/MJ;

б)

емисиите на парникови газове от производството на топлинна или електрическа енергия, произведени от газообразни или твърди горива от биомаса, EC, се изразяват в грамове CO2 еквивалент за MJ от крайния енергиен продукт (топлинна или електрическа енергия), g CO2eq/MJ.

Ако топлинната и охладителната енергия са когенерирани с електрическа енергия, емисиите се разпределят между топлинната и електрическата енергия (в съответствие с точка 1, буква г), независимо дали топлинната енергия се използва за отопление или охлаждане ( 39 ).

В случаите, при които емисиите на парникови газове от добива или отглеждането на суровини eec са изразени в единицата g CO2eq/тон суха маса от суровината, преобразуването в грамове CO2 еквивалент за MJ гориво, g CO2eq/MJ се изчислява, както следва ( 40 ):

където:

Емисиите за тон суха маса от суровината се изчисляват, както следва:

3. Намаленията на емисиите на парникови газове в резултат от използването на газообразни и твърди горива от биомаса се изчисляват, както следва:

a)

намаления на емисиите на парникови газове при използване на газообразни и твърди горива от биомаса, използвани като транспортни горива:

SAVING = (EF(t) – EB)/EF(t)

където

EB

=

общите емисии от газообразни и твърди горива от биомаса, използвани като транспортни горива; и

EF(t)

=

общите емисии при използваното за сравнение изкопаемо гориво при транспортни приложения;

б)

намаление на емисиите на парникови газове при отопление и охлаждане и при генериране на електрическа енергия с газообразни или твърди горива от биомаса:

SAVING = (ECF(h&c,el) – ECB(h&c,el))/ECF (h&c,el),

където

ECB(h&c,el)

=

общите емисии при генерирането на топлинна и електрическа енергия;

ECF(h&c,el)

=

общите емисии при използваното за сравнение изкопаемо гориво при генерирането на полезна топлинна енергия или електрическа енергия.

4. Видовете парникови газове, които се отчитат във връзка с точка 1, са CO2, N2O и CH4. При изчисляването на CO2 еквивалента тези газове се отчитат, както следва:

CO2: 1

N2O: 298

CH4: 25

5. Емисиите от добива, реколтирането или отглеждането на суровини, eec, включват емисиите от самия процес на добив, реколтиране или отглеждане; от прибирането, сушенето и складирането на суровините; от отпадъците и ефектите извън разглежданите граници на процеса (leakages); а също и от производството на химикали или продукти, използвани при добива или отглеждането на суровините. Улавянето на CO2 в процеса на отглеждане на суровините се изключва от изчисленията. Като алтернативна възможност спрямо използването на действителните стойности на емисиите могат да се направят оценки на емисиите от отглеждането на селскостопанска биомаса — чрез използване на регионални средни стойности за емисии при отглеждането, включени в докладите, упоменати в член 31, параграф 4 от настоящата директива, или в информацията относно дезагрегираните приети стойности на емисиите при отглеждането, включена в настоящото приложение. При отсъствие на съответна информация в горепосочените доклади се допуска да се изчислят средни стойности на базата на местната селскостопанска практика, например въз основа на данните за група от селски стопанства, като алтернативна възможност на използването на действителните стойности.

Като алтернативна възможност на използването на действителните стойности могат да се направят оценки за емисиите при отглеждането и добива на горскостопанска биомаса чрез използване на средни стойности за емисиите при отглеждането и дърводобива, изчислени за географски райони и на национално равнище.

▼M2

6. За целите на изчислението по точка 1, буква а) намалението на емисиите на парникови газове от подобрено селскостопанско управление, esca, като например преминаване към намалена или нулева обработка на почвата, подобрени култури и редуване на културите, използване на защитни култури, включително управление на остатъците от културите, както и използване на органични подобрители на почвата например компост и естествен тор от ферментационен продукт, се отчита само ако те не създават риск от неблагоприятно въздействие върху биологичното разнообразие. Освен това се предоставят солидни и проверими данни, че въглеродното съдържание на почвата се е увеличило или има основание да се предполага, че се е увеличило през периода на отглеждане на суровините, като са взети под внимание емисиите в случаите, при които подобни практики водят до увеличена употреба на торове и хербициди ( 41 ).

▼B

7. Средногодишните емисии в резултат на изменения във въглеродните запаси, дължащи се на промяна в земеползването, el, се изчисляват чрез разпределяне по равно на общите емисии за период от 20 години. За изчисляване на посочените емисии се прилага следната формула:

el = (CSR – CSA) × 3,664 × 1/20 × 1/P – eB, ( 42 )

където

el

=

средногодишните емисии на парникови газове в резултат на изменение на въглеродните запаси, дължащо се на промени в земеползването (изразени като маса CO2 еквивалент за единица енергийно съдържание на газообразното или твърдо гориво от биомаса). „Обработваемата земя“ ( 43 ) и „трайните насаждения“ ( 44 ) се разглеждат като един вид земеползване;

CSR

=

въглеродните запаси на единица площ на база референтно земеползване (изразени като маса (в тонове) на наличния въглерод на единица площ, включително в почвата и в растителността). Като референтно се отчита земеползването през по-късния от следните два момента: януари 2008 г. или 20 години преди добива на суровината;

CSA

=

въглеродните запаси на единица площ на база действително земеползване (изразени като маса (в тонове) на наличния въглерод на единица площ, включително в почвата и в растителността). В случаите, когато въглеродните запаси се натрупват в продължение на повече от една година, стойността на CSA се равнява на предвижданите запаси на единица площ след 20 години, или при достигане на максимална степен на развитие на културите, в зависимост от това кое от двете условия настъпи по-рано;

P

=

производителността на културата (изразена като енергията на газообразното или твърдо гориво от биомаса, получена от единица земна площ годишно); и

eB

=

премия от 29 g CO2eq/MJ за газообразните и твърдите горива от биомаса, получена от възстановена деградирала земя, при условията, установени в точка 8.

8. Премията от 29 g CO2eq/MJ се дава, ако са налице доказателства, че съответната земя:

a)

не е била ползвана за селскостопански дейности през януари 2008 г. или за каквато и да е друга дейност; и

б)

представлявала е земя със силно влошено качество, включително земя, ползвана в миналото за селскостопански цели.

Премията от 29 g CO2eq/MJ се прилага за срок до 20 години, считано от датата на преобразуването на земята за селскостопанско ползване, при условие че е осигурено постоянно нарастване на въглеродните запаси и значимо намаляване на ерозията (за земите, попадащи в категория б).

9. „Земи със силно влошено качество“ означава земи, които за значителен период са били или засолени в значителна степен, или са имали особено ниско съдържание на органични вещества и са силно ерозирали.

10. В съответствие с посоченото в приложение V, част В, точка 10 от настоящата директива, Решение 2009/988/ЕС на Комисията ( 45 ), в което са предвидени указания за изчисляване на въглеродните земни запаси във връзка с настоящата директива и при използване на „Указанията от 2006 г. на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC) за националните инвентаризации на емисиите на парникови газове — том 4“, и в съответствие с регламенти (ЕС) № 525/2013 и (ЕС) 2018/841 служат като основа за изчисляването на въглеродните земни запаси.

11. Емисиите от преработка, ep, включват емисиите от самата преработка; от отпадъците и ефектите извън разглежданите граници на процеса (leakages); а също и от производството на химикали и продукти, използвани при преработката, включително емисиите на CO2, съответстващи на стойностите на съдържанието на въглерод от изкопаеми суровини, независимо дали действително се изгаря в процеса.

При отчитането на потреблението на електрическа енергия, която не е генерирана от съответната инсталация за производство на твърдо или газообразно гориво от биомаса, коефициентът на специфични емисии на парникови газове в резултат на производството и разпределението на електрическата енергия ще се приеме за равен на средния коефициент на специфични емисии при производството и разпределението на електрическа енергия в съответния определен регион. Чрез дерогация от това правило производителите на горивото могат да използват средния коефициент на емисии за отделна електрическа централа по отношение на електрическата енергия, произведена от тази централа, ако централата не е свързана към електроенергийната мрежа.

Емисиите от преработка включват в съответните случаи емисиите от сушенето на междинни продукти и материали.

12. Емисиите от транспорт и разпределение, etd, включват емисиите за транспорт на суровините и междинните продукти, както и за складиране и разпределение на крайните продукти. Емисиите от транспорт и разпределение, които се отчитат по точка 5, не са включени в настоящата точка.

13. Емисиите на CO2 в резултат от използването на горивото, eu, се отчитат като нулеви по отношение на газообразните и твърди горива от биомаса. Емисиите на различните от CO2 парникови газове (N2O и CH2) от използването на горивото се включват в стойността на eu.

14. Намаленията на емисии в резултат на улавяне и съхранение на CO2 в геоложки формации, eccs, които още не са отчетени в ep, се ограничават до избегнатите емисии чрез улавянето и съхранението на CO2, които са директно свързани с добива, транспорта, преработването и разпределението на газообразното или твърдо гориво от биомаса, ако съхранението е в съответствие с Директива 2009/31/ЕО.

▼M2

15. Намаленията на емисии в резултат на улавяне и замяна на CO2, eccr, са пряко свързани с производството на газообразните или твърдите горива от биомаса, на което се приписват, и се ограничават до избягването на емисии чрез улавяне на CO2, чието въглеродно съдържание произхожда от биомаса и който се използва за замяна на получен от изкопаеми горива CO2 при производството на продукти и услуги с търговска цел преди 1 януари 2036 г.

▼B

16. В случаите, при които когенерационна инсталация — подаваща топлинна енергия и/или електрическа енергия на процес за производство на гориво, чиито емисии се изчисляват — произвежда допълнителна електрическа енергия и/или допълнителна полезна топлинна енергия, емисиите на парникови газове се разпределят между електрическата енергия и полезната топлинна енергия в съответствие с температурата на топлинната енергия (която отразява полезността (ценността) на топлинната енергия. Полезната част на топлинната енергия се извежда чрез умножаване на енергийното ѝ съдържание по к.п.д. при идеален процес на Карно, Ch, изчислен както следва:

където

Th

=

абсолютната температура (в келвини) на полезната топлинна енергия в точката на доставка.

T0

=

абсолютната температура на околната среда (прието е, че е 273,15 келвина, което съответства на 0 °C)

Ако допълнителната топлинна енергия се изнася за отопление на сгради, при температура под 150 °C (423,15 келвина), Ch може да се дефинира алтернативно, както следва:

Ch

=

к.п.д. при идеален процес на Карно и температура 150 °C (423,15 келвина), равен на: 0,3546

За целите на това изчисление се използват действителните стойности на к.п.д., дефинирани като отношение съответно на годишната произведена механична енергия, електрическа енергия и топлинна енергия към годишната постъпила енергия.

За целите на това изчисление се прилагат следните определения:

a)

„когенерация“ означава едновременното производство в един и същ процес на топлинна енергия и на електрическа енергия и/или механична енергия;

б)

„полезна топлинна енергия“ означава топлинна енергия, произведена за задоволяване на икономически обосновано търсене на топлинна енергия за целите на отопление или охлаждане;

в)

„икономически обосновано търсене“ означава търсене, което не надхвърля потребностите за отопление или охлаждане и което иначе би било задоволено при пазарни условия.

