Член 6 Изграждане на капацитет

на държавите членки в усилията им да подобрят предотвратяването, откриването, анализа и способността за реагиране на киберзаплахи и киберинциденти, като им предоставя знания и експертен опит;

на държавите членки и институциите, органите, службите и агенциите на Съюза при разработването и прилагането на политиките за оповестяване на уязвимостта на доброволна основа;

на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза в усилията им да подобрят предотвратяването, установяването, анализа и способностите си за реагиране на киберзаплахи и киберинциденти, по-специално чрез целесъобразна подкрепа за CERT-EU;

на държавите членки, по тяхна молба, за създаване на национални CSIRT, съгласно член 9, параграф 5 от Директива (ЕС) 2016/1148;

на държавите членки, по тяхна молба, за разработване на национални стратегии относно мрежите и информационните системи съгласно член 7, параграф 2 от Директива (ЕС) 2016/1148 и насърчава разпространението на тези стратегии, както и отбелязва напредъка при изпълнението им в рамките на Съюза, за да популяризира добрите практики;

на институциите на Съюза при изготвянето и прегледа на стратегиите на Съюза за киберсигурността, като насърчава тяхното разпространение и проследява напредъка в изпълнението им;

на националните CSIRT и CSIRT на Съюза, като увеличава техните способности, включително чрез насърчаване на диалога и обмена на информация, за да гарантира, че всеки CSIRT отговаря на общ набор от минимални способности и работи в съответствие с най-добрите практики съобразно актуалните технологични постижения;

на държавите членки чрез редовното организиране най-малко на всеки две години на посочените в член 7, параграф 5 учения в областта на киберсигурността на равнището на Съюза, и чрез препоръки за политиката въз основа на процеса на оценка на ученията и направените от тях изводи;

на съответните публични органи чрез предлагане на обучения по киберсигурност, по целесъобразност съвместно със заинтересованите страни;

на групата за сътрудничество при обмена на най-добри практики, по-специално относно определянето от държавите членки на оператори на основни услуги, съгласно член 11, параграф 3, буква л) от Директива (ЕС) 2016/1148, включително по отношение на трансграничните зависимости във връзка с рисковете и инцидентите.