|
+капитал |
капиталВодещи принципи 1.7. Водещите принципи, посочени по-долу, се отнасят пряко до изискванията на Директива 2014/59/ЕС и не разширяват принципите за преструктуриране или защитните механизми, определени в тази директива. Те имат за цел да разяснят как органите за преструктуриране, като отчитат тези принципи и защитни механизми, могат да гарантират, че кредиторите могат да бъдат подходящо компенсирани посредством разграничителен коефициент на преобразуване. 1.8. Водещ принцип 1: принцип за справедливо третиране на кредиторите. При определянето на коефициентите на преобразуване органите за преструктуриране следва да се стремят да гарантират, че нито един кредитор или акционер не се очаква да понася по-големи загуби от тези, които би получил, ако спрямо дружеството беше започнало обичайно производство по несъстоятелност към момента, в който е взето решението за започване на процедура по преструктуриране. Те следва да базират своята преценка на очакваното действителното третиране на оценката, извършена в съответствие с член 36, параграф 4, букви б) до ж) от Директива 2014/59/ЕС. Те следва да базират своята оценка на очакваното третиране при неплатежоспособност на прогнозна оценка за третирането, което всеки клас акционери и кредитори би се очаквало да получи, ако предприятието беше ликвидирано чрез обичайното производство по несъстоятелност, както се изисква съгласно член 36, параграф 8 от Директива 2014/59/ЕС. 1.9. При определянето на коефициентите на преобразуване, когато се използва инструментът за споделяне на загуби или се прилагат правомощията за обезценяване или преобразуване на съответните капиталови инструменти, органите по преструктуриране следва също така да преценят дали е взето предвид правото на собственост съгласно Хартата на основните права на ЕС. 1.10. Водещ принцип 2: йерархия на кредиторите. За постигане на целите на водещ принцип 1, органите за преструктуриране следва да определят разграничителни коефициенти на преобразуване само за постигане на целите на преструктурирането или за спазване на другите принципи, посочени в член 34 от Директива 2014/59/ЕС. По-специално, когато определят коефициентите за преобразуване, органите за преструктуриране следва да се стремят да гарантират, че:
1.11. При определянето на коефициентите на преобразуване, когато се прилагат правомощията за обезценяване или преобразуване на съответните капиталови инструменти, предвидено в член 59 от Директива 2014/59/ЕС, органите следва също така да гарантират, че акционерите понасят първи загубите, кредиторите поемат загуби съгласно реда на своите вземания в съответствие с обичайното производство по несъстоятелност, и кредиторите от един и същи клас се третират равнопоставено, освен ако това не би било в противоречие с необходимостта да се взема предвид правото на собственост съгласно Хартата на основните права на ЕС. 1.12. Насоки за това как органите за преструктуриране следва да прилагат настоящите водещи принципи са изложени по-долу. Оценка 1.13. Преди прилагането на инструмента за споделяне на загуби или правомощията за обезценяване или преобразуване на капиталови инструменти към момента на установяване на нежизнеспособност се извършва оценка на активите и задълженията на институцията в съответствие с член 36, параграф 4, букви б) до ж) от Директива 2014/59/ЕС. Тя трябва да включва справедлива, консервативна и реалистична оценка на активите и задълженията на дружеството. 1.14. Тази оценка следва да подпомогне редица решения, които трябва да бъдат взети от органа за преструктуриране, включително относно степента на обезсилване или разсейване на акциите или другите инструменти на собственост, както и размера на загубите, които следва да бъдат признати към момента на преструктуриране. Оценката следва да включва прогнозна стойност на капитала след преобразуването, включително новите прехвърлени или емитирани акции като престация за притежателите на преобразуваните инструменти. 