+Член 256 Определяне на началната точка на загуба (A) и крайната точка на загуба (D)
---+Член 256 1.
---+Член 256 2.
---+Член 256 3.
---+Член 256 4.
---+Член 256 5.
---+Член 256 6.

Член 256 Определяне на началната точка на загуба (A) и крайната точка на загуба (D)

-

1. Преглед

,
Член 256 1.
За целите на подраздел 3 институциите определят началната точка на загуба (A) на границата, от която загубите в рамките на групата от базисни експозиции биха започнали да се разпределят към съответната секюритизираща позиция.

Началната точка на загуба (A) се изразява като десетична стойност между нула и единица и е равна на по-голямата от двете стойности – нула и съотношението на салдото на групата базисни експозиции в секюритизацията минус салдото на всички траншове, които са първостепенни или равностойни спрямо транша, съдържащ съответната секюритизираща позиция, включително самата експозиция, към салдото на всички базисни експозиции на секюритизацията.
Член 256 2.
За целите на подраздел 3 институциите определят крайната точка на загуба (D) на границата, от която загубите в рамките на групата от базисни експозиции биха довели до пълна загуба на главницата за транша, който съдържа съответната секюритизираща позиция.

Крайната точка на загуба (D) се изразява като десетична стойност между нула и единица и е равна на по-голямата от двете стойности — нула и съотношението на салдото на групата базисни експозиции в секюритизацията минус салдото на всички траншове, които са първостепенни спрямо транша, съдържащ съответната секюритизираща позиция, към салдото на всички базисни експозиции на секюритизацията.
Член 256 3.
За целите на параграфи 1 и 2 институциите третират свръхобезпечаването и резервните сметки с финансиране като траншове, а активите, обхващащи такива резервни сметки — като базисни експозиции.
Член 256 4.
За целите на параграфи 1 и 2 институциите не вземат предвид резервните сметки без финансиране и активите, които не предоставят кредитни подобрения, например предоставящите само ликвидна подкрепа, валутни или лихвени суапове и сметки за парични обезпечения, свързани с тези позиции в секюритизацията. По отношение на резервните сметки с финансиране и активите, предоставящи кредитни подобрения, институцията третира като секюритизираща позиция само частите от тези сметки или активи, с които се покриват загуби.
Член 256 5.
Когато две или повече първостепенни позиции в рамките на една и съща сделка имат различен падеж, но споделят пропорционално разпределение на загубите, изчисляването на началните точки на загуба (A) и крайните точки на загуба (D) трябва да се основава на сумираното салдо от тези позиции, като получените в резултат на това начални точки на загуба (A) и крайни точки на загуба (D) са едни и същи.
Член 256 6.
За целите на изчисляването на началната точка на загуба (A) и крайната точка на загуба (D) на дадена синтетична секюритизация институцията инициатор на секюритизацията третира стойността на експозицията на секюритизиращата позиция, съответстваща на синтетичния допълнителен спред, посочен в член 248, параграф 1, буква д), като транш и коригира началната точка на загуба (A) и крайната точка на загуба (D) на останалите траншове, които запазва, като прибавя тази стойност на експозицията към текущата стойност на групата от базисни експозиции в секюритизацията. Институции, различни от институцията инициатор, не извършват тази корекция.

1.1 Препратки

1.2 Идентифицирани изисквания

1.3 Свързани стандарти

2. Идентифицирани изисквания

Изисквания

3. Свързани стандарти

Стандарти