Член 4 Междинни цели на Съюза в областта на климата

от 2036 г., адекватен принос за постигането на целта в областта на климата 2040 г. за висококачествени международни кредити съгласно член 6 от Парижкото споразумение за не повече от 5 % от нетните емисии на Съюза през 1990 г., което съответства на вътрешно намаление на нетните емисии на парникови газове до 2040 г. с 85 % в сравнение с равнищата от 1990 г., по едновременно амбициозен и разходоефективен начин, в подкрепа на постигането от Съюза и трети държави на нетни траектории за намаляване на емисиите на парникови газове, съвместими с целта на Парижкото споразумение за задържане на покачването на средната температура в световен мащаб значително под 2 oC и продължаване на усилията за ограничаване на повишаването на температурата до 1,5  oC над равнищата от прединдустриалния период, като се гарантира екологосъобразността на тези кредити и същевременно се насърчава технологичното лидерство на Съюза; може да се обмисли пилотен период от 2031 до 2035 г. за иницииране на пазар за международни кредити с високо качество и висок интегритет; произходът, критериите за качество и другите условия относно придобиването и използването на такива кредити се уреждат в правото на Съюза, за да се гарантира, че кредитите се основават на надеждни и преобразуващи дейности в партньорските държави с цел постигане на цели и политики в областта на климата, които са съвместими с дългосрочната цел по отношение на температурата, установена в Парижкото споразумение, че са предмет на солидни гаранции, включително гарантиране на почтеност, избягване на двойното отчитане, допълняемост, постоянство, прозрачно управление, стабилни методики за мониторинг, докладване и проверка, както и че осигуряват икономически, социални и екологични съпътстващи ползи и гаранции за правата на човека, и имат висока степен на амбиция за споделяне на приходите за адаптиране и споделяне на ползите от смекчаването на последиците от изменението на климата със засегнатите държави; при определянето на критериите за качество Комисията разглежда, когато е подходящо, необходимостта от допълване на критериите, установени в член 6, параграф 4 от Парижкото споразумение, за да се гарантира спазването на тези гаранции и да се осигури най-високо качество на международните кредити за намалени емисии, по-специално по отношение на постоянството и правата на човека;

ролята на вътрешните постоянни поглъщания в рамките на системата за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Съюза (наричана по-нататък „СТЕ на ЕС“), установена с Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( 1 ), за компенсиране на остатъчните емисии, които трудно могат да бъдат намалени;

по-голяма гъвкавост между секторите и инструментите и в техните рамки, за да се подпомогне постигането на целите по прост и разходоефективен начин;

реалистичният принос на поглъщанията на въглерод към общото усилие за намаляване на емисиите, като същевременно се отчита несигурността на естествените поглъщания и се гарантира, че евентуалните дефицити няма да бъдат за сметка на други икономически сектори, без да се засяга възможността държавите членки да използват излишъка от естествените поглъщания, за да компенсират емисиите си в други сектори;

необходимостта да се поддържат, управляват и увеличават, доколкото е подходящо, естествените поглътители в дългосрочен план, да се опазва и възстановява биологичното разнообразие и да се насърчава устойчивата и кръгова биоикономика, както и да се вземат предвид последиците от различията във възрастовата структура на горите, естествената променливост и несигурности, особено онези, които са свързани с въздействията на изменението на климата и естествените смущения върху сектора на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство;

целите и усилията на държавите членки след 2030 г. следва да отразяват разходната ефективност и солидарността, като се отчитат различните национални обстоятелства и особености, включително тези на островите и на най-отдалечените региони;

най-добрите налични и най-новите научни данни, включително последните доклади на МКИК и на консултативния съвет;

социалното, икономическото и екологичното въздействие в държавите членки, включително във връзка с целите за декарбонизация и конкурентоспособност на европейската промишленост;

разходите, свързани с бездействието, и ползите от действията в средносрочен и дългосрочен план;

необходимостта да се гарантира и подкрепи честен и справедлив, прагматичен, разходоефективен и социално балансиран преход за всички, като се отчитат различните национални обстоятелства и се обръща специално внимание на въздействието върху потребителските цени, енергийната и транспортната бедност, както и на регионите и секторите, включително техния инвестиционен капацитет, малките и средните предприятия (МСП), земеделските стопани и уязвимите домакинства, засегнати от прехода към неутралност по отношение на климата;

опростяване и намаляване на административната тежест, технологична неутралност, разходна ефективност, икономическа ефективност и икономическа сигурност;

действията в областта на климата като двигател за инвестиции, иновации и повишена конкурентоспособност;

необходимостта от засилване на устойчивостта и глобалната конкурентоспособност на икономиката на Съюза и намаляване на риска от изместване на въглеродни емисии, по-специално за МСП и промишлените сектори, които са изложени в най-голяма степен на изместване на въглеродни емисии, включително по отношение на износа, за да се гарантира лоялна конкуренция;

най-добрите налични разходоефективни, безопасни и приспособими технологии;

наличието и финансовата достъпност на енергията, сигурността на доставките, енергийната сигурност и енергийната ефективност, включително принципа „енергийната ефективност на първо място“, както и укрепването на електроенергийните мрежи и междусистемните връзки с оглед на изграждането на истински енергиен съюз и насърчаването на производството на енергия на национално равнище;

ролята на горивата с нулеви и ниски въглеродни емисии и на възобновяемите горива за декарбонизацията на транспорта, включително автомобилния транспорт след 2030 г., и конкретни мерки за подпомагане на производителите на тежки превозни средства да постигнат своите цели, като се отчита европейското съдържание;

справедливост и солидарност между държавите членки и в самите държави членки;

необходимостта да се осигури екологична ефективност и напредък във времето, като същевременно се запази социалното сближаване и се гарантира продоволствена сигурност и справедлив преход;

нуждите от инвестиции и възможностите за такива, включително достъп до публично и частно финансиране, както и подкрепа за иновациите и достъп до иновативни технологии във всички държави членки, като се отчита географският баланс;

развитието на международната обстановка и предприетите усилия за постигане на дългосрочните цели на Парижкото споразумение и крайната цел на Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата (РКООНИК), както и подкрепата на Съюза за неговите партньори при справянето с изменението на климата и последиците от него.