Член 428ас Остатъчен срок до падежа на актив

Освен ако в настоящата глава не е предвидено друго, институциите вземат предвид остатъчния договорно установен срок до падежа на своите активи и задбалансови сделки, когато определят коефициентите на изисквано стабилно финансиране, които се прилагат за техните активи и задбалансови позиции в съответствие с посоченото в раздел 2.

Институциите третират активите, които са били отделени в съответствие с член 11, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 648/2012, в съответствие с базисните експозиции на тези активи. Институциите обаче прилагат за тези активи по-високи коефициенти на изисквано стабилно финансиране в зависимост от срока на обременяването с тежести, който трябва да бъде определен от компетентните органи, които отчитат дали институцията е в състояние свободно да се разпорежда или да разменя такива активи, както и срока на пасивите към клиентите на институциите, за които се отнася това изискване за отделяне.

При изчисляването на остатъчния срок до падежа на даден актив институциите вземат под внимание опциите въз основа на допускането, че емитентът или контрагентът ще упражни всяка опция за удължаване на срока до падежа на актива. За опции, които могат да бъдат упражнени по преценка на институцията, институциите и компетентните органи вземат предвид свързаните с репутацията фактори, които могат да ограничат възможността на институцията да не упражни опцията, по-специално пазарните очаквания и очакванията на клиентите, че институцията следва да удължи срока до падежа на определени активи при настъпването на техния падеж.

За определянето на коефициентите на изисквано стабилно финансиране, които се прилагат в съответствие с раздел 2, за заемите с анюитетни вноски с договорно установен остатъчен срок до падежа от една година или повече, частите, чиито срок до падежа е по-малко от шест месеца и между шест месеца и по-малко от една година, се считат за имащи остатъчен срок до падежа от по-малко от шест месеца и съответно между шест месеца и по-малко от една година.