1.15. Член 36, параграф 8 от Директива 2014/59/ЕС изисква също оценката да включва прогнозна оценка за третирането, което всеки клас акционери и кредитори би се очаквало да получи, ако предприятието беше прекратено чрез обичайно производство по несъстоятелност. Освен това трябва да бъде направена независима последваща оценка в съответствие с член 74, параграф 2 за определяне дали действителното третиране, което акционерите и кредиторите са получили в резултат на прилагането на инструмента за споделяне на загуби, е било по-лошо от това, което биха получили, ако предприятието беше започнало обичайно производство по несъстоятелност (последваща оценка). Прилагане на водещ принцип 1: гарантиране, че нито един кредитор или акционер не понася по-големи загуби, отколкото би понесъл при обичайно производство по несъстоятелност 1.16. При прилагане на инструмента за споделяне на загуби, органите следва да определят коефициенти на преобразуване, така че за всеки акционер или кредитор очакваната стойност на неговите общи капиталови и дългови вземания след прилагането на правомощията за преструктуриране според оценката, извършена в съответствие с член 36, параграф 4, букви б) до ж) от Директива 2014/59/ЕС, да е равна или по-висока от очакваната стойност, която би получил, ако институцията беше започнала обичайно производство по несъстоятелност според прогнозната оценка, получена съгласно член 36, параграф 8 от Директива 2014/59/ЕС. 1.17. Правомощията за обезценяване или преобразуване, посочени в член 59 от Директива 2014/59/ЕС, може да се прилагат самостоятелно, а не във връзка с прилагането на инструмента за споделяне на загуби или на друг инструмент за преструктуриране. В този случай, ако органите решат да използват разграничителните коефициенти на преобразуване, те следва да определят разграничителни коефициенти на преобразуване, така че за всеки акционер или кредитор очакваното действително третиране, което получава, (както е определено от стойността на техните общи капиталови и дългови вземания след прилагането на правомощия за преструктуриране според оценката в съответствие с член 36, параграф 4, букви б) до
1.18. Когато вземанията на кредиторите са напълно обезценени, техните вземания вече нямат никаква стойност. Когато едно задължение или друг инструмент са преобразувани в капитал, вземането от капиталово участие може да има по-голяма, по-малка или същата стойност като първоначалното вземане от преобразуван дълг. Стойността на това вземане от капиталово участие трябва да съставлява част от оценката на действителното третиране, получено от кредитора. 1.19. Когато общата прогнозна стойност на капитала, получен от засегнатите кредитори вследствие на обезценяване и преобразуване, се очаква да бъде по-голяма от общия размер на дълга, обезценен или преобразуван в капитал, водещ принцип 1 може да бъде изпълнен без прилагането на разграничителни коефициенти на преобразуване. 1.20. Когато общата очаквана стойност на капитала, получен от засегнатите кредитори вследствие на обезценяване и преобразуване, е по-ниска от общия размер на дълга, обезценен или преобразуван в собствен капитал, може да са необходими разграничителни коефициенти на преобразуване. 1.21. Когато е необходимо да се определят разграничителни коефициенти на преобразуване, които да предотвратят понасянето от страна на кредиторите на по-големи загуби, отколкото биха понесли при обичайно производство по несъстоятелност, или да защитят основните права на собственост или други цели, свързани с преструктурирането, коефициентите на преобразуване следва да бъдат определени така, че да не се очаква първостепенните кредитори да понесат по-големи загуби, отколкото биха понесли при обичайно производство по несъстоятелност, или така, че основните права на собственост да бъдат защитени. Органите за преструктуриране не следва да определят разграничителни коефициенти на преобразуване, които прехвърлят повече стойност на първостепенните кредитори, отколкото е необходимо за спазване на водещ принцип 2, за предотвратяване на понасянето от страна на първостепенните кредитори на по-големи загуби, отколкото биха понесли при обичайно производство по несъстоятелност, или за защита на основните права на собственост или други цели, свързани с преструктурирането. 1.22. За всеки кредитор, чието вземане е изцяло преобразувано в капитал, очакваната стойност на получения от него капитал следва да бъде поне колкото очакваната възстановима сума при несъстоятелността. 