17. Ако при процеса на производство на газообразно или твърдо гориво от биомаса се произвежда съвместно както горивото, чиито емисии се изчисляват, така също и един или повече други продукти („съвместни продукти“), емисиите на парникови газове следва да се разпределят между горивото или съответния междинен продукт при производството му и останалите съвместни продукти, пропорционално на тяхното съответно енергийно съдържание (определено на база долната топлина на изгаряне — за съвместните продукти, различни от електрическа енергия и топлинна енергия). Интензивността по отношение на парниковите газове на допълнителната топлинна енергия или допълнителната електрическа енергия, е същата като съответната интензивност по отношение на парниковите газове на топлинната енергия или електрическата енергия, подадени към процеса на производство на газообразно или твърдо гориво от биомаса, и се определя чрез изчисляване на интензивността по отношение на парниковите газове на всички входящи продукти и емисии, включително на суровините, както и на емисиите на CH4 и N2O, съответно във и от когенерационната инсталация, котела или друго съоръжение, подаващо топлинна енергия или електрическа енергия към процеса на производство на газообразно или твърдо гориво от биомаса. В случай на когенерация на електрическа енергия и топлинна енергия изчислението се извършва съгласно точка 16.

▼M2

18. За целите на изчисленията, посочени в точка 17, подлежащите на разпределение емисии са eec + el + esca + тези части от ep, etd, eccs и eccr, които се пораждат до този етап включително от процеса, когато завършва производството на съответния съвместен продукт. Ако е станало прехвърляне на емисии към съвместни продукти на по-ранен технологичен етап от жизнения цикъл, то това прехвърляне засяга само тази част от емисиите, която на завършващия етап от производството е разпределена за междинния горивен продукт, а не всички емисии от производството.

В случая на биогаз и биометан за целите на изчислението се вземат предвид всички съвместни продукти, които не попадат в обхвата на точка 17. За целите на изчислението по отношение на съвместните продукти с отрицателно енергийно съдържание се приема, че енергийното им съдържание е нулево.

Като общо правило, за отпадъците и остатъците, включително всички отпадъци и остатъци, включени в приложение IX, се приема, че имат нулеви емисии на парникови газове в рамките на цялостния жизнен цикъл до процеса на събиране на тези материали, независимо дали се преработват до междинни продукти преди да бъдат трансформирани в съответния краен продукт.

В случая на газообразни или твърди горива от биомаса, които се произвеждат в рафинерии, различни от комбинацията на преработващи инсталации с котли или с когенерационни инсталации, подаващи на преработващата инсталация топлинна енергия и/или електрическа енергия, анализираната единица за целите на изчислението по точка 17 е съответната рафинерия.

▼B

19. По отношение на газообразните и твърдите горива от биомаса, използвани за производството на електрическа енергия, за целите на изчисленията по точка 3 се приема, че стойността ECF(el) за сравнителното изкопаемо гориво е 183 g CO2eq/MJ електрическа енергия или 212 g CO2eq/MJ електрическа енергия за най-отдалечените региони.

По отношение на газообразните и твърдите горива от биомаса, използвани за производство на полезна топлинна енергия, както и за производство на топлинна енергия и/или енергия за охлаждане, за целите на изчисленията по точка 3 се приема, че стойността ECF(h) за използваното за сравнение изкопаемо гориво е 80 g CO2eq/MJ топлинна енергия.

По отношение на газообразните и твърдите горива от биомаса, използвани за производство на полезна топлинна енергия, за което може да се докаже пряка физическа замяна на въглища, за целите на изчисленията по точка 3 се приема, че стойността на ECF(h) за използваното за сравнение изкопаемо гориво е 124 g CO2eq/MJ топлинна енергия.

По отношение на газообразните и твърдите горива от биомаса, използвани за транспорт, за целите на изчисленията по точка 3 се приема, че стойността на EF(t) за използваното за сравнение изкопаемо гориво е 94 g CO2eq/MJ.

В. ДЕЗАГРЕГИРАНИ ПРИЕТИ СТОЙНОСТИ ЗА ГАЗООБРАЗНИ И ТВЪРДИ ГОРИВА ОТ БИОМАСА

Дървесни брикети или пелети

Системи за производство на газообразни и твърди горива от биомаса	Транспортни разстояния	Емисии на парникови газове — типична стойност (g CO2eq/MJ)				Емисии на парникови газове — приета стойност (g CO2eq/MJ)
	Транспортни разстояния	Отглеждане	Преработка	Транспорт	Различни от CO2 емисии при използването на горивата	Отглеждане	Преработка	Транспорт	Различни от CO2 емисии при използването на горивата
Трески от горскостопански остатъци	1 до 500 km	0,0	1,6	3,0	0,4	0,0	1,9	3,6	0,5
	500 до 2 500 km	0,0	1,6	5,2	0,4	0,0	1,9	6,2	0,5
	2 500 до 10 000 km	0,0	1,6	10,5	0,4	0,0	1,9	12,6	0,5
	Над 10 000 km	0,0	1,6	20,5	0,4	0,0	1,9	24,6	0,5
Трески от бързооборотни култури (Eucalyptus)	2 500 до 10 000 km	4,4	0,0	11,0	0,4	4,4	0,0	13,2	0,5
Трески от бързооборотни култури (тополи – с торене)	1 до 500 km	3,9	0,0	3,5	0,4	3,9	0,0	4,2	0,5
	500 до 2 500 km	3,9	0,0	5,6	0,4	3,9	0,0	6,8	0,5
	2 500 до 10 000 km	3,9	0,0	11,0	0,4	3,9	0,0	13,2	0,5
	Над 10 000 km	3,9	0,0	21,0	0,4	3,9	0,0	25,2	0,5
Трески от бързооборотни култури (тополи – без торене)	1 до 500 km	2,2	0,0	3,5	0,4	2,2	0,0	4,2	0,5
	500 до 2 500 km	2,2	0,0	5,6	0,4	2,2	0,0	6,8	0,5
	2 500 до 10 000 km	2,2	0,0	11,0	0,4	2,2	0,0	13,2	0,5
	Над 10 000 km	2,2	0,0	21,0	0,4	2,2	0,0	25,2	0,5
Трески от стволова дървесина	1 до 500 km	1,1	0,3	3,0	0,4	1,1	0,4	3,6	0,5
	500 до 2 500 km	1,1	0,3	5,2	0,4	1,1	0,4	6,2	0,5
	2 500 до 10 000 km	1,1	0,3	10,5	0,4	1,1	0,4	12,6	0,5
	Над 10 000 km	1,1	0,3	20,5	0,4	1,1	0,4	24,6	0,5
Трески от остатъци от дървообработка	1 до 500 km	0,0	0,3	3,0	0,4	0,0	0,4	3,6	0,5
	500 до 2 500 km	0,0	0,3	5,2	0,4	0,0	0,4	6,2	0,5
	2 500 до 10 000 km	0,0	0,3	10,5	0,4	0,0	0,4	12,6	0,5
	Над 10 000 km	0,0	0,3	20,5	0,4	0,0	0,4	24,6	0,5

Дървесни брикети или пелети

Системи за производство на газообразни и твърди горива от биомаса	Транспортни разстояния	Емисии на парникови газове — типична стойност (g CO2eq/MJ)				Емисии на парникови газове — приета стойност (g CO2eq/MJ)
		Отглеждане	Преработка	Транспорт и разпределение	Различни от CO2 емисии при използването на горивата	Отглеждане	Преработка	Транспорт и разпределение	Различни от CO2 емисии при използването на горивата
Дървесни брикети или пелети от горскостопански остатъци (Случай 1)	1 до 500 km	0,0	25,8	2,9	0,3	0,0	30,9	3,5	0,3
	500 до 2 500 km	0,0	25,8	2,8	0,3	0,0	30,9	3,3	0,3
	2 500 до 10 000 km	0,0	25,8	4,3	0,3	0,0	30,9	5,2	0,3
	Над 10 000 km	0,0	25,8	7,9	0,3	0,0	30,9	9,5	0,3
Дървесни брикети или пелети от горскостопански остатъци (Случай 2a)	1 до 500 km	0,0	12,5	3,0	0,3	0,0	15,0	3,6	0,3
	500 до 2 500 km	0,0	12,5	2,9	0,3	0,0	15,0	3,5	0,3
	2 500 до 10 000 km	0,0	12,5	4,4	0,3	0,0	15,0	5,3	0,3
	Над 10 000 km	0,0	12,5	8,1	0,3	0,0	15,0	9,8	0,3
Дървесни брикети или пелети от горскостопански остатъци (Случай 3a)	1 до 500 km	0,0	2,4	3,0	0,3	0,0	2,8	3,6.	0,3
	500 до 2 500 km	0,0	2,4	2,9	0,3	0,0	2,8	3,5	0,3
	2 500 до 10 000 km	0,0	2,4	4,4	0,3	0,0	2,8	5,3	0,3
	Над 10 000 km	0,0	2,4	8,2	0,3	0,0	2,8	9,8	0,3
Дървесни брикети от бързооборотни култури (Eucalyptus – Случай 1)	2 500 до 10 000 km	3,9	24,5	4,3	0,3	3,9	29,4	5,2	0,3
Дървесни брикети от бързооборотни култури (Eucalyptus – Случай 2a)	2 500 до 10 000 km	5,0	10,6	4,4	0,3	5,0	12,7	5,3	0,3
Дървесни брикети от бързооборотни култури (Eucalyptus – Случай 3a)	2 500 до 10 000 km	5,3	0,3	4,4	0,3	5,3	0,4	5,3	0,3
Дървесни брикети от бързооборотни култури (тополи – с торене – Случай 1)	1 до 500 km	3,4	24,5	2,9	0,3	3,4	29,4	3,5	0,3
	500 до 10 000 km	3,4	24,5	4,3	0,3	3,4	29,4	5,2	0,3
	Над 10 000 km	3,4	24,5	7,9	0,3	3,4	29,4	9,5	0,3
Дървесни брикети от бързооборотни култури (тополи – с торене – Случай 2a)	1 до 500 km	4,4	10,6	3,0	0,3	4,4	12,7	3,6	0,3
	500 до 10 000 km	4,4	10,6	4,4	0,3	4,4	12,7	5,3	0,3
	Над 10 000 km	4,4	10,6	8,1	0,3	4,4	12,7	9,8	0,3
Дървесни брикети от бързооборотни култури (тополи – с торене – Случай 3a)	1 до 500 km	4,6	0,3	3,0	0,3	4,6	0,4	3,6	0,3
	500 до 10 000 km	4,6	0,3	4,4	0,3	4,6	0,4	5,3	0,3
	Над 10 000 km	4,6	0,3	8,2	0,3	4,6	0,4	9,8	0,3
Дървесни брикети от бързооборотни култури (тополи – без торене – Случай 1)	1 до 500 km	2,0	24,5	2,9	0,3	2,0	29,4	3,5	0,3
	500 до 2 500 km	2,0	24,5	4,3	0,3	2,0	29,4	5,2	0,3
	2 500 до 10 000 km	2,0	24,5	7,9	0,3	2,0	29,4	9,5	0,3
Дървесни брикети от бързооборотни култури (тополи – без торене – Случай 2a)	1 до 500 km	2,5	10,6	3,0	0,3	2,5	12,7	3,6	0,3
	500 до 10 000 km	2,5	10,6	4,4	0,3	2,5	12,7	5,3	0,3
	Над 10 000 km	2,5	10,6	8,1	0,3	2,5	12,7	9,8	0,3
Дървесни брикети от бързооборотни култури (тополи – без торене – Случай 3a)	1 до 500 km	2,6	0,3	3,0	0,3	2,6	0,4	3,6	0,3
	500 до 10 000 km	2,6	0,3	4,4	0,3	2,6	0,4	5,3	0,3
	Над 10 000 km	2,6	0,3	8,2	0,3	2,6	0,4	9,8	0,3
Дървесни брикети или пелети от стволова дървесина (Случай 1)	1 до 500 km	1,1	24,8	2,9	0,3	1,1	29,8	3,5	0,3
	500 до 2 500 km	1,1	24,8	2,8	0,3	1,1	29,8	3,3	0,3
	2 500 до 10 000 km	1,1	24,8	4,3	0,3	1,1	29,8	5,2	0,3
	Над 10 000 km	1,1	24,8	7,9	0,3	1,1	29,8	9,5	0,3
Дървесни брикети или пелети от стволова дървесина (Случай 2a)	1 до 500 km	1,4	11,0	3,0	0,3	1,4	13,2	3,6	0,3
	500 до 2 500 km	1,4	11,0	2,9	0,3	1,4	13,2	3,5	0,3
	2 500 до 10 000 km	1,4	11,0	4,4	0,3	1,4	13,2	5,3	0,3
	Над 10 000 km	1,4	11,0	8,1	0,3	1,4	13,2	9,8	0,3
Дървесни брикети или пелети от стволова дървесина (Случай 3a)	1 до 500 km	1,4	0,8	3,0	0,3	1,4	0,9	3,6	0,3
	500 до 2 500 km	1,4	0,8	2,9	0,3	1,4	0,9	3,5	0,3
	2 500 до 10 000 km	1,4	0,8	4,4	0,3	1,4	0,9	5,3	0,3
	Над 10 000 km	1,4	0,8	8,2	0,3	1,4	0,9	9,8	0,3
Дървесни брикети или пелети от остатъци от дървообработването (Случай 1)	1 до 500 km	0,0	14,3	2,8	0,3	0,0	17,2	3,3	0,3
	500 до 2 500 km	0,0	14,3	2,7	0,3	0,0	17,2	3,2	0,3
	2 500 до 10 000 km	0,0	14,3	4,2	0,3	0,0	17,2	5,0	0,3
	Над 10 000 km	0,0	14,3	7,7	0,3	0,0	17,2	9,2	0,3
Дървесни брикети или пелети от остатъци от дървообработването (Случай 2a)	1 до 500 km	0,0	6,0	2,8	0,3	0,0	7,2	3,4	0,3
	500 до 2 500 km	0,0	6,0	2,7	0,3	0,0	7,2	3,3	0,3
	2 500 до 10 000 km	0,0	6,0	4,2	0,3	0,0	7,2	5,1	0,3
	Над 10 000 km	0,0	6,0	7,8	0,3	0,0	7,2	9,3	0,3
Дървесни брикети или пелети от остатъци от дървообработването (Случай 3a)	1 до 500 km	0,0	0,2	2,8	0,3	0,0	0,3	3,4	0,3
	500 до 2 500 km	0,0	0,2	2,7	0,3	0,0	0,3	3,3	0,3
	2 500 до 10 000 km	0,0	0,2	4,2	0,3	0,0	0,3	5,1	0,3
	Над 10 000 km	0,0	0,2	7,8	0,3	0,0	0,3	9,3	0,3

