Preamble: 1

(1)

като имат предвид, че на 10 май 1993 г. Съветът прие Директива 93/22/ЕИО относно инвестиционните услуги в областта на ценните книжа (5); като имат предвид, че посочената директива е основен инструмент за изграждането на вътрешния пазар за инвестиционните предприятия;

(2)

като имат предвид, че Директива 93/22/ЕИО определя разумните правила, които инвестиционните предприятия са длъжни да спазват по всяко време, включително правила, чиято цел е да защитават доколкото е възможно правата на инвеститорите по отношение на притежаваните от тях парични средства или инструменти;

(3)

като имат предвид, че, от друга страна, нито една система за надзор не може да осигури пълна защита, особено при извършване на измама;

(4)

като имат предвид, че защитата на инвеститорите и поддържането на доверието във финансовата система е важен аспект на изграждането и правилното функциониране на вътрешния пазар в тази област; като имат предвид, че следователно за тази цел е от съществено значение във всяка държава-членка да бъде въведена схема за обезщетение на инвеститорите, която да гарантира хармонизирана минимална защита най-малко за дребните инвеститори, в случай че инвестиционното предприятие не е в състояние да изпълни задълженията си пред своите клиенти-инвеститори;

(5)

като имат предвид, че следователно дребните инвеститори ще могат да купуват инвестиционни услуги от клонове на инвестиционни предприятия от Общността или чрез трансгранично предоставяне на услуги със същото доверие, с което ползват услугите на местни инвестиционни предприятия, знаейки, че биха могли да ползват хармонизирано ниво на минимална защита, в случай че инвестиционното предприятие не е в състояние да изпълни задълженията си към своите клиенти инвеститори;

(6)

като имат предвид, че при липса на такава минимална хармонизация приемащата държава-членка, би могла да сметне за основателно с оглед защитата на инвеститорите да изисква членство в нейна схема за обезщетение, когато инвестиционно предприятие от Общността, осъществяващо дейността си чрез клон или чрез предоставяне на услуги, не членува в такава схема в държавата-членка по произход или членува в схема, за която не се смята, че осигурява равностойна защита; като имат предвид, че такова изискване би могло да застраши функционирането на вътрешния пазар;

(7)

като имат предвид, че макар в повечето държави-членки понастоящем да действат някакви правила за обезщетение на инвеститорите, те общо взето не обхващат всички инвестиционни предприятия, притежаващи единното разрешение, предвидено в Директива 93/22/ЕИО;

(8)

като имат предвид, че следователно всяка държава-членка следва да бъде задължена да разполага със схема или схеми за обезщетение на инвеститорите, чиито членове биха били всички такива инвестиционни предприятия; като имат предвид, че всяка такава схема трябва да обхваща паричните средства и инструментите, държани от инвестиционно предприятие във връзка с инвестиционните операции на инвеститора, които в случай че инвестиционното предприятие не е в състояние да изпълни задълженията си към своите клиенти инвеститори, не могат да бъдат възстановени на инвеститора; като имат предвид, че последното по никакъв начин не накърнява правилата и производствата, приложими във всяка държава-членка към решенията, които следва да се вземат при неплатежоспособност или ликвидация на инвестиционно предприятие;

(9)

като имат предвид, че определението за „инвестиционно предприятие“ обхваща кредитните институции, които имат разрешение да предоставят инвестиционни услуги; като имат предвид, че всяка такава кредитна институция трябва също да бъде задължена да участва в схема за обезщетение на инвеститорите, обхващаща инвестиционните ѝ опера ции; като имат предвид, че от друга страна не е необходимо да се изисква от такава кредитна институция да членува в две отделни схеми, когато една схема отговаря едновременно на условията на настоящата директива и тези на Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. за схемите за гарантиране на влоговете (6); като имат предвид, че от друга страна за инвестиционните предприятия, които са кредитни институции, в някои случаи може да се окаже трудно да бъдат разграничени влоговете, попадащи в приложното поле на Директива 94/19/ЕО, и паричните средства, държани във връзка с инвестиционната дейност; като имат предвид, че държавите-членки следва да имат възможността да определят коя от двете директиви е приложима към такива вземания;

(10)

