Член 10 Уреждане на спорове

1.   Ползвателите, държателите на данни и получателите на данни имат достъп до орган за уреждане на спорове, сертифициран в съответствие с параграф 5 от настоящия член, за уреждане на споровете по член 4, параграфи 3 и 9 и по член 5, параграф 12, както и споровете, свързани със справедливите, разумни и недискриминационни ред и условия и прозрачния начин за предоставяне на данните в съответствие с настоящата глава и глава IV.

2.   Органите за уреждане на спорове съобщават на засегнатите страни таксите или механизмите, използвани за определяне на таксите, преди тези страни да поискат решение.

3.   За споровете, отнесени до орган за уреждане на спорове съгласно член 4, параграфи 3 и 9 и член 5, параграф 12, когато органът за уреждане на спорове реши спор в полза на ползвателя или на получателя на данните, държателят на данните поема всички такси, начислени от органа за уреждане на спорове, и възстановява на този ползвател или получател на данните всички други разумни разходи, които ползвателят или получателят на данните е направил във връзка с уреждането на спора. Ако органът за уреждане на спорове реши спор в полза на държателя на данните, от ползвателя или получателя на данните не се изисква да възстанови такси или други разходи, които държателят на данните е платил или трябва да плати във връзка с уреждането на спора, освен ако органът за уреждане на спорове не установи, че ползвателят или получателят на данни е действал явно недобросъвестно.

4.   Клиентите и доставчиците на услуги за обработка на данни имат достъп до орган за уреждане на спорове, сертифициран в съответствие с параграф 5 от настоящия член, за уреждане на спорове във връзка с нарушаване на правата на клиентите и неизпълнение на задълженията на доставчиците на услуги за обработка на данни в съответствие с членове 23—31.

5.   Държавата членка, в която е установен органът за уреждане на спорове, сертифицира този орган по негово искане, когато той е доказал, че отговаря на всяко едно от следните условия:

6.   Държавите членки уведомяват Комисията за органите за уреждане на спорове, сертифицирани в съответствие с параграф 5. Комисията публикува списък на тези органи на специален уебсайт и го актуализира редовно.

7.   Органът за уреждане на спорове отказва да разгледа искане за разрешаване на спор, който вече е бил отнесен до друг орган за уреждане на спорове или до съд, или друг правораздавателен орган на държава членка.

8.   Органът за уреждане на спорове предоставя на страните възможността в разумен срок да изразят становищата си по въпросите, които страните са повдигнали пред този орган. В този контекст органите за уреждане на спорове предоставят на всяка от страните внесените от другата страна документи във връзка с техния спор и всички изявления, направени от експерти. Страните имат възможност да коментират тези документи и изявления.

9.   Органът за уреждане на спорове приема своето решение по отнесените до него въпроси не по-късно от 90 дни след получаването на искане съгласно параграфи 1 и 4. Това решение се взима в писмена форма или на траен носител и се придружава от изложение на мотивите.

10.   Органите за уреждане на спорове изготвят и оповестяват публично годишни доклади за дейността. В тези годишни доклади се включва по-специално следната обща информация:

11.   За да улесни обмена на информация и на най-добри практики, орган за уреждане на спорове може да реши да включи в посочения в параграф 10 доклад препоръки относно начина, по който тези проблеми може да бъдат избегнати или решени.

12.   Решението на орган за уреждане на спорове е обвързващо за страните само ако страните изрично са дали съгласието си за неговия обвързващ характер преди началото на процедурата за уреждане на спорове.

13.   Настоящият член не засяга правото на страните да търсят ефективни правни средства за защита пред съд или друг правораздавателен орган на държава членка.