ПРИЛОЖЕНИЕ III

1. Предотвратяването и/или премахването на вредни организми следва да се постига или подпомага, по-специално чрез:

— сеитбообръщение на културите,

— използване на подходящи селскостопански техники (например техника на предварително подготвените разсадни лехи, време и гъстота на сеитба, подсяване, оптимално разстояние между културите, консервационна оран, хигиенни мерки и подрязване на дървета),

— използване, когато е подходящо, на устойчиви/толерантни сортове растения и на стандартни/сертифицирани семена и посадъчен материал,

— използване на балансирано торене, обработка с вар и практики за напояване/дренаж,

— предотвратяване на разпространението на вредни организми чрез мерки за хигиенизиране (например чрез редовно почистване на машините и на оборудването),

— защита и поддържане на важни полезни организми, например чрез подходящи растителнозащитни мерки или използване на екологични инфраструктури във и извън производствените площадки.

2. Вредните организми трябва да бъдат наблюдавани посредством подходящи методи и инструменти, когато има такива. Такива подходящи инструменти следва да включват наблюдения, както и научнообосновани системи за предупреждаване, прогнозиране и ранно диагностициране, когато е възможно, както и ползване на консултации от експерти.

3. Въз основа на резултатите от наблюдението професионалният потребител трябва да реши дали и кога да прилага мерки за растителна защита. Определящ фактор при вземането на решения са строгите и научно обосновани прагови стойности. Преди обработването трябва да се вземат предвид, при възможност, определените за региона прагови нива за вредни организми, конкретните площи, култури и климатични условия.

4. Устойчивите биологични, физически и други нехимични методи трябва да се предпочитат пред химичните методи, ако осигуряват задоволително равнище на контрол на вредителите.

5. Прилаганите пестициди трябва да бъдат възможно най-специфични по отношение на целта и да имат минимални странични ефекти върху здравето на хората, неприцелните организми и околната среда.

6. Професионалният потребител трябва да ограничава употребата на пестициди и други форми на намеса до необходимата степен, например посредством намалени дози, намалена честота на прилагане или частично прилагане, когато прецени, че степента на риск за растителността е приемлива и не се увеличава опасността за развитие на устойчивост при популации на вредни организми.

7. Когато е известна опасността от развитие на устойчивост по отношение на мярка за растителна защита и когато степента на наличие на вредни организми изисква нееднократно прилагане на пестициди върху растителните култури, трябва да се прилагат наличните стратегии срещу развитието на устойчивост, с цел запазване на ефективността на продуктите. Това може да включва употребата на няколко пестицида с различни начини на действие.

8. Въз основа на данните относно употребата на пестициди и на наблюдението на вредните организми, професионалният потребител трябва да проверява доколко са успешни прилаганите мерки за растителна защита.