+ПРИЛОЖЕНИЕ II
|
ПРИЛОЖЕНИЕ II
ПРИЛОЖЕНИЕ II ОТСТРАНЯВАНЕ НА ЕКОЛОГИЧНИ ЩЕТИ Настоящото приложение задава основна рамка, която следва да се спазва при избор на най-подходящите мерки за осигуряване на отстраняването на екологичните щети. 1. Отстраняване на щетите върху водите и защитените видове и природни местообитания
Отстраняването на екологичните щети, нанесени на водите и защитените видове и природни местообитания, се постига чрез възстановяване на околната среда до изходното ѝ състояние чрез основно, допълнително и компенсаторно отстраняване, където:
а) „основно“ отстраняване е всяка мярка за отстраняване, която връща увредените природни ресурси и/или увредени услуги до или в посока към изходното състояние;
б) „допълнително“ отстраняване е всяка мярка за отстраняване, предприета по отношение на природни ресурси и/или услуги, чиято цел е да компенсира факта, че основната мярка за отстраняване не води до пълно възстановяване на увредените природни ресурси и/или услуги;
в) „компенсаторно“ отстраняване е всяко действие, предприето за компенсиране на междинните загуби на природни ресурси и/или услуги, настъпили от датата на възникване на щетите до момента, в който основните мерки за отстраняване постигнат пълен ефект;
г) „междинни загуби“ са загубите, настъпили поради факта, че увредените природни ресурси и/или услуги не могат да изпълняват екологичната си функция или да осигуряват услуги на останалите природни ресурси или на обществото, докато основните и допълнителни мерки не дадат ефект. Те не включват финансово обезщетение за членовете на обществото.
Когато основното отстраняване не доведе до възстановяване на околната среда до изходното ѝ състояние, се предприема допълнително отстраняване. Освен това за компенсация на междинните загуби се предприема компенсаторно отстраняване. Отстраняването на екологичните щети по отношение на водата и на защитените видове и природни местообитания предполага също отстраняване на всички значителни рискове за здравето на човека. 1.1. Цели на отстраняването
Цел на основното отстраняване
|
1.1.1.
|
Целта на основното отстраняване е да се възстановят увредените природни ресурси и/или услуги до или в посока към изходното състояние.
Цел на допълнителното отстраняване
|
|
1.1.2.
|
Когато увредените природни ресурси и/или услуги не се връщат в изходното си състояние, се предприема допълнително отстраняване. Целта на допълнителното отстраняване е да се осигури подобно ниво на природните ресурси и/или услуги, включително, ако е необходимо, на друго място, каквото би било налице, ако увреденото място се беше върнало в изходното си състояние. Когато е възможно и необходимо, новото място следва да бъде географски свързано с увреденото място, като се вземат предвид интересите на засегнатото население.
Цел на компенсаторното отстраняване
|
|
1.1.3.
|
Компенсаторното отстраняване се предприема, за да компенсира междинните щети на природните ресурси и услуги по време на възстановяването. Тази компенсация включва допълнителни подобрения в защитените природни местообитания и видове и води в увреденото място и в новото място. Тя не включва финансово обезщетение за членовете на обществото.
|
1.2. Определяне на мерките за отстраняване
Определяне на основните мерки за отстраняване
|
1.2.1.
|
Разглеждат се възможностите, включващи действия за пряко възстановяване на природните ресурси и услуги към изходното състояние в ускорени срокове или чрез естествено възстановяване.
Определяне на допълнителните и компенсаторните мерки за отстраняване
|
|
1.2.2.
|
Когато се разглежда обхватът на допълнителните и компенсаторните мерки за отстраняване, най-напред се обмисля използването на подходи за еквивалентност източник—източник или услуга—услуга. При такива подходи най-напред се разглеждат действията, осигуряващи природни ресурси и/или услуги от същия вид, качество и количество, като увредените такива. Когато това не е възможно, се осигуряват алтернативни природни ресурси и услуги. Например, влошеното качество може да се компенсира с повишено количество на мерките за отстраняване.
|
|
1.2.3.
|
Ако не е възможно да се използват първите избрани подходи за еквивалентност източник—източник или услуга—услуга, се използват алтернативни методи за оценка. Компетентният орган може да определи метода, например парична оценка за определяне на степента на необходимите допълнителни и компенсаторни мерки за отстраняване. Ако е възможно да се направи оценка на изгубените ресурси и/или услуги, но не може да се направи оценка на природните ресурси и/или услуги за подмяна в разумен срок или на разумна цена, компетентният орган може да определи мерки за отстраняване, чиято цена е еквивалентна на оценката на паричната стойност на изгубените природни ресурси и/или услуги.