като имат предвид, че Директива 94/19/ЕО разрешава на държава-членка да освободи кредитна институция от задължението да членува в схема за гарантиране на влоговете, когато тази кредитна институция е част от система, защитаваща самата кредитна институция, и в частност гарантираща нейната платежоспособност; като имат предвид, че когато кредитна институция, членуваща в такава система, е и инвестиционно предприятие, държавата-членка следва също да има възможността при определени условия да освободи кредитната институция от задължението да членува в схема за обезщетение на инвеститорите;

(11)

като имат предвид, че хармонизираното минимално ниво на обезщетение в размер на 20 000 ECU на инвеститор би трябвало да бъде достатъчно да защити интересите на дребните инвеститори, когато инвестиционно предприятие не е в състояние да изпълни задълженията си към своите клиенти инвеститори; като имат предвид, че следователно, би било целесъобразно, хармонизираното минимално ниво на обезщетение да бъде определено в размер на 20 000 ECU; като имат предвид, че както в Директива 94/19/ЕО, биха могли да бъдат необходими ограничени преходни разпоредби, за да могат схемите за обезщетение да спазват този размер, тъй като това се прилага също и за държавите-членки, които към датата на приемане на директивата не разполагат с такива схеми;

(12)

като имат предвид, че същият размер е приет в Директива 94/19/ЕО;

(13)

като имат предвид, че за да бъдат насърчавани инвеститорите да подхождат с необходимото внимание при избора на инвестиционно предприятие, е целесъобразно на държавите-членки да бъде дадена възможността да изискват от инвеститорите да поемат част от загубата; като имат предвид, че от друга страна на инвеститора трябва да бъде осигурено покритие на не по-малко от 90 % от загубата, доколкото размерът на изплатеното обезщетение е по-малко от определения в Общността минимум;

(14)

като имат предвид, че схемите в някои държави-членки предлагат нива на покритие, по-високи от хармонизираното минимално ниво на защита съгласно настоящата директива; като имат предвид, че от друга страна не изглежда подходящо да се изискват промени на тези схеми в това отношение;

(15)

като имат предвид, че запазването в Общността на схеми, които осигуряват по-високо покритие от хармонизирания минимум, може, в рамките на една и съща територия, да доведе до различни равнища на обезщетение и неравни условия на конкуренция между националните инвестиционни предприятия и клоновете на предприятия от други държави-членки; като имат предвид, че за да се противодейства на тези недостатъци, на клоновете следва да бъде разрешено да се присъединяват към схемите на приемащите страни, за да могат да предлагат на инвеститорите същото покритие, което се осигурява от схемите на страните, в които се намират; като имат предвид, че е целесъобразно в доклада си относно прилагането на директивата, Комисията да посочи в каква степен клоновете са упражнили тази възможност, както и трудностите, които са срещнали клоновете или схемите за обезщетение на инвеститорите при прилагането на тези разпоредби; като имат предвид, че при това не се изключва възможността схемите в държавите-членки по произход също да предлагат допълнително покритие при предвидените от тях условия;

(16)

като имат предвид, че клоновете на инвестиционни предприятия, установени в други държави-членки, различни от държавите-членки по произход, които предлагат по-високи нива на покритие от инвестиционни предприятия с издадени разрешения в приемащите държави-членки, биха могли да предизвикат пазарни смущения; като имат предвид, че не е уместно нивото или обхватът на покритието, предлагано от схемите за обезщетение, да се превръща в инструмент на конкуренцията; като имат предвид, че следователно е необходимо, поне на първо време, да бъде предвидено, че нито размерът, нито обхватът на покритието, предлагано от схемите на държава-членка по произход на инвеститори в клонове, намиращи се в друга държава-членка, да могат да надхвърлят максималното ниво или обхват, предлагани от съответната схема, в държавата-членка по произход; като имат предвид, че следва да бъде направен преглед на по-ранен етап на евентуалните пазарни смущения въз основа на натрупания опит и в светлината на развитието във финансовия сектор;

(17)

като имат предвид, че държавите-членки трябва да могат да изключват от покритието, осигурено от схемите за обезщетение на инвеститорите, някои изрично изброени инвестиции или инвеститори, ако сметнат, че те не се нуждаят от особена защита;

(18)

като имат предвид, че в някои държави-членки действат схеми за обезщетение на инвеститорите, за които отговарят професионални организации; като имат предвид, че в други държави-членки съществуват схеми, които са създадени и уредени със закон; като имат предвид, че разнообразието от статути поставя проблем единствено по отношение на задължителното членство и изключването от схемите; като имат предвид, че поради това е необходимо да бъдат предприети стъпки за ограничаване правомощията на схемите в това отношение;

