ГЛАВА III УПРАВЛЕНИЕ НА КАЧЕСТВОТО НА АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ

Член 12

Изисквания, когато нивата са по-ниски от пределно допустимите стойности

В зоните и агломерациите, където нивата на серен диоксид, азотен диоксид, ПЧ10, ПЧ2,5, олово, бензен и въглероден оксид в атмосферния въздух са по-ниски от съответните пределно допустими стойности, определени в приложения XI и XIV, държавите-членки поддържат нивата на тези замърсители под пределно допустимите стойности и се стремят да запазят най-добро качеството на атмосферния въздух, което да съответства на устойчивото развитие.

Член 13

Пределно допустими стойности и алармени прагове за опазване на човешкото здраве

1.  Държавите-членки гарантират, че в техните зони и агломерации нивата на серен диоксид, ПЧ10, олово и въглероден оксид в атмосферния въздух не превишават пределно допустимите стойности, посочени в приложение XI.

По отношение на азотния диоксид и бензена пределно допустимите стойности, определени в приложение XI, не могат да бъдат по-високи от стойностите, посочени в него.

Съобразяването с тези изисквания се оценява в съответствие с приложение III.

Допустимите отклонения, посочени в приложение XI, се прилагат в съответствие с член 22, параграф 3 и член 23, параграф 1.

2.  Алармените прагове за концентрации на серен диоксид и азотен диоксид в атмосферния въздух са тези, определени в раздел А от приложение XII.

Член 14

Критични нива

1.  Държавите-членки осигуряват съобразяването с критичните нива, посочени в приложение XIII, оценени в съответствие с раздел А от приложение III.

2.  Когато постоянните измервания са единствен източник на информация за оценяване качеството на въздуха, броят на пунктовете за вземане на проби е не по-малък от минималния брой, определен в раздел В от приложение V. Когато тази информация е допълнена от индикативни измервания или моделиране, минималният брой на пунктовете за вземане на проби може да бъде намален с 50 %, доколкото оценяваните концентрации на съответните замърсители могат да бъдат установени в съответствие с целите за качество на данните, определени в раздел А от приложение I.

Член 15

Национална цел за намаляване експозицията на ПЧ2,5 за опазване на човешкото здраве

1.  Държавите-членки предприемат всички необходими мерки, от които не произтичат прекомерни разходи, за намаляване експозицията на ПЧ2,5 с оглед достигането на националната цел за намаляване на експозицията, посочена в раздел Б от приложение XIV, до годината, определена в него.

2.  Държавите-членки гарантират, че показателят за средна експозиция на населението за 2015 г., определен в съответствие с раздел A от приложение XIV, не превишава задължението във връзка с концентрациите на експозицията, посочено в раздел В от същото приложение.

3.  Показателят за средна експозиция на ПЧ2,5 се оценява в съответствие с раздел А от приложение XIV.

4.  Всяка държава-членка гарантира, в съответствие с приложение III, че разпределението и броят пунктове за вземане на проби, на чиито измервания се основава показателят за средна експозиция на ПЧ2,5, отразяват адекватно експозицията на населението. Броят на пунктовете за вземане на проби е не по-малък от този, определен при прилагането на раздел Б от приложение V.

Член 16

Целева стойност и пределно допустима стойност на ПЧ2,5 за опазване на човешкото здраве

1.  Държавите-членки предприемат всички необходими мерки, от които не произтичат прекомерни разходи, за да гарантират, че концентрациите на ПЧ2,5 в атмосферния въздух не превишават целевата стойност, установена в раздел Г от приложение XIV, считано от датата, посочена в него.

2.  Държавите-членки гарантират, че концентрациите на ПЧ2,5 в атмосферния въздух не превишават пределно допустимата стойност, установена в раздел Д от приложение XIV, на територията на техните зони и агломерации, считано от датата, посочена в него. Съобразяването с тези изисквания се оценява в съответствие с приложение III.

3.  Допустимото отклонение, посочено в раздел Д от приложение XIV, се прилага в съответствие с член 23, параграф 1.

Член 17

Изисквания в зони и агломерации, където концентрациите на озон превишават целевите стойности и дългосрочните цели

1.  Държавите-членки предприемат всички необходими мерки, от които не произтичат прекомерни разходи, за да гарантират постигането на целевите стойности и дългосрочните цели.

2.  За зоните и агломерациите, в които някоя целева стойност е превишена, държавите-членки гарантират осъществяването на програмата, изготвена съгласно член 6 от Директива 2001/81/ЕО и, при необходимост, на план за качество на въздуха, за да се постигнат целевите стойности, освен когато те не могат да бъдат постигнати чрез мерки, от които не произтичат прекомерни разходи, от датата, определена в раздел Б от приложение VII към настоящата директива.

3.  За зоните и агломерациите, в които нивата на озон в атмосферния въздух са по-високи от дългосрочните цели, но по-ниски или равни на целевите стойности, държавите-членки подготвят и осъществяват икономически ефективни мерки, за да постигнат дългосрочните цели. Тези мерки следва най-малкото да са съвместими с принципите на всички планове за качество на въздуха и с програмата, посочени в параграф 2.