Производства на база селскостопански суровини

Системи за производство на газообразни и твърди горива от биомаса	Транспортни разстояния	Емисии на парникови газове — типична стойност (g CO2eq/MJ)				Емисии на парникови газове — приета стойност (g CO2eq/MJ)
		Отглеждане	Преработка	Транспорт и разпределение	Различни от CO2 емисии при използването на горивата	Отглеждане	Преработка	Транспорт и разпределение	Различни от CO2 емисии при използването на горивата
Селскостопански остатъци с плътност < 0,2 t/m3	1 до 500 km	0,0	0,9	2,6	0,2	0,0	1,1	3,1	0,3
	500 до 2 500 km	0,0	0,9	6,5	0,2	0,0	1,1	7,8	0,3
	2 500 до 10 000 km	0,0	0,9	14,2	0,2	0,0	1,1	17,0	0,3
	Над 10 000 km	0,0	0,9	28,3	0,2	0,0	1,1	34,0	0,3
Селскостопански остатъци с плътност > 0,2 t/m3	1 до 500 km	0,0	0,9	2,6	0,2	0,0	1,1	3,1	0,3
	500 до 2 500 km	0,0	0,9	3,6	0,2	0,0	1,1	4,4	0,3
	2 500 до 10 000 km	0,0	0,9	7,1	0,2	0,0	1,1	8,5	0,3
	Над 10 000 km	0,0	0,9	13,6	0,2	0,0	1,1	16,3	0,3
Пелети от слама	1 до 500 km	0,0	5,0	3,0	0,2	0,0	6,0	3,6	0,3
	500 до 10 000 km	0,0	5,0	4,6	0,2	0,0	6,0	5,5	0,3
	Над 10 000 km	0,0	5,0	8,3	0,2	0,0	6,0	10,0	0,3
Брикети от багаса	500 до 10 000 km	0,0	0,3	4,3	0,4	0,0	0,4	5,2	0,5
Брикети от багаса	Над 10 000 km	0,0	0,3	8,0	0,4	0,0	0,4	9,5	0,5
Кюспе от палмово семе	Над 10 000 km	21,6	21,1	11,2	0,2	21,6	25,4	13,5	0,3
Кюспе от палмово семе (без емисии на CH4 от пресовъчната инсталация)	Над 10 000 km	21,6	3,5	11,2	0,2	21,6	4,2	13,5	0,3

Дезагрегирани приети стойности за биогаз, използван за производство на електрическа енергия

Системи за производство на газообразни и твърди горива от биомаса		Технология	ТИПИЧНА СТОЙНОСТ [g CO2eq/MJ]					ПРИЕТА СТОЙНОСТ [g CO2eq/MJ]
		Технология	Отглеждане	Преработка	Различни от CO2 емисии при използването на горивата	Транспорт	Кредити за торта	Отглеждане	Преработка	Различни от CO2 емисии при използването на горивата	Транспорт	Кредити за торта
Течен тор (1)	Случай 1	Открит остатък от разлагането	0,0	69,6	8,9	0,8	– 107,3	0,0	97,4	12,5	0,8	– 107,3
	Случай 1	Затворен остатък от разлагането	0,0	0,0	8,9	0,8	– 97,6	0,0	0,0	12,5	0,8	– 97,6
	Случай 2	Открит остатък от разлагането	0,0	74,1	8,9	0,8	– 107,3	0,0	103,7	12,5	0,8	– 107,3
	Случай 2	Затворен остатък от разлагането	0,0	4,2	8,9	0,8	– 97,6	0,0	5,9	12,5	0,8	– 97,6
	Случай 3	Открит остатък от разлагането	0,0	83,2	8,9	0,9	– 120,7	0,0	116,4	12,5	0,9	– 120,7
	Случай 3	Затворен остатък от разлагането	0,0	4,6	8,9	0,8	– 108,5	0,0	6,4	12,5	0,8	– 108,5
Царевица, цели растения (2)	Случай 1	Открит остатък от разлагането	15,6	13,5	8,9	0.0 (3)	—	15,6	18,9	12,5	0,0	—
	Случай 1	Затворен остатък от разлагането	15,2	0,0	8,9	0,0	—	15,2	0,0	12,5	0,0	—
	Случай 2	Открит остатък от разлагането	15,6	18,8	8,9	0,0	—	15,6	26,3	12,5	0,0	—
	Случай 2	Затворен остатък от разлагането	15,2	5,2	8,9	0,0	—	15,2	7,2	12,5	0,0	—
	Случай 3	Открит остатък от разлагането	17,5	21,0	8,9	0,0	—	17,5	29,3	12,5	0,0	—
	Случай 3	Затворен остатък от разлагането	17,1	5,7	8,9	0,0	—	17,1	7,9	12,5	0,0	—
Биоотпадъци	Случай 1	Открит остатък от разлагането	0,0	21,8	8,9	0,5	—	0,0	30,6	12,5	0,5	—
	Случай 1	Затворен остатък от разлагането	0,0	0,0	8,9	0,5	—	0,0	0,0	12,5	0,5	—
	Случай 2	Открит остатък от разлагането	0,0	27,9	8,9	0,5	—	0,0	39,0	12,5	0,5	—
	Случай 2	Затворен остатък от разлагането	0,0	5,9	8,9	0,5	—	0,0	8,3	12,5	0,5	—
	Случай 3	Открит остатък от разлагането	0,0	31,2	8,9	0,5	—	0,0	43,7	12,5	0,5	—
	Случай 3	Затворен остатък от разлагането	0,0	6,5	8,9	0,5	—	0,0	9,1	12,5	0,5	—
(1) Стойностите във връзка с производството на биогаз от течен тор включват отрицателни стойности, дължащи се на стопанисването на тора. Взетата предвид стойност на esca е равна на – 45 g CO2eq/MJ при тор, използван за анаеробно разлагане. (2) Цели царевични растения означава царевица, която се реколтира за фураж и се силажира, с оглед на нейното съхранение. (3) Съгласно методиката установена в доклада на Комисията относно изискванията за устойчивост при използването на източниците на твърда и газообразна биомаса в електрическата енергия, топлинната енергия и охладителната енергия, транспортът на суровините от биомаса до преработващата инсталация се включва в стойността на емисиите при отглеждането. Стойността на емисиите при транспорта на силажна царевица е 0,4 g CO2eq/MJ биогаз.

Дезагрегирани стойности за биометан

Системи за производство на биометан	Технологичен вариант		ТИПИЧНА СТОЙНОСТ [g CO2eq/MJ]						ПРИЕТА СТОЙНОСТ [g CO2eq/MJ]
Системи за производство на биометан	Технологичен вариант		Отглеждане	Преработка	Подобряване	Транспорт	Компресиране в бензиностанцията	Кредити за торта	Отглеждане	Преработка	Подобряване	Транспорт	Компресиране в бензиностанцията	Кредити за торта
Течен тор	Открит остатък от разлагането	Без изгаряне на отделяния газ	0,0	84,2	19,5	1,0	3,3	– 124,4	0,0	117,9	27,3	1,0	4,6	– 124,4
	Открит остатък от разлагането	С изгаряне на отделяния газ	0,0	84,2	4,5	1,0	3,3	– 124,4	0,0	117,9	6,3	1,0	4,6	– 124,4
	Затворен остатък от разлагането	Без изгаряне на отделяния газ	0,0	3,2	19,5	0,9	3,3	– 111,9	0,0	4,4	27,3	0,9	4,6	– 111,9
	Затворен остатък от разлагането	С изгаряне на отделяния газ	0,0	3,2	4,5	0,9	3,3	– 111,9	0,0	4,4	6,3	0,9	4,6	– 111,9
Царевица, цели растения	Открит остатък от разлагането	Без изгаряне на отделяния газ	18,1	20,1	19,5	0,0	3,3	—	18,1	28,1	27,3	0,0	4,6	—
	Открит остатък от разлагането	С изгаряне на отделяния газ	18,1	20,1	4,5	0,0	3,3	—	18,1	28,1	6,3	0,0	4,6	—
	Затворен остатък от разлагането	Без изгаряне на отделяния газ	17,6	4,3	19,5	0,0	3,3	—	17,6	6,0	27,3	0,0	4,6	—
	Затворен остатък от разлагането	С изгаряне на отделяния газ	17,6	4,3	4,5	0,0	3,3	—	17,6	6,0	6,3	0,0	4,6	—
Биоотпадъци	Открит остатък от разлагането	Без изгаряне на отделяния газ	0,0	30,6	19,5	0,6	3,3	—	0,0	42,8	27,3	0,6	4,6	—
	Открит остатък от разлагането	С изгаряне на отделяния газ	0,0	30,6	4,5	0,6	3,3	—	0,0	42,8	6,3	0,6	4,6	—
	Затворен остатък от разлагането	Без изгаряне на отделяния газ	0,0	5,1	19,5	0,5	3,3	—	0,0	7,2	27,3	0,5	4,6	—
	Затворен остатък от разлагането	С изгаряне на отделяния газ	0,0	5,1	4,5	0,5	3,3	—	0,0	7,2	6,3	0,5	4,6	—