Допълнителните и компенсаторните мерки за отстраняване следва да бъдат планирани така, че да осигуряват допълнителни природни ресурси и/или услуги, които да отразяват времевите приоритети и времевия профил на мерките за отстраняване. Например, колкото е по-дълъг интервалът от време до достигане на изходните условия, толкова по-голям е обемът на компенсаторните мерки за отстраняване, които ще се предприемат (при равни други условия).
|
1.3. Избор на възможности за отстраняване
|
1.3.1.
|
Разумните възможности за отстраняване се оценяват, като се използват най-добрите налични технологии, основаващи се на следните критерии:
— влиянието на всяка възможност върху здравето и безопасността на човека,
— цената за реализация на възможността,
— изгледите за успех на всяка от възможностите,
— степента, в която всяка от възможностите ще предотврати бъдещи щети и ще избегне вторични щети в резултат от прилагане на възможността,
— степента, в която всяка от възможностите благоприятства всеки от компонентите на природния ресурс и/или услуга,
— степента, в която всяка от възможностите отчита съответните социални, икономически и културни съображения и други сродни фактори, характерни за местността,
— срокът от време, необходим за ефикасно възстановяване на екологичните щети,
— степента, в която всяка от възможностите постига възстановяване на мястото на екологичните щети,
— географската връзка с увреденото място.
|
|
1.3.2.
|
При оценката на различните установени възможности за отстраняване могат да се изберат основни мерки за отстраняване, които не водят до пълно възстановяване на увредените води или защитени видове и природни местообитания до изходните им условия, или такива, които водят до по-бавното им възстановяване. Това решение може да се вземе само ако вследствие на решението природните ресурси и/или услуги, съществували преди това на първоначалното място, се компенсират от увеличаващи се допълнителни и компенсаторни действия, осигуряващи ниво на природните ресурси и/или услуги, подобно на съществувалото преди това. Такъв е случаят, например, когато еквивалентните природни ресурси и/или услуги могат да бъдат осигурени на друго място на по-ниска цена. Тези допълнителни мерки за отстраняване се определят съгласно правилата, определени в раздел 1.2.2.
|
|
1.3.3.
|
Независимо от правилата, определени в раздел 1.3.2 и съгласно член 7, параграф 3, компетентният орган има право да реши да не се вземат по-нататъшни мерки за отстраняване, ако:
а) взетите до момента мерки за отстраняване гарантират, че вече не съществува значителен риск от неблагоприятни последствия за здравето на човека, водите и защитените видове и природни местообитания, и
б) цената на мерките за отстраняване, които следва да се вземат, за да се достигне изходното състояние или подобно ниво, няма да съответства на постигнатите екологични резултати.
|
2. Отстраняване на щетите върху почвата
Вземат се необходимите мерки за осигуряване като минимум на отстраняването, контрола, събирането и намаляването на съответните замърсители, така че замърсената почва, отчитайки настоящата ѝ употреба или утвърдената бъдеща употреба, вече да не представлява значителен риск за неблагоприятно влияние върху здравето на човека. Наличието на такива рискове се оценява чрез процедурата за оценка на риска, като се вземат под внимание характеристиките и функциите на почвата, видът и концентрацията на вредните вещества, препарати, организми и микроорганизми, опасността, която крият, и вероятността за тяхното разпространение. Употребата се установява въз основа на разпоредбите за използване на почвата и на други сродни валидни разпоредби в момента на възникване на щетите, ако има такива. Ако използването на почвата претърпи промяна, следва да се вземат всички необходими мерки за предотвратяване на неблагоприятните последствия за здравето на човека. Ако липсват разпоредби за използването на почвата или други подобни разпоредби, използването на конкретната зона на възникване на щетите се определя на базата на природата на съответната зона, като се вземе предвид бъдещото ѝ развитие. Разглежда се възможността за естествено възстановяване, тоест възможността без, пряка намеса на човека в процеса на възстановяване.
1. Преглед
1.1 Препратки
1.2 Идентифицирани изисквания
1.3 Свързани стандарти
2. Идентифицирани изисквания
Изисквания
| Източник |
Изискване |
3. Свързани стандарти
Стандарти
| Източник |
Изискване |
- Builddate: 26.06.2019 00:00:00 -Doknr: CELEX:32004L0035
- EULAW -
EN: Legal acts of the European Union from EUR-Lex, https://eur-lex.europa.eu/. © European Union. Re-use is authorised by Decision 2011/833/EU, provided the source is acknowledged; the consolidated texts are licensed under CC BY 4.0 (EUR-Lex legal notice). Divided into sections and converted into the GRCA format, the wording unchanged. Only the legislation published in the Official Journal of the European Union is deemed authentic.
DE: Rechtsakte der Europäischen Union aus EUR-Lex, https://eur-lex.europa.eu/. © Europäische Union. Weiterverwendung nach Beschluss 2011/833/EU mit Quellenangabe gestattet; die konsolidierten Fassungen stehen unter CC BY 4.0 (Rechtlicher Hinweis von EUR-Lex). In Abschnitte aufgeteilt und in das GRCA-Format umgewandelt, der Wortlaut unverändert. Verbindlich sind allein die im Amtsblatt der Europäischen Union veröffentlichten Rechtsakte.
|