Насоки на ЕБО относно приложимия номинален дисконтов процент за променливото възнаграждение Съдържание (EBA/GL/2014/01)

Настоящият документ съдържа насоки, изготвени съгласно член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/78/ЕО на Комисията („Регламент за ЕБО“). Съгласно член 16, параграф 3 от Регламента за ЕБО компетентните органи и финансовите институции полагат всички усилия за изпълнение на насоките.

В насоките е представено становището на ЕБО за подходящите надзорни практики в Европейската система за финансов надзор или за това, как правото на Съюза следва да се прилага в дадена област. Поради това ЕБО очаква всички компетентни органи и финансови институции, за които са предназначени насоките, да ги спазват. Компетентните органи, за които се прилагат насоките, следва да ги спазват, чрез включването им в надзорните си практики както е уместно (напр. чрез изменение на тяхната правна рамка или надзорни процеси), включително в случаите, когато насоките са насочени основно към институциите.

Съгласно член 16, параграф 3 от Регламента за ЕБО компетентните органи трябва да уведомят ЕБО дали спазват или възнамеряват да спазват тези насоки, а в противен случай да изложат причините за неспазването им, в срок до 27.5.2014 г. При липса на уведомление до този срок, ЕБО ще счита компетентните органи за неспазващи указанията . Уведомленията следва да се изпращат чрез подаване на формуляра, предоставен в раздел 5, на адрес: compliance@eba.europa.eu при посочване на „EBA/GL/2014/01“. Уведомленията се подават от лица, оправомощени да докладват за наличието на съответствие от името на техните компетентни органи.

Уведомленията ще бъдат публикувани на уебсайта на ЕБО съгласно член 16, параграф 3.

Дял I – Предмет и определения

Дял ІІ — Изисквания относно дисконтовия процент за променливото възнаграждение

22. Насоките се прилагат, считано от [1 юни 2014 г.], и се прилагат за целите на изчисляване на съотношението между променливия и постоянния елемент на общото възнаграждение, отпуснат за работа и услуги от 2014 г . нататък .

Изчисляване на дисконтираната част от променливото възнаграждение („dvr“) за целта на изчисляване на съотношението между променливия и постоянния елемент на възнаграждението:

𝑣𝑟 Където: 𝑑𝑣𝑟 = (1+ 𝑖 + 𝑔 + 𝑖𝑑 ) 𝑛

dvr = дисконтирано променливо възнаграждение; vr = променливо възнаграждение, подлежащо на дисконтиране (най - много 25% от общото променливо възнаграждение, при условие че се изплаща в инструменти, които се разсрочват за най - малко пет години); i = процент на инфлацията; g = лихвен процент за държавни облигации, среден за ЕС; id = стимулиращ фактор за използване на дългосрочно разсрочване в проценти; n = брой на годините в периода на предоставяне.

Общото променливо възнаграждение е сборът от сумата на дисконтираната част на променливото възнаграждение и недисконтираната част на променливото възнаграждение.

Допускането за този пример е, че въпросната държава членка е дала възможност на институциите да прилагат дисконтов процент до най - много 25% от общото променливо възнаграждение. Допуска се също, че акционерите на институцията не са одобрили по - високо максимално съотношение от предвиденото в Директива 2013/36/ЕС.

Институцията би желала да отпусне на един член от персонала общо възнаграждение от 285 000 ЕUR, от което 135 000 ЕUR като постоянно възнаграждение, и евентуална сума от 150 000 EUR като променливо възнаграждение. Въпросният член на персонала е от категоризирания персонал и се разглежда възнаграждението, отпуснато за 2014 отчетна година. Съотношението между променливото и постоянното възнаграждение въз основа на номиналните размери на сумите ще бъде в този случай над допустимата стойност от 1:1. След като се приложи обаче дисконтовият процент към частта от променливото възнаграждение, изплащана в инструменти, разсрочени за период от най - малко пет години, съотношението е в съответствие с член 94, параграф 1, буква ж) от Директива 2013/36/ЕС, както е показано по - долу.

В този случай структурата на променливото възнаграждение ще бъде, както следва:

•  20 000 ЕUR от променливото възнаграждение ще бъдат изплатени в инструменти, разсрочени за пет години;
•  10 000 ЕUR ще бъдат изплатени в инструменти, разсрочени за шест години;
•  остатъкът от общото променливо възнаграждение ще бъде изплатен предварително не в инструменти или ще бъде разсрочен за период от време, по - кратък от пет години.

Директива 2013/36/ЕС изисква най - малко 40% от променливото възнаграждение да бъдат разсрочени за период от най - малко три до пет години. В случая с особено висок елемент на променливото възнаграждение трябва да бъдат разсрочени най - малко 60%. Най - малко 50% от променливото възнаграждение трябва да се изплатят в инструменти. Всички тези съотношения се прилагат за суми на променливо възнаграждение, отпуснати на отделния член на персонала, преди да бъде приложен дисконтовият процент.