Г. ОБЩИ ТИПИЧНИ И ПРИЕТИ СТОЙНОСТИ ЗА НАЧИНИТЕ НА ПРОИЗВОДСТВО НА ГАЗООБРАЗБИ И ТВЪРДИ ГОРИВА ОТ БИОМАСА

Системи за производство на газообразни и твърди горива от биомаса	Транспортни разстояния	Емисии на парникови газове — типична стойност (g CO2eq/MJ)	Емисии на парникови газове —приета стойност (g CO2eq/MJ)
Трески от горскостопански остатъци	1 до 500 km	5	6
	500 до 2 500 km	7	9
	2 500 до 10 000 km	12	15
	Над 10 000 km	22	27
Трески от бързооборотни дървесни култури (Eucalyptus)	2 500 до 10 000 km	16	18
Трески от бързооборотни дървесни култури (тополи – с торене)	1 до 500 km	8	9
	500 до 2 500 km	10	11
	2 500 до 10 000 km	15	18
	над 10 000 km	25	30
Трески от бързооборотни дървесни култури (тополи – без торене)	1 до 500 km	6	7
	500 до 2 500 km	8	10
	2 500 до 10 000 km	14	16
	над 10 000 km	24	28
Трески от стволова дървесина	1 до 500 km	5	6
	500 до 2 500 km	7	8
	2 500 до 10 000 km	12	15
	над 10 000 km	22	27
Трески от промишлени дървесни отпадъци	1 до 500 km	4	5
	500 до 2 500 km	6	7
	2 500 до 10 000 km	11	13
	Над 10 000 km	21	25
Дървесни брикети или пелети от горскостопански остатъци (Случай 1)	1 до 500 km	29	35
	500 до 2 500 km	29	35
	2 500 до 10 000 km	30	36
	Над 10 000 km	34	41
Дървесни брикети или пелети от горскостопански остатъци (Случай 2a)	1 до 500 km	16	19
	500 до 2 500 km	16	19
	2 500 до 10 000 km	17	21
	Над 10 000 km	21	25
Дървесни брикети или пелети от горскостопански остатъци (Случай 3a)	1 до 500 km	6	7
	500 до 2 500 km	6	7
	2 500 до 10 000 km	7	8
	Над 10 000 km	11	13
Дървесни брикети или пелети от бързооборотни дървесни култури (Eucalyptus – Случай 1)	2 500 до 10 000 km	33	39
Дървесни брикети или пелети от бързооборотни дървесни култури (Eucalyptus – Случай 2a)	2 500 до 10 000 km	20	23
Дървесни брикети или пелети от бързооборотни дървесни култури (Eucalyptus – Случай 3a)	2 500 до 10 000 km	10	11
Дървесни брикети или пелети от бързооборотни дървесни култури (тополи – с торене – Случай 1)	1 до 500 km	31	37
	500 до 10 000 km	32	38
	Над 10 000 km	36	43
Дървесни брикети или пелети от бързооборотни дървесни култури (тополи – с торене – Случай 2a)	1 до 500 km	18	21
	500 до 10 000 km	20	23
	Над 10 000 km	23	27
Дървесни брикети или пелети от бързооборотни дървесни култури (тополи – с торене – Случай 3a)	1 до 500 km	8	9
	500 до 10 000 km	10	11
	Над 10 000 km	13	15
Дървесни брикети или пелети от бързооборотни дървесни култури (тополи – без торене – Случай 1)	1 до 500 km	30	35
	500 до 10 000 km	31	37
	Над 10 000 km	35	41
Дървесни брикети или пелети от бързооборотни дървесни култури (тополи – без торене – Случай 2a)	1 до 500 km	16	19
	500 до 10 000 km	18	21
	Над 10 000 km	21	25
Дървесни брикети или пелети от бързооборотни дървесни култури (тополи – без торене – Случай 3a)	1 до 500 km	6	7
	500 до 10 000 km	8	9
	Над 10 000 km	11	13
Дървесни брикети или пелети от стволова дървесина (Случай 1)	1 до 500 km	29	35
	500 до 2 500 km	29	34
	2 500 до 10 000 km	30	36
	Над 10 000 km	34	41
Дървесни брикети или пелети от стволова дървесина (Случай 2a)	1 до 500 km	16	18
	500 до 2 500 km	15	18
	2 500 до 10 000 km	17	20
	Над 10 000 km	21	25
Дървесни брикети или пелети от стволова дървесина (Случай 3a)	1 до 500 km	5	6
	500 до 2 500 km	5	6
	2 500 до 10 000 km	7	8
	Над 10 000 km	11	12
Дървесни брикети или пелети от остатъци от дървообработването (Случай 1)	1 до 500 km	17	21
	500 до 2 500 km	17	21
	2 500 до 10 000 km	19	23
	Над 10 000 km	22	27
Дървесни брикети или пелети от остатъци от дървообработването (Случай 2a)	1 до 500 km	9	11
	500 до 2 500 km	9	11
	2 500 до 10 000 km	10	13
	Над 10 000 km	14	17
Дървесни брикети или пелети от остатъци от дървообработването (Случай 3a)	1 до 500 km	3	4
	500 до 2 500 km	3	4
	2 500 до 10 000	5	6
	Над 10 000 km	8	10

Случай 1 се отнася за процеси, при които за подаването на технологична топлинна енергия към пелетизиращата инсталация се използва котел на природен газ. Електрическата енергия за технологични нужди се купува от мрежата.

Случай 2а се отнася за процеси, при които за подаването на технологична топлинна енергия към пелетизиращата инсталация се използва котел на дървесни трески. Електрическата енергия за технологични нужди се купува от мрежата.

Случай 3а се отнася за процеси, при които топлинната и електрическата енергия за пелетизиращата инсталация се осигуряват от когенерационна инсталация, използваща за гориво дървесни трески.

Системи за производство на газообразни и твърди горива от биомаса	Транспортни разстояния	Емисии на парникови газове — типични стойности (g CO2eq/MJ)	Емисии на парникови газове — приети стойности (g CO2eq/MJ)
Селскостопански остатъци с плътност < 0,2 t/m3 (1)	1 до 500 km	4	4
	500 до 2 500 km	8	9
	2 500 до 10 000 km	15	18
	Над 10 000 km	29	35
Селскостопански остатъци с плътност > 0,2 t/m3 (2)	1 до 500 km	4	4
	500 до 2 500 km	5	6
	2 500 до 10 000 km	8	10
	Над 10 000 km	15	18
Пелети от слама	1 до 500 km	8	10
	500 до 10 000 km	10	12
	Над 10 000 km	14	16
Брикети от багаса	500 до 10 000 km	5	6
Брикети от багаса	Над 10 000 km	9	10
Кюспе от палмово семе	Над 10 000 km	54	61
Кюспе от палмово семе (без емисии на CH4 от пресовъчната инсталация)	Над 10 000 km	37	40
(1) Тази група материали включва селскостопански остатъци с малка насипна плътност и включва материали като например балирана слама, овесени трици, оризови люспи и балирана багаса от захарна тръстика (изброяването не е изчерпателно). (2) Групата селскостопански остатъци с по-голяма насипна плътност включва материали като царевични какалашки, орехови черупки, соеви люспи, черупки от палмово семе (изброяването не е изчерпателно).

Типични и приети стойности — биогаз за производство на електрическа енергия

Системи за производство на биогаз	Технологичен вариант		Типична стойност	Приета стойност
Системи за производство на биогаз	Технологичен вариант		Емисии на парникови газове (g CO2eq/MJ)	Емисии на парникови газове (g CO2eq/MJ)
Биогаз от течен тор, за електропроизводство	Случай 1	Открит остатък от разлагането (1)	– 28	3
	Случай 1	Затворен остатък от разлагането (2)	– 88	– 84
	Случай 2	Открит остатък от разлагането	– 23	10
	Случай 2	Затворен остатък от разлагането	– 84	– 78
	Случай 3	Открит остатък от разлагането	– 28	9
	Случай 3	Затворен остатък от разлагането	– 94	– 89
Биогаз от царевица — целите растения, за производство на електрическа енергия	Случай 1	Открит остатък от разлагането	38	47
	Случай 1	Затворен остатък от разлагането	24	28
	Случай 2	Открит остатък от разлагането	43	54
	Случай 2	Затворен остатък от разлагането	29	35
	Случай 3	Открит остатък от разлагането	47	59
	Случай 3	Затворен остатък от разлагането	32	38
Биогаз от биоотпадъци, за производство на електрическа енергия	Случай 1	Открит остатък от разлагането	31	44
	Случай 1	Затворен остатък от разлагането	9	13
	Случай 2	Открит остатък от разлагането	37	52
	Случай 2	Затворен остатък от разлагането	15	21
	Случай 3	Открит остатък от разлагането	41	57
	Случай 3	Затворен остатък от разлагането	16	22
(1) Откритото складиране на остатъка от разлагането води до допълнителни емисии на метан, които зависят от климатичните условия, типовете субстрат и ефективността на разлагането. При настоящите изчисления са използвани количества, равни на 0,05 MJ CH4 / MJ биогаз за тор, 0,035 MJ CH4 / MJ биогаз за царевица и 0,01 MJ CH4 / MJ биогаз за биоотпадъци. (2) Затворено складиране означава, че остатъчният продукт от процеса на разлагане се съхранява в неизпускащ газ резервоар и за допълнително отделения биогаз по време на съхранението се смята, че се улавя за допълнително производство на електроенергия или биометан.

Типични и приети стойности за биометан

Системи за производство на биометан	Технологичен вариант	Емисии на парникови газове — типична стойност (g CO2eq/MJ)	Емисии на парникови газове — приета стойност (g CO2eq/MJ)
Биометан от течен тор	Открит остатък от разлагането, без изгаряне на отделяния газ (1)	– 20	22
	Открит остатък от разлагането, с изгаряне на отделяния газ (2)	– 35	1
	Затворен остатък от разлагането, без изгаряне на отделяния газ	– 88	– 79
	Затворен остатък от разлагането, с изгаряне на отделяния газ	– 103	– 100
Биометан от царевица, целите растения	Открит остатък от разлагането, без изгаряне на отделяния газ	58	73
	Открит остатък от разлагането, с изгаряне на отделяния газ	43	52
	Затворен остатък от разлагането, без изгаряне на отделяния газ	41	51
	Затворен остатък от разлагането, с изгаряне на отделяния газ	26	30
Биометан от биоотпадъци	Открит остатък от разлагането, без изгаряне на отделяния газ	51	71
	Открит остатък от разлагането, с изгаряне на отделяния газ	36	50
	Затворен остатък от разлагането, без изгаряне на отделяния газ	25	35
	Затворен остатък от разлагането, с изгаряне на отделяния газ	10	14
(1) Тази категория включва следните видове технологии за подобряване на биогаз до биометан: адсорбция при повишаване и последващо намаляване на налягането (PSA), водни скрубери под налягане (PWS), мембрани, криогенно разделяне и физично скрубиране с органични разтвори (OPS). Това включва емисии в размер на 0,03 MJ CH4/MJ биометан заради емисиите на метан в отделяните при процеса газове. (2) Тази категория включва следните видове технологии за подобряване на биогаз до биометан: водни скрубери под налягане (PWS) с рециклиране на водата, адсорбция при повишаване и последващо намаляване на налягането (PSA), химично скрубиране, физично скрубиране с органични разтворители (OPS), мембрани и криогенно разделяне. При тази категория не се отчитат емисии на метан (защото ако има метан в отделяния при процеса газ, той се изгаря).