(19)

като имат предвид, че инвеститорът трябва да бъде обезщетен без прекомерно забавяне, след като бъде установена основателността на неговата претенция; като имат предвид, че самата схема за обезщетение трябва да бъде в състояние да определи разумен срок за представяне на претенциите; като имат предвид, че от друга страна, фактът, че този срок е изтекъл, не може да бъде използван срещу инвеститор, който поради основателна причина, не е могъл да предяви вземането си в определения срок;

(20)

като имат предвид, че информирането на инвеститорите за условията и реда на обезщетение е съществен елемент от тяхната защита; като имат предвид, че член 12 от Директива 93/22/ЕИО задължава инвестиционните предприятия да информират инвеститорите, преди да встъпят в делови отношения с тях, относно възможното прилагане на схема за обезщетение; като имат предвид, че следователно в настоящата директива следва да бъдат определени правила за уведомяване на потенциалните инвеститори относно схемите за обезщетение, които обхващат инвестиционните им операции;

(21)

като имат предвид, от друга страна, че нерегламентираното използване за рекламни цели на размера и обхвата на схемата за обезщетение би могло да засегне стабилността на финансовата система или доверието на инвеститорите; като имат предвид, че следователно държавите-членки следва да определят правила за ограничаването на тези позовавания;

(22)

като имат предвид, че по принцип настоящата директива задължава всяко инвестиционно предприятие да стане член на схема за обезщетение на инвеститорите; като имат предвид, че директивите, уреждащи допускането на инвестиционни предприятия, чието седалище е в страна, която не е членка, и в частност Директива 93/22/ЕИО, дават възможност на държавите-членки да решат дали и при какви условия да разрешават на клоновете на такива инвестиционни предприятия да провеждат дейност на тяхна територия; като имат предвид, че такива клонове няма да се ползват от свободното предоставяне на услуги съгласно параграф 2 на член 59 от Договора или от правото на установяване в други държави-членки освен тази, в която са се установили; като имат предвид, съответно, че държава-членка, допускаща такива клонове, трябва да определи как да прилага принципите на настоящата директива към тях в съответствие с член 5 от Директива 93/22/ЕИО и с необходимостта от защита на инвеститорите и поддържане целостта на финансовата система; като имат предвид, че е от съществено значение инвеститорите клиенти на такива клонове да бъдат напълно запознати с приложимите разпоредби в областта на обезщетяването;

(23)

като имат предвид, че не е необходимо в настоящата директива да бъдат хармонизирани начините, по които следва да се финансират схемите за обезщетение на инвеститорите, от една страна, и че разходите за финансиране на такива схеми трябва, по принцип, да бъдат поети от самите инвестиционни предприятия, а от друга — че финансовият капацитет на схемите трябва да бъде пропорционален на тяхната отговорност; като имат предвид, че това обаче не трябва да поставя под заплаха стабилността на финансовата система на съответната държава-членка;

(24)

като имат предвид, че директивата не може да породи отговорност за държавите-членки или за техните компетентни органи пред инвеститорите, ако са осигурили въвеждането и официалното признаване на една или повече схеми за обезщетение или защита на инвеститорите при определените в директивата условия;

(25)

като имат предвид, че в заключение е необходимо минимално ниво на хармонизация на механизмите за обезщетение на инвеститорите, за да бъде завършено изграждането на вътрешния пазар за инвестиционните предприятия, тъй като тя ще позволи на инвеститорите да работят с такива предприятия с по-голямо доверие, особено с предприятия от други държави-членки, и да бъдат избегнати затрудненията, породени от прилагането от страна на приемащите държави-членки на национални разпоредби за защита на инвеститорите, които не са координирани на равнище Общност; като имат предвид, че директива на Общността със задължително действие е единственият подходящ инструмент за постигането на желаната цел при общата липса на механизми за обезщетение на инвеститорите, съответстваща на приложното поле на Директива 93/22/ЕИО; като имат предвид, че настоящата директива осъществява само необходимата минимална хармонизация и дава на държавите-членки възможност да предписват по-широк обхват или по-висок размер на покритие, както и необходимата свобода по отношение на организацията и финансирането на схемите за обезщетение на инвеститорите,