ГЛАВА III МОРСКИ СТРАТЕГИИ: ПРОГРАМИ ОТ МЕРКИ

Член 13

Програми от мерки

1.  По отношение на всеки отнасящ се до тях морски регион и подрегион държавите-членки определят мерките, които е необходимо да бъдат предприети, за да се постигне или поддържа добро състояние на околната среда в техните морски води, съгласно определението в член 9, параграф 1.

Тези мерки се разработват въз основа на първоначалната оценка, направена съгласно член 8, параграф 1, като се имат предвид екологичните цели, определени съгласно член 10 параграф 1, както и като се отчитат типовете мерки, изброени в приложение VI.

2.  Държавите-членки интегрират мерките, разработени съгласно параграф 1, в програма от мерки, като вземат предвид и други подобни мерки, необходими според изискванията на законодателството на Общността, и по-конкретно на Директива 2000/60/ЕО, Директива 91/271/ЕИО на Съвета от 21 май 1991 г. за пречистването на градските отпадъчни води ( 1 ) и Директива 2006/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 февруари 2006 г. за управление качеството на водите за къпане ( 2 ), както и на последващо законодателство относно екологични стандарти за качество в областта на политиката за водите, или според международни споразумения.

3.  При изготвянето на програмата от мерки съгласно параграф 2 държавите-членки се съобразяват с изискванията за устойчиво развитие, и по-конкретно със социалното и икономическото въздействие на предвидените мерки. С цел оказването на съдействие на компетентния орган или органи, посочени в член 7, за съвместно осъществяване на техните цели, държавите-членки могат да определят или създадат административни рамки, за да използват предимствата на това взаимодействие.

Държавите-членки гарантират, че мерките са икономически ефективни и технически осъществими и преди въвеждането на всяка нова мярка извършват оценка на въздействието, в това число и анализ на разходите и ползите.

4.  Програмите от мерки, разработени съгласно настоящия член, включват мерки за пространствена защита, допринасящи за създаване на последователни и представителни мрежи от защитени морски територии, които в достатъчна степен да отразяват разнообразието на съставляващите ги екосистеми, като например на специални защитени територии, съгласно директивата за местообитанията, на специални защитени територии, съгласно директивата за птиците, както и на морски защитени територии, договорени от Общността или от съответните държави-членки в рамките на международни или регионални споразумения, по които те са страни.

5.  Ако държавите-членки преценят, че управлението на човешката дейност на общностно или международно равнище може да има сериозно отражение върху морската среда, по-специално по отношение на териториите, указани в параграф 4, те, индивидуално или съвместно, се обръщат към съответния компетентен орган или международна организация с оглед разглеждането и евентуалното приемане на мерки, необходими за постигане на целите на настоящата директива, така че да се позволи поддържането или, където е целесъобразно, възстановяването на целостта, структурата и функционирането на екосистемите.

6.  Най-късно до 2013 г. държавите-членки правят обществено достояние информацията относно териториите, посочени в параграфи 4 и 5, за всеки морски регион или подрегион.

7.  В своите програми от мерки държавите-членки посочват как ще бъдат изпълнени тези мерки и как ще спомогнат за постигане на екологичните цели, определени съгласно член 10, параграф 1.

8.  Държавите-членки отчитат отраженията на своите програми от мерки за водите извън техните морски води, с цел свеждането до минимум на риска от вреди и, по възможност, оказването на благоприятно въздействие върху тези води.

9.  Държавите-членки нотифицират на Комисията и всички останали заинтересовани държави-членки своите програми от мерки в рамките на три месеца след разработването им.

10.  При спазване на член 16 държавите-членки гарантират, че програмите са приведени в изпълнение в рамките на една година от тяхното разработване.

Член 14

Изключения

1.  Държава-членка може да определи случаи в своите морски води, в които, поради някоя от причините, изброени в букви от а) до г), екологичните цели или доброто състояние на околната среда не могат да бъдат постигнати във всички аспекти чрез мерките, предприети от тази държава-членка, или поради причини, посочени в буква д), не могат да бъдат постигнати в рамките на съответния график:

Съответната държава-членка описва такива случаи в своята програма от мерки и предоставя на Комисията аргументи в подкрепа на своята позиция. При определяне на такива случаи държавата-членка отчита последиците за държавите-членки в съответния морски регион или подрегион.

Съответната държава-членка обаче предприема подходящи ad hoc мерки с цел да продължи дейностите за постигане на екологичните цели, да избегне по-нататъшното влошаване на състоянието на засегнатите морски води поради причините, изброени в буква б), в) или г), и да смекчи отрицателното въздействие на равнището на съответния морски регион или подрегион или в морските води на други държави-членки.

2.  В случаите, които попадат в обхвата на буква г) от параграф 1, държавите-членки гарантират, че промените и измененията не препятстват трайно и не излагат на риск постигането на добро състояние на околната среда на равнището на съответния морски регион или подрегион или в морските води на други държави-членки.

3.  Мерките ad hoc, посочени в параграф 1, трета алинея, се интегрират, доколкото е практически възможно, в програмите от мерки.

4.  Държавите-членки разработват и прилагат всички елементи на морските стратегии, посочени в член 5, параграф 2, като при това от тях не се изисква, освен по отношение на първоначалната оценка, посочена в член 8, да предприемат конкретни стъпки, ако не съществува сериозен риск за морската среда или ако разходите биха били непропорционално големи, като се отчитат рисковете за морската среда, както и при условие че не се наблюдава последващо влошаване.

Ако по някоя от тези причини дадена държава-членка не предприеме мерки, тя представя на Комисията необходимите обяснения, за да обоснове това свое решение, като същевременно избягва да подлага на траен риск постигането на добро състояние на околната среда.

Член 15

Препоръки за действие на Общността

1.  Когато някоя държава-членка идентифицира проблем, който има въздействие върху състоянието на околната среда на нейните морски води и който не може да бъде решен с мерки, предприети на национално равнище, или който е свързан с друга политика на Общността или с международно споразумение, държавата-членка информира Комисията за това и представя мотиви за своята позиция.

Комисията отговаря в рамките на шест месеца.

2.  Когато се налага действие от страна на институциите на Общността, държавите-членки правят съответните препоръки към Комисията и Съвета относно мерките във връзка с проблемите, посочени в параграф 1. Освен когато не е посочено друго в съответното общностно законодателство, Комисията отговаря на всяка такава препоръка в рамките на шест месеца и, когато е уместно, отразява препоръките при представяне на имащи отношение към въпроса предложения пред Европейския парламент и пред Съвета.

Член 16

Нотификации и оценка на Комисията

Въз основа на нотификациите относно програмите от мерки, направени съгласно член 13, параграф 9, Комисията оценява, в конкретния случай на всяка държава-членка, дали посочената програма от мерки съставлява подходяща рамка за удовлетворяване на изискванията на настоящата директива и може да поиска от съответната държава-членка да предостави допълнителна информация, ако такава е налична и необходима.

При съставянето на своите оценки Комисията се съобразява с последователността на програмите от мерки в различните морски региони или подрегиони и в рамките на Общността.

В рамките на шест месеца след получаването на тези нотификации Комисията информира съответните държави-членки дали според нея нотифицираните програми от мерки са в съответствие с настоящата директива и предоставя насоки за измененията, които смята за необходими.