Preamble: 1

(1)

Директива 73/404/ЕИО на Съвета от 22 ноември 1973 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно детергентите ( 3 ), Директива 73/405/ЕИО на Съвета от 22 ноември 1973 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки, свързани с методите за изпитване биоразградимостта на анионните повърхностноактивни вещества ( 4 ), Директива 82/242/ЕИО на Съвета от 31 март 1982 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки, свързани с методите за изпитване на биоразградимостта на нейоногенните повърхностноактивни вещества ( 5 ), Директива 82/243/ЕИО на Съвета от 31 март 1982 г. за изменение на Директива 73/405/ЕИО за сближаване на законодателствата на държавите-членки, свързани с методите за изпитване на биоразградимостта на анионните повърхностноактивни вещества ( 6 ), Директива 86/94/ЕИО на Съвета от 10 март 1986 г. за изменение за втори път на Директива 73/404/ЕИО за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно детергентите ( 7 ), бяха значително изменяни няколко пъти. Желателно е, за да има яснота и ефективност, въпросните разпоредби да бъдат преработени и събрани в един общ текст. Препоръка 89/542/ЕИО на Комисията от 13 септември 1989 г. ( 8 ) относно разпоредбите, свързани с етикетирането на детергентите и почистващите препарати, също би трябвало да бъде включена в единния текст.

(2)

Тъй като целта на настоящия регламент, а именно изграждането на вътрешния пазар за детергенти, не може да бъде реализирана по задоволителен начин от държавите-членки, ако не съществуват технически критерии, които да са общи за всички държави от Общността, и че тя може да бъде осъществена по-добре на общностно равнище, Общността може да вземе мерки съгласно принципа на субсидиарност, определен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност така, както е дефиниран в посочения член, действието на настоящия регламент се ограничава само до необходимото за постигането на тази цел. Регламентът представлява съответстващ правен инструмент, защото той налага пряко на производителите определени точни изисквания, които трябва да бъдат изпълнени в един и същи момент и по един и същи начин на цялата територия на Общността; в областта на техническото законодателство еднозначното прилагане на разпоредбите от страна на държавите-членки е необходимо и може да се гарантира само чрез регламент.

(3)

Необходимо е ново определение за детергентите, за да се включат продуктите с еквивалентна употреба и се вземе под внимание развитието, което е настъпило в рамките на държавите-членки.

(4)

Необходимо е да се въведе определение за повърхностноактивните вещества, което липсва в съществуващото законодателство.

(5)

Важно е да се даде ясно и точно описание на типовете биоразградимост, които трябва да се вземат под внимание.

(6)

Необходимо е да се приемат мерки относно детергентите с цел гарантиране на правилното функциониране на вътрешния пазар и избягване на ограниченията при конкуренцията в рамките на Общността.

(7)

Както се потвърждава от Бялата книга на Комисията относно стратегията за бъдещата политика в областта на химичните вещества, вземането на съответни мерки по отношение на детергентите би следвало да осигури висока степен на защита на околната среда и по-специално на водната среда.

(8)

Детергентите вече са предмет на някои разпоредби на Общността относно производството, манипулирането, употребата и етикетирането, по-специално тези от Препоръка 89/542/ЕИО на Комисията и Препоръка 98/480/ЕО на Комисията от 22 юли 1998 г. относно създаването на Кодекс на добрата практика по отношение на околната среда в областта на домакинските перилни почистващи препарати ( 9 ); за детергентите се прилага Директива 1999/45/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 май 1999 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки по отношение на класифицирането, опаковането и етикетирането на опасни препарати ( 10 ).

(9)

Диметил-диоктадецил-амониевият хлорид (DTDMAC) и нонилфенолът (включително производните на етоксилатите – етоксилази на алкилфенол) са приоритетни вещества, които са предмет на дейности по оценка на риска на общностно равнище, в съответствие с Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета от 23 март 1993 г. за оценка и контрол на рисковете от съществуващите вещества ( 11 ), и при необходимост са предмет на съответните стратегии, целящи да ограничат рисковете, свързани с излагане на въздействие на тези вещества, така че те би трябвало да бъдат препоръчвани и прилагани в рамките на други разпоредби на Общността.

