ГЛАВА 14 ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

потребителите не могат да се откажат от правата, предоставени им от националното законодателство за транспониране на настоящата директива;

мерките, приемани от тях за транспонирането на настоящата директива, не могат да бъдат заобиколени по начин, поради който потребителите биха могли да загубят защитата, предоставена им съгласно настоящата директива в резултат на начина, по който се формулират договорите, по-конкретно чрез включване на договори за кредит, попадащи в обхвата на настоящата директива, в договори за кредит, чийто характер или цел би позволил да се избегне прилагането на въпросните мерки.

оценка на използването на ЕСИФ и разбирането и удовлетворението на потребителите от него;

анализ на друга преддоговорно оповестявана информация;

анализ на трансграничната дейност на кредитните посредници и кредиторите;

анализ на развитието на пазара на договорите за кредит за жилищни недвижими имоти, предлагани от некредитни институции;

оценка на необходимостта от по-нататъшни мерки, включително от въвеждане на „паспорт“ за некредитните институции, предлагащи договори за кредит за жилищни недвижими имоти;

проучване на потребността от въвеждане на допълнителни права и задължения за следдоговорния етап на договорите за кредит;

оценка по въпроса, дали обхватът на директивата продължава да е подходящ, като се има предвид въздействието върху други, алтернативни форми на кредит;

оценка на необходимостта от допълнителни мерки за гарантиране на проследяемостта на договорите за кредит, обезпечени чрез жилищен недвижим имот;

оценка на достъпността на данните относно движението на цените на жилищните недвижими имоти и на степента, до която подобни данни са съпоставими;

оценка по въпроса дали продължава да е подходящо да се прилага Директива 2008/48/ЕО спрямо необезпечени кредити, чиято цел е ремонт на жилищен недвижим имот, за който е необходим общ размер на кредита, надвишаващ максималния размер, посочен в член 2, параграф 2, буква в) от посочената директива;

оценка по въпроса дали разпоредбите за публикуването на санкциите съгласно член 38, параграф 2 предоставят нужната прозрачност;

оценка на пропорционалността на предупрежденията по член 11, параграф 6 и по член 13, параграф 2 и на потенциала за по-нататъшно хармонизиране на предупрежденията за риск.

В член 13, параграф 1 втора алинея се заменя със следното:

„Когато Комисията приема регулаторен технически стандарт, еднакъв с проекта на регулаторен технически стандарт, представен от Органа, срокът, в рамките на който Европейският парламент и Съветът могат да направят възражение, е един месец от датата на нотификацията. По инициатива на Европейския парламент или на Съвета този срок се удължава с първоначален срок от един месец и може да бъде удължаван с допълнителен срок от още един месец.“

В член 17, параграф 2 втора алинея се заменя със следното:

„Без да се засягат предвидените в член 35 правомощия, компетентният орган незабавно предоставя на Органа цялата информация, която Органът счете за необходима за целите на разследването, включително за това как актовете, посочени в член 1, параграф 2, се прилагат в съответствие с правото на Съюза.“