1.23. За всеки кредитор, чието вземане е частично преобразувано в капитал, очакваната стойност на получения от него капитал следва да бъде поне колкото очакваната възстановима сума при несъстоятелността, минус очакваната стойност на неговото оставащо вземане по дълга. Прилагане на водещ принцип 2: спазване на другите принципи за преструктуриране съгласно член 34 1.24. Органите следва да определят коефициенти на преобразуване за гарантиране, че йерархията на кредиторите е спазена в пълна степен, доколкото това е разумно възможно и при условие на прилагане на защитните механизми за кредиторите и основните права на собственост. Това означава, че ако даден клас кредитори се очаква да поеме загуба, тоест ако общата стойност на оставащите дългови и капиталови вземания след прилагането на правомощия за преструктуриране съгласно оценката, извършена в съответствие с член 36, параграф 4, букви б) до ж) от Директива 2014/59/ЕС, е по-ниска от стойността на вземанията на този клас преди преструктурирането — органът за преструктуриране следва да определи коефициент на преобразуване, равен или близък до нула за всички подчинени на първостепенните задължения и инструменти. 1.25. Това означава, че акционерите ще поемат първата загуба. Всяка стойност, запазена при преструктурирането, ще бъде разпределена първо на първостепенните и после на подчинените вземания на кредиторите. Разграничителните коефициенти на преобразуване, като такива, имат за цел да гарантират, че кредиторите поемат загубите след акционерите съгласно реда на вземанията при несъстоятелност. Въпреки това коефициентите на преобразуване могат да бъдат определени, така че да дават възможност на първоначалните акционери (и акционерите, чиито вземания възникват в резултат на преобразуването на съответните капиталови инструменти към момента на установяване на нежизнеспособност) да запазят някои вземания с положителна стойност, или капиталът да бъде поделен в определено съотношение от два или повече класове кредитори. Акционерите биха могли да запазят известна положителна стойност, когато не съществува необходимост от обезценяване на вземанията на кредитори, т.е. когато споделянето на загуби изисква само преобразуване. 1.26. Капиталът може да бъде поделен в определено съотношение от два или повече класове кредитори, когато един клас кредитори е бил напълно преобразуван в капитал, но все още се изисква допълнително преобразуване, и частичното или пълно преобразуване на клас от по-първостепенни кредитори не е довело до загуба (т.е. по-първостепенните кредитори получават обща стойност на дългово и капиталово вземане най-малко равна на стойността на тяхното първоначално дългово вземане). Заключителни разпоредби 1.27. Органите за преструктуриране следва да прилагат разграничителни коефициенти на преобразуване само когато е необходимо да се спазват водещите принципи, посочени по-горе. Когато не съществуват съществени опасения относно спазване на защитните механизми за кредиторите или основните права на собственост и когато органите за преструктуриране са убедени, че прилагането на еднакви коефициенти на преобразуване би било в съответствие с принципите на член 34 и по този начин биха се постигнали целите на преструктурирането, прилагането на разграничителни коефициенти на преобразуване не е необходимо. 1.28. Когато се прилагат разграничителни коефициенти на преобразуване, органите следва да определят коефициентите на преобразуване, така че да бъдат сигурни, че подчинените кредитори или акционери не поемат по-големи загуби, отколкото при обичайно производство по несъстоятелност (в случай на споделяне на загуби), и че техните основни права на собственост са защитени. Това означава, че коефициентите на преобразуване за първостепенните кредитори не следва да бъдат непропорционално високи. Непропорционална полза би възникнала, ако би могло да се очаква тези кредитори да имат вземания на значително по-висока стойност според оценката, получена съгласно член 36, параграф 8 от Директива 2014/59/ЕС. 1. Преглед
1.1 Препратки1.2 Идентифицирани изисквания1.3 Свързани стандарти2. Идентифицирани изисквания
3. Свързани стандарти
|