ПРИЛОЖЕНИЕ I ВИДОВЕ ИЗПОЛЗВАНЕ И МИНИМАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ВИДОВЕ ИЗПОЛЗВАНЕ И МИНИМАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ

Раздел 1

Видове използване на допълнително пречистени отпадъчни води

Напояване в селското стопанство

Напояване в селското стопанство означава напояване на следните типове култури:

Без да се засяга друго приложимо право на Съюза в областта на околната среда и на здравето, държавите членки могат да използват допълнително пречистени отпадъчни води за допълнителни видове използване, като:

Раздел 2

Минимални изисквания

Минимални изисквания, приложими към допълнително пречистените отпадъчни води, предназначени за напояване в селското стопанство

Класовете на качеството на допълнително пречистените отпадъчни води и разрешените видове използване и методи за напояване за всеки клас са посочени в таблица 1. Минималните изисквания за качеството на водата са посочени в буква а), таблица 2. Минималната честота и целите за ефективност на мониторинга на допълнително пречистените отпадъчни води са посочени в буква б), таблица 3 (регулярен мониторинг) и в таблица 4 (мониторинг за валидиране).

Културите, които спадат към дадена категория, се напояват с допълнително пречистени отпадъчни води от съответния минимален клас на качеството на допълнително пречистените отпадъчни води, съгласно посоченото в таблица 1, освен ако се използват подходящи допълнителни бариери, посочени в член 5, параграф 4, буква в), в резултат на което се постигат изискванията за качество, посочени в буква а), таблица 2. Тези допълнителни бариери могат да се основават на индикативен списък от превантивни мерки, посочени в приложение II, точка 7, или на всички други равностойни национални или международни стандарти, например стандарта ISO 16075-2.

Таблица 1 – Класове на качеството на допълнително пречистените отпадъчни води, разрешени за използване в селското стопанство, и методи за напояване

а)   Минимални изисквания за качеството на водата

Таблица 2 – Изисквания за качеството на допълнително пречистените отпадъчни води за напояване в селското стопанство

Допълнително пречистените отпадъчни води се считат за отговарящи на изискванията, посочени в таблица 2, когато измерванията за тези допълнително пречистени отпадъчни води отговарят на всеки един от следни критерии:

б)   Минимални изисквания за мониторинг

Операторите на съоръжения за допълнително пречистване извършват редовен мониторинг, за да проверят дали допълнително пречистените отпадъчни води отговарят на минималните изисквания за качеството на водата, посочени в буква а). Редовният мониторинг е включен в процедурите за проверка на системата за повторно използване на водата.

Пробите, които се използват за проверка на съответствието с микробиологичните параметри на мястото на установяване на съответствието се вземат в съответствие със стандарт EN ISO 19458 или с други национални или международни стандарти, които гарантират еквивалентно качество.

Таблица 3 – Минимална честота на регулярния мониторинг на допълнително пречистените отпадъчни води за напояване в селското стопанство

Мониторинг за валидиране се извършва преди въвеждането в експлоатация на дадено ново съоръжение за допълнително пречистване.

Съоръженията за допълнително пречистване обаче, които вече функционират и които изпълняват изискванията за качеството на допълнително пречистените отпадъчни води, посочени в буква а), таблица 2 на 25 юни 2020 г., са освободени от това задължение за мониторинг за валидиране.

Мониторинг за валидиране се извършва във всички случаи при модернизиране на оборудването и при добавянето на ново оборудване или процеси.

Извършва се мониторинг за валидиране за класа, за който се прилагат най-строгите изисквания за качеството на допълнително пречистените отпадъчни води— клас А, за да се оцени дали се спазват целите за ефективност (намаляване в log10). Мониторингът за валидиране включва мониторинг на индикаторните микроорганизми, свързани с всяка група патогенни организми, а именно бактерии, вируси и протозои. Подбраните индикаторни микроорганизми са E. coli за патогенни бактерии, F-специфични колифаги, соматични колифаги или колифаги за патогенни вируси, както и спори на Clostridium perfringens или спорообразуващи сулфат-редуциращи бактерии за протозои. Целите за ефективност (намаляване в log10) по отношение на мониторинга за валидиране на подбраните индикаторни микроорганизми са посочени в таблица 4 и са изпълнени на мястото на определяне на съответствието, като се вземат предвид концентрациите в непреработените отпадъчни води, постъпващи в пречиствателната станция за градски отпадъчни води. Най-малко 90 % от пробите за валидиране достигат или надвишават целите за ефективност.

Ако даден биологичен индикатор не е наличен в такова количество в непреработените отпадъчни води, че да достигне намаляването, изразено в log10, отсъствието на този биологичен индикатор в допълнително пречистените отпадъчни води означава, че изискванията за валидиране са спазени. Съответствието с целите за ефективност може да бъде установено чрез аналитичен контрол посредством добавяне на ефективността, отредена на всеки отделен етап от пречистването въз основа на научни доказателства за стандартни утвърдени процеси, като например публикувани данни от доклади за изпитания или проучвания на конкретни случаи, или изпитано в лаборатория при контролирани условия за новаторските методи за пречистване.

Таблица 4 – Мониторинг за валидиране на допълнително пречистените отпадъчни води за напояване в селското стопанство

Методите на анализ за целите на мониторинга се валидират и документират в съответствие с EN ISO/IEC-17025 или други национални или международни стандарти, които осигуряват равностойно качество.

(*1)  Ако един и същи тип напоявана култура попада в повече от една категория от таблица 1, се прилагат изискванията на най-строгата категория.

(*2)  Капковото напояване (наричано също така микрооросяване) е система за микронапояване, която е в състояние да отвежда водни капки или тънки струйки до растенията, като водата капе върху почвата или директно под повърхността много бавно (2—20 литра на час) от система с пластмасови тръби с малък диаметър с поставени изводи, които се наричат капкообразуватели или дюзи.

(*3)  В случаите на напоителни методи, които имитират дъжд, следва да се обърне специално внимание на опазването на здравето на работниците или намиращите се в близост лица. За тази цел се прилагат подходящи превантивни мерки.

(*4)  Референтните патогенни организми Campylobacter, Rotavirus и Cryptosporidium могат също така да бъдат използвани за целите на мониторинга за валидиране вместо предложените индикаторни микроорганизми. В такъв случай се прилагат следните цели за ефективност на намаляването, изразено в log10: Campylobacter (≥ 5,0), Rotavirus (≥ 6,0) и Cryptosporidium (≥ 5,0).

(*5)  Общото количество колифаги е избрано като най-подходящия показател за вируси. Ако обаче анализът на общото количество колифаги не е осъществим, се анализира поне един вид колифаги (F-специфични или соматични колифаги).

(*6)  Спорите на Clostridium perfringens са избрани като най-подходящия показател за протозои. Същевременно спорообразуващите сулфат-редуциращи бактерии са възможна алтернатива, ако концентрацията на спори на Clostridium perfringens не позволява валидиране на исканото отстраняване в log10.