SECTION 1 Assessment of ambient air quality in relation to sulphur dioxide, nitrogen dioxide and oxides of nitrogen, particulate matter, lead, benzene and carbon monoxide

Член 5

Режим на извършване на оценка

1.  Горните и долните оценъчни прагове, посочени в раздел А от приложение II, се прилагат към серен диоксид, азотен диоксид и азотни оксиди, прахови частици (ПЧ10 и ПЧ2,5), олово, бензен и въглероден оксид.

Всяка зона и агломерация се класифицира по отношение на тези оценъчни прагове.

2.  Класификацията, посочена в параграф 1, се преразглежда на всеки пет години в съответствие с процедурата, определена в раздел Б от приложение II.

Въпреки това класификациите се преразглеждат по-често в случай на значителни промени в дейностите, свързани с концентрациите в атмосферния въздух на серен диоксид, азотен диоксид или, когато е уместно, азотни оксиди, прахови частици (ПЧ10, ПЧ2,5), олово, бензен или въглероден оксид.

Член 6

Критерии за оценка

1.  Държавите-членки оценяват качеството на атмосферния въздух по отношение на замърсителите, посочени в член 5, във всички зони и агломерации, в съответствие с критериите, посочени в параграфи 2, 3 и 4 от настоящия член, и в съответствие с критериите, посочени в приложение III.

2.  Във всички зони и агломерации, където нивото на замърсителите, посочени в параграф 1, превишава горните оценъчни прагове, определени за тези замърсители, се използват постоянни измервания за оценяване качеството на атмосферния въздух. Тези постоянни измервания могат да бъдат допълнени с методи на моделиране и/или индикативни измервания за получаване на адекватна информация за пространственото разпределение на качеството на атмосферния въздух.

3.  Във всички зони и агломерации, където нивото на замърсителите, посочени в параграф 1, е по-ниско от горните оценъчни прагове, определени за тези замърсители, може да се използва комбинация от постоянни измервания и методи на моделиране и/или индикативни измервания за оценяване качеството на атмосферния въздух.

4.  Във всички зони и агломерации, където нивото на замърсителите, посочени в параграф 1, е по-ниско от долния оценъчен праг, определен за тези замърсители, методите на моделиране или на обективна оценка, или и двата метода са достатъчни за извършване на оценка на качеството на атмосферния въздух.

5.  Освен оценките, посочени в параграфи 2, 3 и 4, се извършват измервания в извънградски пунктове за мониторинг, далеч от значими източници на замърсяване на въздуха, с цел да се набави най-малкото информация за общата масова концентрация и за концентрациите на отделни химически компоненти на фините прахови частици (ПЧ2,5) на средногодишна основа, като същите се извършват в съответствие със следните критерии:

Държавите-членки информират също така Комисията за методите, използвани за измерването на химичния състав на фините прахови частици (ПЧ2,5).

Член 7

Пунктове за вземане на проби

1.  Местоположението на пунктовете за вземане на проби за измерването на нивата на серен диоксид, азотен диоксид и азотни оксиди, прахови частици (ПЧ10, ПЧ2,5), олово, бензен и въглероден оксид в атмосферния въздух се определя посредством критериите, изброени в приложение III.

2.  Във всяка зона или агломерация, където постоянните измервания са единствен източник на информация за оценка качеството на въздуха, броят на пунктовете за вземане на проби за всеки съответен замърсител е не по-малък от минималния брой пунктове за вземане на проби, определен в раздел А от приложение V.

3.  За зоните и агломерациите, където информацията от постоянните измервания от пунктовете за вземане на проби се допълва от информация, получена с методите на моделиране и/или индикативно измерване, общият брой на пунктове за вземане на проби, определен в раздел А от приложение V, може да бъде намален с 50 %, при условие че са изпълнени следните условия:

Резултатите от моделирането и/или представителното измерване се вземат предвид при оценката на качеството на въздуха по отношение на пределно допустимите стойности.

4.  Прилагането в държавите-членки на критериите за избор на пунктове за вземане на проби се наблюдава от Комисията, така че да се улесни хармонизираното прилагане на тези критерии в целия Европейски съюз.

Член 8

Референтни методи за измерване

1.  Държавите-членки прилагат референтните методи на измерване и критериите, определени в раздели А и В от приложение VI.

2.  Други методи на измерване могат да бъдат използвани, като се спазят условията, посочени в раздел Б от приложение VI.