+Член 30 1.

Член 30 1.

Държавите членки гарантират, че когато инвестиционните посредници разработват и прилагат своята политика за възнагражденията на категориите служители, включително на висшето ръководство, на поемащите риск служители, на служителите с контролни функции, както и на всички служители, чието общо възнаграждение е най-малко равно на най-ниското възнаграждение, получавано от висшето ръководство или поемащите риск служители, чиито професионални дейности имат съществено въздействие върху рисковия профил на инвестиционния посредник или на управляваните от него активи, те спазват следните принципи:

а) 

политиката за възнагражденията е ясно документирана и пропорционална на мащаба, вътрешната организация и естеството, както и на обхвата и сложността на дейностите на инвестиционния посредник;

б) 

политиката за възнагражденията е неутрална по отношение на пола;

в) 

политиката за възнагражденията е съобразена с разумното и ефективно управление на риска и го насърчава;

г) 

политиката за възнагражденията съответства на бизнес стратегията и целите на инвестиционния посредник и е съобразена с дългосрочните последици от взетите инвестиционни решения;

д) 

политиката за възнагражденията включва мерки за избягване на конфликти на интереси, поощрява отговорното осъществяване на стопанска дейност и насърчава осведомеността за риска и предпазливото поемане на риск;

е) 

ръководният орган на инвестиционния посредник в изпълнение на надзорните си функции приема и периодично подлага на преглед политиката за възнагражденията и отговоря за контрола на нейното изпълнение;

ж) 

изпълнението на политиката за възнагражденията се подлага най-малко веднъж годишно на централен и независим вътрешен преглед от контролни звена;

з) 

служителите с контролни функции са независими от контролираните от тях стопански единици, разполагат с необходимите правомощия и получават възнаграждение според това доколко постигат свързаните с техните функции цели, независимо от резултата на контролираните от тях стопански дейности;

и) 

възнаграждението на висшите служители, работещи в областта на управлението на риска и спазването на нормативните изисквания, се контролира пряко от комитета по възнагражденията, посочен в член 33, или — когато такъв комитет не е създаден — от ръководния орган в надзорната му функция;

й) 

в политиката за възнагражденията, като се отчитат националните правила за определяне на заплатите, се прави ясна разлика между критериите за определяне на:

i) 

основното постоянно възнаграждение, което най-вече отразява съответния професионален опит и отговорностите в рамките на организацията, както е посочено в длъжностната характеристика на служителя като част от условията на трудовия му договор;

ii) 

променливото възнаграждение, което отразява устойчивите и коригирани с оглед на риска резултати от дейността на служителя, както и резултатите от дейността, надхвърлящи изискванията по длъжностната характеристика на служителя;

к) 

постоянният елемент представлява достатъчно голям дял от общото възнаграждение, така че да позволява прилагането на напълно гъвкава политика по отношение на променливите елементи на възнаграждението, включително възможността да не се изплащат променливи елементи на възнаграждението.

1. Преглед

,

1.1 Препратки

1.2 Идентифицирани изисквания

1.3 Свързани стандарти

2. Идентифицирани изисквания

Изисквания

3. Свързани стандарти

Стандарти