ПРИЛОЖЕНИЕ I

1. Необезпечени парични заеми: когато паричните заеми са инвестирани, те имат склонност да увеличават експозицията на АИФ с общата сума на тези заеми. Следователно минималната експозиция е винаги размерът на получените заеми. Тя може да бъде по-висока, ако стойността на инвестицията, реализирана със заетите средства, е по-голяма от заетата сума. За да се избегне двойното отчитане, парични заеми, които са използвани за финансиране на експозиция, не се включват в изчислението. Ако паричните заеми не са инвестирани, а остават в брой или парични еквиваленти, както е определено в член 7, буква а), те няма да доведат до увеличаване на експозицията на АИФ.

2. Обезпечени парични заеми: обезпечените парични заеми са подобни на необезпечените парични заеми; заемът обаче може да бъде обезпечен от кошница от активи или отделен актив. Ако паричните заеми не са инвестирани, но остават в брой или паричен еквивалент, както е определено в член 7, буква а), те няма да доведат до увеличаване на експозицията на АИФ.

3. Конвертируеми заеми: конвертируемите заеми са закупен дълг, който позволява при определени обстоятелства на притежателя или емитента да преобразува този дълг в друг актив. Експозицията на АИФ е пазарната стойност на тези заеми.

4. Лихвени суапове: лихвен суап е споразумение за обмен на лихвени парични потоци, изчислени въз основа на условен размер на главницата, на определени интервали (дата на плащане), по време на срока на споразумението. Задължението за плащане на всяка страна се изчислява чрез използване на различен лихвен процент, основаващ се на номиналната експозиции.

5. Договори за разлики: договор за разлики (CFD) е подписано споразумение между две страни — инвеститора и доставчика на CFD— да плати на другата страна промяна в цената на базовия актив. В зависимост от това в коя посока се променя цената, едната страна плаща на другата разликата от момента на сключване на договора до момента на неговото прекратяване. Експозицията е пазарната стойност на базовия актив. Същото третиране трябва да се прилага за финансови залагания въз основа на спред (spread bets).

6. Фючърсни договори: фючърсният договор е споразумение за покупка или продажба на указаното количество ценни книжа, валута, стока, индекс или друг актив на определена бъдеща дата и по предварително договорена цена. Експозицията е пазарната стойност на съответния базов актив.

7. Суапове за обща доходност: суапът за обща доходност е споразумение, при което една от страните (платеца на общата доходност) прехвърля общите икономически ползи от референтното задължение на другата страна (получател на общата доходност). Общите икономически ползи включват приходите от лихви и такси, печалби или загуби от промените на пазара и кредитни загуби. Експозицията на АИФ е пазарната стойност на еквивалентните референтни активи, от които произтичат икономическите ползи от суапа.

8. Форуърдни договори: форуърдният договор е специфичен за всеки случай двустранен договор за обмен на актив или парични потоци на определена бъдеща дата на уреждане на форуърдна цена, договорена на датата на сделката. Едната страна на форуърда е купувачът (дълга позиция), който се съгласява да заплати форуърдната цена на датата на уреждане на задължението; другата е продавачът (къса позиция), който се съгласява да получи форуърдната цена. Сключване на форуърден договор обикновено не е свързано със заплащане на такса. Експозицията на АИФ е пазарната стойност на съответния базов актив. Тя може да бъде заменена с номиналната стойност на договора, когато тя е по-консервативна.

9. Опции: опцията е договор, който дава на купувача, който плаща такса (премия), правото, но не и задължението, да закупи или да продаде определено количество от базовия актив на договорена цена (цена на упражняване) на датата на изтичане на договора (изтичане на договора) или преди това. Кол опция е опция за закупуване, а пут опция — опция за продажба. Границите на експозиция на фонда ще бъдат, от една страна, потенциално неограничена експозиция и, от друга страна, експозиция, която се ограничава до по-високата от платената премия или пазарната стойност на тази опция. Експозицията между тези две граници се определя като коригирания с делта (делтата на опция измерва чувствителността на цената на опцията единствено на промяна в цената на базовия актив) еквивалент на базовата позиция. Същият подход трябва да се прилага за внедрени деривати, напр. в структурирани продукти. Структурата следва да бъде разбита на съставните ѝ части и ефектът от слоевете дериватни експозиции трябва да се отчита правилно.