(10)

Съществуващото законодателство относно биоразградимостта на повърхностноактивните вещества, които се съдържат в детергентите, включва само първичната биоразградимост ( 12 ) и се прилага само към анионните ( 13 ) и към нейоногенните ( 14 ) повърхностноактивни вещества; следователно е необходимо то да бъде заменено от ново законодателство, което да акцентира върху крайната фаза на биоразграждане и да отговори на важните проблеми, свързани с потенциалната токсичност на персистентните метаболити.

(11)

Това налага въвеждането на нова група изпитания, основани на стандартите ISO EN и на водещите принципи на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и от техния резултат ще зависи прякото разрешение за пускане на пазара на детергентите.

(12)

За да бъде осигурено високо ниво на защита на околната среда, детергентите, които не отговарят на предвидените в настоящия регламент изисквания, не би трябвало да бъдат пускани на пазара.

(13)

На 25 ноември 1999 г. Научният комитет по токсичност, екотоксичност и околна среда представи становище относно биоразградимостта на повърхностноактивните вещества, които се съдържат в детергентите и относно пригодността на методите на тестови изпитания, използвани за нормативен контрол в тази област.

(14)

Съществуващите изисквания относно първичната биоразградимост би трябвало да бъдат поддържани на второ йерархично ниво и би трябвало да бъдат комплектовани с допълнителна оценка за рискове при повърхностноактивните вещества, които не отговарят на изискванията при изпитанията за крайната фаза на биоразградимост; освен това повърхностноактивните вещества, които не са показали задоволителен резултат при изпитанията за първично биоразграждане не би трябвало да получат разрешение за пускане на пазара чрез прилагане на освобождаване от изискванията.

(15)

Необходимо е да се разширят изискванията за първична биоразградимост и те да обхванат всички повърхностноактивни вещества, по-специално катионните и амфотерните такива, като едновременно с това се предвиди възможност за извършване на анализи с помощта на апаратура в случаите, когато полуспецифичните методи се окажат неподходящи.

(16)

Определянето на методите за контрол на биоразградимостта и воденето на списъци на допуснатото освобождаване от изискванията представляват технически операции, които би трябвало да бъдат адаптирани спрямо техническото и научно развитие, както и спрямо усъвършенстването на нормативната уредба.

(17)

Методите за контрол би трябвало да предоставят данни, които дават достатъчно сигурна информация за биоразградимостта при аеробни условия на повърхностноактивните вещества, които се съдържат в детергентите.

(18)

Методите, прилагани за контрол на биоразградимостта на повърхностноактивните вещества, които се съдържат в детергентите, могат да предоставят променливи резултати. В такива случаи те би трябвало да бъдат комплектовани с допълнителни оценки с цел да се определят рисковете, които съществуват при продължаване на тяхната употреба.

(19)

Необходимо е също така да се предвидят разпоредби, които позволяват в изключителни случаи да се пускат на пазара повърхностноактивни вещества, които се съдържат в детергенти и които не успяват да издържат тестовете за крайна биоразградимост, като това става въз основа на цялата релевантна информация, позволяваща осигуряване на опазването на околната среда и при разглеждане на всеки случай поотделно.

(20)

Мерките, необходими за прилагането на настоящия регламент, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за определяне на процедурите за упражняване на изпълнителните правомощия, дадени на Комисията ( 15 ).

(21)

Необходимо е да се напомни, че спрямо повърхностноактивните вещества, които се съдържат в детергентите, се прилагат и други хоризонтални законодателни актове, по-специално Директива 76/769/ЕИО на Съвета от 27 юли 1976 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки, относно ограниченията за пускането на пазара и употребата на някои опасни вещества и препарати ( 16 ), с която биха могли да бъдат забранени или ограничени пускането на пазара и употребата на опасни вещества, влизащи в приложното поле на настоящия регламент, Директива 67/548/ЕИО на Съвета от 27 юни 1967 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки, свързани с класификацията, опаковането и етикетирането на опасните вещества ( 17 ), Директива 93/67/ЕИО на Комисията от 20 юли 1993 г. за определяне на принципите за оценка на рисковете за човека и околната среда, създавани от веществата, нотифицирани съгласно Директива 67/548/ЕИО на Съвета ( 18 ), Регламент (ЕИО) № 793/93 и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията от 28 юни 1994 г. за определяне на принципите за оценка на рисковете за хората и околната среда от съществуващите вещества ( 19 ), Директива 98/8/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 г. относно пускането на пазара на биоцидни продукти ( 20 ), Директива 2004/10/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки, свързани с прилагането на принципите на добрите лабораторни практики и контрола по тяхното прилагане при изпитания на химични вещества (кодифицирана версия) ( 21 ), Директива 2004/9/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно инспектирането и проверката на добрите лабораторни практики (ДЛП) (кодифицирана версия) ( 22 ), както и Директива 86/609/ЕИО на Съвета от 24 ноември 1986 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки, свързани със защитата на животните, използвани за експериментални цели или за други научни цели ( 23 ).

