ПРИЛОЖЕНИЕ МЕТОДИ НА ВЗЕМАНЕ НА ПРОБИ И АНАЛИЗ

ПРИЛОЖЕНИЕ

МЕТОДИ НА ВЗЕМАНЕ НА ПРОБИ И АНАЛИЗ

А.   ОТДЕЛЯНЕ НА ОТПАДНИ ВОДИ

Референтният метод на анализ за определяне на общото разтворено вещество (поддаващо се на филтрация вещество от неутаената проба), изразено в мг/л, е филтриране през 0,45 μм филтърна мембрана, сушене при 105 °С и претегляне ( 4 ).

Пробите следва да се вземат по такъв начин, че да са представителни за отделените води за 24-часов период.

Това определяне следва да се провежда с прецизност ( 5 ) от ± 5 % и точност (5)  от ± 10 %.

Б.   СПЕЦИФИКАЦИИ, СПАЗВАНИ ПРИ ИЗБОР НА МЕТОД ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА ЕМИСИИТЕ ВЪВ ВЪЗДУХА

I.   Гравиметричен метод

II.   Метод на броимите влакна

Когато се използват процедури за броене на влакната с цел проверка и съгласуване с граничните стойности, предвидени в член 4 от директивата, при спазване на член 6, параграф 3 от директивата може да се използва следният конверсионен фактор: две влакна/мл за 0,1 мг/м3 азбестов прах.

За целите на директивата влакно е който и да е обект с дължина по-голяма от 5 мкм, широчина по-малка от 3 мкм и с отношение дължина/широчина по-голямо от 3/1, който е броим посредством фазово контрастна оптична микроскопия при използване на европейския референтен метод, описан в приложение I към Директива 83/477/ЕИО.

Методът на броимите влакна отговаря на следните изисквания:

Контролните органи определят периодичността на подобни измервания според характеристиките на завода и неговата продукция, но това трябва да става най-малко на всеки шест месеца. Когато не се правят периодични измервания, крайните стойности, определени в член 4 от директивата, се прилагат към общата емисия на прах.

Вземането на проби става преди каквото и да било разреждане на измервания поток.

Измерванията са валидни, само ако вземането на проби става по време на нормален режим на работа на инсталацията.

Вземането на проби става на място, където има ламинарен въздушен поток. Доколкото е възможно, трябва да се внимава да се избягва турбуленцията, както и препятствия, които биха могли да нарушат въздушния поток.

В тръбите, където се вземат пробите, се правят подходящи отвори и се осигуряват подходящи платформи.

Преди да се започне с вземането на проби, е необходимо да се измерят температурата и налягането на въздуха и скоростта на потока в тръбата. Температурата и налягането на въздуха обикновено се измерват покрай линията на вземане на проби при нормална скорост на потока. При изключителни условия трябва да се измерва и концентрацията на водни пари, така че резултатите да бъдат поправени съответно.

Процедурата изисква въздушна проба от тръба, по която минават емисиите от азбестов прах, да бъде прекарана през филтър и броимите азбестови влакна в праха да се задържат във филтъра, за да бъдат измерени.

Методът за преброяване на влакната съответства на европейския референтен метод, описан в приложение I към Директива 83/477/ЕИО.

В допълнение към данните от измерванията, в резултатите фигурират и данните за температурата, налягането и потока, както и всякаква подходяща допълнителна информация, като например диаграма на разположението на точките, където са взети пробите, размерите на тръбите, обемите на пробите и изчислителния метод, чрез който са получени резултатите. Тези резултати се дават за нормални температура (273 K) и налягане (101,3 kPa).

( 1 ) ОВ L 194, 25.7.1975 г., стр. 47.

( 2 ) ОВ L 84, 31.3.1978 г., стр. 43.

( 3 ) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

( 4 ) Виж приложение III към Директива 82/883/ЕИО (ОВ L 378, 31.12.1982 г., стр. 1).

( 5 ) Тези термини са дефинирани в член 2 от Директива 79/869/ЕИО (ОВ L 271, 29.10.1979 г., стр. 44), изменена с Директива 81/855/ЕИО (ОВ L 319, 7.11.1981 г., стр. 16).