10. Споразумения за обратно изкупуване (репо-сделки): споразумение за обратно изкупуване обикновено е налице, когато АИФ „продава“ ценните книжа на контрагент по обратна репо сделка и се съгласи да ги купи обратно в бъдеще по договорена цена. АИФ ще понесат финансови разходи от извършването на тази операция и следователно ще трябва да реинвестира паричните постъпления (на практика парично обезпечение), за да генерира възвръщаемост, по-висока от разходите по финансиране. Това реинвестиране на „парично обезпечение“ означава, че допълнителният пазарен риск ще бъдат понесен от АИФ и следователно трябва да бъде взет предвид при изчисляването на общия риск на експозицията. Икономическите рискове и ползи от „продаването“ на ценни книжа остават за АИФ. Репо сделка почти винаги ще доведе до ливъридж, тъй като паричното обезпечение се реинвестира. В случай че непарично обезпечение е получено като част от трансакцията и това обезпечение се използва като част от друго споразумение за обратно изкупуване или споразумение за предоставяне на ценни книжа в заем, пълната пазарна стойност на обезпечението трябва да бъде включена в общия размер на експозицията. Експозицията на АИФ се увеличава с реинвестираната част от паричното обезпечение.

11. Споразумения за обратно репо: тази сделка е налице, когато АИФ „закупи“ ценни книжа от контрагент по репо сделка и се съгласи в бъдеще да ги продаде обратно по договорена цена. АИФ обикновено сключва такива трансакции, за да генерира доходност, подобна на доходността на ниско рискови инструменти на паричния пазар, като „закупените“ ценни книжа действат като обезпечение. Следователно не се създава обща експозиция; нито АИФ поема рискове и ползи от „закупените“ ценни книжа, т.е. няма допълнителен пазарен риск. Възможно е обаче „закупените“ ценни книжа да бъдат допълнително използвани като част от договор за обратно изкупуване или сделка за отдаване на ценни книжа в заем, както е описано по-горе, и в този случай пълната пазарна стойност на ценните книжа трябва да бъде включена в общия размер на експозицията. Икономическите рискове и ползи от закупените ценни книжа остават за контрагента и следователно това не увеличава експозицията на АИФ.

12. Предоставяне на ценни книжа в заем: АИФ, който участва в трансакция по предоставяне на ценни книжа в заем, дава на заем ценна книга на контрагент по сделката по получаване в заем на ценни книжа (който обикновено взема ценната книга на заем, за да покрие физическа сделка по къса продажба) за договорена такса. Получателят на ценната книга ще предостави парично или непарично обезпечение на АИФ. Само когато паричното обезпечение е реинвестирано в инструменти, различни от тези, определени в член 7, буква а), се създава обща експозиция. Ако непаричното обезпечение се използва като част от договор за обратно изкупуване или друга сделка по даване на ценна книга на заем, пълната пазарна стойност на ценните книжа трябва да бъде включена в общия размер на експозицията, както е описано по-горе. Експозиция се създава само ако паричното обезпечение е било реинвестирано.

13. Получаване в заем на ценни книжа: АИФ, който участва в трансакция по получаване в заем на ценни книжа, ще вземе на заем ценни книжа от контрагент по сделка по предоставяне на ценни книжа в заем срещу договорена такса. След това АИФ ще продаде ценната книга на пазара. По този начин АИФ извършва къса продажба на тази ценна книга. Ако паричните постъпления от продажбата се реинвестират, това ще увеличи експозицията на АИФ. Експозицията е пазарната стойност на ценните книжа, част от „късата продажба“; допълнителна експозиция се създава, ако получените парични средства се реинвестират.

14. Суапове за кредитно неизпълнение: суапът за кредитно неизпълнение (CDS) е споразумение за кредитен дериват, който дава на купувача защита, обикновено пълното възстановяване, в случай че съответният субект не изпълни задължението си или настъпи кредитно събитие. В замяна, продавачът на суап за кредитно неизпълнение получава от купувача редовна такса, наречена „спред“. За продавача на защита, експозицията е по-високата от пазарната стойност на базовите референтни активи или номиналната стойност на суапа за кредитно неизпълнение. За купувача на защита, експозицията е пазарната стойност на базовия референтен актив.