Член 10
Пунктове за вземане проби
1. Разполагането на пунктовете за вземане на проби за измерването на нивата на озон се определя посредством критериите, посочени в приложение VIII.
2. Пунктовете за вземане на проби за постоянни измервания на нивата на озон във всяка зона или агломерация, в която измерването е единствен източник на информация за оценяване качеството на въздуха, са не по-малко от минималния брой пунктове за вземане на проби, определен в раздел А от приложение IX.
3. За зоните и агломерациите, където информацията от пунктовете за вземане на проби за постоянни измервания се допълва от информация, получена с методите на моделиране и/или индикативни измервания, броят на пунктове за вземане на проби, определен в раздел А от приложение IX, може да бъде намален, при условие че са изпълнени следните условия:
а) допълващите методи предоставят достатъчно информация за извършване на оценка на качеството на въздуха по отношение на целевите стойности, дългосрочните цели, информационните и алармените прагове;
б) броят на пунктовете за вземане на проби, които ще бъдат разположени, и пространственото разпределение на други методи са достатъчни за установяване концентрацията на озона, в съответствие с целите за качество на данните, посочени в раздел А от приложение I, и позволяват резултатите от оценката да отговорят на критериите, посочени в раздел Б от приложение I;
в) броят на пунктовете за вземане на проби във всяка зона или агломерация възлиза поне на една пункт за вземане на проби на два милиона жители или един пункт за вземане на проби на 50 000 km2, което от двете води до по-голям брой пунктове за вземане на проби, но броят не трябва да бъде по-малък от един пункт във всяка зона или агломерация;
г) азотният диоксид се измерва във всички останали пунктове за вземане на проби освен в извънградските фонови станции, както е посочено в раздел А от приложение VIII.
Резултатите от моделирането и/или индикативното измерване се вземат предвид при оценката на качеството на въздуха по отношение на целевите стойности.
4. Азотният диоксид се измерва в най-малко 50 % от пунктовете за вземане на проби за озон съгласно изискванията на раздел А от приложение IX. Това измерване е непрекъснато, с изключение в извънградските фонови станции, както е посочено в раздел А от приложение VIII, когато могат да се използват други методи на измерване.
5. В зоните и агломерациите, където през всяка от предходните пет години на измерване концентрациите са били по-ниски от дългосрочните цели, броят на пунктовете за вземане на проби за постоянни измервания се определя в съответствие с раздел Б от приложение IX.
6. Всяка държава-членка осигурява разполагането и експлоатацията на поне един пункт за вземане на проби на своята територия, който да предоставя данни за концентрацията на прекурсорите на озона, изброени в приложение X. Всяка държава-членка избира броя и разполагането на станциите, в които ще се измерват прекурсорите на озона, като взема предвид целите и методите, установени в приложение X.