Типични и приети стойности — биогаз за производство на електрическа енергия — при използване на смеси от тор и царевица: емисии на парникови газове при дялове в сместа, дадени на база свежа маса

Системи за производство на биогаз		Технологични варианти	Емисии на парникови газове — типична стойност (g CO2eq/MJ)	Емисии на парникови газове — приета стойност (g CO2eq/MJ)
Смес тор – царевица 80 % - 20 %	Случай 1	Открит остатък от разлагането	17	33
	Случай 1	Затворен остатък от разлагането	– 12	– 9
	Случай 2	Открит остатък от разлагането	22	40
	Случай 2	Затворен остатък от разлагането	– 7	– 2
	Случай 3	Открит остатък от разлагането	23	43
	Случай 3	Затворен остатък от разлагането	– 9	– 4
Смес тор – царевица 70 % – 30 %	Случай 1	Открит остатък от разлагането	24	37
	Случай 1	Затворен остатък от разлагането	0	3
	Случай 2	Открит остатък от разлагането	29	45
	Случай 2	Затворен остатък от разлагането	4	10
	Случай 3	Открит остатък от разлагането	31	48
	Случай 3	Затворен остатък от разлагането	4	10
Смес тор – царевица 60 % – 40 %	Случай 1	Открит остатък от разлагането	28	40
	Случай 1	Затворен остатък от разлагането	7	11
	Случай 2	Открит остатък от разлагането	33	47
	Случай 2	Затворен остатък от разлагането	12	18
	Случай 3	Открит остатък от разлагането	36	52
	Случай 3	Затворен остатък от разлагането	12	18

Забележки:

Случай 1 се отнася за производства, при които необходимите за технологичния процес електрическа и топлинна енергия се осигуряват от самия когенерационен двигател.

Случай 2 се отнася за производства, при които необходимата за процеса електрическа енергия идва от мрежата, а технологичната топлина се осигурява от самия когенерационен двигател. В някои държави членки на операторите не се разрешава да използват брутното производство за субсидии и тогава по-вероятната конфигурация е случай 1.

Случай 3 се отнася за производства, при които необходимата за процеса електрическа енергия идва от мрежата, а технологичната топлинна енергия се осигурява от котел на биогаз. Такъв е случаят при някои инсталации, при които когенерационният двигател не е в същия обект и биогазът се продава (но без да е да е подобрен до биометан).

Типични и приети стойности — биометан — при използване на смеси от тор и царевица: емисии на парникови газове при дялове в сместа, дадени на база свежа маса

Системи за производство на биометан	Технологични варианти	Типична стойност	Приета стойност
Системи за производство на биометан	Технологични варианти	(g CO2eq/MJ)	(g CO2eq/MJ)
Смес тор – царевица 80 % - 20 %	Открит остатък от разлагането, без изгаряне на отделяния газ	32	57
	Открит остатък от разлагането, с изгаряне на отделяния газ	17	36
	Затворен остатък от разлагането, без изгаряне на отделяния газ	– 1	9
	Затворен остатък от разлагането, с изгаряне на отделяния газ	– 16	– 12
Смес тор – царевица 70 % - 30 %	Открит остатък от разлагането, без изгаряне на отделяния газ	41	62
	Открит остатък от разлагането, с изгаряне на отделяния газ	26	41
	Затворен остатък от разлагането, без изгаряне на отделяния газ	13	22
	Затворен остатък от разлагането, с изгаряне на отделяния газ	– 2	1
Смес тор – царевица 60 % - 40 %	Открит остатък от разлагането, без изгаряне на отделяния газ	46	66
	Открит остатък от разлагането, с изгаряне на отделяния газ	31	45
	Затворен остатък от разлагането, без изгаряне на отделяния газ	22	31
	Затворен остатък от разлагането, с изгаряне на отделяния газ	7	10

Когато биометан се използва във вид на компресиран биометан като транспортно гориво е необходимо да се добави стойност в размер на 3,3 g CO2eq/MJ биометан към типичните стойности и съответно стойност от 4,6 g CO2eq/MJ биометан към приетите стойности.

ПРИЛОЖЕНИЕ VII ОТЧИТАНЕ НА ЕНЕРГИЯТА ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ, ИЗПОЛЗВАНА ЗА ОТОПЛЕНИЕ И ОХЛАЖДАНЕ

ПРИЛОЖЕНИЕ VII

ОТЧИТАНЕ НА ЕНЕРГИЯТА ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ, ИЗПОЛЗВАНА ЗА ОТОПЛЕНИЕ И ОХЛАЖДАНЕ

ЧАСТ А: ОТЧИТАНЕ НА ЕНЕРГИЯТА ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ ЗА ТЕРМОПОМПИ, ИЗПОЛЗВАНИ ЗА ОТОПЛЕНИЕ

Количеството аеротермална, геотермална или хидротермална енергия, уловено от термопомпи, което се счита за енергия от възобновяеми източници за целите на настоящата директива, ERES, се изчислява в съответствие със следната формула:

ERES = Qusable * (1 – 1/SPF)

, където

—	Qusable	=	прогнозната обща използваема топлина, подадена от термопомпи, която отговаря на критериите, посочени в ►M2 член 7, параграф 3 ◄ , приложена, както следва: Вземат се предвид само термопомпи, за които SPF > 1,15 * 1/η,
—	SPF	=	прогнозния среден сезонен коефициент на преобразуване (трансформация) за тези термопомпи,
—	η	=	отношението между брутното крайно производство на електроенергия и потреблението на енергия от първични енергийни източници за производството на електроенергия и се изчислява като средно за ЕС въз основа на данни от Евростат.

ЧАСТ Б: ОТЧИТАНЕ НА ЕНЕРГИЯТА ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ, ИЗПОЛЗВАНА ЗА ОХЛАЖДАНЕ

1. ОПРЕДЕЛЕНИЯ

При изчисляването на енергията от възобновяеми източници, използвана за охлаждане, важат следните определения:

(1)

„охлаждане“ означава отвеждането на топлина от затворено пространство или закрито помещение (приложения за разхлаждане) или от технологичен процес с цел да се намали или да се поддържа околната или технологичната температурата до определена стойност (зададена стойност); При охладителните системи отведената топлина се изхвърля в атмосферния въздух, околните води или земята, където се поглъща, и околната среда (въздух, земя и води) играе ролята на топлоприемник за отведената топлина, като по този начин работи като източник на студ;

(2)

„охладителна система“ означава съвкупност от компоненти, състояща се от система за отвеждане на топлината, едно или няколко охладителни устройства и система за топлоотдаване, допълнена в случая на активното охлаждане от охлаждаща среда под формата на флуид, които заедно функционират за генерирането на определен топлопренос и по този начин осигуряват необходимата температура;

а)

охладителната система за охлаждане на помещения може да бъде за естествено охлаждане или с вграден охлаждащ генератор и при нея охлаждането е една от основните функции;

б)

охладителната система за технологично охлаждане включва охлаждащ генератор и при нея охлаждането е една от основните функции;

(3)

„естествено охлаждане“ означава охладителна система, използваща естествен източник на студ за отвеждане на топлина от помещението или процеса, които се охлаждат, чрез пренос на флуид(и) с помощта на помпа(и) и/или вентилатор(и), и която не изисква използването на охлаждащ генератор;

(4)

„охлаждащ генератор“ означава частта от охладителната система, която генерира температурна разлика, даваща възможност за отвеждане на топлина от помещението или процеса, които ще бъдат охлаждани, като се използва цикъл на сгъстяване на парите (парокомпресионен цикъл), сорбционен цикъл или друг термодинамичен цикъл, използван когато източникът на студ е неразполагаем или недостатъчен;

(5)

„активно охлаждане“ означава отвеждането на топлина от помещение или процес, за което е необходимо внасяне на енергия, съответстваща на охладителния товар. Прилага се, когато не е наличен естествен поток от енергия или той е недостатъчен, и може да се извършва със или без охлаждащ генератор;

(6)

„пасивно охлаждане“ означава отвеждането на топлина посредством естествен поток на енергия чрез топлопроводност, конвекция, лъчение или масообмен, без да е необходим движещ се охлаждащ флуид за отвеждане и отдаване на топлината или за понижаване на температурата чрез охлаждащ генератор. Включва намаляване на необходимостта от охлаждане чрез конструктивни характеристики на сградата като изолация, зелен покрив, растителна стена, засенчване или увеличена сградна маса, чрез вентилация или чрез използване на вентилатори за разхлаждане.

(7)

„вентилация“ означава естествено или принудително движение на въздуха, за да навлезе атмосферен въздух в дадено помещение с цел да се осигури подходящо качество на въздуха в помещението, включително подходяща температура;

(8)

„вентилатор за разхлаждане“ означава продукт, който включва вентилатор с електродвигател за движене на въздуха и разхлаждане през лятото посредством увеличаване на скоростта на въздуха около човешкото тяло, с което се създава топлинно усещане за хлад;

(9)

„количество енергия от възобновяеми източници за охлаждане“ означава студопроизводството, осигурявано при определена енергийна ефективност, изразено като сезонен коефициент на преобразуване (трансформация), изчислен чрез енергията от първични енергийни източници;

(10)

„охладител“ или „източник на студ“ означава външен естествен приемник, към който се извършва топлопренос на отведена от помещение или технологичен процес топлина; Това може да бъде атмосферният въздух, води в естествени или изкуствени водни басейни и геотермални образувания под твърдата почвена повърхност;

(11)

„система за отвеждане на топлина“ означава устройство, което отвежда топлината от помещение или процес, които се охлаждат, например изпарител в парокомпресионен цикъл;

(12)

„охлаждащо устройство“ означава устройство, проектирано да извършва активно охлаждане;

(13)

„система за топлоотдаване“ означава устройството, в което се извършва крайният пренос на топлина от охлаждащата среда към охладителя, например кондензатор въздух-хладилен агент в парокомпресионен цикъл с въздушно охлаждане;

(14)

„входяща енергия“ означава енергията, необходима за придвижването на флуида (при естествено охлаждане), или енергията, необходима за придвижването на флуида и за задвижване на охлаждащия генератор (при активно охлаждане с охлаждащ генератор);

(15)

„централно охлаждане“ означава разпределението по мрежа на топлинна енергия под формата на охладени течности от централни или децентрализирани производствени източници до множество сгради или обекти, за да се използва за охлаждане на помещения или технологични процеси;

(16)

„сезонен коефициент на преобразуване (трансформация) на енергия от първични енергийни източници“ означава количествен показател за ефективността на преобразуване на енергия от първични енергийни източници на охладителната система.

(17)

„еквивалентни часове на работа при пълно натоварване“ означава броят на часовете, през които една охладителна система работи при пълно натоварване, за да произведе количеството студ, което реално произвежда в течение на една година, но при менящи се натоварвания;

(18)

„охладителни градусодни“ означава климатичните стойности, изчислени при базова стойност 18 °C и използвани като входни данни за определяне на еквивалентните часове на работа при пълно натоварване.

2. ПРИЛОЖНО ПОЛЕ

1.

При изчисляването на количеството енергия от възобновяеми източници, използвана за охлаждане, държавите членки отчитат активното охлаждане, включително централното охлаждане, независимо от това дали е чрез естествено охлаждане или с използване на охлаждащ генератор.

2.

Държавите членки не отчитат:

а)

пасивното охлаждане, въпреки че когато като топлопреносна среда за охлаждането се използва вентилационен въздух, съответното студопроизводство, което може да се осигури или чрез охлаждащ генератор, или чрез естествено охлаждане, е част от изчислението за охлаждане с енергия от възобновяеми източници.

б)

следните технологии или процеси за охлаждане:

i)

охлаждане в транспортни средства ( 46 );

ii)

охладителни системи, чиято основна функция е производството или съхранението на бързо развалящи се материали при определени температури (охлаждане и замразяване);

iii)

охладителни системи за помещения или технологични процеси със зададена температура на охлаждане под 2 °C;

iv)

охладителни системи за помещения или технологични процеси със зададена температура на охлаждане над 30 °C;

v)

охлаждане при наличие на отпадна топлина от генерирането на енергия, промишлени процеси и сектора на услугите (отпадна топлина) ( 47 ).

