15. Systemic risk factors

Въпреки че взаимната зависимост между емитентите често се моделира по подобен начин с регулаторната рамка за вътрешнорейтинговия подход, като се използва комбинация от идиосинкратичен (т.е. индивидуален) и един или повече фактори за системен риск, в тези указания не се предписва подход за моделиране, при условие че институцията отговаря на всички релевантни качествени изисквания и на изискванията за валидиране, за да гарантира, че нейният подход е достатъчно консервативен.

Ако моделът предполага различни ликвидни хоризонти, развитието на факторите за системен риск следва да бъде съгласувано и съвместимо в тези различни ликвидни хоризонти.

Корелацията между факторите за системен риск и възможността за плащане на отделния емитент може да е по-трудна за оценяване, тъй като те не са наблюдавани пряко. Всяка техника на оценяване, която се основава пряко или косвено на наблюдаеми пазарни данни (какъвто е случаят с котираните капиталови инструменти), следва да бъде надлежно обоснована и документирана.

Когато дадена институция избере параметрична формула, която предполага множество фактори за системен риск и следователно по-добро отразяване на концентрацията по индустрии или региони, отколкото използване само на един фактор за системен риск, изборът на параметрична формула следва да бъде анализиран и валидиран, например чрез сравняване на резултатите от текущия модел с резултата от модифицираната версия на същия модел, който използва формула за вътрешнорейтингов подход и където всички фактори за системен риск са в перфектна корелация.