6. Ценообразуване

Рамките за ценообразуване следва да отразяват апетита на институциите за кредитен риск и бизнес стратегиите, включително от гледна точка на рентабилността и риска. Ценообразуването на кредите следва също така да бъде свързано с характеристиките на кредитния продукт и да отчита конкуренцията и преобладаващите пазарни условия. Институциите следва също така да определят своя подход към ценообразуването по тип, кредитно качество и ниво на риск на кредитополучателя (в случай на индивидуално ценообразуване), когато това е относимо. Институциите следва да гарантират, че рамката за ценообразуване е добре документирана и подкрепена от съответните управленски структури, като например комитет по ценообразуването, които отговарят за поддържането на цялостната рамка на ценообразуване и за индивидуалните решения във връзка с ценообразуването, когато това е относимо .

Институциите следва да правят разграничения между своите рамки за ценообразуване в зависимост от вида на кредитите и кредитополучателите. За потребители и микро - и малки предприятия ценообразуването следва да се извършва най - вече въз основа на портфейла и продукта, докато за средните и големите предприятия ценообразуването следва да бъде в по - голяма степен специфично за сделката и кредита.

Институциите следва да определят специфични подходи за ценообразуване на насърчителни кредити, когато изложените в настоящия раздел съображения, основаващи се на оценка на риска и изпълнението, не се прилагат изцяло.

Институциите следва да вземат предвид и да отразят в ценообразуването на кредитите всички съответни разходи до следващата дата на преоценка или падеж, включително:

• а. капиталовите разходи (като се вземат предвид регулаторен и икономически капитал), които следва да бъдат в резултат на наличното разпределение на капитала според установените разбивки, напр. географски особености, бизнес линия и продукт;
• б. разходите за финансиране, които следва да съответстват на основните характеристики на кредита, например очакваната продължителност на кредита, като се вземат предвид не само договорните условия, но също и хипотезите относно поведението, напр. риск от предсрочно изплащане;
• в. оперативните и административните разходи, които следва да произтичат от разпределението на разходите;
• г. разходите за кредитен риск, изчислени за различни хомогенни рискови групи, при отчитане на историческия опит от признаването на загубите, свързани с кредитен риск, и при необходимост използване на модели за очаквани загуби;
• д. всякакви други реални разходи, свързани с въпросния кредит, включително данъчни съображения, когато е относимо;
• е. конкуренцията и преобладаващите пазарни условия, по - специално кредитни сегменти и за конкретни кредитни продукти.

За целите на ценообразуването и измерването на рентабилността, включително кръстосаното субсидиране между кредити или бизнес единици/линии, институциите следва да разглеждат и отчитат коригирани спрямо риска показатели за изпълнение по начин, който е пропорционален на размера, естеството и сложността на кредита и рисковия профил на кредитополучателя. Такива показатели за изпълнение биха могли да включват икономическа добавена стойност (EVA), възвръщаемост на коригирания спрямо риска капитал (RORAC) и коригираната спрямо риска възвръщаемост на капитала (RAROC), възвръщаемост на рисково претеглените активи (RORWA), възвръщаемост на общите активи (ROTA) и други показатели, които имат отношение към характеристиките на кредита. Коригираните спрямо риска показатели за изпълнение може също така да зависят от и да отразяват стратегиите и политиките на институциите за капиталово планиране.

Институциите следва да документират по прозрачен начин и да извършват преглед на рамката за разпределение на разходите. Институциите следва да установят справедливо разпределение на разходите в рамките на организацията, за да гарантират, че бизнес линиите и, доколкото е възможно, индивидуалните кредити отразяват правилната очаквана възвръщаемост, която съответства на поетия риск.

Институциите следва да прилагат инструменти за предварителен контрол на сделките и редовно последващо наблюдение, като свързват риска на сделките, ценообразуването и очакваната обща рентабилност на подходящо равнище, включително бизнес линиите и продуктовите линии. Всички значими сделки под разходите следва да бъдат докладвани и надлежно обосновани в съответствие с политиките и процедурите, установени от институцията. Процесът на наблюдение следва да осигурява преглед на адекватността на цялостното ценообразуване от икономическа и гледна точка на риска. Ако е необходимо, институциите следва да предприемат действия, за да гарантират спазването на целите и рисковия апетит.