В настоящия пример не се разглежда въпросът за предоставяне на пропорционален принцип. Сумите от 20 000 ЕUR и 10 000 ЕUR, изплащани в инструменти, се предоставят изцяло съответно след пет и шест години.

Въз основа на променливото възнаграждение от 150 000 ЕUR, максимална сума от не повече от 37 500 ЕUR може да бъде дисконтирана (което представлява 25% от общото променливо възнаграждение, възлизащо на 150 000 EUR), ако ще бъде изплащана в инструменти, разсрочени за повече от пет години. В настоящия пример обаче само сумата от 30 000 ЕUR изпълнява и двете посочени условия и само тя може да бъде дисконтирана.

Допускането е, че в дадена държава членка институцията желае да отпусне на един член на персонала (категоризиран като имащ съществено въздействие върху рисковия профил на институцията), който получава 135 000 ЕUR като постоянно възнаграждение, сумата от 150 000 EUR като променливо възнаграждение. Прилагат се същите хипотези, както в пример 1, относно транспонирането от държавата членка на Директива 2013/36/ЕС (максимум 25%), одобрението на акционерите за съотношение, по - голямо от 1:1 (няма такова) и отчетната година (2014 г.). Структурата на променливото възнаграждение е, както следва:

•  60 % от общото променливо възнаграждение, т.е. 90 000 ЕUR, ще бъдат разсрочени за шест години и предоставени на пропорционален принцип през този период,
•  37 500 EUR от горепосоченото променливо възнаграждение, разсрочени за период от шест години, ще бъдат изплатени в инструменти. Това предполага, че всяка година ще бъде предоставяна сумата от 6 250 ЕUR, изплащана в инструменти.

В настоящия пример се разглежда въпросът за предоставяне на пропорционален принцип. Дисконтовият процент може да бъде приложен до най - много 25% от общото променливо възнаграждение, при условие че се изплаща в инструменти, разсрочени за период от най - малко пет години.

Фигура 1 : Схематичен преглед на договореностите за разсрочване и прилагането на дисконтовия процент към променливото възнаграждение, изплащано в инструменти, разсрочени за шест години и при предоставяне на пропорционален принцип.

и з п н а п р е д о с т а в я н е л а т е н а ч а с т в п е р и о П р е д в а р и т е л н о Пропорционално придобиване на променливо

Променливо възнаграждение

д а възнаграждение, разсрочено за шест години

Следният пример е въз основа на дадена сума на постоянното възнаграждение от 100 000 ЕUR и показва как да се изчисли максимално възможната сума на променливото възнаграждение, която може да бъде отпусната, ако 25% от променливото възнаграждение се изплаща в инструменти, които са разсрочени за пет години, като се приеме, че цялата сума се предоставя в края на периода на разсрочване. Използвани са инфлационният процент и лихвеният процент за държавните облигации от пример 1. Прилагат се същите хипотези, както в пример 1, относно транспонирането от държавата членка на Директива 2013/36/ЕС (25%), одобрението на акционерите за съотношение, по - голямо от 1:1 (няма такова) и отчетната година (2014 г.). Ако от държавата членка са предписани по - малки проценти, формулата трябва да се коригира съответно като 0. 25 се замести с по - малкия процент.

В този пример общото променливо възнаграждение, което може да бъде изплатено, е максимум 100% от постоянните елементи на възнаграждението, а максималното променливо възнаграждение, което може да бъде дисконтирано, е 2 5 %, при условие че се изплаща в инструменти, които са разсрочени за най - малко пет години.

Може да се използва следното уравнение:

𝑓𝑟 = (1 − 0,25) ∗𝑡𝑣𝑟 + 𝑛 fr = постоянно възнаграждение (1+ 𝑖 + 𝑔 + 𝑖𝑑 )

tvr = общо променливо възнаграждение i = инфлационен процент; g = лихвен процент за държавните облигации, средна стойност за ЕС; id = стимулиращ фактор за използването на дългосрочно разсрочване n = продължителност на периода на предоставяне

Като се замести със съответните суми, разгледани в този пример, всяка от променливите в горното уравнение, се получава:

100 000= 0,75 ∗𝑡𝑣𝑟 +⁵ fr = 100 000 (1+0,02+0,0273+0,10) i = 2%, инфлационен фактор g = 2 .73 %, фактор за лихвения процент на държавните облигации id = 10%, фактор за разсрочване за период от пет години n = 5, продължителност на периода на предоставяне

Като се реши предходното уравнение за tvr, се получава:

100 000 ∗ 1,987856 𝑡𝑣𝑟 = = 114 186.10 0,75 ∗ 1,987856+0,25 За горния пример максималното променливо възнаграждение, което може да се изплати, ако се дисконтират 25% от променливото възнаграждение, е 114 186.10 ЕUR.