Член 411 Определения

„финансов клиент“ означава клиент, включително финансов клиент, принадлежащ към нефинансова корпоративна група, който извършва една или повече от дейностите по приложение I към Директива 2013/36/ЕС като своя основна дейност или представлява някое от следните:

„депозит на дребно“ означава задължение към физическо лице или към МСП, когато МСП би отговаряло на изискванията за класа експозиции на дребно съгласно стандартизирания или вътрешнорейтинговия подход за кредитен риск, или задължение към дружество, което отговаря на условието за третиране, предвидено в член 153, параграф 4, и когато съвкупният размер на депозитите на това МСП или дружество не надвишава 1 милион евро на групова база;

„дружество за лични инвестиции“ или „ДЛИ“ означава предприятие или тръст, чийто собственик или действителен собственик е или физическо лице, или група от тясно свързани физически лица, което не извършва друга търговска, индустриална или професионална дейност и е създадено с единствената цел да управлява имуществото на собственика или собствениците, включително спомагателни дейности като отделяне на активите на собствениците от корпоративните активи, улесняване на прехвърлянето на активите в рамките на семейството или предотвратяване на разделянето на активите след смъртта на член на семейството, при условие че тези спомагателни дейности са свързани с основната цел за управление на имуществото на собствениците;

„депозитен брокер“ означава физическо лице или предприятие, което срещу възнаграждение внася в кредитни институции депозити на трети лица, включително депозити на дребно и корпоративни депозити, но без депозити на финансови клиенти;

„свободни от тежести активи“ означава активи, които не са предмет на правно, договорно, регулаторно или друго ограничение, възпрепятстващо институцията да ликвидира, продаде, прехвърли, предостави или, общо казано, да се разпореди с тези активи чрез незабавна продажба или репо споразумение;

„незадължителна свръхобезпеченост“ означава всеки размер на активите, които институцията не е задължена да обвърже с емитирането на покрити облигации по силата на правни или регулаторни изисквания, договорни задължения или по свързани с пазарната дисциплина причини, включително по-специално когатоактивите са предоставени над минималните законови, нормативни или регулаторни изисквания за свръхобезпеченост, приложими за покритите облигации в съответствие с националното законодателство на държава членка или трета държава;

„изискване за покритие с активи“ означава съотношението на активите към пасивите, определено в съответствие с националното законодателство на държава членка или на трета държава, за целите на кредитното подобрение по отношение на покрити облигации;

„маржин заеми“ означава обезпечени заеми, които се предоставят на клиентите с цел заемане на търговски позиции чрез ливъридж;

„договори за деривати“ означава посочените в приложение II договори за деривати и кредитните деривати;

„стрес“ означава внезапно или силно влошаване на платежоспособността или ликвидността на институция поради промени в пазарните условия или специфични за институцията фактори, в резултат на което съществува значителен риск институцията да стане неспособна да изпълнява задълженията си, когато същите станат изискуеми в рамките на следващите 30 дни;

„активи от ниво 1“ означава активи с извънредно висока ликвидност и кредитно качество в съответствие с член 416, параграф 1, втора алинея;

„активи от ниво 2“ означава активи с висока ликвидност и кредитно качество в съответствие с член 416, параграф 1, втора алинея от настоящия регламент; активите от ниво 2 са допълнително подразделени на активи от ниво 2А и активи от ниво 2Б съгласно установеното в делегирания акт, посочен в член 460, параграф 1;

„ликвиден буфер“ означава размера на активите от ниво 1 и ниво 2, които дадена институция държи в съответствие с делегирания акт, посочен в член 460, параграф 1;

„нетни изходящи ликвидни потоци“ означава разликата между входящите и изходящите ликвидни потоци на дадена институция;

„отчетна валута“ означава валутата на държавата членка, в която е разположено главното управление на институцията;

„факторинг“ означава договорно споразумение между предприятие („прехвърлителя“) и финансов субект („фактора“), при което прехвърлителят предоставя или продава своите вземания на фактора в замяна на предоставянето от фактора на прехвърлителя на една или повече от следните услуги по отношение на предоставените вземания:

за целите на дял IV факторингът се третира като търговско финансиране;

„кредитна линия или ликвидно улеснение на база поет ангажимент“ означава кредитно или ликвидно улеснение, което е неотменяемо или условно отменяемо.