7. Категории възнаграждения

129.Съгласно Директива 2013/36/ЕС, възнаграждението е постоянно или променливо възнаграждение; не съществува трета категория възнаграждение. Без да се засяга прилагането на национално равнище на освобождаванията по член 94, параграфи 3— 5 от Директива 2013/36/ЕС, когато възнаграждението е променливо и се изплаща на идентифицирания персонал, всички изисквания на член 94 от Директива 2013/36/ЕС също трябва да бъдат изпълнени и в допълнение към общите изисквания, съдържащи се в член 92 от нея. За тази цел институциите следва да разпределят в съответствие с настоящите насоки елементите на възнаграждението към постоянно или променливо възнаграждение и техните политики за възнагражденията следва да определят ясни, обективни, предварително определени и прозрачни критерии за разпределяне на всички елементи на възнаграждението до постоянни или променливи категории в съответствие с критериите, предвидени в член 92, параграф 2, буква ж) от Директива 2013/36/ЕС и настоящите насоки.

130.Когато не е възможно ясно разпределение на елемент на постоянното възнаграждение въз основа на критериите, установени в тези насоки, то следва да се разглежда като променливо възнаграждение.

131.Възнаграждението е постоянно, когато условията за неговото присъждане и размер:

• а. се основават на предварително определени критерии;
• б. са недискреционни, като отразяват нивото на професионалния опит и старшинството на служителите;
• в. са прозрачни по отношение на отделната сума, отпусната на отделен член на персонала;
• г. са постоянни, т.е. поддържани за период, свързан със специфичната роля и организационните отговорности;
• д. са неотменяеми; постоянната сума се променя единствено чрез колективно договаряне или след предоговаряне в съответствие с националните критерии за определяне на заплатите;
• е. не могат да бъдат намалени, отложени или анулирани от институцията;
• ж. не предоставят стимули за поемане на риск; и
• з. не зависят от резултатите.

132.Елементи на възнаграждението, които или са част от основна общоинституционална политика, когато те отговарят на условията, посочени в точка 131 или плащания, които са задължителни съгласно националното законодателство, се считат за постоянно възнаграждение. Това включва плащания, които са част от стандартните работни пакети, определени в настоящите насоки.

133.Следните елементи на възнаграждението трябва също да се разглеждат като постоянни, когато всички сходни ситуации се третират по последователен начин:

• а. възнагражденията, изплащани на командированите служители предвид разходите за живот и данъчните ставки в друга държава;
• б. надбавки, използвани за увеличаване на основната постоянна заплата в ситуации, в които персоналът работи в чужбина и получава по - малко заплащане от това, което би било платено на местния пазар на труда за сравнима позиция, когато всяко от следните условия е изпълнено:
• i. надбавката се изплаща на недискриминационна основа за целия персонал в подобно положение;
• ii. надбавката се предоставя, тъй като служителите работят временно в чужбина или на различна позиция с ниво на възнаграждението, което изисква корекция, която отразява нивата на заплащане на съответния пазар;
• iii. нивото на допълнителни плащания се основава на предварително определени критерии;
• iv. продължителността на помощта е свързана с продължителността на ситуацията, посочена по - горе.

1. Преглед

1.1 Препратки

1.2 Идентифицирани изисквания

1.3 Свързани стандарти

2. Идентифицирани изисквания

3. Свързани стандарти

• EBA -

  EN: Guidelines and other publications of the European Banking Authority (EBA), https://www.eba.europa.eu/. © European Banking Authority. Reproduction is authorised provided the source is acknowledged (EBA legal notice). Divided into sections and converted into the GRCA format, the wording unchanged. Only the versions published by the EBA are authoritative.

  DE: Leitlinien und weitere Veröffentlichungen der Europäischen Bankenaufsichtsbehörde (EBA), https://www.eba.europa.eu/. © European Banking Authority. Wiedergabe mit Quellenangabe gestattet (Rechtlicher Hinweis der EBA). In Abschnitte aufgeteilt und in das GRCA-Format umgewandelt, der Wortlaut unverändert. Maßgeblich sind allein die von der EBA veröffentlichten Fassungen.