Член 55 Упражняване на делегирането

Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 19, параграф 2, член 24, параграф 11, член 25, параграф 4, член 26, параграф 6, член 34, параграф 9, член 42, параграф 4, член 43, параграф 5 и член 48, се предоставя на Комисията за срок от десет години, считано от 6 октомври 2016 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от 6 януари 2026 г. и девет месеца преди края на всеки следващ петгодишен период. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове от пет години, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

Делегирането на правомощия, посочено в член 19, параграф 2, член 24, параграф 11, член 25, параграф 4, член 26, параграф 6, член 34, параграф 9, член 42, параграф 4, член 43, параграф 5 и член 48, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество.

Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и Съвета.

Делегиран акт, приет съгласно член 19, параграф 2, член 24, параграф 11, член 25, параграф 4, член 26, параграф 6, член 34, параграф 9, член 42, параграф 4, член 43, параграф 5 и член 48, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на същия акт на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.