(22)

На производителя се пада отговорността да се въздържа от търговия с детергенти, които не отговарят на настоящия регламент, и да пази на разположение на националните власти техническите досиета на всички вещества и ►M2  смеси ◄ , които са част от приложното поле на настоящия регламент; това правило следва да се прилага също така и спрямо повърхностноактивните вещества, които не отговарят на изискванията на изпитанията, предвидени в приложение III.

(23)

Производителите следва да могат да искат прилагането на освобождаване от изискванията от Комисията, която следва да има възможността да им ги разрешава в съответствие с процедурата, предвидена в член 12, параграф 2.

(24)

Компетентните власти на държавите-членки следва да имат възможност да прилагат мерките за контрол на пуснатите на пазара детергенти, но следва да избягват повтаряне на тестовите изпитания, извършени от компетентните лаборатории.

(25)

Целесъобразно е да бъдат запазени разпоредбите, свързани с етикетирането на детергентите, включително и тези, които фигурират в Препоръка 89/542/ЕИО и са включени в настоящия регламент с цел постигане на осъвременяване на правилата относно детергентите. Въвежда се специфично етикетиране, за да се информират потребителите за ароматизиращите вещества и за консервантите, които влизат в състава на детергентите. Медицинският персонал следва да може да получи по искане от производителите пълен списък на съставките на даден детергент, за да може да се определи евентуалното съществуване на причинно-следствена връзка между появата на определена алергична реакция, от една страна, и излагането на въздействието на дадено химично вещество, от друга страна, и държавите-членки следва да могат да изискват такъв списък да бъде предоставен също така на специфичен публичен орган, натоварен да съобщава такъв тип информация на медицинския персонал.

(26)

От гореизложените съображения става ясно, че е оправдана замяната на съществуващото законодателство с ново законодателство. Въпреки това за известен период от време държавите-членки могат да продължат да прилагат своето съществуващо законодателство.

(28)

Детергентите, които отговарят на изискванията на настоящия регламент следва да могат да се пускат на пазара, без да се засягат другите разпоредби на Общността в тази област.

(29)

С цел да се осигури защита за хората и околната среда срещу непредвидени рискове, свързани с детергентите, е необходимо да се включи предпазна клауза.

(30)

Изпитанията, предвидени за определяне на биоразградимостта на повърхностноактивните вещества, би трябвало да се извършват в лаборатории, които отговарят на признат международен стандарт EN/ISO/IEC/17025 или на принципите на добрите лабораторни практики. Не е оправдано да се изисква прилагането на това последно изискване спрямо съществуващите повърхностноактивни вещества, при положение че те са преминали през изпитанията, които съществуваха преди влизането в сила на горепосочения стандарт, и когато тези изпитания продължават да предлагат еквивалентно ниво на научно качество.

(31)

Въпросите, свързани с биоразградимостта при анаеробни условия, с биоразградимостта на основните органични неповърхностноактивни съставки на детергентите, както и със съдържанието на фосфати, които не се разглеждат в настоящия регламент, следва да бъдат разгледани от Комисията и при необходимост следва да бъде изпратено предложение до Европейския парламент и до Съвета. В очакване на по-голяма степен на хармонизиране държавите-членки могат да поддържат или да приемат национални разпоредби по тези въпроси.

(32)

Петте директиви и препоръката на Комисията, отбелязани в съображение 1, които се заменят от настоящия регламент, следва да бъдат отменени,