в)

енергията, използвана за охлаждане в електроцентрали; производството на цимент, чугун и стомана; пречиствателни станции за отпадъчни води; съоръжения за информационни технологии (например центрове за данни); съоръжения за пренос и разпределение на електроенергия; и транспортна инфраструктура.

Държавите членки могат да изключат повече категории охладителни системи от изчислението на енергията от възобновяеми източници, използвана за охлаждане, за да опазват естествени източници на студ в определени географски райони от съображения за опазване на околната среда. Примери за това са опазването на реките или езерата от риска от прегряване.

3. МЕТОДИКА ЗА ОТЧИТАНЕ НА ЕНЕРГИЯТА ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ ЗА ИНДИВИДУАЛНО И ЦЕНТРАЛНО ОХЛАЖДАНЕ

Охладителни системи, за които се счита, че произвеждат енергия от възобновяеми източници, са само работещите над изискването за минимална ефективност, определено като сезонен коефициент на преобразуване (трансформация) на енергия от първични енергийни източници (SPFp) в раздел 3.2, втори параграф.

3.1. Количество енергия от възобновяеми източници за охлаждане

Количеството енергия от възобновяеми източници за охлаждане (ERES-C) се изчислява по следната формула:

където:

е количеството топлина, отдадено от охладителната система на атмосферния въздух, околни води или земята ( 48 );

EINPUT е енергопотреблението на охладителната система, включително енергопотреблението на спомагателните системи при системи с измерване, като например при централно охлаждане;

е енергията за охлаждане, осигурена от охладителната система ( 49 );

се определя за всяка отделна охладителна система като дял на студопроизводството, за което може да се счита, че е от възобновяеми източници на енергия в съответствие с изискванията за SPF, и е изразен в проценти. SPF се определя, без да се отчитат загубите при разпределението. При централно охлаждане това означава, че SPF се определя за всеки охлаждащ генератор или за всяка охладителна система за естествено охлаждане. За охладителни системи, за които може да се прилага стандартен SPF, коефициентите F(1) и F(2), съгласно Регламент (ЕС) 2016/2281 ( 50 ) и съответното Съобщение на Комисията ( 51 ), не се използват като корекционни коефициенти.

За безкомпресорно охлаждане със 100 % енергия от възобновяеми източници (абсорбционно и адсорбционно охлаждане), за осигуреното охлаждане следва да се счита, че е изцяло от възобновяеми източници.

Стъпките, необходими за изчисляване на и, са пояснени в раздели 3.2—3.4.

3.2. Изчисляване на дела на сезонния коефициент на преобразуване (трансформация), който отговаря на изискванията за считането му за съответстващ на енергия от възобновяеми източници –

s SPF е делът на студопроизводството, което може да се определи като енергия от възобновяеми източници. нараства с увеличаването на стойностите на SPFp. SPFp ( 52 ) се определя както е описано в Регламент (ЕС) 2016/2281 на Комисията и Регламент (ЕС) 206/2012 на Комисията ( 53 ), с тази разлика, че приетият коефициент за енергията от първични енергийни източници за електроенергията е актуализиран на 2,1 в Директива 2012/27/ЕС (изменена с Директива (ЕС) 2018/2002 ( 54 )) на Европейския парламент и на Съвета. Прилагат се граничните условия от стандарт EN14511.

Изискването за минимална ефективност на охладителната система, изразено като сезонен коефициент на преобразуване (трансформация) на енергия от първични енергийни източници, трябва да бъде най-малко 1,4 (SPFpLOW ). За да може да е 100 %, изискването за минимална ефективност на охладителната система трябва да бъде най-малко 6 (SPFpHIGH ). За всички останали охладителни системи се прилага следното изчисление:

е ефективността на охладителната система, изразена като сезонен коефициент на преобразуване (трансформация) на енергия от първични енергийни източници;

е минималният сезонен коефициент на преобразуване (трансформация), изразен чрез енергия от първични енергийни източници и определен въз основа на ефективността на стандартните охладителни системи (минимални изисквания за екопроектиране);

е горната прагова стойност за сезонния коефициент на преобразуване (трансформация), изразен чрез енергия от първични енергийни източници и определен въз основа на най-добрите практики за естествено охлаждане, прилагани при централно охлаждане ( 55 ).

3.3. Изчисляване на количеството енергия от възобновяеми източници за охлаждане чрез използване на стандартен и измерен SPFp

Стандартен и измерен SPF

Стандартни стойности за SPF има за охлаждащи генератори с парокомпресионен цикъл задвижвани с електродвигател или с двигател с вътрешно горене поради изискванията за екопроектиране в Регламент (ЕС) № 206/2012 и Регламент (ЕС) 2016/2281. За тези охлаждащи генератори са налични стойности до 2 MW за охлаждане за комфорт (разхлаждане), и до 1,5 MW — за технологично охлаждане. За други технологии и мощностни обхвати не са налични стандартни стойности. По отношение на централното охлаждане няма налични стандартни стойности, но са използвани и са налични данни от измервания. Те позволяват да се изчисляват стойностите за SPF поне веднъж годишно.

За изчисляване на количеството енергия от възобновяеми източници за охлаждане могат да се използват стандартни стойности за SPF, когато има такива. Когато няма налични стандартни стойности или стандартната практика е да се правят измервания, следва да се използват измерените стойности за SPF, разделени според праговите стойности за охладителната мощност. За охлаждащи генератори с охладителна мощност под 1,5 MW може да се използва стандартен SPF, а измерени стойности на SPF следва да се използват за централно охлаждане, за охлаждащи генератори с охладителна мощност по-голяма или равна на 1,5 MW и охлаждащи генератори, за които няма налични стандартни стойности.

Освен това за всички охладителни системи, за които няма стандартни SPF, което включва всички решения за естествено охлаждане и безкомпресорните охлаждащи генератори, се определя измерена стойност на SPF, за да може да се използва методиката за изчисляване за охлаждане с енергия от възобновяеми източници.

Определяне на стандартни стойности на SPF

Стойностите за SPF се изразяват като енергийната ефективност за енергия от първични енергийни източници, изчислена с помощта на коефициентите на първичната енергия съгласно Регламент (ЕС) 2016/2281, за определяне на охладителната ефективност за помещения на различните видове охлаждащи генератори ( 56 ). Коефициентът на първичната енергия в Регламент (ЕС) 2016/2281 се изчислява като 1/η, където η е средното отношение на брутното крайно производство на електроенергия към потреблението на енергия от първични енергийни източници за производство на електроенергия в целия ЕС. С изменението на приетия коефициент на първичната енергия за производството на електроенергия, наречен „коефициент“ в точка 1 от приложението към Директива (ЕС) 2018/2002) за изменение на бележка под линия 3 в приложение IV към Директива (ЕС) 2012/27/ЕС, коефициентът на първичната енергия 2,5 в Регламент (ЕС) 2016/2281 се замества с 2,1 при изчисляването на стойностите на SPF.

Когато като входяща енергия за действието на охлаждащия генератор се използват топлина или газ като първични енергоносители, приетият коефициент на първичната енергия (1/η) е 1, което отразява липсата на преобразуване на енергията η = 1.

Стандартните експлоатационни условия и други параметри, необходими за определянето на SPF, са определени в Регламент (ЕС) 2016/2281 и Регламент (ЕС) 206/2012 в зависимост от категорията на охлаждащия генератор. Граничните условия са определените в стандарт EN14511.

За обратимите охлаждащи генератори (обратими термопомпи), които са изключени от приложното поле на Регламент (ЕС) 2016/2281, тъй като отоплителната им функция попада в приложното поле на Регламент (ЕС) 813/2013 ( 57 ) на Комисията по отношение на изискванията за екопроектиране на отоплителни и комбинирани топлоизточници, се използва същото изчисление за SPF като определеното в Регламент (ЕС) 2016/2281 за сходни с тях необратими охлаждащи генератори.

Например за охлаждащи генератори с парокомпресионен цикъл задвижвани с електродвигател SPFp се определя, както следва (индексът p се използва за пояснение, че SPF се определя за енергията от първични енергийни източници):

—

За охлаждане на помещения:

—

За технологично охлаждане:

където:

—

SEER и SEPR са сезонни коефициенти на преобразуване (трансформация) ( 58 ) (SEER означава „сезонен коефициент на енергийна ефективност“, а SEPR — „сезонен коефициент на енергийните показатели“) за крайната енергия, определени в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/2281 и Регламент (ЕС) 206/2012;

—

η е средното отношение на общото крайно производство на електроенергия към потребяваната енергия от първични енергийни източници за производството на електроенергия в ЕС (η = 0,475 и 1/η = 2,1).

F(1) и F(2) са корекционни коефициенти съгласно Регламент (ЕС) 2016/2281 и съответното Съобщение на Комисията. Те не се прилагат за технологичното охлаждане в Регламент (ЕС) 2016/2281, тъй като се използват директно количествените показатели за крайната енергия SEPR. При липса на адаптирани стойности, за преобразуването SEPR се използват същите стойности, които се използват за преобразуването SEER.

Гранични условия за SPF

За определяне на SPF за охлаждащия генератор се използват граничните условия за SPF, определени в Регламент (ЕС) № 2281/2016 и в Регламент (ЕС) № 206/2012. В случая на охлаждащи генератори вода-въздух и вода-вода се включва входящата енергия, необходима за осигуряване на източник на студ, чрез корекционния коефициент F(2). Граничните условия за SPF са показани на фигура 1. Те се прилагат за всички охладителни системи, както за тези за естествено охлаждане, така и за системите с охлаждащи генератори.

Тези гранични условия са подобни на тези за термопомпите (използвани в отоплителен режим), разгледани в Решение 2013/114/ЕС ( 59 ) на Комисията. Разликата е, че при термопомпите консумираната електроенергия, съответстваща на консумираната от спомагателните съоръжения мощност (в режимите: „термостатно изключен“, „в готовност“, „изключен“ и „подгряване на картера на компресора“), не се взема предвид при изчисляването на SPF. Въпреки това, както и в случая на охлаждането, се използват както стандартни, така и измерени стойности за SPF, и като се има предвид, че в измерената стойност за SPF се отчита и консумацията на спомагателните съоръжения, и в двата случая е необходимо да се включи консумацията на спомагателните съоръжения.

При централно охлаждане загубите на студ от разпределение и консумираната електроенергия от разпределителните помпи между охладителната инсталация и клиентската абонатна станция не се включват в изчисляването на SPF.

В случай на охладителни системи с въздух, осигуряващи и вентилационна функция, не се отчита студопроизводството, дължащо се на дебита на вентилационния въздух. Мощността на вентилатора, необходима за вентилацията, също се изключва от изчислението в степен пропорционална на отношението на дебита на вентилационния въздух към дебита на охлаждащия въздух.

Фигура 1 Гранични условия за SPF за охлаждащ генератор при използване на стандартен SPF и централно охлаждане (и други големи охладителни системи, използващи измерени стойности за SPF), където EINPUT_AUX е входящата енергия на вентилатора и/или помпата, а EINPUT_CG – входящата енергия на охлаждащия генератор

В случай на охладителни системи с въздух и с вътрешна утилизация на студа, не се отчита студопроизводството, което се дължи на утилизацията на студа. Мощността на вентилатора, необходима за утилизацията на студа, извършвана от топлообменника, се изключва от изчислението в степен пропорционална на съотношението между загубите на налягане, дължащи се на топлообменника за утилизация на студа, и общите загуби на налягане на въздушната охладителна система.

