|
+ПРИЛОЖЕНИЕ II МЕТОДИ ЗА КОНТРОЛ НА ПЪРВИЧНАТА БИОРАЗГРАДИМОСТ НА ПОВЪРХНОСТНОАКТИВНИТЕ ВЕЩЕСТВА, СЪДЪРЖАЩИ СЕ В ДЕТЕРГЕНТИТЕ |
ПРИЛОЖЕНИЕ II МЕТОДИ ЗА КОНТРОЛ НА ПЪРВИЧНАТА БИОРАЗГРАДИМОСТ НА ПОВЪРХНОСТНОАКТИВНИТЕ ВЕЩЕСТВА, СЪДЪРЖАЩИ СЕ В ДЕТЕРГЕНТИТЕПРИЛОЖЕНИЕ II МЕТОДИ ЗА КОНТРОЛ НА ПЪРВИЧНАТА БИОРАЗГРАДИМОСТ НА ПОВЪРХНОСТНОАКТИВНИТЕ ВЕЩЕСТВА, СЪДЪРЖАЩИ СЕ В ДЕТЕРГЕНТИТЕ Първичната биоразградимост се измерва чрез определяне на остатъчното ниво на първоначално присъстващите повърхностноактивни вещества в биоразградени течности. Настоящото приложение започва със списък на методите за тестови изпитания, които са общи за всички класове повърхностноактивни вещества; след това в заглавия от А до Г се изброяват аналитичните тестови процедури, които са специфични за всеки клас повърхностноактивни вещества. Критерий за успешно покриване на теста за първична биоразградимост е достигането на ниво от минимум 80 %, измерено според описаните по-долу методи на тестови изпитания. Еталонният метод, избран в настоящия регламент за тестовите изпитания на повърхностноактивните вещества в лаборатория, се основава на „процедурата на теста за потвърждаване“ от метода на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, описан в приложение VIII, точка 1. Могат да се извършват изменения в процедурата на теста за потвърждаване, при условие че те съответстват на стандарта EN ISO 11733. Методи на тестови изпитания (1) Методът на ОИСР, публикуван в техническия доклад на ОИСР от 11 юни 1976 г.„Proposed Method for the Determination of the Biodegradability of Surfactants in synthetic Detergents“. (2) Методът, използван във Франция, е одобрен с Постановлението от 24 декември 1987 г., публикувано в Journal officiel de la République française от 30 декември 1987 г., стр. 15385, и от стандарт NF 73-260 от юни 1981 г., издаден от Association française de normalisation (AFNOR). (3) Методът, използван в Германия, е установен от „Verordnung über die Abbaubarkeit anionischer und nichtionischer grenzflächenaktiver Stoffe in Wasch- und Reinigungsmitteln“ от 30 януари 1977 г., публикуван в Bundesgesetzblatt от 1977 г., част I, стp. 244, определен в регламента за изменение на регламента от 4 юни 1986 г., публикуван в Bundesgesetzblatt от 1986 г., част I, стp. 851. (4) Методът, използван в Обединеното кралство, наречен „Porous Pot Test“, е описан в Технически доклад № 70 (1978) на Water Research Centre. (5) „Тестът за потвърждаване“ от метода на ОИСР, описан в приложение VIII, точка 1 (включително и евентуалните изменения на условията на прилагане, предложени от стандарт EN ISO 11733). Това също така е еталонният метод, използван за разрешаване на спорните въпроси. А. МЕТОДИ ЗА АНАЛИЗ НА АНИОННИТЕ ПОВЪРХНОСТНОАКТИВНИ ВЕЩЕСТВА По време на тестовите изпитания определянето на анионните повърхностноактивни вещества се извършва чрез анализ на метиленово синьо активно вещество (MBAS) според критериите, определени в приложение VIII, точка 2. За анионните повърхностноактивни вещества, които не реагират на гореспоменатия метод (MBAS) или ако е необходимо поради нуждата от по-голяма ефективност или точност, може да се прибегне до използване на апаратура за извършване на съответни специфични анализи, като течна хроматография под високо налягане (HPLС) или газова хроматография (GС). Образци от въпросното чисто повърхностноактивно вещество се предоставят от производителя на компетентните органи на държавите-членки при поискване. Б. МЕТОДИ ЗА АНАЛИЗ НА НЕЙОНОГЕННИТЕ ПОВЪРХНОСТНОАКТИВНИ ВЕЩЕСТВА По време на тестовите изпитания определянето на нейоногенните повърхностноактивни вещества се извършва според метода на активно вещество на бисмут (BiAS) съгласно процедурата за анализ, определена в приложение VIII, точка 3. За нейоногенните повърхностноактивни вещества, които не реагират на гореспоменатия метод BiAS или ако е необходимо поради нуждата от по-голяма ефективност или точност, може да се прибегне до използване на апаратура за извършване на съответни специфични анализи, като течна хроматография под високо налягане (HPLС) или газова хроматография (GС). Образци от въпросното чисто повърхностноактивно вещество се предоставят от производителя на компетентните власти на държавите-членки при поискване. В. МЕТОДИ ЗА АНАЛИЗ НА КАТИОННИТЕ ПОВЪРХНОСТНОАКТИВНИ ВЕЩЕСТВА По време на тестовите изпитания определянето на катионните повърхностноактивни вещества се извършва чрез анализ на дисулфиново синьо активно вещество (DBAS), съгласно следните DBAS процедури: Методът, използван във Федерална Република Германия, (1989) DIN 38 409 – издание: 1989–07. За катионните повърхностноактивни вещества, които не реагират при гореспоменатите тестови изпитания или ако е необходимо поради нуждата от по-голяма ефективност или точност, може да се прибегне до използване на апаратура за извършване на съответни специфични анализи, като течна хроматография под високо налягане (HPLС) или газова хроматография (GС). Образци от въпросното чисто повърхностноактивно вещество се предоставят от производителя на компетентните власти на държавите-членки при поискване. Г. МЕТОДИ ЗА АНАЛИЗ НА АМФОТЕРНИТЕ ПОВЪРХНОСТНОАКТИВНИ ВЕЩЕСТВА По време на тестовите изпитания определянето на амфотерните повърхностноактивни вещества се извършва по следните методи: 1. При отсъствие на катионни повърхностноактивни вещества – по метода, използван във Федерална Република Германия, (1989) DIN 38 409 – част 20. 2. В противен случай – по метода Orange II (Boiteux, 1984). За амфотерните повърхностноактивни вещества, които не реагират при гореспоменатите тестови изпитания или ако е необходимо поради нуждата от по-голяма ефективност или точност (като това бъде надлежно мотивирано), може да се прибегне до използване на апаратура за извършване на съответни специфични анализи, като течна хроматография под високо налягане (HPLС) или газова хроматография (GС). Образци от въпросното чисто повърхностноактивно вещество се предоставят от производителя на компетентните власти на държавите-членки при поискване. 1. Преглед
1.1 Препратки1.2 Идентифицирани изисквания1.3 Свързани стандарти2. Идентифицирани изисквания
3. Свързани стандарти
|