Член 18

Изисквания в зони и агломерации, където концентрациите на озон отговарят на дългосрочните цели

В зони и агломерации, където нивата на озон отговарят на дългосрочните цели, държавите-членки поддържат тези нива по-ниски от дългосрочните цели, доколкото го позволяват фактори, като трансграничното естество на озоновите замърсявания и метеорологичните условия, и запазват посредством съразмерни мерки най-добро качество на атмосферния въздух, съвместимо с устойчивото развитие и високото ниво на опазване на околната среда и човешкото здраве.

Член 19

Мерки, които се изискват в случай на превишаване на информационните или алармените прагове

В случай на превишаване на информационен праг, определен в приложение XII, или на някой от алармените прагове, посочени в същото приложение, държавите-членки предприемат необходимите мерки за информиране на обществеността посредством радио, телевизия, вестници или интернет.

Държавите-членки също така предоставят на Комисията предварителна информация относно регистрираните нива и продължителността на периодите, през които са били превишени аларменият или информационният праг.

Член 20

Емисии от природни източници

1.  Държавите-членки изпращат на Комисията, за определена година, списък на зоните и агломерациите, където превишаванията на пределно допустимите стойности за определен замърсител се дължат на емисии от природни източници. Държавите-членки предоставят информация за концентрациите и източниците и доказателства, че превишаванията могат да се дължат на природни източници.

2.  Когато Комисията е била информирана за превишаване, което може да бъде отдадено на природни източници в съответствие с параграф 1, това превишаване не се смята за превишаване за целите на настоящата директива.

3.  Комисията публикува в срок до 11 юни 2010 г. насоки за доказване и приспадане на превишавания, които могат да се дължат на природни източници.

Член 21

Превишавания, които могат да се отдадат на зимното опесъчаване или осоляване на пътищата

1.  Държавите-членки могат да посочат зони или агломерации, в които пределно допустимите стойности за ПЧ10 са превишени в атмосферния въздух поради повторното суспендиране на частици при зимното опесъчаване или осоляване на пътищата.

2.  Държавите-членки изпращат на Комисията списъци на всички такива зони или агломерации заедно с информация за концентрациите и източниците на ПЧ10 в тях.

3.  Когато информират Комисията в съответствие с член 27, държавите-членки предоставят необходимите доказателства, за да посочат, че всякакви превишавания се дължат на такива повторно суспендирани частици и че са били предприети разумни мерки за понижаването на концентрациите.

4.  Без да се засяга член 20, в случаите на зони и агломерации, посочени в параграф 1 от настоящия член, е необходимо държавите-членки да приложат плана за качество на въздуха, предвиден в член 23, само доколкото превишаванията могат да бъдат отдадени на източници на ПЧ10, различни от зимното опесъчаване или осоляване на пътищата.

5.  Комисията публикува насоки за определяне на емисиите от повторно суспендиране на частици, причинено от зимното опесъчаване или осоляване на пътищата, в срок до 11 юни 2010 г.

Член 22

Удължаване на крайните срокове за постигане и освобождаване от задължението да се прилагат някои пределно допустими стойности

1.  Когато в дадена зона или агломерация не може да бъде постигнато съобразяване с пределно допустимите стойности за азотен диоксид или бензен в рамките на посочения в приложение XI краен срок, съответната държава-членка може да удължи този краен срок максимум с пет години за тази конкретна зона или агломерация, при условие че се състави план за качеството на въздуха, в съответствие с член 23, за зоната или агломерацията, за която се отнася удължаването на срока; този план за качеството на въздуха се допълва от информацията, посочена в раздел Б от приложение XV, за съответните замърсители и посочва как ще се постигне съответствие с пределно допустимите стойности преди новия краен срок.

2.  Когато в определена зона или агломерация не може да се постигне съответствие с пределно допустимите стойности за ПЧ10, посочени в приложение XI, поради специфичните характеристики на дисперсия на мястото, неблагоприятни климатични условия или трансграничен пренос на емисии, държавата-членка се освобождава от задължението да прилага тези пределно допустими стойности в срок до 11 юни 2011 г., ако са изпълнени условията, предвидени в параграф 1, и държавата-членка докаже, че на национално, регионално и местно равнище са взети всички необходими мерки за спазване на крайните срокове.

3.  Когато някоя държава-членка прилага параграф 1 или 2, тя гарантира, че пределно допустимите стойности за всеки замърсител не се превишават с повече от максимално допустимото отклонение, определено в приложение XI за всеки от съответните замърсители.

4.  Държавите-членки нотифицират Комисията, когато смятат, че параграф 1 или 2 е приложим, и представят плана за качество на въздуха, посочен в параграф 1, включително всякаква свързана с него информация, необходима на Комисията, за да прецени дали са удовлетворени или не съответните условия. В своята оценка Комисията взема предвид очакваното въздействие върху настоящото и бъдещото качество на атмосферния въздух в държавите-членки, произтичащо от мерките, които са били предприети от държавите-членки, както и очакваното въздействие върху качеството на атмосферния въздух, произтичащо от настоящите мерки на Общността и от планираните мерки на Общността, които се предлагат от Комисията.

Когато Комисията не е направила възражения в рамките на девет месеца след получаване на уведомлението, съответните условия за прилагането на параграф 1 или 2 се смятат за удовлетворени.

Ако бъдат направени възражения, Комисията може да изиска държавата-членка да коригира или да представи нови планове за качеството на въздуха.