3.4. Изчисляване с използване на стандартни стойности

При индивидуални охладителни системи с мощност под 1,5 MW, за които е налична стандартна стойност за SPF, може да се използва опростен метод за изчисляване на сумарното студопроизводство.

При опростения метод студопроизводството, осигурено от охладителната система (QCsupply), е номиналната охладителна мощност(Pc), умножена по броя еквивалентни часове работа при пълно натоварване(EFLH). За цяла държава може да се използва единна стойност за охладителни градусодни (CDD) или различни стойности за различни климатични зони, при условие че за тези климатични зони има налични номинални стойности за мощността и за SPF.

За изчисляване на EFLH могат да се използват следните приети методи:

—

за охлаждане на помещения в жилищния сектор: EFLH = 96 + 0,85 * CDD

—

за охлаждане на помещения в сектора на услугите: EFLH = 475 + 0,49 * CDD

—

за технологично охлаждане: EFLH = τs * (7300 + 0,32 * CDD)

където:

τs е коефициент на използване, чрез който се отчита времето на работа за конкретните процеси (напр. целогодишно τs = 1, без почивните дни τs = 5/7). Няма приета стойност.

3.4.1. Изчисляване с използване на измерени стойности

За системите, за които няма стандартни стойности, както и за охладителните системи с мощност над 1,5 MW и централните охладителни системи, охлаждането с енергия от възобновяеми източници се изчислява въз основа на следните измервания:

Измерена входяща енергия: Измерената входяща енергия включва всички енергийни източници на охладителната система, включително всеки охлаждащ генератор, т.е. електроенергия, газ, топлинна енергия и т.н. Също така се включват и спомагателни помпи и вентилатори, използвани за охладителната система, но не и за разпределението на охлаждането в дадена сграда или технологичен процес. В случай на въздушно охлаждане с вентилация, във входящата енергия за охладителната система трябва да бъде включена само допълнителната входяща енергия, дължаща се на охлаждането.

Измерено студопроизводство: Студопроизводството се измерва като изходяща енергия на охладителната система и се изваждат загубите на студ, за да се изчисли полезното студопроизводство за сградата или технологичния процес, които са краен потребител на охлаждането. Загубите на студ включват загуби в централната охладителна система и в разпределителната система за охлаждането в сградата или промишления обект. В случай на въздушно охлаждане с вентилация, от измерването на студопроизводството трябва да се изключи ефектът от внасянето на свеж въздух за целите на вентилацията.

Измерванията трябва да се извършват за конкретната година, за която ще се докладва, т.е. цялата входяща енергия и цялото студопроизводство за цялата година.

3.4.2. Централно охлаждане: допълнителни изисквания

Когато се определя полезното студопроизводство на централни охладителни системи, се отчита полезното студопроизводство на ниво потребител, изразено като Q C_Supply_net . Топлинните загуби в разпределителната мрежаQc_LOSS ) се приспадат от брутното студопроизводство (Qc_Supply_gross , както следва:

QC_Supply_net = Qc_Supply_gross- - Qc_LOSS

3.4.2.1. Разделяне на подсистеми

Централните охладителни системи могат да бъдат разделени на подсистеми, които включват поне един охлаждащ генератор или една охладителна система за естествено охлаждане. Така измерването на студопроизводството и на входящата енергия, както и разпределението на загубите на студ, ще трябва да се извършва поотделно за всяка подсистема, както следва:

3.4.2.2. Спомагателни съоръжения

Когато охладителната система се разделя на подсистеми, спомагателните съоръжения (напр. регулатори, помпи и вентилатори) към охлаждащия(те) генератор(и) и/или охладителната(ите) система(и) за естествено охлаждане се включват в обхвата на съответната(ите) подсистема(и). Не се отчита спомагателната енергия за разпределение на охлаждането вътре в сградата, напр. за спомагателни помпи и крайни устройства (напр. вентилаторни конвектори, вентилатори на агрегати за обработване на въздуха).

За спомагателните съоръжения, които не могат да бъдат отнесени към конкретна подсистема, например помпите за централната охладителна мрежа, които доставят охладителната енергия от всички охлаждащи генератори, потреблението им на енергия от първични източници се разпределя между всички охладителни подсистеми пропорционално на студопроизводството на охлаждащите генератори и/или системите за естествено охлаждане на всяка подсистема, също както загубите на студ по мрежата, както следва:

където:

E INPUT_AUX1_i е потреблението на спомагателна енергия от подсистема „i“;

E INPUT_AUX2 е потреблението на спомагателна енергия от цялата охладителна система, което не може да бъде отнесено към конкретна охладителна подсистема.

3.5. Изчисляване на количеството енергия от възобновяеми източници за охлаждане за общите дялове на енергията от възобновяеми източници и за дяловете на енергията от възобновяеми източници за отопление и охлаждане

За изчисляването на общите дялове на енергията от възобновяеми източници количеството енергия от възобновяеми източници за охлаждане се добавя както към числителя „брутно крайно потребление на енергия от възобновяеми източници“, така и към знаменателя „брутно крайно потребление на енергия“.

За изчисляването на дяловете на енергията от възобновяеми източници за отопление и охлаждане количеството енергия от възобновяеми източници за охлаждане се добавя както към числителя „брутно крайно потребление на енергия от възобновяеми източници за отопление и охлаждане“, така и към знаменателя „брутно крайно потребление на енергия за отопление и охлаждане“.

3.6. Насоки за разработването на по-точни методики и изчисления

Предвижда се и се насърчават държавите членки да правят собствени оценки както за SPF, така и за EFLH. Всеки такъв национален/регионален подход следва да се основава на точни допускания, представителни извадки с достатъчен размер, което да води до значително подобрена оценка на енергията от възобновяеми източници в сравнение с тази, получена по методиката, определена в настоящия делегиран акт. Такива подобрени методики могат да се основават на подробно изчисление въз основа на технически данни, като отчитат, наред с други фактори, годината на инсталиране, качеството на инсталацията, типа на компресора и размера на машината, режима на работа, разпределителната система, последователното свързване на генератори и регионалния климат. Държавите членки, които използват алтернативни методики и/или стойности, ги представят на Комисията заедно с доклад, описващ използваните метод и данни. При необходимост Комисията ще преведе документите и ще ги публикува на своята платформа за прозрачност.

ПРИЛОЖЕНИЕ VIII

ЧАСТ А. ВРЕМЕННИ ПРЕДВИЖДАНИ КОЛИЧЕСТВА ЕМИСИИ ВСЛЕДСТВИЕ НА НЕПРЕКИ ПРОМЕНИ В ЗЕМЕПОЛЗВАНЕТО, ДЪЛЖАЩИ СЕ НА СУРОВИНИ ЗА БИОГОРИВА, НА ТЕЧНИ ГОРИВА ОТ БИОМАСА И ГАЗООБРАЗНИ И ТВЪРДИ ГОРИВА ОТ БИОМАСА (g CO 2eq/MJ) ( 60 )

Група суровини	Средно (1)	Междупроцентилен диапазон, получен при анализа на чувствителността (2)
Зърнено-житни култури и други култури, богати на скорбяла	12	8 до 16
Захарни култури	13	4 до 17
Маслодайни култури	55	33 до 66
(1) Посочените тук средни стойности представляват среднопретеглената стойност на индивидуално моделираните стойности на суровините. (2) Посоченият тук диапазон отразява 90 % от резултатите, като се използват 5-ият и 95-ият процентил, получени в резултат от анализа. Петият процентил предполага стойност, под която се намират 5 % от отчетените резултати (а именно 5 % от всички използвани данни са показали резултати под 8, 4, и 33 g CO2eq/MJ). Деветдесет и петият процентил предполага стойност, под която се намират 95 % от отчетените резултати (а именно 5 % от всички използвани данни са показали резултати над 16, 17, и 66 g CO2eq/MJ).

ЧАСТ Б. БИОГОРИВА, ТЕЧНИ ГОРИВА ОТ БИОМАСА И ГАЗООБРАЗНИ И ТВЪРДИ ГОРИВА ОТ БИОМАСА, ЗА КОИТО ПРЕДВИЖДАНИТЕ КОЛИЧЕСТВА ЕМИСИИ ВСЛЕДСТВИЕ НА НЕПРЕКИ ПРОМЕНИ В ЗЕМЕПОЛЗВАНЕТО СЕ СЧИТАТ ЗА РАВНИ НА НУЛА

За равни на нула ще се считат предвижданите количества емисии вследствие на непреки промени в земеползването, причинени от биогорива, течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса, които са произведени от следните категории суровини:

1)

суровини, които не са изброени в част А от настоящото приложение;

2)

суровини, чието производство е довело до пряка промяна в земеползването, а именно промяна от една от използваните от Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC) категории растителна покривка — горски земи, пасища, влажни зони, селища или друга земя — в обработваема земя или трайни насаждения ( 61 ). В такъв случай е трябвало да бъде изчислена стойност на емисиите вследствие на преки промени в земеползването (el) в съответствие с приложение V, част В, точка 7.

ПРИЛОЖЕНИЕ IX

Част A. ►M2 Суровини за производство на биогаз за транспорта и биогорива от ново поколение: ◄

a)

водорасли, отглеждани на сушата в басейни или фотобиореактори;

б)

фракция на биомасата в смесени битови отпадъци, но не и отделени домакински отпадъци, които подлежат на рециклиране по цели съгласно член 11, параграф 2, буква а) от Директива 2008/98/ЕО;

в)

биологични отпадъци съгласно определението в член 3, точка 4 от Директива 2008/98/ЕО от частни домакинства, които подлежат на разделно събиране съгласно определението в член 3, точка 11 от същата директива;

г)

фракция на биомасата в промишлени отпадъци, които не подлежат на използване във веригата на хранителните продукти или фуражите, включително материали от търговията на едро и на дребно, от агрохранителната промишленост, рибарството и аквакултурата, но без суровините, изброени в част Б от настоящото приложение;

д)

слама;

е)

животински тор и утайка от пречистване на отпадъчни води;

ж)

отпадъчни води от производството на палмово масло и празни гроздове от палмови плодове;

з)

смола от талово масло;

и)

суров глицерин;

й)

багаса;

к)

гроздови джибри и винена утайка;

л)

орехови черупки;

м)

шушулки;

н)

кочани, почистени от царевичните зърна;

о)

фракция на биомасата в отпадъци и остатъчни продукти от горското стопанство и свързаните с него промишлени отрасли като кора, клони, отгледна сеч, листа, иглички, връхчета от дървета, стърготини, талаш, черна луга, кафява луга, съдържащи фибри утайки, лигнин и талово масло;

п)

други нехранителни целулозни материали;

р)

други лигноцелулозни материали с изключение на дървени трупи и фурнирни трупи;

▼M3

с)

фузелови масла, получени при алкохолна дестилация;

т)

суров метанол от сулфатно изваряване при производството на целулоза от дървесина;

у)

преходни култури, като междинните и защитните култури, които се отглеждат върху площи, където поради кратък вегетационен период производството на хранителни и фуражни култури е ограничено до една реколта и при условие че тяхното използване не води до нужда от допълнителна земя и също при условие че съдържанието на органични вещества в почвата се запазва, когато се използват за производството на биогорива за сектора на въздухоплаването;

ф)

култури, отглеждани върху земи със силно влошено качество, с изключение на хранителни и фуражни култури, когато се използват за производството на биогорива за сектора на въздухоплаването;

х)

цианобактерии.

