Член 428ак Остатъчен срок до падежа на пасив или на собствения капитал

Освен ако в настоящата глава не е предвидено друго, институциите вземат предвид остатъчния договорно установен срок до падежа на своите пасиви и собствен капитал, за да определят коефициентите на налично стабилно финансиране, които се прилагат съгласно раздел 2.

Институциите вземат предвид съществуващите възможности за определяне на остатъчния срок до падежа на пасива или на собствения капитал. Те правят това въз основа на допускането, че контрагентът ще упражни кол опциите на възможно най-ранната дата. За опции, които могат да бъдат упражнени по преценка на институцията, институциите и компетентните органи вземат предвид свързаните с репутацията фактори, които могат да ограничат възможността на институцията да не упражни опцията, по-специално пазарните очаквания, че институциите следва да изкупят обратно някои пасиви преди падежа им.

Институциите третират депозитите с фиксиран срок на предизвестие според срока на предизвестието, а срочните депозити — според техния остатъчен срок до падежа. Чрез дерогация от параграф 2 от настоящия член институциите не вземат предвид възможностите за предсрочно теглене, когато вложителят трябва да плати съществена такса за предсрочни тегления, направени преди изтичането на една година, като съответната такса е посочена в делегирания акт, по член 460, параграф 1, при определянето на остатъчния срок до падежа на срочните депозити на дребно.

С цел определяне на коефициентите на налично стабилно финансиране, които се прилагат в съответствие с посоченото в раздел 2, за пасивите с остатъчен договорно установен срок до падежа от една година или повече, която и да е част от пасивите, чийто падеж настъпва след по-малко от шест месеца, и която и да е част от пасивите, чийто падеж настъпва между шест месеца и по-малко от една година, се третира като имаща остатъчен срок до падежа от по-малко от шест месеца и съответно между шест месеца и по-малко от една година.