8.3. Оценка на присъщия риск за финансирането

Компетентните органи следва да оценят риска за финансиране на институцията и дали средносрочните и дългосрочните активи и задбалансовите позиции се изпълняват по подходящ начин с набор от стабилни инструменти за финансиране при нормални и стресирани условия. Тази оценка включва следните елементи:

• а. оценка на профила на финансиране на институцията;
• б. оценка на рисковете за стабилността на профила на финансиране;
• в. оценка на действителния достъп до пазара;
• г. оценка на очакваната промяна в рисковете за финансирането въз основа на плана за финансиране на институцията.

Оценка на профила на финансиране на институцията

Компетентните органи следва да оценят целесъобразността на профила на финансиране на институцията, включително средносрочни и дългосрочни договорни и поведенчески несъответствия, по отношение на нейния бизнес модел, стратегия и рисков апетит. Те следва да вземат предвид дали средносрочните и дългосрочните активи на институцията, както и задбалансовите й позиции, са адекватно покрити с набор от стабилни инструменти за финансиране, в съответствие с член 413 от Регламент (ЕС) № 575/2013. Компетентните органи следва да подкрепят тази оценка, като анализират отношението на нетно стабилно финансиране (ОНСФ), както е посочено в шеста част, дял IV от Регламент (ЕС) № 575/2013, и да оценят дали то е докладвано правилно.

Компетентните органи следва да отчетат въздействието върху профила на финансиране на институцията на всички (местни) регулаторни и договорни фактори, които оказват влияние върху поведенческите характеристики на източниците на финансиране (например разпоредби относно клиринга, споделяне на загуби и схеми за гарантиране на депозитите, тъй като те могат да повлияят на поведението на източниците на финансиране).

Компетентните органи следва да оценят дали евентуалните недостатъци, произтичащи от профила на финансиране на институцията, като падежни несъответствия, които нарушават приемливи граници, прекомерни концентрации на източници на финансиране, прекомерни нива на обремененост на активите или неподходящо или нестабилно финансиране на дългосрочни активи, може да доведат до недопустимо увеличаване на разходите за финансиране и до загуба на достъпа до финансиране на институцията. По - конкретно, при планирането или разработването на стрес сценарии е необходимо да се направи задълбочена оценка на допусканията относно устойчивостта на финансирането, привлечено чрез канали, които разчитат на финансови технологии (fintech) или са по - малко традиционни — например онлайн платформи за депозити.

Оценка на рисковете за стабилността на профила на финансиране

Компетентните органи следва да вземат предвид факторите, които може да намалят стабилността на профила на финансиране във връзка с вида и характеристиките на активите, задбалансовите позиции и пасивите. Те трябва да отчетат структурното несъответствие в падежите между активите и пасивите (включително въздействието на евентуални валутни несъответствия), подходящи структурни показатели за финансиране (например съотношението кредит/депозити, недостига на финансиране на клиентите и поведенчески коригираната падежна стълбица), както и характеристики на финансирането, които биха могли да сочат към повишени рискове от ИП/ФТ и да предизвикат опасения от пруденциална гледна точка. Компетентните органи следва също така да отчетат въздействието на загубите върху стабилността на финансирането, като имат предвид, че източниците на финансиране могат да реагират чувствително дори на загуби, които са значително по - малки от тези, които биха застрашили капиталовите отношения .

Компетентните органи следва да оценят рисковете за устойчивостта на профила на финансиране, произтичащи от концентрации в източниците на финансиране (особено по отношение на вида на използваните инструменти за финансиране, специфичните пазари на финансиране, единични или свързани контрагенти). Например те трябва да вземат предвид характеристиките на най - съществените сектори, обслужвани от институцията, и как това се отразява на профила на риска, свързан с финансирането на институцията, като обърнат особено внимание на експозициите към циклични или променливи сектори.

Компетентните органи следва също да оценят риска от това обременеността на активите да има неблагоприятен ефект върху апетита на пазара за негарантирания дълг на институцията (в контекста на специфичните характеристики на пазара/ите, в който/които институцията работи, и бизнес модела на институцията).

Оценка на действителния достъп до пазара

Компетентните органи следва да са наясно с действителния достъп до пазара на институцията и настоящите и бъдещите заплахи за този достъп до пазара, включително смущения в достъпа до валутни пазари (включително специфични за институцията смущения). При оценката те следва да вземат предвид степента, в която институцията поставя високи изисквания към конкретни пазари или контрагенти (включително централни банки) спрямо капацитета на тези пазари/контрагенти, всякакви значителни или неочаквани промени в емитирането на дълг, риска новините за институцията да окажат отрицателно влияние върху пазара (възприятие/доверие) и съответно върху достъпа до пазара, както и признаци, че краткосрочните рискове, свързани с ликвидността, могат да ограничат достъпа на институцията до основните ѝ пазари за финансиране.

Оценка на очакваната промяна в рисковете за финансирането въз основа на плана за финансиране на институцията

Компетентните органи следва да оценят очакваната промяна в рисковете за финансирането въз основа на плана за финансиране на институцията и да формират становище относно осъществимостта на плана (например чрез бек тестове, като се вземат предвид алтернативни сценарии).