▼B

Част Б. ►M2 ►C4 Суровини за производството на биогорива и биогаз за транспорта, чийто принос за постигането на целите, посочени в член 25, параграф 1, първа алинея, буква а), е ограничен: ◄ ◄

a)

използвано олио за готвене;

б)

животински мазнини, класифицирани в категории 1 и 2 съгласно Регламент (ЕО) № 1069/2009;

▼M3

в)

увредени култури, които не са годни за употреба във веригата на хранителните продукти или фуражите, с изключение на вещества, които са били умишлено модифицирани или замърсени, за да отговарят на това определение;

г)

битови отпадъчни води и производни, различни от утайки от пречистване на отпадъчни води;

д)

култури, отглеждани върху земи със силно влошено качество, с изключение на хранителни и фуражни култури и суровини, изброени в част А на настоящото приложение, когато не се използват за производството на биогорива за сектора на въздухоплаването;

е)

преходни култури, като междинните и защитните култури, с изключение на хранителни и фуражни култури и суровини, изброени в част А на настоящото приложение, които се отглеждат върху площи, където поради кратък вегетационен период производството на хранителни и фуражни култури е ограничено до една реколта и при условие че тяхното използване не води до нужда от допълнителна земя и също при условие че съдържанието на органични вещества в почвата се запазва, когато не се използват за производството на биогорива за сектора на въздухоплаването.

▼B

ПРИЛОЖЕНИЕ X

ЧАСТ А

Директива, подлежаща на отмяна на директива със списък на последователните нейни изменения (съгласно посоченото в член 37)

Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета

(ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 16)

Директива на Съвета 2013/18/ЕС

(ОВ L 158, 10.6.2013 г., стр. 230)

Директива (ЕС) 2015/1513 на Европейския парламент и на Съвета

(ОВ L 239, 15.9.2015 г., стр. 1)

Само член 2

ЧАСТ Б

Срокове за транспониране в националното законодателство

(посочени в член 36)

Директива	Срок за транспониране
2009/28/ЕО	25 юни 2009 г.
2013/18/ЕС	1 юли 2013 г.
(ЕС) 2015/1513	10 септември 2017 г.

ПРИЛОЖЕНИЕ XI

Таблица на съответствието

Директива 2009/28/ЕО	Настоящата директива
Член 1	Член 1
Член 2, първа алинея	Член 2, първа алинея
Член 2, втора алинея, уводен текст	Член 2, втора алинея, уводен текст
Член 2, втора алинея, буква a)	Член 2, втора алинея, точка 1
Член 2, втора алинея, буква б)	—
—	Член 2, втора алинея, точка 2
Член 2, втора алинея, буква в)	Член 2, втора алинея, точка 3
Член 2, втора алинея, буква г)	—
—	Член 2
Член 2, втора алинея, букви д), е), ж), з), и), й), к), л), м), н), о), п), р), с), т), у), ф), х) и ц)	Член 2, втора алинея, точки 24, 4, 19, 32, 33, 12, 5, 6, 45, 46, 47, 23, 39, 41, 42, 43, 36, 44 и 37
—	Член 2, втора алинея, точки 7, 8, 9, 10, 11, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 20, 21, 22, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31, 34, 35, 38 и 40
Член 3	—
—	Член 3
Член 4	—
—	Член 4
—	Член 5
—	Член 6
Член 5, параграф 1	Член 7, параграф 1
Член 5, параграф 2	—
Член 5, параграф 3	Член 7, параграф 2
Член 5, параграф 4, първа, втора, трета и четвърта алинеи	Член 7, параграф 3, първа, втора, трета и четвърта алинея
—	Член 7, параграф 3, пета и шеста алинея
—	Член 7, параграф 4
Член 5, параграф 5	Член 27, параграф 1, първа алинея, буква в)
Член 5, параграфи 6 и 7	Член 7, параграфи 5 и 6
Член 6, параграф 1	Член 8, параграф 1
—	Член 8, параграфи 2 и 3
Член 6, параграфи 2 и 3	Член 8, параграфи 4 и 5
Член 7, параграфи 1, 2, 3, 4 и 5	Член 9, параграфи 1, 2, 3, 4 и 5
—	Член 9, параграф 6
Член 8	Член 10
Член 9, параграф 1	Член 11, параграф 1
Член 9, параграф 2, първа алинея, букви а), б), и в)	Член 11, параграф 2, първа алинея, букви а), б), и в)
—	Член 11, параграф 2, първа алинея, буква г)
Член 10	Член 12
Член 11, параграфи 1, 2 и 3	Член 13, параграфи 1, 2 и 3
—	Член 13, параграф 4
Член 12	Член 14
Член 13, параграф 1, първа алинея	Член 15, параграф 1, първа алинея
Член 13, параграф 1, втора алинея	Член 15, параграф 1, втора алинея
Член 13, параграф 1, втора алинея, букви а) и б)	—
Член 13, параграф 1, втора алинея, букви в), г), д) и е)	Член 15, параграф 1, втора алинея, букви а), б), в) и г)
Член 13, параграфи 2, 3, 4 и 5	Член 15, параграфи 2, 3, 4 и 5
Член 13, параграф 6, първа алинея	Член 15, параграф 6, първа алинея
Член 13, параграф 6, втора, трета, четвърта и пета алинеи	—
—	Член 15, параграфи 7 и 8
—	Член 16
—	Член 17
Член 14	Член 18
Член 15, параграф 1	Член 19, параграф 1
Член 15, параграф 2, първа, втора и трета алинея	Член 19, параграф 2, първа, втора и трета алинея
—	Член 19, параграф 2, четвърта и пета алинея
Член 15, параграф 2, четвърта алинея	Член 19, параграф 2, шеста алинея
Член 15, параграф 3	—
—	Член 19, параграфи 3 и 4
Член 15, параграфи 4 и 5	Член 19, параграфи 5 и 6
Член 15, параграф 6, първа алинея, буква a)	Член 19, параграф 7, първа алинея, буква a)
Член 15, параграф 6, първа алинея, буква б), подточка i)	Член 19, параграф 7, първа алинея, буква б), подточка i)
—	Член 19, параграф 7, първа алинея, буква б), подточка ii)
Член 15, параграф 6, първа алинея, буква б), подточка ii)	Член 19, параграф 7, първа алинея, буква б), подточка iii)
Член 15, параграф 6, първа алинея, букви в), г), д) и е)	Член 19, параграф 7, първа алинея, букви в), г), д) и е)
—	Член 19, параграф 7, втора алинея
Член 15, параграф 7	Член 19, параграф 8
Член 15, параграф 8	—
Член 15, параграфи 9 и 10	Член 19, параграфи 9 и 10
—	Член 19, параграф 11
Член 15, параграфи 11	Член 19, параграф 12
Член 15, параграф 12	—
—	Член 19, параграф 13
Член 16, параграфи 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8	—
Член 16, параграфи 9, 10 и 11	Член 20, параграфи 1, 2 и 3
—	Член 21
—	Член 22
—	Член 23
—	Член 24
—	Член 25
—	Член 26
—	Член 27
—	Член 28
Член 17, параграф 1, първа и втора алинея	Член 29, параграф 1, първа и втора алинея
—	Член 29, параграф 1, трета, четвърта и пета алинея
—	Член 29, параграф 2
Член 17, параграф 2, първа и втора алинея	—
Член 17, параграф 2, трета алинея	Член 29, параграф 10, трета алинея
Член 17, параграф 3, първа алинея, буква а)	Член 29, параграф 3, първа алинея, буква а)
—	Член 29, параграф 3, първа алинея, буква б)
Член 17, параграф 3, първа алинея, букви б) и в)	Член 29, параграф 3, първа алинея, букви в) и г)
—	Член 29, параграф 3, втора алинея
Член 17, параграф 4	Член 29, параграф 4
Член 17, параграф 5	Член 29, параграф 5
Член 17, параграфи 6 и 7	—
—	Член 29, параграфи 6, 7, 8, 9, 10 и 11
Член 17, параграф 8	Член 29, параграф 12
Член 17, параграф 9	—
—	Член 29, параграфи 13 и 14
Член 18, параграф 1, първа алинея	Член 30, параграф 1, първа алинея
Член 18, параграф 1, първа алинея, букви a), б) и в)	Член 30, параграф 1, първа алинея, букви a), в) и г)
—	Член 30, параграф 1, първа алинея, буква б)
—	Член 30, параграф 1, втора алинея
Член 18, параграф 2	—
—	Член 30, параграф 2
Член 18, параграф 3, първа алинея	Член 30, параграф 3, първа алинея
Член 18, параграф 3, втора и трета алинея	—
Член 18, параграф 3, четвърта и пета алинея	Член 30, параграф 3, втора и трета алинея
Член 18, параграф 4, първа алинея	—
Член 18, параграф 4, втора и трета алинея	Член 30, параграф 4, първа и втора алинея
Член 18, параграф 4, четвърта алинея	—
Член 18, параграф 5, първа и втора алинея	Член 30, параграф 7, първа и втора алинея
Член 18, параграф 5, трета алинея	Член 30, параграф 8, първа и втора алинея
Член 18, параграф 5, четвърта алинея	Член 30, параграф 5, трета алинея
—	Член 30, параграф 6, първа алинея
Член 18, параграф 5, пета алинея	Член 30, параграф 6, втора алинея
Член 18, параграф 6, първа и втора алинея	Член 30, параграф 5, първа и втора алинея
Член 18, параграф 6, трета алинея	—
Член 18, параграф 6, четвърта алинея	Член 30, параграф 6, трета алинея
—	Член 30, параграф 6, четвърта алинея
Член 18, параграф 6, пета алинея	Член 30, параграф 6, пета алинея
Член 18, параграф 7	Член 30, параграф 9, първа алинея
—	Член 30, параграф 9, втора алинея
Член 18, параграфи 8 и 9	—
—	Член 30, параграф 10
Член 19, параграф 1, първа алинея	Член 31, параграф 1, първа алинея
Член 19, параграф 1, първа алинея, букви a), б) и в)	Член 31, параграф 1, първа алинея, букви a), б) и в)
—	Член 31 параграф 1, първа алинея, буква г)
Член 19, параграфи 2, 3 и 4	Член 31, параграфи 2, 3 и 4
Член 19, параграф 5	—
Член 19, параграф 7, първа алинея	Член 31, параграф 5, първа алинея
Член 19, параграф 7, първа алинея, първо, второ, трето и четвърто тире	—
Член 19, параграф 7, втора и трета алинея	Член 31, параграф 5, втора и трета алинея
Член 19, параграф 8	Член 31, параграф 6
Член 20	Член 32
Член 22	—
Член 23, параграфи 1 и 2	Член 33, параграфи 1 и 2
Член 23, параграфи 3, 4, 5, 6, 7 и 8	—
Член 23, параграф 9	Член 33, параграф 3
Член 23, параграф 10	Член 33, параграф 4
Член 24	—
Член 25, параграф 1	Член 34, параграф 1
Член 25, параграф 2	Член 34, параграф 2
Член 25, параграф 3	Член 34, параграф 3
Член 25a, параграф 1	Член 35, параграф 1
Член 25а, параграф 2	Член 35, параграфи 2 и 3
Член 25а, параграф 3	Член 35, параграф 4
—	Член 35, параграф 5
Член 25а, параграфи 4 и 5	Член 35, параграфи 6 и 7
Член 26	—
Член 27	Член 36
—	Член 37
Член 28	Член 38
Член 29	Член 39
Приложение I	Приложение I
Приложение II	Приложение II
Приложение III	Приложение III
Приложение IV	Приложение IV
Приложение V	Приложение V
Приложение VI	—
—	Приложение VI
Приложение VII	Приложение VII
Приложение VIII	Приложение VIII
Приложение IX	Приложение IX
—	Приложение X
—	Приложение XI

1. Преглед

1.1 Препратки

1.2 Идентифицирани изисквания

1.3 Свързани стандарти

2. Идентифицирани изисквания

3. Свързани стандарти

Свързани задачи